В категории:България

Брюксел оценява като критично неравенството в България

Данъчната система и системата за социална сигурност имат слабо въздействие за намаляването на бедността и размера на ножицата между бедните и богатите, посочват експертите от Европейската комисия в годишния си доклад за страната ни. Българските системи не работят така, както европейските, категорични са те

Бедността, социалното изключване и неравенството по отношение на доходите в България са сред най-високите в Европейския съюз, а управляващите не постигат почти никакви резултати в справянето с тези проблеми, ситуацията с които е критична.

Това отчита Европейската комисия в своя годишен доклад за страната ни, който беше представен днес в София. За поредна година ситуацията с неравенството в доходите между богатите и бедните в България е оценена като „критична“ от ЕК.

Същото се отнася до проблема с броя на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, както и до начина, по който социалните системи влияят върху справянето с бедността.

Оценките на ЕК

„България все още е на първо място по най-голям брой на хората, живеещи в риск от бедност или социално изключване, както и по високите равнища на неравенство по отношение на доходите. Социалните трансфери имат слабо въздействие върху намаляването на бедността. Системата на образованието и обучението продължава да е изправена пред големи предизвикателства, в това число осигуряването на качествено приобщаващо образование и справянето с преждевременното напускане на училище“, пишат от ЕК.

„Неравенствата във възможностите ограничават достъпа до пазара на труда за големи групи от населението, което може да попречи на устойчивия и приобщаващ растеж“, предупреждават още от Комисията.

Експертите и посочват, че „системата за социална закрила е недостатъчна за справяне със значителните социални проблеми“, което влиза в остро противоречие с последните действия на правителството, които се подкрепят и от опозицията, за допълнително орязване на и без това ограничените социални програми. ЕК директно критикува действащата в България данъчна и социална система – критика, която на този етап остава глас в пустиня за българските управляващи:

„Влиянието на данъците и обезщетенията за намаляване на бедността и неравенството е значително по-слабо спрямо средното за ЕС равнище. Това отразява ниското равнище на социалните разходи, неравномерната наличност на социални услуги на територията на страната и ограничените преразпределителни ефекти на системата за данъчно облагане“.

Равнище на икономическо неравенство у нас и в ЕС и влиянието на данъците и социалните трансфери върху този икономически показател

„Голямото неравенство в доходите и големият брой хора, изложени на риск от бедност, показват необходимостта от политики за „активно приобщаване“, чиято цел е да се даде възможност на всеки гражданин да работи и да участва пълноценно в обществото. Тези предизвикателства показват също така необходимостта от целенасочена подкрепа за уязвимите групи, както и по-добра наличност и качество на интегрираните социални и здравни услуги и жилищното настаняване“, допълват те.

„Общата данъчна тежест в България (29,5 % от БВП през 2017 г.) е една от най-слабите в ЕС. Структурата на данъчното облагане разчита основно на данъците върху потреблението като данъка върху добавената стойност и акцизите и набавя относително високи приходи от екологични данъци (2,7 % от БВП). Тази характеристика води до относително благоприятна за растежа данъчна структура. Ограничени са обаче възможностите на българската система за данъчно облагане и обезщетения да намалява неравенствата и да насърчава политики за намаляване на бедността, която е най-сериозната в ЕС“, уточняват от Комисията.

„Данъчната система и системата за социална сигурност имат слабо въздействие за намаляването на бедността и неравенството в доходите. През 2017 г. данъците намалиха неравенството по отношение на доходите само с 4,13 %, докато средното за ЕС равнище е 11,7 %, а социалните трансфери намалиха неравенството едва с 28,3 % в сравнение със средното за ЕС равнище от 40,4 %.“

ЕК критикува и достъпа до качествено образование и здравеопазване. Макар да посочват, че образователната система се модернизира, все още се налице „значителни предизвикателства“. „Трайно високите равнища на преждевременно напускане на училище и слабите образователни резултати подчертават необходимостта от значителни инвестиции в образованието. Това е от особено значение за преодоляване на предизвикателствата, свързани с качеството и равните възможности в образованието и грижите в ранна детска възраст, училищното образование и професионалното образование и обучение“, пише в доклада.

