В категории:България

Неравенството в България достигна нови върхове през 2017 г.

Въпреки че България стана страната с най-голямо подоходно неравенство в ЕС преди 2 години, а ЕК определи ситуацията като „критична“, то продължава да расте през изминалата година.

Снимка: Pixabay.com

Съотношението на доходите на най-богатите и най-бедните 20% (квинтил) от населението в Бъглария достигна рекордните 8.2 пъти, става ясно от обновените данни на Евростат.  Година по-рано страната ни официално стана лидер в класацията по подоходно неравенство в ЕС след 5 години на непрекъснат ръст.

Докладът на ЕК за покриването на критериите по нововъведения Стълб на социалните права определи ситуацията с неравенство у нас като “критична”, а като двигател за усложняването ѝ в последните години бяха посочени “ниските разходи за социална закрила, които отчасти се дължат на ниското ниво на данъчни приходи и на липсата на прогресивност на данъчната система”.

Долната графика показва изменението на съотношението на доходите на първия и последния квинтил в България:

В Румъния отчитат минимален спад на разликата в доходите до 7 пъти, като остава втората най-неравна страна в ЕС, с уточнението, че повечето държави все още не са предоставили актуални данни за изминалата година. През 2016 г. с отношение между 6 и 7 пъти бяха южните страни, които предприеха драстични бюджетни съкращения по време на икономическата криза, както и прибалтийските, които по принцип не са известни със социалните си системи. На другия полюс са Словения, Словакия, Чехия, Белгия, Холандия и скандинавските страни.

Долната карта на неравенството е направена на базата на Джини коефициента, който измерва разпределението на доходите по скала от 0 до 100 като по-ниските стойности показват по-равномерно разпределение. Най-социалните държави имат коефициент около 25, средното равнище на ЕС е приблизително 31, а през миналата година България става единствената страна в общността с над 40. Това е под равнището в Турция и Сърбия, но над индекса на Русия, която се приема за азбучен пример на олигархично управление:

Джини коефициент, ЕС, 2016-17

Дори силно регулирани икономики като тези в Европа произвеждат високи нива на неравенства от около 50 Джини индекс (55.2 за България), който после се намалява от социалните трансфери. У нас такива са предимно пенсиите, които свиват неравенството до 43.4, а всички останали форми на преразпределение го намаляват едва до 40.2.

Комбинацията между икономически растеж и високи нива на неравенство означава, че новосъздаденото богатство се концентира на върха на подоходната верига, което се видя и от данните на НАП, разпространени наскоро от финансово министерство. Делът на хората в тежки материални лишения все пак спада през 2017 г. от 31.9 на 30%. Като се има предвид, че в ЕС средното равнище е 6.7%, този индикатор би трябвало да спада значително по-бързо предвид свободното движение на работници и кохезионните политики на съюза, но този процес е подкопан от липсата на социални системи.

Освен това тежките материални лишения са абсолютен индикатор, за разлика от равнището на бедността, което е относително и изразява дела от населението, което живее с по-малко от 60% от медианния разполагаем доход за страната. Неговият дял нараства бавно, но постоянно в последните 5 години, достигайки 23.4% през 2017 г.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар