В категории:България

Най-заможният 1% от заетите получава колкото най-зле платените 50%

Предоставените от финансовото министерство данни за заплащания подоходен данък разкриват действителните мащаби на неравенството у нас.

Най-добре платеният процент от работещите получава почти 1/5 от всички доходи в страната, става ясно от данните на НАП за декларираните данъци през 2016 г. Те бяха огласени миналата седмица от финансовия министър Владислав Горанов в отговор на питане на народния представител Лало Кирилов. Става дума за 33 хил. души, които попадат в графата на хората със средномесечна данъчна основа (т.е. остатъка от дохода след приспадане на осигуровките) от над 5000 хил. лв. От заплатения данък върху дохода се вижда, че в тази група средната месечна основа е над 13 хил. лв., което означава, че подоходното неравенство вътре в най-богатия 1% от работещите е значително, поради тежестта на свръхвисоките доходи.

Благодарение на тях тази група получава над 19% от дохода – изчислен на базата на платения данък върху дохода. Възможни са леки отклонения заради данъчните облекчения, например при направени дарения, вноски за доброволно допълнително осигуряване или застраховки – неща, които са по-скоро във възможностите на лицата от високите подоходни групи.

Трябва да отбележим, че данните от НАП показват значително по-високо подоходно неравенство от това, което регистрира статистическата служба. Причината за това е, че НСИ оперира с данни за представителен брой домакинства, които после екстраполира. По този начин тя пропуска сегмента на свърхбогатите, чиито брой е статистически незначителен, но разполага с голям дял от националното багатство. За разлика, данъчните служби разполагат с пълна картина (на законните доходи), благодарение на декларациите на лицата и счетоводните документи на фирмите.

Доходите на най-богатия 1% от заетите се равняват приблизително на получаваните от 50% от най-зле платените работници*, чиито чист доход след удържане на осигуровки и плосък данък достига до около 500 лв. В тази група попадат заетите на минимална заплата, значителна част от самоосигуряващите се лица, най-вече земеделските стопани и тютюнопроизводители, както и хората, заети на сезонна работа или непълно работно време. Над 1/4 от работещите декларират доход от по-малко от 250 лв. средно на месец.

Долната графика показва броя на заетите в съответните подоходни групи и дела от общите постъпления от плоския данък, който приблизително отговаря на дела от доходите.

Вижда се, че през 2016 г. 82.5% от всички заети декларират данъчна основа до 1000 лв., което значи че след удържане на 10% данък разполагат с до 900 лв. По-голямата част от тези лица са в групата на разполагащите с под 540 лв. месечно, където попадат и заетите на минимална работна заплата.

Неравенството е на такова ниво, че дори умерена прогресивна данъчна скала би могла да осигури средства за връщането на необлагаемия минимум, който бе премахнат заедно с въвеждането на плоския данък през 2008 г. Това би оставило допълнителни средства за потребление в джобовете на 4/5 от работещите, което би представлявало значителен стимул за местната икономика. Освен това би обърнало тенденцията за увеличение на подоходното неравенство в страната.

Долната графика показва разпределението на плащащите ДДФЛ по подоходни групи. Самите те са по-малко от половината от цялото население – като се има предвид, че възрастните, децата, учащите и неактивните лица не заплащат такъв данък.

Оповестените данни за периода между 2012 и 2016 г. показват позитивни тенденции, които се дължат главно на повишението на доходите, тласкано от икономическия растеж, ръста на минималната заплата и ниската безработица. Броят на хората, деклариращи до 250 лв. месечен облагаем доход спада с над 280 хил. души. (26%). Групата между 250 и 600 лв., където са и лицата на минимална заплата остава на същото ниво от 1.1 млн. души.

Групата на хората с доход между 600 и 1000 лв. се увеличава с 25%, а тази между 1000 и 5000 лв. – с 51%. Най-голям ръст има в групата с доходи над 5 хил. лв. – 61%. Тези промени показват, че високите доходи нарастват по-бързо от ниските, въпреки увеличенията на минималната заплата. Това отговаря на данните за подоходното неравенство, което се увеличава устойчиво за този период. Разликата в Джини коефициента с ЕС е показателна:

Именно подоходното неравенство е един от факторите, които ЕК определя като “критични” за България, заедно с големия дял на хора, изложени на риск от бедност и социално изключване и ограничения ефект на социалните трансфери за ограничаване на бедността. При плосък данък върху доходите и относително ниски разходи за социална защита, тези трансфери не правят почти нищо за намаляването на неравенството. Хората, живеещи в бедност след преразпределението на средствата през бюджета, в България се увеличават от 21.2% през 2012 г. до 22.9% през 2016, въпреки постоянния икономически растеж. Средно за ЕС също има ръст по този критерий – от 16.8% до 17.3%.

Докато данъкът върху доходите е плосък, то данъците върху потреблението (ДДС, мита и акцизи) са на практика регресивни, доколкото по-бедните хора харчат целия си разполагаем доход за потребителски разходи, а по-заможните могат да пестят. Осигурителните вноски също са вид регресивен данък, заради тавана върху осигурителния доход, който означава, че всички лица с брутен доход над 2600 лв. плащат еднакво – по 335 лв. за 2016 г. През въпросната година малко над 104 хил. души с месечни доходи над тази сума са плащали по-малки осигурителни вноски като дял от доходите си, отколкото по-бедните от тях 2.976 млн. души. Ако този данък беше плосък, а не регресивен, осигурителните системи през 2016 г. щяха да получат с над 700 млн. лв. приходи повече.

 

*Данните, предоставени от НАП и финансовото министерство показват, че 64% от най-бедните работници (до 600 лв. данъчна основа) декларират 24.3% от целия ДДФЛ, което означава, че долната половина изкарват приблизително 19%, колкото и най-горният един процент от заетите.

Оставете коментар