Разследване на bTV относно платформата за събиране на дарения „ХелпКарма“ предизвика огромен скандал в последните няколко дни. Материалът на журналистиката Мария Цънцарова, разделен на няколко части, някои от които тепърва предстои да бъдат излъчени, извади наяве редица тежки пороци в дейността на компанията, регистрирана като „фондация в обществена полза“.
Раздаване на огромни заплати и заеми за апартамент от парите, събрани от хората за дарения. Липса на прозрачност и уж платени лечения, които се оказва, че са платени от НЗОК. Това са част от конкретните проблеми, разкрити в разследването. Съществува обаче един фундаментален проблем – самото наличие на „ниша“ за съществуването на подобни компании, развиващи наситена с проблеми дейност, която изначално би трябвало да се извършва от държавата.
Разследването. Епизод №1 – заплати за десетки хиляди левове месечно и заем за апартамент
От досега излъчените части на разследването става ясно, че от събраните 21 млн. лева за дарения по различни каузи, свързани най-вече с лечение на болни хора, по предназначение са отишли около 13 милиона, неизразходвани засега и налични по сметките са малко над 5 млн. лева. Оказва се, че станалите около 2,2 млн. лева са отишли най-вече за заплати на едва 17 служители във фирмата.
Първата част от разследването е излъчена 6 ноември и в нея Мария Цънцарова и bTV показват данни от свои източници, от които се вижда, че през декември 2019 г. технически директор в компанията Славчо Славчев е следвало да получи доход от над 80 000 лв. Първоначално месечната му заплата е над 22 000 лв. Два месеца по-късно тя доближава 50 000 лв. После пада до 26 000 лева, но след средата на 2019 г. отново расте до 40 000 на месец.
Общо сумата, която е начислявана за заплатата само на техническия директор във фондацията, е над 775 000 лв., или средно почти 28 000 лв. на месец, включително и за месеците, в които Славчев твърди, че е в неплатен отпуск.
Публичните отчети на „ХелпКарма“ за последните две години показват противоречие. От фондацията твърдят, че удържат по 5%, за да издържат дейността си. Но дори само разходите за възнаграждения на служителите през 2018 г. са почти 8% от всички постъпили дарения, а през 2019 г. скачат до почти 9%. В отчетите привличат внимание и други суми – вземания за около 300 000 лева има в отчета за 2018 г.
Въпреки че твърди, че компанията не дава заеми от събраните за дарения пари, за 2018 г. са отчетени 312 000 лв. вземания по „предоставени заеми“. Константин Кръстев твърди, че причината сумата да фигурира като вземане е технически проблем с финансов посредник, през който са правени част от даренията. За да се реши проблемът, вместо на сметката на фондацията, от финансовия посредник превели парите в личната сметка на Кръстев.
„Тези пари аз съм ги върнал, просто сме имали технически проблем, твърди той и настоява, че проблемът е решен, но вземания има и в отчета за 2019 г. Целият разговор е наситен с противоречия, обърквания и неясноти в изявленията на Кръстев и Славчев, които ту не знаят колко точно са служителите в компанията, макар те да са едва 17, ту забравят какви пари са получили, ту се сещат за отпуснати лични заеми малко след като са обявили категорични, че изобщо не отпускат заеми.
Вземанията през декември 2019 г. са 51 000 лв. „Това е личен заем, който аз съм взел от фондацията“, обяснява Славчев. Става ясно, че той е взел заем за закупуването на апартамент. „Взел съм го като заем от фондацията, който аз го изплащам към фондацията като това нещо е документирано, съответно има всичко, което има като транзакции, така че реално аз си плащам и лихвата“, твърди Славчев. След интервюто, заемът е изцяло погасен, но не от Славчев, а от шефа му Кръстев, като цялата процедура отново е белязана от противоречия.
Епизод №2 – Липса на прозрачност и мними лечения, поети всъщност от НЗОК
Втората част на разследването е излъчена ден по-късно, на 7 ноември. И ако в първата част проблемите са преди всичко морални и са свързани с огромните заплати, събрани от пари за дарения за лечение на различни хора, най-вече деца, то във втората част картината се допълва от още няколко тежки проблема. Става ясно, че през платформата са събирани и отчитани пари за лечение на хора, които всъщност са лекувани през Националната здравноосигурителна каса.
Доц. Боряна Аврамова, началник на Хематологичното отделение в Клиниката по детска клинична хематология и онкология в ИСУЛ, разглеждайки каузите в платформата, открива, че пари е събирало и семейството на Рейън Иванов – пациент, когото колегите ѝ са лекували. „Това е пациент на нашата клиника… Като разглеждах неговата кампания, ми направи впечатление, че там пише, че са изразходвани средства за неща и за времето, през което, например, той беше в нашата клиника, което категорично не отговаря на истината. (…) Всичко се финансира или от клиничната пътека, или от държавата по определени програми“, казва доц. Аврамова.
За периода, в който Рейън Иванов се е лекувал в ИСУЛ, в отчета в „ХелпКарма“ се вижда, че са изхарчени общо 26 500 евро или над 52 000 лева от даренията – за лечение и лекарства. В писмо до bTV началникът на клиниката, в която е лекувано детето, проф. Добрин Константинов, заявява, че и лекарствата, и лечението са били безплатни. А лекарите не са назначавали други процедури или медикаменти, които да се заплащат от семейството. В кампанията на детето разходи са отчетени 25 пъти. Дарителите виждат само какви суми са похарчени, но информация за какво точно, както и платежни документи – няма.
Ралица Енева, член на УС на „ХелпКарма“, заявява, че макар на платформата да пише, че е наличен „приложен документ“, „той няма как да бъде видян, това е защита на личните данни, не може всичките ни документи да са отключени, за всеки един, който влезе“. А в отговор на въпроса: „Финансовите документи какъв е проблемът да бъдат достъпни?“, отговаря, че „това са си наши стандарти и наше решение“.
Същевременно именно прозрачността е онова, с което „ХелпКарма“ най-много се гордее на хартия. „Защо за 2 години сме привлекли 21 млн. лева? Защото показваме прозрачност и доверие и защото движим този целия сектор на благотворителност в по-добра посока“, заявява Константин Кръстев. А Енева твърди, че медицинските документи, които се предоставят от инициаторите на различни кампании, се верифицират от медицински екип. Разследването на bTV обаче показва, че посочените на сайта на платформата експерти, за които се твърди, че са част от въпросния медицински екип, изобщо не са чували за подобно нещо.
В кампанията на детето пише, че средствата, които се събират, са за лечение в Германия. А в отчета се виждат изплатени средства за самолетни билети, хотел и болничен престой – общо 24 250 евро или почти 50 000 лв. По закона за достъп до информация от Здравната каса отчитат през bTV, че за Рейън касата е платила пари за три пътувания – самолетни билети и хотел, както и лечението, за което до този момент от германската болница са отчели документи на обща стойност почти 28 000 евро или над 55 000 лв.
„Контролът върху отчетността на парите е много слаб на тази платформа. На практика няма никаква… Тоест, те представят някакви данни за отчетност на средствата, които обаче, както се вижда, сигурно и в много други случаи не отговарят на истината. И това вече поражда така съмнения за други цели на тази платформа“, казва доц. Аврамова от ИСУЛ. До края на втората и засега последна част на разследването става ясно още, че през платформата Енева е събирала пари за лечение на своето дете в САЩ, включително за самолетни билети, като същевременно в социалните мрежи демонстрира доста приличен стандарт на живот, включващ редица пътувания до САЩ с туристически цели.
„На фона на това, че семейството очевидно може да си позволи два пъти другите две дечица да пътуват до Ню Йорк, или да посещават постановки на Бродуей, за мен,това е наистина цинично… размятане на някакъв начин на живот в лицето на дарителите и в лицето на всички други нуждаещи се, като паралелно с това фондацията, която е работодател на госпожа Енева, очевидно претендира за прозрачност?“, казва д-р Антоанета Тончева, доктор в Детската университетска клиника в Регенсбург, Германия.
„Да, имам едно добро ниво на лайфстайл. В никакъв случай не е нещо „УАУ“ (…) Всеки в крайна сметка живее така, както успее да живее, на базата на това, което успява да сътвори, било то като работа, дейност, деца, това всеки си решава колко деца да има и как да живее според възможностите си“, казва Енева, а д-р Тончева коментира:
„Не казвам, че някой трябва да живее на сол и вода, в никакъв случай. Казвам само, че когато си способен да си позволяваш екскурзии, пътувания, да се храниш в доста прилични ресторанти и заведения, тогава не е редно да набираш средства, благотворително, за нуждите на детето си. Ще лишиш себе си, но ще си покриеш нуждите на детето. Просто не е редно, не е морално най-малкото“.
Къде е най-големият проблем?
Неадекватното и съмнително поведение на фигурите, дълги години изпълняващи ролята на светъл пример за успех, предприемчивост и полезност; погазените морални принципи; отпускането на заеми за жилище с пари, събрани за лечение на деца; вероятните нарушения на данъчно-осигурителното законодателство, директно нарушаващи интереса на хиляди други хора, които се лекуват с публични средства; вероятните измами със средствата, събрани през платформата; липсата на прозрачност; измамата с използването на имена на експерти, които не знаят за това…
Всичко това са очевидните скандали около случая „ХелпКарма“, с част от които вече имаше анонс, че се заема държавното обвинение. Най-големият скандал обаче е другаде. Той се корени в самото съществуване на „ниша“ подобна платформа да функционира и често да се оказва единственият шанс и надежда пред отчаяни хора да получат животоспасяващо лечение за себе си или близките си. Голяма част от събраните през платформата средства действително са отишли по предназначение, като с част от тях са спасени или удължени човешки животи. А днес мнозина, които разчитаха на платформата, за да наберат средства по текущи кампании, са изпаднали в отчаяние.
По своята същност, далеч преди разкритията на Мария Цънцарова и bTV, практиката частни компании, работещи по силата на случайни индивидуални и често субективни решения, да поемат функции, които би трябвало по системен път да се извършват от държавата, е дълбоко порочна. Нека го кажем съвсем ясно – лечението на нито един български гражданин не би трябвало да зависи от емоционалното решение на други български граждани дали да направят или да не направят дарение. Лечението на нито едно българско дете не трябва да зависи от това дали даден IT експерт ще се съгласи срещу 40 000 лева месечно да разработи платформа, през която, срещу определена комисионна, да се съберат дарения.
В етап от развитието на човешкото общество, намиращ се хиляди години след излизането на нашите праисторически предшественици от пещерите, е напълно неприемливо и абсурдно да разчитаме на дарителски кампании и „трогващи“ снимки и текстове, за да лекуваме нуждаещите се представители на нашето общество. Не е измислена дума за обема циничност на реалността, при която две деца, които имат нужда от лечение, се „конкурират“ за подаянията на дарители чрез своите „хубави снимки“ и „въздействаща история“, които „да разчувстват дарителите“ в онлайн платформа. При това такава, чиито собственици, почти сигурно, ощетяват бюджета на НЗОК, тоест парите за здравеопазване на всички ни, укривайки осигуровки.
Всъщност, някъде още именно в пещерите хората са установили, че имат нужда да бъдат заедно, а съвместното им съществуване се нуждае от общи правила. Днес тези правила са се развили до обществени системи, сред които и системата на здравеопазване. Именно тя е тази, която трябва да поема грижата за лечението на нуждаещите се, като функционира на солидарен принцип. Нейната разруха в последните десетилетия у нас, но и не само, е част от властващата идеология на индивидуализма, според която никой не е длъжен на никого за нищо. Според която всички сме конкуренти един на друг – включително и болните ни деца. Според същата идеология, дейността по предоставяне на лечение, както всяка една друга дейност, е услуга, която пазарът трябва да остойности и донесе на пазарен принцип, а различните играчи, които предоставят тази услуга, трябва да се конкурират, водени от една единствена цел – постигането на печалба.
Всичко това не са просто думи. Нямаше да бъде необходимо десетки родители да виждат в „ХелпКарма“ и случайни дарения единствена надежда за спасение на своето дете, ако функционираше здравна система, която да поеме това лечение. До преди няколко години у нас функционираше сравнително успешно, въпреки някои проблеми, Фонд за лечение на деца в чужбина. На него разчитаха деца, които не могат да получат достатъчно добро лечение у нас поради липса на съответните специалисти или апаратура. Към него пък действаше Обществен съвет, предоставящ далеч по-високи нива на прозрачност от тези, на които изобщо е способна и длъжна една частна компания. В резултат на политически решения, функционирането на фонда беше първо сериозно опорочено, а след това и прекратено. Но минимум старата му работеща структура, а защо не и подобрена такава, би могла лесно да бъде възстановена при наличие на политическа воля и обществен консенсус.
Преди да бъде разрушен, фондът имаше своите проблеми, но в крайна сметка, отвъд някои административни слабости, те най-често се свеждаха до липсата на достатъчно средства, което налагаше експертите да правят сложни сметки и тежки избори. Впрочем, в корена на самата необходимост от лечение в чужбина, а не в България, в крайна сметка отново стои ограниченият ресурс, с който държавата разполага.
Същевременно поредица български правителства се гордеят открито с факта, че България е една от държавите в Европейския съюз, които преразпределят през бюджета най-малка част от произведения брутен вътрешен продукт. Казано с други думи – българските политици от години изповядват идеологията, че държавата в максимална степен трябва да се оттегли от обществения живот и да го остави на пазарните отношения. Тези факти имат конкретни макроикономически измерители и доказателства, многократно коментирани и критикувани на страницата на „Барикада“. Реалността е такава – в България съществува сравнителен консенсус, че ни харесва държавата да не ни закача особено, да разчитаме на ниски данъци, да имаме максимален осигурителен праг, а ние от своя страна да не разчитаме много на държавата, а да се оправяме сами. Не даваме много, не искаме нищо.
Освен очевидния проблем в тази идеология, който води до създаването на ниши за платформи като „ХелпКарма“ и отварянето на още редица проблеми в други недофинсирани обществени системи, в този неписан обществен договор има фундаментален проблем – негово „предимство“ е валидно само за малцина. Истината е, че данъците в България са ниски само за скромно малцинство, което се намира на върха на обществената пирамида. За всички останали, поради големият дял на косвените данъци, общата данъчната тежест далеч не е толкова малка, а точно обратното – избраният у нас модел работи така, че отупва като брашнен чувал огромното мнозинство, за да не докосне дори с малкия си пръст малцинството.
Изчисления на икономиста Даниела Пенкова, автор на изследването „Влияние на максималния осигурителен доход върху подоходното неравенство“ от 2020-та година показват, че заради наличието на таван на осигуровките от 3000 лева, бюджетът на страната ни е бил ощетен с около 3 млрд. лева през миналата година. Само наличието на праг върху осигуровките за здраве е лишило системата от 725 милиона лева за 2019-та година, показват изчисленията. Припомняме, че за цялото си съществуване „ХелпКарма“ е събрала 21 милиона лева, от които е раздала около 13 милиона. Казано с други думи, премахването на прага може да захрани системата със средства за 55 „хелпкарми“ само за една година.
Освен загубата на средства, наличието на праг на осигуровките превръща българската данъчно-осигурителна система в регресивна – колкото повече печелиш, толкова по-малко плащаш. Всички, които изкарват доходи до 3000 лева, плащат осигуровки върху пълния обем на своите възнаграждения, докато тези с доходи над 3000 лева отделят процентно по-малко за осигуровки. По данни на Министерството на финансите, с доходи над 3000 лева са 4,2% от деклариращите някакъв облагаем доход у нас – толкова са привилегированите от наличието на праг. Останалите 95,8% губят.
Днес отрицателните герои справедливо ще се казват Константин, Славчо или Ралица. Утре имената ще са други, ако не решим фундаменталния проблем: искаме работеща прозрачно система, издържана от всички солидарно през фундаменталните механизми за функциониране на обществото, или вместо това предпочитаме да разчитаме на подаяния, „аппове“ и „платформи“?
Цената на нежеланието ни да бъдем част от едно солидарно общество са пороците на скандала „ХелпКарма“. Ще продължим да блъскаме в тях, докато не постигнем консенсус около промяна на механизма за общото ни съществуване. Така че да лекуваме децата си и родителите си не през подаяния и конкуренция, а през системно решение, заложено в закона.
