Годишният доклад на Института за икономическо развитие при БАН отчита най-нисък размер на средната и минимална заплати в България сред страните от ЕС, редом с “едно от най-високите нива на доходно неравенство”. Средните нетни заплати за 2016 г. у нас са близо 4 пъти по-ниски от нивото на ЕС – 406 срещу 1508 евро. Размерът им в Румъния, предпоследната страната в тази класация, е с 29% по-висок.
Докато доходите са 27% от средното за ЕС ниво, производителността на труда е 47%, което означава, че заплатите у нас са относително два пъти по-ниски от нормалното за общността. Това противоречи на твърденията на работодателските организации, че доходите у нас са ниски в резултат на нивата на производителността на труда. Според доклада на института, това показва, че опасенията, „изразявани най-вече от средите на бизнеса, че всяко повишение на заплатите ще срине конкурентоспособността на нашата икономика“, не са основателни.
Изчисленията на икономистите показват, че нарастването на реалната работна заплата от 1990 г. насам изостава спрямо нарастването на БВП. След срива през 90-те реалните доходи достигат нивото отпреди четвърт век едва миналата година. В същото време БВП се е възстановил до нивата от 1990 г. още през 2004 г., което означава, че ръстът на доходите изостава с повече от десетилетие спрямо икономическото развитие на страната. Затова икономистите от БАН заключават, че има “необходимост от форсирано повишение на заплатите” дори над ръста на производителността през следващите години.
От икономическия институт на БАН твърдят, че задържането на специалистите и квалифицираните работници у нас е проблем заради несправедливото заплащане, което получават. Отливът на средно и висококвалифицирани специалисти се дължи на “силното подценяване на труда им в продължение на много години”. Това отново влиза в противоречие с тезите на работодателските организации, които обикновено твърдят, че липсата на кадри се дължи на неадекватността на държавните инвестиции във висше образование.
Задържането на доходите логично води до увеличение на неравенството – ако заплатите на наемните работници нарастват по-бавно от БВП, то това означава, че допълнително създаденото богатсво се концентира другаде. Коефициентът Джини, измерващ подоходното неравенство, расте в последните години за България, достигайки едно от най-високите нива в ЕС – 37 пункта (1 означава пълно равенство, а 100 – концентрация на цялото богатство в ръцете на един човек). Средното ниво за ЕС е 31, като то се вдига основно от България, Румъния и Литва.
Освен относително бавното повишаване на доходите, ръстът на неравенството в доходите се подхранва от данъчната система у нас, доколкото то може да се удържа частично чрез преразпределителните процеси, контролирани от държавата. Тя обаче има ограничени възможности да влияе в тази посока, тъй като “ефективната данъчна ставка в България е най-ниската в ЕС и една от най-ниските в целия свят.” В резултат държавата има силно ограничена преразпределителна роля:
Освен това данъчните постъпления са с подчертано несправедлива структура, доколкото те засягат непропорционално хората с ниски и средни доходи, заради високия дял на косвените данъци, т.е. облагането на потреблението.
Според икономистите острото неравенство, породено от несправедливата структура на данъчните приходи, е предпоставка за социална и политическа нестабилност, която може да се преодолее чрез “въвеждане на по-високи преки данъци, с умерено прогресивно облагане, а също и повишаване на прогресията при облагане на най-големите недвижими имоти и наследства”.
Сериозно неравенство се наблюдава и в спестяванията на българите. Докато депозитите на домакинствата като цяло устойчиво растат, 70% от тях не разполагат с никакви банкови депозити. Освен това съществува тенденция за намаляване на спестяванията в ниските депозитни групи и съответно обратния тренд при най-високите спестовни групи.
