В категории:България

България продължава да не отделя достатъчно средства за здравеопазване, образование и социална защита

Докато пести от публични разходи за социалните системи, прехвърляйки тежестта върху домакинствата, страната ни е лидер по отделяни средства за ред и сигурност – без особени резултати

Pixabay

Средно страните от ЕС харчат почти 1/5 от БВП за социална защита, в която влизат пенсиите, помощите за семейства, обезщетенията за безработица, болест или инвалидност. Това показват обобщените данни на Евростат за 2016 г., в които се сравняват бюджетните пера в отделните страни. Въпреки че управляващите често твърдят, че тези разходи са твърде високи у нас, делът им е едва 12.7% от БВП, което е близо до нивото в другите източноевропейски страни с изключение на Полша и Словения с приблизително 17%.

На дъното в тази класация е Ирландия с 9.9%, което обаче се дължи на изкривения икономически ръст в страната в резултат от политиките на данъчен дъмпинг. През 2015 г. тази държава отчете 26.3% ръст, който обаче не се дължи на икономическа активност, а на използването на либералната данъчна система от страна на големи мултинационални корпорации. През 2016 г. ЕК отсъди, че Ирландия трябва да събере 13 млрд. евро данъци, които незаконно е позволила на Apple да не плати. Значително над средните нива при разходите за социална защита са Финландия (25.6%), Франция (24.4%) и Дания (23.4%).

Значителна е разликата и при публичните разходи за здравеопазване, където България заделя 5% от БВП при средно 7.1% за общността. Недостигът на средства за здравна грижа се допълва от джоба на пациента, като страната ни е втора в ЕС (след Кипър) по дял на доплащанията, които отговарят за почти половината от здравния бюджет – ясен индикатор, че публичните средства са недостатъчни. На този фон, исканията за въвеждане на нови или увеличаване на съществуващи такси могат само да ни отдалечат от европейската представа за достъпна здравна грижа.

На дъното по този критерии са Кипър (2.6%), Латвия (3.7%) и Румъния (4%), а с най-големи публични разходи логично са държави с успешни здравни системи – Дания (8.6%), Франция (8.1%), Австрия (8%), Холандия (7.7%) и Обединеното кралство (7.6%).

Образованието е друга сфера, в която разходите през бюджета са значително под средноевропейските – 3.4% срещу 4.7% от БВП. Те леко ще се увеличат през 2018 след повишаването на учителските заплати до около 3.7%. През 2016 г. публичните разходи за образование по всичко личи са на възможния минимум, като само Ирландия отделя по-малко (3.3%) по вече посочените причини. Подобно на доплащанията в здравеопазването, при образованието също имаме индикатор, че тези средства са недостатъчни. През същата 2016 г. 76% от българите заявяват, че изпитват затруднения при плащания за образование, което в голямата си част е формално безплатно за потребителите.

Причината за недостига на средства в тези системи се корени в политиката на поддържане на “малко правителство”. България преразпределя през публичния бюджет едва 35% от БВП, докато средното ниво за ЕС е 46.3%. След нас по този показател са само Литва (34.2%), Румъния (34%) и – разбира се – Ирландия (27.7%). Противоположен подход приемат Франция (56.4%), Финландия (56%), Дания (53.6%) и т.н.

България все пак влага на средноевропейски нива за отбрана, опазване на околната среда и култура. Делът от националният продукт, който се отделя за жилищни подобрения, е три пъти по-голям от средния за ЕС. Това се дължи на продължаващата програма за саниране на многофамилни жилищни сгради. От друга страна разходите за социална жилищна политика са пренебрежимо малки, но следва да направим уточнението, че това е характерно за повечето източноевропейски страни, където в повечето случаи хората са собственици на домовете, в които живеят.

Страната ни е лидер в ЕС по разходи за обществен ред, които са в размер на 2.4% от БВП при средно 1.7% за общността. В тази графа попада полицията, съдилищата, пожарната служба, затворите и др. Когато пестиш от образование и социална защита, е логично да трябва да вложиш повече в полиция и съд, макар че това рядко решава проблемите с престъпността. На дъното по разходи за обществен ред са скандинавските страни, Люксембург и Малта (между 1 и 1.3% от БВП).

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар