Добри резултати на 10 години, но на 15 – вече не. Това е съдбата на голяма част от учениците в българската образователна система, според излезлите в последните дни проучвания TIMSS и PISA* за 2015 г. Само седмица, след като МОН се похвали с резултатите на четвъртокласниците, излезе и проучването на нивото на деветокласниците, които са доста по-обезпокояващи. В действителност, при по-внимателен преглед на изследванията се вижда, че тенденциите, които влошават рязко резултатите в горните класове, се очертават още в началното образование.
Обезпокоителни сигнали още до 4-ти клас
Проучването TIMSS (Trends in International Mathematics and Science study) се концентрира върху математиката и природните науки. Там резултатите на началната ни образователна система са над средните за участвалите в проучването страни, но трябва да се има предвид, че общото ниво е дръпнато надолу от включването на няколко страни от Близкия Изток и Африка с доста по-ниски резултати. Все пак българските ученици имат 524 по математика (22-ро място от 49 страни) и 536 по природни науки (16-то място).
От МОН правилно изтъкват:
“По-голям дял български ученици постигат високите нива на знания, отколкото е средно за изследваните държави. Средно за TIMSS 6 на сто от учениците постигат най-напредналото равнище на задачите по математика, докато за България този дял е 10%. По природни науки страната ни се нарежда на седмо място по дял деца, решили най-сложните задачи.”
Но този успех си има мрачна страна, също както международните успехи на учениците от елитните ни гимназии. Тя се крие в сериозното образователно неравенство у нас, което се проявява още в 4-ти клас, а до 9-ти вече разкрива характеристките на една провалила се система.
Седмото място по процент ученици, решили най-сложните задачи по природни науки, наистина е впечатляващо – става дума за 16% от 10 годишните ученици при средно 7% за всички държави, участвали в проучването. В същото време цели 10% не покриват най-ниското ниво при средно 5% за останалите страни, т.е. образователната ножица, макар да съществува и в най-развитите държави, у нас се отваря двойно по-широко още в началното образование. Контрастът с другите страни от ЕС е значителен – в общия случай децата на най-ниско ниво са не повече от 2-3%, близо до нас е само Словакия с 9%.
Причините за образователното неравенство обикновено се крият в икономическото неравенство в обществото и неспособността на образователната система да го компенсира. Данните от TIMSS, събрани чрез паралелната анкета, провеждана сред родителите на учениците, участващи в проучването, показват източниците на проблема в България.
От нея се вижда, че само 12% от българчетата имат много ресурси** за учене вкъщи при средно 17% за участващите страни. Само Хърватия и Италия са с по-лоши показатели от нас от участвалите държави в ЕС. Още по-показателна е статистиката за учениците, които разполагат с малко ресурси*. Тя си струва да бъде онагледена:
Разликата в резултатите между учениците с много и тези с малко ресурси е внушителна: 90 точки по математика и цели 130 по природни науки. Това е шокиращо неравенство, но ако погледнем същата статистика за другите страни, ще видим, че българското начално образование не е изключение в пропастта между учениците от семейства с различни възможности.
Онова, по което България наистина се отличава тук е огромният процент на семейства със скромни ресурси за образование – както се вижда от графиката, в повечето страни от ЕС те са в рамките на статистическата грешка. Учениците в такива семейства обикновено получават малка или никаква предварителна подготовка за училище от родителите си и не посещават достатъчно дълго детска градина. Началното училище така и не успява да компенсира изцяло този пропуск и онези, които са посещавали детска градина по-малко от три години и родителите им са ги обучавали вкъщи рядко или никога (23%) постигат доста по-нисък резултат от връстниците си, които са получили добра ранна подготовка (35%). Разликата е 50 точки по математика и 70 по природни науки.
Все пак, в степента до 4-ти клас училището компенсира отчасти липсата на ресурси вкъщи. Това може да се види от долната графика за резултатите по природни науки: колкото по-нагоре е страната, толкова са по-високи резултатите; колкото по-надясно се намира, толкова повече ресурси за подготовка вкъщи имат учениците. България е под средното ниво по втория показател, някъде близо до Чили, но все пак четвъртокласниците постигат относително високи резултати.
След 5-ти клас обаче целодневната форма на обучение свършва, а след 7-ми и безплатните учебници. В допълнение, при двете стъпки учениците с по-добър достъп до образователни ресурси се насочват към престижните училища, а останалите остават в училища, чиито делегирани бюджети връзват ръцете и на най-добронамерените педагози.
Така че образователното неравенство, макар и леко смекчено, си личи още в началното образование, но после бива развързано и в рамките само на 2-3 години добива мащабите на катастрофата, която ни е добре позната от матурите. Това си личи от резултатите на друго международно проучване PISA (Programme for International Student Assessment).
