Това ли са скъпоценните стабилност и просперитет?

От известно време насам правителството, депутатите от управляващата коалиция и „независими“ техни говорители от различни „институти“, „центрове“ и „агенции“ налагат упорито в общественото пространство класическа опорка, според която „България има отлични икономически показатели, страната е стабилна, не ни трябват промени и резки движения“.

Тонът се задава от най-високо ниво: председателят на ГЕРБ и министър-председател Бойко Борисов и неговият най-близък човек Цветан Цветанов. За да атакува на възможно най-първично ниво „невъоръженото око“ на средностатистическия зрител, Цветанов дори обикаля телевизиите, от своя страна въоръжен с графики и картинки, които размахва гордо пред камерите.

Вторият човек в ГЕРБ твърди, че България има „икономически и финансови показатели, които ни отреждат място до водещите държави в ЕС“.

Подобен прочит на данните, ако не откровена лъжа, е минимум огромна манипулация и напомня за начина, по който Дяволът чете Евангелието.  Струва си да направим кратък преглед на някои социално-икономически характеристики на България с източник Европейската статистическа служба (Евростат).

Нашата държава е рекордьор в ЕС по икономическо неравенство. В България съотношението на доходите на най-богатите и най-бедните 20% от населението е 8.2 пъти при средно за ЕС 5.2 пъти.

Този въпрос е от ключово значение, когато Цветанов или друг представител на властта размахва графики с данните за „икономическия растеж“.

Растеж от 3.7% на първо място е крайно недостатъчен за изостанала икономика като българската. Ако имате 10 лева и ги увеличите на 15, то това е растеж от цели 50%, но това едва ли трябва много да ви топли, когато всички около вас имат по 100 лева, а 5 лева повече при тях означават 5% растеж. Кой е в по-добра ситуация – вие с вашите 50% растеж и 15 лева в джоба или те с 5% растеж, но с 105 лева в джоба? Изчислете сами колко години ще ви трябват, за да достигнете поне средните нива за своето обкръжение. За България прогнозите са в рамките на над 20 години.

Второ, и далеч по-важно, когато говорим за една цяла държава, е при кого отива този растеж. Когато тикат в лицето ви данни за „растеж на БВП на глава от населението“ си припомнете, че знаете имената на конкретните „глави“ в България, които прибират растежа. И вашето име едва ли е сред тях.

В България над половината заети изкарват чисто под минималната заплата за страната, а 80% от всички работещи изкарват до 500 евро. Общо над 95% от хората работят за до 1150 евро месечно. Същевременно всички те плащат сериозен процент от своите доходи за данъчно-осигурителната система, крепяща се именно на тях, докато най-заможните за облагодетелствани от данъчната система и отделят много по-малък процент от своите доходи за тази цел.

Тези данни имат отношение към другата голяма гордост на ГЕРБ – ниската безработица. Тя обаче няма голямо значение, когато огромна част от заетите са т.нар. „работещи бедни“, а напускането на държавата от страна на хиляди трудоспособни българи по естествен път намалява процента на безработните от общия брой граждани.

В България 30% от хората или малко над 2,1 милиона души, живеят в тежки материални лишения. Страната ни се отклонява значително от средноевропейските нива по същия показател – средно в ЕС в тежки материални лишения живеят 6.7% от хората или казано иначе – те са близо пет пъти повече като процент от общото население в търсената държава.

У нас 23.4% от гражданите или всеки четвърти човек живее под официалната линия на бедността при средно ниво за ЕС от 17.3%. Въпросната линия на бедността там е около 175 евро.

Тук 38.9% от гражданите или над 2,7 милиона души попадат в графата „живеещи в риск от бедност или социално изключване„. Отклонението от средноевропейските нива отново е голямо, като средно в ЕС в риск от бедност или социално изключване живеят 22.5% от населението или почти два пъти по-малко хора.

В нашата държава 42.5% от гражданите или почти половината население живее в пренаселени домове. Средно в ЕС в домове, в които няма достатъчен брой помещения, подходящи за размера на домакинството, живеят 16.6% от хората или над два пъти по-малко.

В България над 31.1% от гражданите не успяват да си плащат битовите сметки навреме, като делът е 4 пъти по-голям спрямо средното ниво за ЕС от 7.2%.

У нас разходите на работодателите за труд са 4.9 евро на час при средно 26.9 евро за ЕС или 5,5 пъти по-малки, а производителността е само два пъти по-ниска от средната за съюза.

В България над 76% от гражданите твърдят, според Евростат, че образованието е малко или повече недостъпно за тях, поради финансови причини при средно за ЕС 41.1%. Третата голяма гордост е увеличението на учителските заплати. Мярка, която няма как да не бъде подкрепена, но когато правителството твърди, че „образованието“ е приоритет е добре да знаем, че бюджетът за догодина предвижда разходите за образование като процент от БВП да бъдат 3.6% – точно толкова са били и за 2018-та година.

„Приоритет“ би означавало средствата да растат не в абсолютни стойности, а като процент от общите разходи. Още по-малко може да се говори, че образованието е приоритет в България, когато процентът от БВП за образование у нас е далеч от стойностите, които се отделят средно в ЕС – 4.7%. Правителството ще може да се гордее, когато достигне поне тези нива, но засега те не са заложени дори в средносрочната програма.

В България 46.7% от гражданите или почти половината заявяват, че са затруднени в една или друга степен да си позволят здравни грижи. Достъпът до здравни услуги е значително по-труден у нас спрямо средноевропейските стандарти, където около 29% от гражданите изпитват подобни трудности.

Тук 43% от смъртните случаи са настъпили в резултат от лечими заболявания преди 75-годишна възраст при средни нива за ЕС от 33%.

39.2% от гражданите на България не могат да си позволят достатъчно отопление на жилищата, като това е 4.5 пъти по-голям дял от средния за всички страни в ЕС от 8.7%.

70% от населението на България не може да си позволи туристически пътувания, същевременно всеки осми български гражданин в трудоспособна възраст живее в друга страна от ЕС, като в това число не се включват сезонно мигриращите работници.

Още малко „отлични“ според Цветан Цветанов социално-икономически показатели: България е държавата с най-нисък естествен прираст в Европа през 2017-та година, в нея жилищата поскъпват двойно по-бързо, отколкото в ЕС, а култура, спорт и развлечения са недостъпни за 4 от 5 българи.

С тези „показатели“ ли се гордее г-н Цветанов? И това ли е „стабилността“, която трябва да браним на всяка цена? Стабилност, от която постоянно се клатим.