През 2019 г. 1 586 200 души в България са се намирали под прага на бедността, възлизащ на 413.04 лева месечно. С доходи до този размер у нас са били 22.6% от населението, или близо всеки четвърти български гражданин. Спрямо предходната 2018 г. година броят на хората, които попадат под прага на бедността, се е увеличил с около 35 000 души, посочват от Националния статистически институт (НСИ).
Линията на бедността се изчислява като 60% от медианния разполагаем доход след социални трансфери. При постоянен икономически растеж от над 3% през изминалите 6 години би могло да се очаква, че бедността ще намалява, но това не се случва, защото растежът в голяма степен е концентиран на върха на подоходната пирамида. В процентно изражение в сравнение с 2018-та година размерът на линията на бедност нараства значително със 17.6%, но относителният дял на бедното население също се повишава с 0.6 процентни пункта.
Голямото икономическо неравенство у нас за поредна година се потвърждава ясно както от НСИ, така и при сравнение с останалите европейски държави чрез данните на Европейската статистическа служба. През 2019-та година международният индекс за измерване на неравенството (коефициентът Джини) в България достига рекордно ниво (40.8 при средно около 31 за ЕС), а съвсем близо до най-високата си стойност e и измерителят на Евростат – т.нар. квинтилно разпределение на доходите или разликата между доходите на най-бедните 20% и най-богатите 20% от населението (разлика от 8.1 пъти при средно 5.2 пъти за ЕС).
Ако от сметката се изключат пенсиите и останалите ограничени у нас социални трансфери и механизми за социална защита, равнището на бедност в България би нараснало до 42.2%. Това означава, че пенсиите позволяват на още около милион и половина български граждани да прескочат линията на бедността, но влиянието на социалните трансфери за намаляване на бедността и неравенството все още е много по-незначително, отколкото това се случва в останалите европейски държави – проблем на българската данъчна и преразпределителна система, който последователно се критикува от Европейската комисия.
Логично данните на НСИ показват, че делът на бедните е най-висок сред безработните лица – 58.9% от тях се намират под линията на бедността през 2019-та година. Притеснително е обаче, че и 8.9% или близо всеки 10-ти работещ у нас също попада в графата „беден“. Също така данните от Министерството на финансите, събирани на база данъчни декларации, а не чрез извадки както изследванията на НСИ, показват, че над 50% от деклариращите някакъв доход у нас са изкарвали до 560 лева облагаем доход през 2018-та година – сума, която едва ли може да създаде у работещите за нея усещане за нещо различно от бедност.
Публикуваните от НСИ в края на април данни за линията на бедността показват още, че ако през 2019 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 – 64 години намалява спрямо предходната година с 1.1 процентни пункта до 9.0%, то ситуацията варира много според вида на трудовоправните отношения – при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно не спират опитите на работодателските организации за пробив в трудовото законодателство и предоставяне на възможност за „по-гъвкаво“ (често евфемизъм за несигурно) работно време.
Най-голямото увеличение на попадащите под линията на бедността е при групата на пенсионерите – от 28.5 на 34.3%, като именно сред тях вероятно са голяма част от новите 35 000 души под линията на бедността.
Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 31.0 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години. Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 14.5 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете.
Най-голямо намаление на риска от бедност през 2019 г. в сравнение с 2018 г. се наблюдава при домакинствата с три или повече възрастни със зависими деца – с 4.6 процентни пункта. Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (10.7%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13.5%).
Очаквано образователното равнище оказва сериозно влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование, а нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява.
Неочаквани разходи – бич за всеки трети български гражданин
Националният статистически институт предлага в своето прессъобщение и подробен анализ на материалните лишения и техния вид. По този показател страната ни е първо място в Европейския съюз, като е любопитно да се отбележи, че Евростат ги разделя на два вида – „тежки материални лишения“ и „материални лишения“, като разликата е, че в графата „тежки“ попадат онези български граждани, които изпитват затруднения в поне четири от девет групи „удобства“, а материални лишения, които не са тежки – затруднения в три от посочените удобства. НСИ обаче не използва думата „тежки“, макар да предоставя данни именно за процента от хората, изпитващи именно такива.
Деветте въпроса, които определят материалните лишения, са най-общо: Имало ли е домакинството затруднения при плащането навреме на битови сметки; може ли да си позволи едноседмична почивка; може ли да си позволи редовна консумация на месо, риба или вегетариански еквивалент; може ли да посрещне със собствени средства неочаквани разходи; ограничава ли се при отопление на жилището поради недостиг на средства; притежава ли телефон; цветен телевизор; автоматична перална машина; автомобил.
Данните показват, че най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на посрещането на неочаквани разходи със собствени средства (36.5%). Успоредно с това 35.4% от лицата не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, а 30.1% от лицата се ограничават при отоплението на жилището. Затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището си, имат 29.3% от лицата, а 30.1% не могат да поддържат дома си адекватно топъл. 27.6% пък ограничават менюто си.
Общо през 2019 г. 19.9% от населението живее в материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя или „тежки“ според Евростат). Европейската статистика прави преглед и на „обикновените“ материални лишения (3 от 9 показателя), като логично тогава групата се разширява и в материални лишения живеят 32.1% от българските граждани или всеки трети, което е близо три пъти повече от средните за ЕС 13.1%.
Малко над 10% от българите пък изпитват затруднения с поне 5 от 9-те показателя, докато средното ниво за ЕС с толкова голям брой лишения от посочените е около пет пъти по-малък – 2.1%.
Изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC), в което България участва като част от Европейския съюз и следва определени цели, дава възможност за изчисляване на комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на отделните страни. Показателят, който се нарича „риск от бедност и социално изключване“ включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност.
Комбинирането на трите показателя показва, че през 2019 г. 32.5% от населението, или 2 278 7000 лица, са били в риск от бедност и социално изключване. Стойността на показателя намалява минимално с 0.3 процентни пункта спрямо 2018 г. – повече от 10 пъти по-малко от регистрирания икономически растеж в България за 2019-та спрямо 2018-та година. Скромното намаление най-вероятно означава, че ще продължим да бъдем водач в ЕС и по този негативен показател, макар данните за повечето държави за 2019-та година все още да не са налични.
28% от децата – в риск от бедност, 40% – в материални лишения
През 2019 г. 27.5% от децата или всяко четвърто дете на възраст от 0 до 17 години в България е било изложено на риск от бедност, което е влошаване на ситуацията с 0.9 процентни пункта спрямо 2018 година.
През 2019 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 специфични за децата показателя) е 39.9%, а за 4.6% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Eдна трета от децата (33.3%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.); редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. (29.7%) и екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) – 31.7%.
