В категории:България

Представиха доклада на ЕК за България, който определя ситуацията с неравенството и бедността като критична

Според икономиста Ищван Секели настоящата данъчна система „не прави нищо за намаляване на неравенствата“, а държавата трябва да стане „изключително добра“ при събирането на приходите, за да поддържа социалните системи на нивото, което хората очакват. Зорница Русинова от социалното министерство заяви, че не е съгласна с констатациите на доклада, засягащи разширяването на „обхвата и адекватността на социалните плащания“.

Ищван Секели и Маринела Петрова по време на представянето на доклада в рамките на Европейския семестър. Снимка: Барикада

На конференция в Представителството на ЕК в България бе обсъден докладът за страната ни в рамките Европейския семестър за 2018 г. Основните заключения в него бяха представени от Ищван Секели, директор по “Икономически и финансови въпроси” към комисията, който подчерта, че наблюдаваните дисбаланси във финансовия сектор все още се определят от краха на КТБ през 2014 г.

Стрес-тестовете върху банките, застрахователния сектор и частните пенсионни фондове и действията по отношение на “нездравите финансови практики” водят до смекчаване на констатациите за дисбалансите. , Заместник-министърът на финансите Маринела Петрова изтъкна, че тези дисбаланси вече не са определяни като “прекомерни”, а по-добрата оценка е потвърдена от рейтинговите агенции. В края на миналата година Fitch и S&P повишиха кредитния рейтинг на България, който все пак остава относително нисък за страна от ЕС.

Секели посочи, че макроикономическите показатели са отлични, “по-добри, отколкото в учебник”, а икономическият растеж е “солидно над средния за ЕС”. При все това той би трябвало да е още по-висок, ако искаме да говорим за сближаване на икономиките, което си личи, когато го съпоставим с ръста в БВП в сравними страни. От долната графика се вижда, че националният продукт на човек от населението, приравнен с покупателната способност, продължава да е значително под този в другите източноевропейски страни и страната ни не наваксва разликата, въпреки икономическия растеж от последните години.

Чехия, Словения и Словакия вече са близо до средноевропейските нива, а растежът в Унгария и Полша е около средния за региона. България продължава да се отличава от страните в тази група, след като от 2008 г. започва да изостава и спрямо Румъния, която вече настига Хърватия. По думите на Секели, “колкото по-ниско се намираш, толкова по-стръмно следва да се изкачваш”, защото икономиките са свързани и по-бедните страни пренасят наготово вече изпробвани технологии и бизнес практики.

Дял на необслужваните кредити. В България (червено) намаляват като в ЕС (синьо), но сравними страни от региона се справят още по-добре (зелено).

Същото явление се наблюдава и при дела на необслужваните кредити, който намалява по-бързо в източноевропейските страни спрямо ЕС. Словения е лидер в общността по този показател, докато България отново е по-скоро изключение от тенденцията, макар че лошите кредити намаляват устойчиво и у нас.

Докладът също акцентира върху индикаторите по промотирания наскоро Европейски стълб за социалните права, при пет от които България е в “критична ситуация”, а при други три – “под наблюдение”. Като критични са определени неравенството в доходите, делът от населението в риск от бедност и социално изключване, ролята на социалните трансфери за намаляване на бедността, делът на неактивните младежи и нивото на дигиталните умения.

По-думите на Ищван Секели, България има “относително малко правителство при много малък БВП”, което означава, че значително по-малко средства отиват за обществените услуги, образованието, здравеопазването и т.н. спрямо равнищата в ЕС. След като е избран пътят на малката държава и той се следва продължително време “независимо от правителствата”, тя трябва да е “изключително ефективна”, за да постигне европейските стандарти, които гражданите очакват в социалните системи, но според него данните не сочат, че случаят с България е такъв. За да се поддържат ниските данъчни ставки, трябва да има изключително висока събираемост, да се изсветли икономиката и да се пресече недекларираният труд – все задачи, с които държавата не се справя достатъчно добре в последното десетилетие след последната данъчна реформа.

Зорница Русинова от Министерство на труда и социалната политика отговори, че не може да се съгласи “някои от констатациите в самия доклад, както и с извеждането на приоритетността на това да се разшири обхватът и адекватността на социалните плащания.” Вместо това кабинетът предпочита да се фокусира върху пазара на труда, където по думите се извършва „радикална реформа”.

Според Русинова в системата за подпомагане на безработните дори трябва още повече “да се намалят ползите”, под формата на обезщетения и достъп до мрежа от публични услуги, защото в момента те “демотивират” хората да си търсят работа. Вместо това социалните плащания би трябвало да бъдат по-добре таргетирани, за да се подобри ефективността им. Ваня Григорова, икономически съветник към КТ “Подкрепа” възрази, че гарантираният минимален доход, на базата на който се определят много от социалните плащания и който след натиск от ЕК бе увеличен за пръв път от 8 години до 75 лв., не би могъл да демотивира никого. 

На въпрос на Барикада относно констатацията на доклада, че нивата на неравенство и бедност се дължат на ниските разходи за социална защита в резултат от ниското ниво на данъчни приходи и на липсата на прогресивност на данъчната система, Ищван Секели отговори, че по отношение на публичните разходи има два момента – данъците и службите, които ги събират.

“По-отношение на данъците вашата система прави много малко, всъщност нищо, за намаляване на неравенствата”, коментира той. При липсата на прогресивност и дори наличието на частично регресивна данъчна система, България би трябвало да бъде “изключително добра” при събирането на данъците, за да поддържа социалните системи на задоволително ниво. Когато “малката държава” не се справя с това, това създава напрежение върху работещите, което ги стимулира да мигрират към страни, предлагащи по-добри условия. 

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар