Какво би могло да бъде общото между Южна Корея, Естония, Македония и САЩ? Ако сте заредени с голям ентусиазъм и свободно време, вероятно бихте могли да намерите и други възможно отговори, но да се спрем на този: отношението към връзката между данъци и неравенство. Веднага е редно да отбележим и кой няма място в тази редица: България. Ще се върнем на приликите и разликите между изброените държави след малко, но преди това, нека започнем от малко по-далеч.
Що е то неравенство?
Когато чуят думата „неравенство“, все още мнозина българи реагират първосигнално: „А равни ли трябва да бъдем?“. Затова е важно веднага да направим уточнението, че зад тази дума не се крият ничии тоталитарни амбиции за глуповата уравниловка. В съвременния свят под неравенство се разбира най-често подоходното неравенство – неравенството в доходите на различни групи от обществото. Неравенството не е абстрактна морална категория, а общоприет икономически термин, на който се учат студентите във всеки икономически университет по света.
Казано простичко, когато се говори за „увеличаване на неравенството“, се има предвид едно: богатите стават все по-богати, а бедните – все повече и все по-бедни.
Проблемът с увеличаващото се неравенство в различни държави по света е обект на редица изследвания. С този проблем се занимават стотици академични, журналистически, социологически и други формални или неформални среди, хора и организации. С неравенството се занимават тежки икономически книги и в последните години то стои в центъра на вниманието по време на международни форуми, в които участват десетки държави от всички континенти. Всичко това идва идва да покаже, че неравенството не е нещо, което са измислили група носталгици в територията между Калотина и плажа в Каварна. С него се занимават от Западния бряг на САЩ, през Европа и Африка, до Страната на изгряващото слънце в източния край на планетата.
Защо неравенството трябва да ни интересува?
„Истина е, че дълго време темата за разпределението на доходите и на богатството беше игнорирана в макроикономиката. Най-вероятно това се дължеше на допускането, че разпределението няма голямо значение за крайните макро резултати и че теорията на просмукването е правилният подход в икономическата политика. Тези виждания бяха грешни и кризата разби и двете твърдения“, каза вицепрезидентът на Европейската централна банка Витор Констанцио на Годишния конгрес на Европейската Икономическа Асоциация в Лисабон през август миналата година.
„В прекалено много страни икономическият растеж не успя да повдигне малките лодки (както беше предсказано от теорията) – докато огромните яхти яздеха вълните и се наслаждаваха на вятъра в тяхна полза. В прекалено много случаи бедните и средната класа стигат до заключението, че усърдната работа и решимостта не са достатъчни, за да ги задържат на повърхността. Затова и основното послание днес е, че намаляването на прекалените неравенства – като помогнем на малките лодки – не е само морално и политически коректно, но е и икономически ефикасно“, директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард преди няколко години по време на реч в Брюксел.
„Икономическите неравенства представляват определящото предизвикателство на нашето време за една развита икономика и за една демокрация“, обобщи бившият американски президент Барак Обама в последната си реч в чужбина – през 2016-та година в Атина.
Да се обсъжда дали неравенството е проблем и защо то трябва да бъде ограничавано, не е дебат, който изобщо съществува в някоя нормална държава. Такъв дебат е невъзможен в никой сериозен икономически кръг и между никакви сериозни политици.
Нещо повече – борбата с неравенството, видно и от авторите на цитираните изречения, далеч не е проблем само за левите политически формации и икономисти. Още през 2016-та година Международният валутен фонд – организация, която трудно може да мине за левичарска, определи неравенството за своя приоритетна област в следващите години.
Издания далеч от лявото пространство като Business Insider обръщат внимание на изследвания върху влиянието на неравенството върху икономическия растеж, с него се занимават и Financial Times, Wall Street Journal и много други.
Освен ефектите от неравенството върху икономическия растеж, споменати от Лагард, Обама, Констанцио, МВФ, ООН и много други икономисти и политици, съществуват още редица изследвания за другите ефекти на това явление. Учените Ричард Уилкинсън и Кейт Пикет твърдят в своята книга „Патология на неравенството“, че то прави обществата по-болни. Техните изследвания показват, че здравните и социални проблеми зависят от разпределението на богатството, а не от общото му ниво. Двамата изследователи вече са готови с нова книга, посветена на влиянието на неравенството върху стреса, депресията и психическите заболявания, а в България международни проучвания ни показват как неравенството проваля образователната ни система.
Разбира се, съществуват маргинални групи по интереси, според които неравенството не е проблем. Подобни секти едва ли заслужават особено внимание, а най-много напомняне, че успоредно с тях съществуват техни колеги, които например още вярват убедено, че земята е плоска.
Неравенство и данъци – от Ким Донг до Драган Тевдовски
Подобно на неравенството, данъчната система обикновено не е тема, която лесно събужда обществен интерес. Далеч по-лесно и изкушаващо е да изгубим известно време в спорове относно превода на думата „джендър“, гей-парада или кърменето в мола. В дни на обществен живот, лашкан от скандал в скандал, между „Суджукгейт“, „Хасковогейт“ и „Кузовгейт“, е лесно данъците да не бъдат тема на разговор. Но дори да не ни харесва особено, данъчната система и неравенството имат значително по-голямо значение и отражение върху живота ни.
Така стигаме до началото: какво свърза в последните няколко седмици държави като Южна Корея и Македония и какво ги различава от България? Отговорът се крие в няколко изказвания на финансовите министри на двете държави, а към тях могат да присъединени още държави като САЩ, Естония и много други, където редица експерти не подлагат на никакво съмнение пряката връзка между данъчната система и нивата на неравенство.
На 5 юни финансовият министър на Южна Корея заяви, че правителството на страната работи по пакет от мерки за овладяване на увеличаващото се неравенство в доходите. Пред журналисти Ким Донг-Йон коментира, че той и екипът му са „в процес на намиране на средносрочно и дългосрочно решение и се стреми да разрешим този въпрос чрез данъчна реформа и бюджета за следващата година“.
В Южна Корея изчисляват, че макар да регистрират растеж (мантра, която чуваме редовно и у нас), той не се разпределя еднакво. Така например доходите на бедните 20% от населението са намели с 8% за първите четири месеца на годината спрямо същия период година по-рано, като това е най-острият спад от 2003-та година насам. В контраст най-богатите 20% са увеличили богатството си с 9,3% за същото време. Това е напълно достатъчно на корейските власти, за да повдигат въпроса на най-високо ниво и да потърсят вече споменатите мерки за негово решение.
Решение на проблемите с неравенството търсят и в Македония. Подобно на колегите си от Южна Корея, македонските експерти по темата също са фокусирани върху промяна на данъчната система. И ако в Южна Корея властите ще търсят донагласяне на сегашната си и без това прогресивна данъчна скала в полза на по-бедните слоеве, то в Македония ще се наложи да се откажат от плоската си скала.
Като мярка за борба с подоходното неравенство от 2019-та година Македония на практика ще изостави плоския данък върху доходите на физическите лица и ще въведе прогресивно облагане, разказа наскоро на конференция в София македонският финансов министър Драган Тевдовски. Според него „високото неравенство в Македония трябва да бъде намалено и тази реформа цели именно това“.
Преди две години пък стана ясно, че друга страна с плосък данък в лицето на Естония също на практика ще се откаже от неговия най-суров вид чрез определени данъчни облекчения. „Тази мярка, която бе възхвалявана като метод за стимулиране на икономиката, вече не е на мода, тъй като неравенството в страната се повиши значително, а бързите темпове на растеж останаха в миналото“, писа тогава авторитетното икономическо издание Bloomberg, позовавайки се на коментари от страна на местните власти и икономически експерти. Редно е да се отбележи, че от плоския данък се отказаха още държави като Албания и Словакия.
Само преди дни пък експертът от ООН Филип Олстън заяви по повод данъчните реформи на Доналд Тръмп в САЩ, че „икономическото неравенство е въпрос на политически избор“ и разкритикува промените в полза на високодоходните групи, като ясно заяви, че данъчната реформа на американският президент „облагодетелства богатите и влошава ситуацията с неравенството“.
Разбира се, би било наивно да се твърди, че проблемът с неравенството може да бъде решен единствено през промяна на данъчния модел в дадена страна. Необходими са целенасочени усилия и различни групи политики, а не само едно еднократно действие, колкото и фундаментално да е то. Но наивността преминава в състояние на откровена глупост, когато се твърди обратното – че данъците не влияят на неравенството. (Разбира се, по-вероятно е чрез налагането на подобни тези да бъде защитено статуквото и позициите на скромен елит, който има пряк финансов интерес от поддържането на подобна данъчна система).
Бай Ганьо – икономист
Уви, именно това е позицията, която поне публично защитава българският колега на Ким Донг-Йон и Драган Тевдовски – финансовият министър на страната Владислав Горанов. Експертът, който преди време напусна парламента, защото доходите му като депутат не му достигали да гледа семейството си, а в същия период обяви, че било „срамно“ мъж на 50 години да няма спестени поне 20 000 лева в банката, e на мнение, че… „неравенството не може да се реши чрез данъците“.
Макар да избягва упорито навлизане в икономически термини, на такава позиция е и премиерът Бойко Борисов. На същия форум на софийската организация на ГЕРБ, на която Горанов направи своя принос към икономическата теория за липсата на връзка между данъци и неравенство, Борисов гордо обяви: „Категорично сме „за“ плоския данък, всяка промяна в данъчната система ще увеличи сивия сектор“.
Темата за контрола върху начина на функциониране на данъчната система заслужава отделен анализ, но всеки разумен човек, поглеждайки броя на страните в света с прогресивно облагане, би си задал логичния въпрос – как те могат, а ние – не? Ако една държавна администрация си признава, че не може да събира данъците си, както го правят техните колеги по целия свят, тогава дали проблемът не е в самата нея, а не в съответната данъчна система? Ако използваме един пример – трябва ли да се откажем от регулации на движението по пътищата, защото колкото по-стриктни такива налагаме, толкова повече нарушения би имало?
Когато стане дума за данъци и неравенство, най-гласовита е Менда Стоянова – основният бюджетар на парламентарната група на ГЕРБ и председател на комисията по бюджет и финанси в няколко български парламента. „Спорно е дали данъчната политика е основната политика, която трябва да се бори с това неравенство. Данъчната политика трябва да бъде неутрална политика спрямо всички“, каза през март Стоянова при един от малкото случаи, когато българското Народно събрание беше принудено от гражданската инициатива „Да спрем машината за неравенство“ да се занимае с темата, която иначе вълнува икономистите и политиците по целия свят.
През миналата година в различни интервюта Стоянова на няколко пък настояваше „да не пипаме данъците“, тъй като според нея „системата на данъчното облагане у нас е стабилна и работеща“. Парадоксът е в това, че „гордостта“ на българската данъчна система, изтъквана от самата Стоянова („Няма друга европейска държава, която да изземва чрез данъци и осигурителни вноски под 40 процента от БВП“; „Бюджетът разполага с по-малко средства да прави преразпределение на данъците и осигуровките на хората“) се посочват от официалните европейски институции, пред които страната ни би трябвало да отговаря, като пропуск.
Още през 2017-та година ЕК определи неравенството като „значителен и нарастващ проблем“ пред България, а в свой доклад от началото на 2018-та година ЕК вече нарече „критична“ ситуацията с неравенството в България. Нещо повече – в пълен противовес на радостта на Стоянова, комисията посочва „ниските разходи за социална закрила, които отчасти се дължат на ниското ниво на данъчни приходи и на липсата на прогресивност на данъчната система” като причина да смята така. В резултат “социалните трансфери имат много ограничено въздействие върху намаляването на бедността и неравенството”, което води до трайно високи нива, твърдят от ЕК.
Освен Европейската комисия и финансовите министри на държавни от различни кътчета на планетата, противно на триото Борисов-Горанов-Стоянова, за връзката между данъци и неравенство пряко говорят експерти от Международния валутен фонд.
В свой материал от началото на годината Кристин Лагард заяви, че за да се справят с проблема с неравенството, „политиците биха могли да намалят вноските за социално осигуряване и данъците на нископлатените работници“. Тук е моментът да бъде припомнено, че България е единствената страна в Европейския съюз, която не просто разчита на плоска скала (такива има още няколко), но няма необлагаем минимум. Казано иначе, облагат се с данък дори хората, работещи на минимална работна заплата – практика несъществуваща никъде другаде в ЕС.
