Представете си сценарий, в който страдате от диабет, но вместо да ви направят процедури, изискващи дълъг процес на лечение, ви ампутират крака. Защо? Защото ампутацията е много по-доходоносна за частната болница, в която сте попаднали. Възможно ли е да се случи такова нещо? Разбира се, с нашите безсъвестни лекари този сценарий в България е напълно реалистичен, ще се съгласите. И без това медиите често ни уведомяват, ако не за такива, то за подобни примери на безчовечно отношение към пациентите, понякога водещи и до смърт. Та това да ти ампутират крака, защото е по-евтино от сложна хирургическа намеса и дълготрайно лечение, е напълно възможно в родното ни здравеопазване, ще кажете.
Само че този път става въпрос не за България, а за Германия. И вместо абстрактен сценарий, е напълно реален случай, за който научаваме от филма “Пациент за продан”, представен неотдавна на Летния фестивал на документалното кино във Варна. От филма научаваме за много повече ужасии от ампутация на крак, вместо неговото спасяване. Научваме за смъртта на възрастен мъж, оставен без грижи, поради липса на лекари и наличието на една медицинска сестра за цялото отделение; за надпревара на болници да правят операции, независимо дали са необходими, защото това генерира печалби; за откази на болници да приемат „тежки случаи“, защото това води до финансови загуби.
Филмът проследява ситуацията в германското здравеопазване след приемането на нов метод на финансиране на болниците – т.нар. Диагностично свързани групи (ДСГ). Преминаването към ДСГ през 2003-2004 е част от дългосрочен процес на реформиране на германското здравеопазване, свързан с въвеждането на пазарни принципи върху публичния сектор. Въпреки че е отхвърлен с референдум с над 70% отрицателен вот, ДСГ е приет от германския парламент през 2004. Въвеждането на ДСГ е заимствано от американския принцип „медицина, основана на доказателства“, според който изборът на здравни процедури се определя от оценка на най-ефективните методи (например ампутация вместо дълго лечение). Чрез този метод на финансиране всеки случай трябва да бъде заплатен чрез единна фиксирана ставка, определена от ДСГ, независимо от конкретното лечение и реално съответстващите разходи на отделната болница и време на престой на пациента. Така ДСГ облагодетелства болниците, които работят с относително ниски разходи за диагноза, и води до засилен натиск върху болниците да намалят разходите си. За някои компании това поражда възможност за генериране на значителни печалби, което пък прави болниците все по-интересни за частните инвеститори и създава проблеми за тези в публичния сектор.
“Пациент за продан” ясно показва връзката между ДСГ и приватизацията на болници в западната част на страната, които изпадат в неплатежоспособност заради новата система. В Германия протичат две вълни на усилена приватизация. Първата засяга източната част на страната след обединението в началото на 90-те, а с втората се обхваща цялата страна – това става в началото на века. Особено пословичен е случаят с компания “Асклепиос”, основана от милиардера Бернард Броерман през 1984 г. Тя изкупува редица общински болници под пазарната цена. Обект е на множество разследвания за отказ да предостави нужните услуги за здравеопазване, като закриване на болници, съкращаване на персонал, липса на нужните за лечение средства и други злоупотреби, породени от следването на печалбата като главна цел.
Защо обаче трябва да се интересуваме от това, което се случва в германското здравеопазване? В периода на държавния социализъм, българското здравеопазване се финансира изцяло от държавния бюджет, както и в останалите социалистически страни. Всеки гражданин на НРБ има право на безплатно здравеопазване. След 1990-та се преминава към модел на финансиране чрез здравно осигурителни фондове. Създадена е Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която да се финансира от задължително здравно осигурените лица. Така пазарно ориентираната държава се отдръпна от ролята си да осигурява здравеопазване на гражданите чрез значителна част от бюджета. С формирането им в търговски дружества, болниците започват да функционират на пазарен принцип. Въвеждането на “клинични пътеки”, където всеки вид заболяване си има цена, съчетано със статута на търговски дружества, направи възможно трансферирането на публични средства в частни ръце.
Тъй като категоризацията на заболяванията е свързана с размера на финансирането, получавано от болниците, това дава възможност и стимул за злоупотреби с клиничните пътеки. Схемата се оказа изключително печеливша за директорите на болници и част от лекарския елит, за сметка на пациенти и здравни работници. Резултатът от реформите е, че страната е с най-ниска продължителност на живота в ЕС и е на едно от челните места по предотвратима смъртност. Бюджетът за здравеопазване е много по-нисък от средния за ЕС, а българите доплащат за здравеопазване много повече от гражданите на други европейски държави.
На фона тази стряскаща картина, както и под влияние на борбите на медицинските сестри, все повече политически партии включват в своите програми премахване статута на болниците като търговски дружества. На пръв поглед това е заложено и в програмата на „Има такъв народ“, спечелила най-много гласове на последните парламентарни избори. В нея се предвижда изкарването на болниците от търговския закон и елиминиране на клиничните пътеки. Дотук добре, но вместо това да са първите стъпки към здравеопазване на солидарен принцип, се предлага въвеждането на ДСГ, т.е. отново пазарен принцип на финансиране. Явно за ИТН решението на катастрофалната ситуация, която пазарния модел на здравеопазването създаде, е още по-голяма доза пазарни реформи. Докато, от една страна, тази партия прокламира премахване на статуса на болниците като търговски дружества, от друга, предлага модел, който ще засили процеса на приватизация на болниците и окончателното превръщане на здравето в скъпа стока. Всъщност прокарването на ДСГ като дългосрочна стратегия на държавата далеч не е идея на ИТН. Още във втория кабинет на Борисов Министерството на здравеопазването, начело с печално известния Петър Москов, публикува “Окончателен план за действие за прилагане на заплащане по ДСГ”. Така се оказва, че ИТН не само не са носители на промяна, а имат намерение да прокарат реформи в ущърб на пациента, които никой досега не посмя да реализира.
Нека не забравяме, че ликвидирането на публичното здравеопазване има идеологически корени в представата за държавата като тиранична външна структура, която потиска личността. Докато за класическия либерализъм на Джон Лок право на свобода има този, който притежава частна собственост, то в мисленето на Фридрих Хайек, един от родоначалниците на неолиберализма, свобода и частна собственост са тъждествени. Ясно можем да си представим как за подобен тип мислене социалната държава с прогресивна данъчна система, която налага съразмерни за богатите собственици данъци, е тиранин. Не е никак странно, че Хайек прави паралели между на пръв поглед несъвместими форми на държавна власт – САЩ от тридесетте, нацистка Германия, фашистка Италия и СССР, за да покаже как всички те са тиранични – макар единственото, което ги сближава, да е наличието на някаква форма на социална политика.
Неолиберализмът приема по презумпция, че частният сектор превъзхожда публичния, а държавата от социална, която отпуска средства за здравето на гражданите, се превръща в насърчител на пазарния принцип във всички аспекти на човешкия живот. Но дали социалната държава е тиранин за мнозинството граждани – за онези, които живеят от заплата на заплата и без частна собственост? Не социалната държава, от която се страхуват такива като Хайек, а държава, при която здравеопазването от право на всеки гражданин се превръща в скъпоплатена стока, на практика я превръща в потисническа външна структура. В такава среда недоверието към държавната власт и всичко, което произлиза от нея, става норма. Именно това е и идеологията на ИТН, както се вижда от цялата им програма. Неслучайно едно от първите им действия тази пролет беше да поискат приватизация на ББР. Идеите им за здравеопазването обаче могат да се окажат особено опасни за общественото здраве.