Девети клас и потоп
PISA се провежда сред 15-годишните ученици*** веднъж на три години с акцент върху един от три основни елемента: математика, четене и природни науки, върху които пада акцентът през 2015 г. Проучването е проведено в 72 държави и региони, като България заема 49 място веднага след Чили, но с едни гърди пред Румъния и Кипър – единствените страни от ЕС след нас.
Идентично е положението в класацията по процент на най-слабо представящи се ученици по природните науки (под второ от общо 6 нива) – 37,9% у нас срещу 21,2% за ОИСР. По критериите на PISA тези ученици са определени като функционално неграмотни, което означава, че не умеят да прилагат на практика знанията, които са придобили.
Все пак се вижда леко подобрение спрямо 2006 г., когато природните науки също са били акцент на PISA, а второто ниво не е било покрито от цели 42,6% от учениците. Затова МОН изтъква напредъка на България за последните 10 години, но и подчертава, че резултатите остават “тревожни”. Тревожен е и твърде бавният напредък – средният резултат от 2006 г. насам се е повишил от 434 до 446 точки, а с тези темпове ще достигнем сегашното ниво на страните от ОИСР след 50 години. Средният резултат за 35-те държави от общността през 2015 г. е 493, което означава около 1 година изоставане на българските ученици.
Но най-тревожно отново е неравенството. Статистиката на PISA разкрива, че изоставането е много по-голямо сред учениците, които попадат в долната четвърт по социално-икономически статус. За тях у нас има над 3 пъти по-голяма вероятност да получат слаби резултати, отколкото учениците от най-горната четвърт. Само 13,6% от тях успяват да постигнат високи резултати, въпреки лишенията, при средно 29,2% за ОИСР.
България има и 2 пъти по-голяма разлика в представянето между различните училищата спрямо общността, което означава, че относително малко ученици успяват да постигнат високи резултати, ако не влязат в елитни гимназии след 7-ми клас.
Неравенството в средното образование се вижда най-добре от долната графика, която показва, че в България резултатите в училище са силно обвързани със социално-икономическия статус на родителите на ученика. Това означава, че имаме средно образование, което възпроизвежда недостатъците на обществото ни, вместо да ги преодолява, каквато е целта на системата:
В графиката България отново се намира до Чили – страна на неолиберални експерименти още от 70-те години. Колкото по-нагоре в нея стои една държава, толкова са по-високи резултатите на деветокласниците. Колкото по-вдясно седи тя, толкова по-справедлива е нейната образователна система, т.е. предоставяща възможности за успех независимо от произхода на учениците. България е страна на едновременно ниски резултати и неравен достъп до образование.
Личи си, че България се нуждае от рязка промяна в политиката спрямо учениците, чиито родители имат скромни възможности, както и спрямо училищата със слаби резултати. Новият закон за предучилищното и училищното образование обаче, въпреки големите претенции, с които бе представен, предлага много малко в тази посока. Революцията в него е, че от 2018 г. държавата започва да плаща и за учениците в частните училища, които обикновено са с високи резултати и пълни с ученици от относително заможни семейства.
Аргументът за тази промяна беше именно липсата на „справедливост“, тъй като родителите, които могат да си позволят частно училище не се ползват от държавна субсидия. Ефектът от нея в показателите на PISA за справедливостта на образователните системи обаче ще бъде тъкмо обратен, тъй като ще отвори допълнително пропастта между най-добрите и най-слабите училища.
При изследването през 2018 г. и особено през 2021 г. България най-вероятно ще се премести още по-наляво в горната графика, разминавайки се с Чили. Латиноамериканската страна се връща от задънената улица, в която ние се движим – нейната образователна система е на практика приватизирана от близо 4 десетилетия и резултатите са повече от обезкуражаващи, но под натиска на студентски и ученически протести в последните години там протича реформа, която цели да намали неравенството в достъпа до образователни ресурси.
Резултатите на PISA от няколко години ни показват, че България трябва да предприеме подобни действия, но политическата инерция все още ни тегли в обратна посока.
*Резултатите от двете проучвания не могат да се сравняват на познавателно ниво, поради значителните им различия. И в двете обаче могат да се проследи влиянието на фактори, свързани със социално-икономическия произход на ученика върху резултатите му.
**Много ресурси означава, че в дома на ученика има над 100 книги, повече от 25 от които са детски. Той разполага със собствена стая и интернет. Поне един от родителите има висше образование и висока професионална реализация. Малко ресурси означава по-малко от 25 книги, от които не повече от 10 са детски, липса на собствена стая и интернет. Нито един от родителите не е завършил средно образование, нито заема висок служебен пост или има малък бизнес.
***За разлика от TIMSS, в което се включват четвъртокласници, независимо от възрастта им, което отчасти изкривява резултатите. Например, италианските ученици, участвали в проучването, са с цяла година по-малки от българските.
