Забраната за ползване на мобилни телефони във Франция, която правителството на Еманюел Макрон въведе, паралелно с подобни мерки в Гърция и Албания отприщиха дебат за ползването на устройствата и у нас. По някаква причина медиите веднага обърнаха значително внимание на темата, което е странно, след като в момента в закона е записана забрана за ползване на мобилни телефони, прилагането на която е пълен провал за образователното министерство.
При това положение дебатите около правилата нямат никакво значение, докато не се подсигури, че те ще бъдат спазвани. Образователният синдикат към КТ „Подкрепа” усеща, че това е слонът в класната стая, но предложението му за подписване на договори между училището и родителите сякаш само измества проблема. Всеки правилник е вид договор и ако сегашните не се спазват, няма причина да очакваме, че добавянето на още един ще реши проблема. Върховното последствие за учениците от незачитането на правилата в момента е преместване в друго училище, което е крайно неефективно при сегашната система, при която парите следват ученика. Това е все едно мобилният ви оператор да ви заплаши, че ще ви прехвърли при свой конкурент, ако закъснеете с плащанията си.
Думата имат гадателите
Въпреки това, още по-странен е аргументът споделен от учители, директори и – по всичко личи – МОН, че проблемът не е в неспазването на правилото, а в това, че самото правило не би могло да се приложи на практика. Естествено, хиляди училища по света, а и немалко в България, се справят с лекота със събирането на телефоните. Всъщност, научаваме много за състоянието на образователната ни система, когато чуем от онези, които би трябвало да я управляват, че не биха могли да се справят със задачата да съберат играчките на поверените им деца.
Има и още един на пръв поглед разумен аргумент, който обаче се оказва не по-малко причудлив, ако си направим труда да размислим – не било проблем, че смартфоните може би водят до пристрастяване, разсейване и ниски резултати, а че учителите не знаят как да ги използват за учебни цели и не знаят как да направят ученето по-интересно от всяка електронна игра на света.
Разбира се, информационните технологии предлагат неизчерпаеми възможности за приятно, вълнуващо и ефективно учене, за каквото учениците и учителите от преди двайсетина години не биха могли дори да си мечтаят. Но за целта вероятно ще са необходими значителни инвестиции в специални образователни устройства, добър софтуер и – най-важното – постоянно обучение на учителите. Понеже нищо от това не е налице, учителят трябвало да убеди ученика да използва личния си смартфон в час само за учебни цели, без да обръща внимание на изскачащите съобщения.
Освен това той трябвало да бъде по-интересен от Angry Birds и Candy Crush Saga, докато обяснява как работят приливите и отливите. При това положение решението на всичките проблеми в българското образование е просто – достатъчно е да убедим Нийл деГрас Тайсън да преподава на всички български ученици.
Но може би най-странното е, че в този дебат мненията на авторитетите – учители, директори, синдикати, психолози и пр. – изглежда се приемат за по-важни от вече съществуващите емпирични изследвания на ефектите. Трябва да отбележим, че от синдикат „Образование” цитираха проучвания от английски и американски училища, според които резултатите се повишават с 10% при забрана на употребата на смартфони. Онова, което не разбираме от тези позиции, е кои точно са проучванията, защо смятаме, че са приложими за българския контекст, за ученици на каква възраст и от какъв социоикономически контекст се отнасят, дали няма и други проучвания, които са показали различен резултат, дали е правен систематичен обзор на съществуващите изследвания?
Много сериозни въпроси могат да се отправят, но първоначалната реакция дори спрямо споменаването на някакви емпирични изследвания е красноречива. В bTV учител, който видимо не е запознат с каквито и да било изследвания, веднага се усъмнява в методологията на цитираните, тъй като те противоречат на неговото неподкрепено с никакви доказателства мнение. Още по-абсурден става разговорът в “ТВ Европа”:
– Съгласна ли сте с тази статистика, че с 10% ще се увеличи успеваемостта на учениците в клас, ако се премахнат съвсем мобилните устройства?
– Честно казано, не съм съгласна…
А сега нека опитаме да се отблъснем от дъното.
Ами изследователите?
Може би медиите трябва поне да проверяват дали изследванията, които цитират, съществуват, а в един идеален свят – да обърнат внимание и на техните методи, параметри и изводи. Вероятно, само вероятно, цитираното в медиите изследване е това на LSE от 2015 г. сред 16-годишни ученици в Англия, които са показали подобрение с 6.4% след въвеждане на забрана за мобилни телефони в училищата им. То показва също, че забраната е подействала различно на учениците – онези със слаби резултати са показали по-значително подобрение (над 14%), докато силните ученици са продължили да се подобряват с обичайното си темпо, вероятно защото поначало им е по-лесно да се фокусират върху задачите си. Изследването заключава, че въвеждането на забраната „може да е евтин начин да се намали образователното неравенство”. То също така ни кара да се замислим дали забраната за силни училища няма да въведе едно ограничение, от което няма значими ползи.
През 2012 г. двама американски професори (Jeffrey H. Kuznekoff и Scott Titsworth) публикуват резултатите от прост експеримент, който показва, че такава забрана би могла да има смисъл дори при студенти. При него на три групи студенти се пуска видео лекция, като едната няма достъп до мобилни телефони, а при другите две се допускат различни степени на разсейване. Групата, която няма какво друго да прави, освен да гледа лекцията, направила повече и по-качествени записки, можела да си припомни повече подробности и се представила по-добре на проверките чрез тест.
При друг опит върху невинни колежани, изследователите ги поставили в две групи, които трябвало да водят записки по видео лекция. Контролната група не била обезпокоявана по никакъв начин, докато на другата бил пуснат допълнителен звук от звънящ телефон по време на предварително определени моменти от лекцията. Никакви социални мрежи или игри – само кратко позвъняване. След това дали на групите един и същи тест като проследили резултатите от отговорите на въпросите, които били получени заедно с телефонния звън. Контролната група се представила значително по-добре, а изследователите препоръчват засилена регулация на употребата на мобилни телефони по време на обучение.
Прекомерното използване на мобилни телефони дори в извънучебно време се оказало, в проучване сред 536 американски студенти, свързано със значителни негативни резултати. Това е обезпокоително, защото няма как да се забрани разсейването извън учебните заведения.
Но дали всички тези негативни ефекти не могат да бъдат избегнати като просто учителят направи урока си по-интересен? Двама австралийски изследователи (Natasha Gupta и Julia D.Irwin) си задали същия въпрос. Те разделили 150 ученици в 6 различни групи – в зависимост от това дали слушали лекция от висок, или нисък интерес, дали получавали във фейсбук разсейващи съобщения, или полезни инструкции, или изобщо нямали достъп до социалните мрежи.
Очаквано, учениците били по-податливи на разсейване, когато слушали скучна лекция. В такъв случай може би наистина учителите трябва да станат по-интересни за публиката си и да се научат да включват мобилните телефони в учебния процес? За съжаление, изследването също така показва, че групата, която получава полезни инструкции по фейсбук, се представяла значително по-зле от онази, която нямала никакъв достъп до социалната мрежа.
По същото време обаче вече цитираният Джефри Кузнеков провежда подобен експеримент. Контролната група, която не била обезпокоявана, се представила много по-добре от групите, които трябвало да съставят туитове и да отговарят на несвързани с обучението съобщения. Групата, която отговаряла на релевантни за урока съобщения, обаче показала също толкова добри резултати, колкото и контролната група.
Доказателствата във вашето училище
Доколкото ми е известно, все още няма систематични обзори на изследвания, свързани с употребата на смартфони и ученето, които да обобщят разнообразните резултати и да премерят качествата на изследванията и тежестта на доказателствата. В тази ситуация може лесно да се изкушим да подберем черешките, фокусирайки се върху резултатите, които най-добре отговарят на предварително формираните ни убеждения.
Макар повечето изследвания да показват, че смартфоните имат негативен ефект върху част от учащите и негативен или никакъв върху останалите, няма причина да смятаме, че същите резултати ще се възпроизведат при всяка ситуация. Цитираните изследвания са проведени в Англия, САЩ и Австралия – все страни с много различен контекст. В тях участват големи ученици или студенти. Интуицията ми е, че за по-малките негативните ефекти ще са по-изразени, защото самоконтролът е по-слаб, но това е само хипотеза, която трябва да се провери – възможно е да открием, че по-малките деца се поддават по-лесно на външен контрол. Освен това изследователите трудно достигат до различни социални класи и би могло да се окаже, че смартфоните в училище всъщност помагат за мотивацията в бедните общности с лишени от технологии училища. Но и това трябва да се провери.
Освен това, дори за учениците от богати общности с високи резултати, които успяват да използват смартфоните за свързани с ученето задачи без да се разсейват, може да съществуват все още неизмерени ползи – например по-висока мотивация за ходене на училище, захващане с извънкласни занимания или по-висока удовлетвореност от ученето като цяло.
Но за да открием каквото и да е, трябва да прескочим две високи бариери – собствените си предварително формирани убеждения и неподкрепените с доказателства мнения на телевизионните експерти. Тогава всеки учител, директор, инспектор и – най-вече – образователен министър би могъл да организира качествено рандомизирано изследване сред поверените му деца, което би струвало сериозни интелектуални и организационни усилия, но почти никакви пари.
Определете групите за изследването на базата на възрастта и резултатите, след което се погрижете да имате поне 3 паралелки/училища във всяка група. Подгответе 5-6 стандартни теста за следващите два месеца и пуснете първите без да правите каквито и да било промени, за да сте сигурни, че децата не се представят по-добре просто защото резултатите им са следени. По средата на изследването на произволен принцип определете контролни групи, които ще продължат в същия режим, и две групи, при които телефоните да бъдат забранени в час или в училище изобщо. След няколко седмици ще знаете повече за ползата или вредата от тези устройства от всеки експерт, изказал авторитетно мнение по темата през последните години.
Дори в България лесно могат да се намерят специалисти с опит в рандомизираните изследвания и такива, които да направят качествен статистически анализ. Но преди това трябва да започне да ни пука за доказателствата.
