За поредна година България е рекордьор в негативната класация на Евростат, която измерва броя на хората, които живеят в тежки материални лишения.
Според публикуваните днес данни на европейската статистическа служба, през 2017-та година 30% от българските граждани, или малко над 2,1 милиона души, попадат в тази графа. Статистиката отчита леко подобрение спрямо миналата година, когато в тежки материални лишения са били 31,9% от хората в България.
С този бавен напредък България обаче все по-трудно изобщо върви в един коловоз с Румъния, с която българските политици обичат да се сравняват. Северните ни съседи са страната, която отбелязва най-голям напредък в целия Европейски съюз – от 23,8% през 2016-та до 19,4 за 2017 година.
Със своите 30% страната ни се самотен водач на върха на негативната класация, а най-близо до нас са пострадалите от тежка криза гърци, където 21,1% от населението е живяло в тежки материални лишения през 2017-та година. Гърция е следвана от Румъния, а с над 10% от населението в тази категория са още Унгария (14,5%), Литва (12,4%), Кипър (11,7), Латвия (11,3) и най-новия член на съюза Хърватия с 10,3%.
Прави впечатление, че 5 от 7-те държави с над 10% население в тежки материални лишения залагат на плосък данък върху доходите на физическите лица. Същевременно по традиция на дъното в тази и подобни класации се намират скандинавските държави, които залагат на силно прогресивни скали. България пък остава единствената държава в Европейския съюз, в която с данък се облагат и най-ниските доходи или казано иначе – у нас липсва необлагаем минимум, което значително натоварва именно най-бедните.
Средно в Европейския съюз в тежки материални лишения живеят 6,7% от хората или казано иначе – близо пет пъти по-малко, отколкото у нас.
Понятието „тежки материални лишения“ е въведено от статистиците и определя случаите на хора, които не могат да си позволят четири или повече от следните неща, за които се смята, че са необходими или желателни за адекватен живот: навременно плащане на сметките, поддържане на топъл дом, редовно хранене с месо, риба или вегетариански еквивалент, поне една едноседмична почивка далеч от дома, посрещане на извънредни разходи, телевизор, пералня, кола, телефон.
Евростат използва и понятието „материални лишения“ за хората, намиращите се в малко по-добро положение от тези с „тежки материални лишения“. За такива се считат хората, които не могат да си позволят поне три или повече от изброените изисквания за адекватен живот. По този показател положението в България е още по-трагично, като с материални лишения (това включва и хората с тежки такива) живеят общо 43,8% от българите през 2017-та година.