„В някои държави по-прогресивните данъчни системи и данъци върху имуществото (включително данъци върху наследството) биха могли да спомогнат за финансирането на толкова много необходими за младите граждани социални програми“, подчертава още Лагард в защитата на тезата си защо и как данъците могат да влияят на неравенството.
През септември 2017-та пък нейния заместник Тао Джан заяви по време на икономически форум също не се вписа в разбиранията на българските управляващи и препоръча „по-голяма данъчна помощ за бедните като средства срещу концентрацията на богатството“.
Някъде по същото време експерти от МВФ публикуваха статия, в която ясно заявиха, че „фискалната политика е мощен инструмент за осигуряване на инклузивен растеж и играе ключова роля в справянето с неравенството“. За неизкушениете от икономиката ще отбележим, че данъчната политика е основен елемент от фискалната политика, а инклузивен растеж означава растеж, който се усеща от всички, е не само от малцина на върха.
Заслужава си да се изтъкне и още един анализ на МВФ от ноември, в който организацията, минаваща за „Светая светих“ на съвременния капитализъм, стигна още по-далеч и директно заяви:
„По-високи данъци върху доходите на богатите ще спомогнат за намаляване на неравенството, без това да има отрицателно въздействие върху растежа“.
Според МВФ данъчната теория предполага, че трябва да има „значително по-високи” данъчни ставки за високите доходи, а аргументът, че такъв удар по богатите би бил лош за растежа, не издържа на проверка. „Емпиричните резултати не подкрепят този аргумент“, заявиха експерти от МВФ, които очевидно не са запознати с „развитието“ на икономическата мисъл толкова добре, колкото в ГЕРБ.
Неравенството в България
И ако всички тези твърдения за значението на неравенството и негативните последици от него трябва да вълнуват някоя държава в Европейския съюз, то в най-голямата степен тази държава се казва България. Съотношението на доходите на най-богатите и най-бедните 20% от населението в Бъглария достигна рекордните 8.2 пъти, стана ясно от обновените в края на април данни на Евростат. Година по-рано страната ни официално стана лидер в класацията по подоходно неравенство в ЕС след 5 години на непрекъснат ръст.
На базата на Джини коефициента, който измерва разпределението на доходите по скала от 0 до 100 като по-ниските стойности показват по-равномерно разпределение, по който най-социалните държави имат коефициент около 25, средното равнище на ЕС е приблизително 31, през миналата година България става единствената страна в общността с над 40.
От парламентарен въпрос до Владислав Горанов също през април пък стана ясно, че що се касае до доходите от труд, то най-богатият 1% от заетите печелят приблизително толкова, колкото 50% от най-зле платените работници. Разбивката за данъчното облагане, предоставена от финансовото министерство, показа, че през 2016 г. 82.5% са работели за до 1000 лева облагаем доход.
„Къде е заровен ключът от палатката“ през юли миналата година сигнализира и международната организация Oxfam. Заедно с Development Finance International те изготвиха мащабно проучване за борбата с неравенството в 152 държави по целия свят. На база три групи от фактори, които влияят на неравенството, Oxfam и DFI наредиха България не незавидното 79-то място по отношение на борбата им с неравенството.
Вероятно изненадващо за Стоянова и Горанов, една от трите групи касаеше именно данъчната система. Нещо повече – по отношение на този фактор за справяне с неравенството, България беше поставена на 144-то място от 152 държави. Казано иначе, според експертите има само 8 държави от над 150, чиито данъчни системи правят по-малко, за да намалят неравенството.
Отговорите на въпросите „имаме ли проблем“ и „какво да сторим“ би трябвало да са реторични, но нека го кажем ясно: България има тежък проблем с неравенството и се нуждае от спешни мерки, за да го реши. Аргументите за това не са абстрактни, а напълно конкретни и идват не от леви среди и журналисти, а от най-авторитетните европейски и международни институции. Пред страната ни има и достатъчно примери и възможни решения.
Сигурно е още нещо – задължителната борба с неравенството минава през задължителна данъчна реформа, отмяна на плоския данък и въвеждане на прогресивна скала при силен и ефективен контрол. Всичко друго може да допълни, но не и да замести този ход.
