В категории:България

Всеки четвърти българин под линията на бедността

Въпреки устойчивия икономически растеж, делът на бедните в България нараства постоянно през последните 5 години

Делът на бедните нарасна до 23.4%. Снимка: Pixabay

Официалната линия на бедността за 2017 г. се покачва рязко с 13.2% след спада през предходната година и достига 351 лв. Тя представлява 60% от медианния разполагаем доход след социалните трансфери. Макар и минимално, лицата под линията се увеличават до 1.665 милиона, което е с 26 хил. повече спрямо 2016 г.

Това е пета поредна година, през която броят на хората в тази категория нараства, като спрямо 2013 г. те са със 137 хил. повече. На долната графика се вижда изменението в линията на бедността (син цвят) и броят хора, които остават под нея:

При постоянен икономически растеж от над 3% в последните 4 години можем да очакваме, че бедността ще намалява, но се случва точно обратното, защото растежът в голяма степен е концентиран на върха на подоходната пирамида. През 2016 г. България официално стана най-неравната държава в ЕС, а ножицата между бедни и богати се е отворила още по-широко през 2017 г., както показаха скорошни данни на Евростат. Въпреки че бедността зависи от разнообразни фактори – дял на трудоспособното население, дял на емигрантите, образователно равнище, културни различия и пр. – нейната корелация с неравенството е лесно забележима:

*Данни за 2017 г. Останалите са от 2016 г.

Освен на абсолютния брой има увеличение и на относителния дял на хората, живеещи в бедност в България. Основната причина за това е намаляването на населението, което вероятно се случва с още по-високи темпове от тези, които националната статистика може да отчете заради недекларираната миграция.

През 2017 г. почти всеки четвърти остава под линията на бедността – 23.4% от населението спрямо 22.9% година по-рано. Средното ниво за ЕС е 17.3% (за 2016 г.), а единственият ни „конкурент“ за последното място е Румъния с 23.5%, която отбелязва спад през последните две години – и на бедността, и на неравенството.

Ако махнем социалните трансфери, например детски надбавки, обезщетения за безработица или болнични и т.н., в бедност биха изпаднали допълнителни 5.8%. Отделно пенсиите изваждат над линията на бедността други 15.6% от хората в България. Ефектът от общественото преразпределение върху бедността в последните 5 години е отразен в долната графика:

Фактът, че пенсиите в сегашните си скромни размери играят толкова по-голяма роля за намаляване на бедността спрямо другите социални трансфери показва колко ограничен е ефектът на системата за социална защита. Самите пенсии имат относително ниско въздействие върху бедността. При лицата над 65 г. почти всеки трети е под критичната линия, а при тези над 75 г. – цели 38.3% (средно 16.1% в ЕС за 2016 г.).

Бедността засяга по-силно и подрастващите – 29.2% от децата живеят в бедни домакинства. Делът на работещите бедни спада до 10%, след като бе достигнал 11.6% година по-рано. През 2015 г. обаче техният дял е бил значително по-нисък – 7.8%.

Доклад на ЕК в рамките на Европейския семестър неотдавна определи като „критична“ ситуацията с бедността и неравенството в България, а като причина за това бяха посочени „ниските разходи за социална закрила, които отчасти се дължат на ниското ниво на данъчни приходи и на липсата на прогресивност на данъчната система“. При представянето на доклада заместник министри от българското правителство обаче заявиха, че не планират промени в данъчната система, а дори допускат утежняване на достъпа до социалните системи, които по думите им „демотивират“ хората да работят.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар