След като в продължение на повече от седмица Министерството на здравеопазването твърдеше, че няма механизъм, по който да се намеси в помощ на затъналата в дългове болница, накрая от ведомството намериха начин да преведат необходимите средства за изплащане на закъснелите заплати на лекарите и за медикаменти. Това стана, след поредица протести на медиците от здравното заведение, чиито искания бяха отклонени от управляващите с аргумента, че болниците са търговски дружества и всякаква държавна помощ би била недопустима намеса на пазара, която ще предизвика санкции от страна на ЕК.
В същото време от здравното министерство твърдят, че в болницата във Враца са извършени редица нарушения, за които обаче лекарите и пациентите, които понасят последствията, не са отговорни. Здравният министър Николай Петков даде примери за закупуване на оскъпена техника и комбинирането на болницата с частно заведение на същото място, като неосигурените пациенти и такива с тежки диагнози, които носят загуби, били пренасочвани към държавната структура. Частната болница пък селектирала „печелившите“ пациенти. Подобни случаи има в Ловеч, Дупница и редица други градове, чиито държавни или общински болници скоро също ще бъдат изправени пред фактически фалит.
Със сериозни задължения, застрашаващи функционирането им, са редица обществени болници в София, Бургас, Стара Загора, Видин, Кюстендил и др., а сградата на тази в Девин се продава от частен съдебен изпълнител след искане на един от кредиторите ѝ.
Според д-р Стоян Борисов от Българския лекарски съюз (БЛС), дълговете на болниците в страната са 550 млн.лв., затова от организацията искат да бъдат преизчислени цените на различните пътеки, които не са променяни от 2006 г. насам. За този период разходите на болниците за заплати на персонала, медикаменти, консумативи и битови сметки са се увеличили значително, докато приходите биха останали същите, ако се разчита на здравната каса. Вероятно затова и доплащанията от джоба на пациента в здравната система, което включва не само болниците, а също извънболничната помощ и лекарствата, достигат 48% от всички плащания.
Венцислав Грозев, председател на Български лекарски съюз, сподели в интервю за Канал 3, че е възможно да има злоупотребни като тези, за които се говори във врачанската болница, но „на 80% дълговете на болниците се дължат на недофинансирането на системата“, в резултат на което “Всички болници са зле в различна степен”.
Според него вече се “появява ефектът на доминото” и ако държавата не вземе мерки срещу задлъжнялостта на болниците, ще последват още фалити: “В момента, в който кредитори, особено през фармаиндустрията и лекарствоснабдяването поискат своите средства, които болниците им дължат, крахът ще бъде неминуем и повсеместен.” – допълва Грозев. БЛС подкрепя идеята държавата да създаде фонд, чрез който да подпомага закъсалите здравни заведения, но освен това да бъдат актуализирани цените на клиничните пътеки.
По думите му за целта могат да се отделят около 120 млн. лв. за тях от общо 400 млн. лв. увеличение на средствата на здравната каса, които биха внесли спокойствие в системата. След като кабинетът се хвали с ниска безработица, растящи доходи, повишена събираемост на приходната агенция и икономически ръст над 3%, няма аргументи здравната система да не бъде подкрепена финансово, още повече че „зад цифрите седят човешки съдби и животи“.
Допълнителните средства обаче няма да решат проблема с източването на обществените болници за сметка на частните, които не се интересуват от човешки съдби – поне докато могат да ги стоварят на някое държавно заведение, което да понесе финансовата загуба.
Венцислав Грозев също се обяви против лимитирането на болничната дейност, което определи като „отвратително понятие„. Според него, само по тази линия болниците са понесли загуби за около 37 млн. лв. през последната година, като 60% от тях са в резултат от спешни пациенти, на които не може да се каже, че лечебното заведение е достигнало лимита си. Не по-различно е положението в извънболничната помощ, където е известно, че личните лекари спират да издават направления в края на месеца, независимо от нуждите на пациентите им.
Председателят на БЛС изрази притеснения, че идеята да се обединяват малки болници, за да са по-ефективни, може да направи здравната грижа по-недостъпна, когато се слеят няколко болници в една, отстояща на 40-50 км. от населените места. Това би било особено проблемно в планинските и труднодостъпни райони, както и за възрастните хора и семействата с деца, които ще трябва да пътуват дори за най-елементарни процедури.
„Барикада“ призовава всички свои читатели да подкрепят петицията за промяна на несправедливата и неработеща данъчна система в България. Подпишете се тук:
