Като част от пазарните реформи, които целяха да помогнат на икономическия преход след разпада на СССР, балтийската държава въведе универсални ставки за данъците върху печалбите на бизнеса и личните доходи през 1994 г. По-късно този ход бе копиран от много други бивши социалистически държави, включително Унгария, Румъния, България и Русия.
Тази мярка, която бе възхвалявана като метод за стимулиране на икономиката, вече не е на мода, тъй като неравенството в страната се повиши значително, а бързите темпове на растеж останаха в миналото.
Макар програмата на новото правителство на страната да предвиждаше запазване на единната 20% ставка, предвидените промени в данъчните кредити означават, че от началото на 2018 г. естонците ще започнат да плащат данъци в зависимост от размера на доходите си.
„Моделът, който имаме тук, е основан на теорията за „просмукване надолу“. Той облагодетелства богатите с очакване ползите да достигнат и до всички останали, докато икономиката продължава да расте. След като вече нямаме високи темпове на растеж, това губи привлекателността си“, коментира Карстен Стер, професор по международни и публични финанси в Техническия университет в Талин.
Защитниците на плоските данъци, като покойния нобелов лауреат Милтън Фридман, твърдят, че те увеличават приходите на правителствата като затварят вратичките за укриване на данъци и повишават заетостта, като създават стимули да се печели и инвестира повече. Противниците на този тип облагане изтъкват, че то всъщност намалява държавните приходи, облагодетелства богатите за сметка на бедните и свива наличните средства за обществени услуги.
Бившият министър-председател на Естония Март Лаар, по чието време бе въведен плоския данък, заявява, че се е решил на тази стъпка, след като е прочел учебник на Фридман и е предположил, че тези идеи са реализирани на Запад. В днешно време обаче развитите страни до голяма степен избягват такова мислене.
Все пак Лаар твърди, че тази стъпка е ограничила безработицата в периода след разпада на СССР, като е спомогнала за създаването на много малки бизнеси. Критиците на плоския данък отбелязват, че в този период е имало и други съществени фактори като продажбата на държавни активи и въвеждането на пазарни цени за комуналните услуги.
Други държави също се отказаха от плоския данък – в Словакия и Украйна например той издържа около 10 години. Но засега плоската ставка изглежда ще продължи да действа в други части на Източна Европа, за които също са характерни високите нива на неравенство, както показва индексът „Джини“.