„Много българи все още са изправени пред значителни пречки при достъпа до здравно обслужване. Публичните разходи за здравеопазване остават много ниски като формални и неформални преки плащания от страна на пациентите покриват почти половината от разходите за здравеопазване — един от най-високите дялове в ЕС“, констатират от ЕК по отношение на българското здравеопазване.

„Заплатите, глупако!“

Наред с безспорните констатации на ЕК, касаещи липсата на напредък на страната ни по отношение на критичните проблеми бедността и неравенството, авторите на доклада правят и някои допускания, които бяха оспорени от експерти, поканени на представянето.

Икономическият съветник в КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова обърна внимание на проблема, че в доклада не са представени никакви убедителни емпирични доказателства за твърдението за „недостиг на кадри“, нито са анализирани по същество причините за потенциален недостиг. Въпреки това, на база това твърдение, основаващо се най-вече „усещания“ на работодателите, се изграждат тези и препоръки.

По темата, виж още: „ЕК: Губите хора, но в никакъв случай не увеличавайте заплатите!“ от Ваня Григорова 

„Няма как да се опитаме да привличаме и задържаме хора с най-ниските заплати в ЕС и да твърдим, че по-сериозно увеличение на заплатите би намалило конкурентоспособността. Ако залагаме само на евтин полуробски труд, няма как да очакваме държавата ни да се доближава до средноевропейските стандарти“, заяви Григорова по време на форума. „Докато казваме на хората – спасявайте се в Западна Европа, а ние ще опитаме да си внесем у нас работници от Бангладеш, дотогава ще си останем Бангладеш на Европейския съюз“, обобщи тя и перифразира култовата реплика на Бил Клинтън – „Икономиката, глупако!“.

„Заплатата, глупако! Не можем да продължаваме да подценяваме този въпрос. Само така ще преборим икономическата, социалната и демографската криза“, настоя Григорова.

Изненадващо или не – с тезата, че увеличението на заплатата не може да бъде критерий за загуба на конкурентоспособност, се съгласи и икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев. Той обърна специално внимание на факта, че може би за първи път е съгласен с представител на синдикатите и настоя, че единственият измерител за конкурентност е дали един бизнес е способен да продава продукцията си в конкуренция с друг.

Ганев добави, че от 2000-та година досега средната работна заплата се е увеличила с около пет пъти като за същия период износът е нараствал с около 7-8 пъти. „С други думи, износът е нараснал с повече, отколкото заплатите, тоест явно тези заплати не са попречили на бизнеса да изнася. Българските износители на стоки успяват да продават повече, проблемът изобщо не е в заплатите“, каза Ганев. Той все пак заяви, че противно на КТ „Подкрепа“, не смята, че трябва да бъде ограничаван вносът на по-евтина работна ръка – „Работодателите не трябва да се ограничават да се снабдяват с този ресурс – труда. Ако това включва внос от Бангладеш – да заповядат“.

Според Ганев проблемът с липсата на напредък по отношение на намаляването на неравенството е в лошия начин, по който се харчат събраните средства. „Проблемът е в зле прицелените разходи“, настоя той. Също така Ганев обърна внимание на това, че според доклада „отговорността на главния прокурор започва да изглежда като макроикономически проблем“ и насърчи тази линия да продължи, тъй като липсата на качествено правосъдие е „архипроблемът“ в България.

Напук на твърденията на ЕК, които споменават многократно думата „неравенство“ и го посочват като основна пречка пред развитието на страната, представителят на бизнеса – Никола Зикатанов от АИКБ, изтъкна ексцентричен аргумент, за да оспори куп експерти и международни институции, които в последното десетилетие бият тревога по темата. „Имаме 5 пръста, нито един не е равен с другия. Всички сме различни“, коментира той.

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар