В категории:Рикошет

Министърът ви моли да се върнете на работа, заплати – евентуално

Зам.-министърът на здравеопазването получава яйце при посещението си в Ловеч. Кадър от NOVA

Представете си, че работодателят ви ви дължи 3-4 заплати, които и без това далеч не отговарят на квалификацията ви, а закъсненията на плащанията са по-скоро правило, отколкото изключение. Същевременно работите при тежки условия, в постоянен недостиг на жизненоважни материали и често оставате извънредно след работно време.

Но вместо да видите как инспекцията по труда му съставя акт, омбудсманът го обявява за наглец, а съответният министър го смъмря остро и му поставя кратък срок да се издължи до стотинка, на телевизионните екрани се появява самият той и ви призовава да се върнете на работа, за да изкарате пари, с които да покрие задълженията на фирмата и после евентуално и вашите заплати. Заплати, които явно още не сте изкарали – трябва да се потрудите здраво през лятото, за да си заслужите мартенската надница.

Причината за тази абсурдна ситуация е, че на хартия работите в обикновена търговска фирма, но на практика тя има важната социална функция да поддържа здравето на десетки хиляди души. На всичкото отгоре е собственост на държавата (и отчасти на местната община), така че не очаквайте здравният министър да се застъпи за вас. Той обаче е готов да сподели с вас вината за сегашното абсурдно положение. Или дори щедро да ви я прехвърли цялата:

„Тези болници в продължение на 13 и повече години се водят към фалит. Голяма част от хората, които работят в тези болници, работят през по-големия период от тези 13 години. Те са свидетели на всички порочни практики, свързани с обществените поръчки… Те са свидетели на сключените порочни договори с частните фирми на територията на тези болници… Тези хора са свидетели на това, че частните болници взимаха скъпо струващите пътеки, а тежките случаи и хората, които не са осигурени, оставаха за тези болници… Защо тогава не излязоха на протест?”

Това са думи на здравния министър Кирил Ананиев пред сутрешния блок на NOVA, за чиято оставка букмейкърите би трябвало да спрат да приемат залози. Дори премиерът Бойко Борисов изглежда беше скандализиран от поведението му. По време на заседание на Министерски съвет малко след въпросното интервю Кирил Ананиев каза, че прави всичко по силите си, за да оздрави болницата в Ловеч и другите задлъжнели: „Вдигаме запорите само и само да има пари и пак са недоволни”. А Борисов го смъмри: „Ако и на теб от февруари ти спра заплатата, ще си недоволен”.

Но той не е прав, защото n-тият му здравен министър не звучи по-различно от който и да е негов предшественик – можем да го обвиняваме най-много, че подобно на предшествениците няма никаква визия за общественото здравеопазване – няма идея нито как да излезе от сегашното положение, нито как да избегне подобни ситуации в бъдеще. Защото това би означавало да се преосмисли цялата досегашна реформа на здравната система, която постави акцент върху комерсиализацията, пазарна регулация чрез конкуренция между публични и частни болници и ненамеса на държавата.

Можем да го критикуваме и че вместо да се фокусира върху реалните системни проблеми, които произлизат от върха на управлението, той предпочита да вини за ситуацията служителите на една или няколко провинциални болници. Когато водещият Виктор Николаев му напомни, че лекарите не са институция, която да контролира управлението на болниците, често дори не са наясно с действията му, а дори и да са – могат да бъдат уволнени, ако вдигнат шум около мениджърските решения, министърът започна да звучи още по-цинично: „Защо да бъде уволнен?… Всеки гражданин в нашата Република България има правото да се произнесе за нещата, които се случват на работното му място, и това е въпрос на граждански дълг.“

Дълг на собственика е да назначава управители и да контролира работата им, за да не се изненада след 13 години от постигнатите резултати. Странно е и когато изненадан е именно Кирил Ананиев, който се подвизава в Министерството на финансите от 1980 г. насамИзточването на публичните заведения е повсеместно и широко известно, след като условията за това са осигурени не от лекарите, а от хората на върха, но министърът се учудва защо служителите не са подали сигнал, че това се случва и с тяхната болница. Оказва се, че те е трябвало да протестират при предишните министри, когато поне са получавали заплати, но сега, когато не получават, подобни действия са контрапродуктивни, защото тече оздравителен процес:

„Милиони пари са източвани… случаят във Враца с частната болница, която влиза на територията на болницата, не плаща никакъв наем, дава някакви фактури за извършени ремонти и всичко това се отразява върху финансовото състояние на болницата. Още по-фрапиращ е случаят с Ловеч, където държавната болница сключва договор за апаратура за ангелограф [с частен изпълнител] и тя сключва договор със здравната каса за 3.3 млн. лева, от които 3 млн. отиват в частната болница, а 300 хил. отиват в държавната.“

Държавата, министерството, здравната каса, прокуратурата и пр. институции обаче явно не са знаели за тези операции и те са останали тайна за тях до днес, когато множество ключови болници се оказват пред фалит с половин милиард лева дългове. Това прилича на системна безстопанственост, но г-н Ананиев идва да промени всичко: „Вие можете ли да си представите, че един собственик, един принципал, какъвто е министърът на здравеопазването, ще иска да ликвидира своята болница?“ В предишно свое интервю обаче министърът не изключи вариант със закриване на публични болници, които не могат да се самоиздържат.

Подобно на предшественика си, той твърди, че „държавата няма правно основание да погаси тези 500 милиона задължения“ на своите болници, нито дори може да гарантира задълженията им, за да могат те да изплащат заплати. „Няма как да дам и заплатите на тези хора, те трябва да бъдат заработени със здравната каса“ – допълва министърът, отново демонстрирайки, че не осъзнава, че заплатите са заработени отдавна, но не са изплатени от дружеството, на което той е принципал.

Оказва се, че държавата в негово лице не може да направи нищо, освен да стовари вината върху лекарите и да ги помоли да продължат да работят даром с надеждата болницата да изплува: „Аз ги призовавам да се върнат на работа. Аз знам, че те плащат цената на нещо, което е извършено от други, но повярвайте ми – и аз плащам цената, като министър на здравеопазването, на всичко това, което се случва… Ние с хората, работещи в тези болници, сме от една страна. И двете страни поемат цената на всичко онова, което се е случило…“

Тук г-н Ананиев вече си се представя като жертва също като лекарите и дори ги кани да се солидаризират с положението му и да отчетат големите усилия, които прави, за да спаси болницата в една ситуация, в която той е с вързани ръце. Но ако иска да твърди, че е от същата страна, той трябва да предложи нещо повече от това персоналът просто да компенсира щетите от безстопанствеността на министерството му с по-усилен труд. Освен това може да приеме поканата, която служител в ловешката болница отправи към зам.-министъра Жени Начева, малко след като тя беше замерена с яйце и освиркана от медицинския персонал:

„Искаме да ви поканим да дойдете да живеете в моето семейство. Аз да ви издържам с моята заплата, която не съм получавала от три месеца. Да дойдете да ядете на моята трапеза“.

Ако не може да направи нищо от това, наистина заставайки на страната на лекарите и пациентите от задлъжнелите държавни болници, на министър Ананиев остава само да освободи поста. Също както направи неговият предшественик, когато проблемът с дълговете изникна в края на миналата година, докато правителството обясняваше как здравеопазването е приоритет бюджета.

Той все пак ни напомни нещо важно – лекарите и пациентите имат „граждански дълг“ да се борят за една по-различна здравна система вместо да протестират постфактум за някое закрито отделение, лишена от средства или доведена до фалит болница, все по-дълбокото бъркане в джоба на пациента, непокрити от касата лекарства или животоспасяващи изделия. Когато тази гротескна система се срути, все ще се намери някой да зададе въпрос, на който няма да можем да отговорим: „Защо не протестирахте тогава?“

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар