В категории:България

България постави нов рекорд по неравенство

През 2019-та година страната ни регистрира поредния си връх в разделението между бедни и богати в обществото. България води негативната класация в ЕС по този показател, като отново сме на първо място и по процент от населението, който живее в тежки материални лишения

България постигна нов рекорд по отношение на икономическото неравенство в страната, като през 2019-та година регистрира коефициент на Джини 40.8. Това е най-високото ниво, поне от времената на Втората световна война насам, до което страната ни достига в международният индекс, който се използва като статистическа характеристика на разпределенията на благата в едно общество и измерва разликата между благосъстоянието на бедните и богатите в него.

Данните за България са едни от първите, които Европейската статистическа служба (Евростат) публикува, като още е рано да се каже с колко точно страната ни се отклонява от средноевропейските нива, които варират на значително по-ниско ниво – около коефициент 30 – 31 (бел.ред.колкото по-висок е коефициентът, толкова по-голямо е неравенството).

Със сигурност обаче ще останем убедителен лидер в Европейския съюз. Страната ни трайно зае първото място около 2016-та година, печелейки „битката“ за лидерството в тази негативна класация срещу другите първенци по неравенство в ЕС – Литва, Латвия и Румъния. През 2017-та година за първи път прескочихме границата на коефициента Джини от 40, а лекият спад през 2018-та година до 39.6 се оказва изключение.

На сайта на Евростат вече са налични и данните от другия измерител за неравенството – т.нар. квинтилно разпределение на доходите в европейските общества или разликата между най-богатите 20% и най-бедните 20% в отделните държави. По този показател България също отбелязва покачване на неравенството – ако през 2018-та година разликата е била 7.66 пъти, то през 2019-та вече е 8.10 пъти. Тук нямаме рекорд, тъй като година по-рано – през 2018-та – бяхме достигнали до разлика от 8.2 пъти.

За сравнение, разликата между най-богатите и най-бедните 20% като средно равнище в ЕС е около 5.2 пъти. Най-близо до нас по отношение на неравенството през 2018-та година беше Румъния с разлика 7.21 пъти, като данните за 2019-та за северната ни съседка още не са публикувани. След тях се нареждаха Литва и Латвия съответно със 7.09 и 6.78.

Проблемът с неравенството в България не остава незабелязан от Европейската комисия, която от години в своите доклади определя ситуацията по този показател у нас като „критична“. Като двигател за усложняването ѝ в последните години бяха посочени “ниските разходи за социална закрила, които отчасти се дължат на ниското ниво на данъчни приходи и на липсата на прогресивност на данъчната система”.

За този извод има обективно доказателство – нивата на неравенство преди и след преразпределителните функции на държавата. Евростат публикува данни и за коефициента на Джини преди социалните трансфери, от които се вижда, че дори силно регулирани икономики като тези в Европа произвеждат високи нива на неравенства от около 51 Джини индекс (54.8 за България) през 2018-та, който обаче после значително се намалява от социалните трансфери. У нас такива са предимно пенсиите, които свиват неравенството до 43.3, а всички останали форми на преразпределение го намаляват едва до 40.2.

За сравнение, средното ниво в ЕС от около 51 коефициент преди пенсии и други социални трансфери пада до 35.9 след пенсиите и до 30.8 след останалите социални трансфери, което говори за значително по-голямо влияние на тези системи в ЕС, които имат за основна функция именно да балансират неравенствата, генерирани от пазара.

Комбинацията между икономически растеж и високи нива на неравенство означава, че новосъздаденото богатство се концентрира на върха на подоходната верига, което се видя и от данните, представени от финансовия министър Владислав Горанов пред Народното събрание в края на 2019-та година. Те показват, че повече от половината българи (53,8%) печелят чисто до 500 лева на месец, а близо 80% – до 900 лева, без в тези числа да се включват и още около 2 млн. пенсионери със средна пенсия около 370 лв. Същевременно едва 1% от хората у нас изкарват доходи над 6000 лева месечно, а в тази най-тясна група на върха на пирамидата неравенството е още по-голямо.

Всеки пети българин е изправен пред тежки материални лишения

В края на април Евростат публикува и обобщените си данни относно показателя „тежки материални лишения“. От тях става ясно, че България е отчетливо на върха и в тази негативна класация, като всеки пети български гражданин или 19,9% са били изправени пред тежки материални лишения през 2019-та година. Страната ни се отклонява значително от средноевропейските нива – около 5,6% от населението на Европейския съюз.

Терминът е въведен за да обобщи процентът от хората, които не могат да си позволят поне четири от няколко „удобства“, които се смятат за признаци на нормален живот: плащане на сметките навреме; поддържане на дома адекватно топъл; начинът, по който се справят с неочаквани разходи; хранене с месо, риба или вегетариански еквивалент редовно; възможност за едноседмична почивка далеч от дома, както и притежание на телевизор, пералня, кола и телефон.

Преглед назад на данните за България по отношение на тежките материални лишения показва два твърде резки спада и по тази причина трудно обясними с обективни фактори – през 2014-та спрямо 2013-та година, когато процентът пада от 43% на 33,1% и през 2018-та спрямо 2017-та, когато нови 10% или близо 650 000 души твърде рязко „подобриха“ състоянието си поне според статистиката – от 30,0% на 20,9% от населението, без в този период да се случвали някакви значими реформи в тази посока.

В останалите години намалението на процента от хора в тежки материални лишения е сравнително плавно и логично заради общия икономически растеж и повишаването на минималните доходи. Фактът обаче, че неравенството расте въпреки намаляващия брой хора, изпитващи материални лишения означава, че макар мнозина да подобряват в известна степен своето финансово състояние, то други лица – намиращи се на върха на социалната пирамида – забогатяват с още по-големи темпове.

Невъзможност за поддържане на дома адекватно топъл:

Просрочване на плащанията на сметки за комунални услуги:

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар