Държавата преразпределя 5.5% от БВП за здравеопазване или около 5 млрд.лв., което е значително под средното ниво от 7.2% за ЕС, показват обобщените данни на Евростат за 2015 г. България все пак не е на дъното в тази класация, като изпреварва Гърция (4.5%), Кипър (2.6), Румъния (4.2), Латвия (3.8) и още няколко източноевропейски страни. Други страни със сходен исторически контекст като Чехия (7.6) и Словакия (7.2) обаче се намират около или над средноевропейското ниво.
Нещата се променят, ако разделим бюджетите за здравеопазване на броя жители. Тогава се вижда, че страните в ЕС отделят средно малко над 2 хил.евро на човек, докато на дъното остават България и Румъния с приблизително 340 евро – далеч зад Латвия (468 евро) и Полша (520 евро). Естествено, разходите на съответната система в различните страни могат да варират значително, в зависимост от цените на нужните за функционирането ѝ стоки, услуги и работна ръка, макар че едва ли у нас те са 6 пъти по-ниски от средните за общността. Все пак въпросът е дали тези средства са достатъчни.
Разполагаме със сигурен индикатор, че не са. Здравеопазването е една от онези сфери, в които хората не могат да си позволят да пестят, защото когато го правят, разходите им в дългосрочен план се увеличават значително. Именно затова в почти всички страни, смятащи се за развити, е изградена система на здравно осигуряване, което да направи здравната грижа достъпна за всеки и съответно по-евтина за обществото.
У нас обаче тази система е трайно недофинансирана и не би могла да функционира дори на сегашното недотам задоволително ниво, ако не си набавя допълнителни средства от своите клиенти, т.е. от пациентите. В това отношение България надминава всички страни в ЕС с изключение на Кипър. Българите доплащат над 4 млрд.лв. годишно за здраве, защото осигурителната система не фукнционира достатъчно добре.
Плащанията от джоба на пациента са не само лична драма, но и обществен проблем, защото част от хората не могат да си ги позволят или са склонни да ги отлагат във времето, което прави обществото като цяло по-болно. Този огромен проблем на практика не се обсъжда, а причината вероятно се корени в това, че онези, от които зависят потенциалните решения, нямат проблем да доплащат. На дневен ред в публичния дебат напоследък отново е т.нар. демонополизация на здравната каса, което би означавало още от недостатъчните средства, събирани за здраве, да се отделят за работата на допълнителните посредници.
Със своите 47.67% за 2015 г. от всички разходи за здравеопазване, идващи от джоба на пациента, страната ни е далеч над средното ниво за евросъюза, като освен това делът на доплащанията се увеличава с 1.8 процентни пункта спрямо предходната година. С изключение на Кипър (49.85% доплащания, последни данни за 2014 г.) близо до нас са само Латвия (39%, 2014) и Гърция (35.4%, 2015). За мнозинството от страните в ЕС, включително Румъния, този дял е в порядъка на 15-20%, като голяма част от тези разходи се дължат не на необходимостта на пациентите да си доплащат за лечение, а на избора на заможните граждани да се възползват от по-скъпи услуги.
Жителите на Германия или Франция, които в общия случай могат да си позволят да доплащат доста повече, отколкото българите, почти никога не го правят. Доплащанията в Германия са 12.5% от всички здравни разходи, а тези във Франция – едва 7%, като и в двете страни има тенденция да намаляват, макар и бавно. В тези държави разходите се поемат почти изцяло от обществените средства, за да не зависи здравния статус на отделния гражданин от социално-икономическия му статус. Успехът на тези държави да направят здравеопазването достъпно за всички не се дължи само на факта, че те са несравнимо по-богати. В Чехия и Словения доплащанията също са от порядъка на 13%, а в много източноевропейски страни този дял е под 1/5.
Това означава, че достъпността на здравната грижа у нас зависи в голяма степен от политически решения – като онова на Симеон Дянков да пренасочи 1.4 млрд.лв. от здравни вноски към общия бюджет или решението на всички отговорни след него да задържат нивото на вноските за здраве, при положение че те очевидно не достигат. В сегашната ситуация на недофинансиране имаме неизвестен брой хора, които редовно си плащат вноските, но не ползват системата пълноценно, защото не могат да доплащат. Това обаче няма да се промени с щедро рекламираната напоследък демонополизация на здравната каса.
