Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) лансира визия за данъчна реформа, чиято цел е да облагодетелства пряко хората с доходи до 2500 лева месечно чрез промени в преките данъци, а всички български граждани – чрез изменения на косвените данъци.
Предложенията включват промени в трите основни данъчни ставки у нас, като целят намаляване на рекордните в България неравенства и постигане на по-голям баланс между преки и косвени данъци.
Конкретните предложения са четири:
– Въвеждане на необлагаем минимум , равен на минималната работна заплата за страната (0% данък върху доходите на физическите лица за първите спечелени 610 лева);
– 15% данък върху доходите на физическите лица върху всеки допълнителен лев над 610 лева;
– 15% данък върху доходите на юридическите лица;
– Обща ставка на ДДС на 15%.
По този начин хората, които получават 1000 лв. работна заплата, които по официални данни на Министерството на финансите у нас са около 80% от работещите, ще разполагат с допълнителни 652 лв. на година, изчисляват от КНСБ. Визията им беше представена от президента на КНСБ Пламен Димитров и икономистите Любен Томев и Любослав Костов.
Целта на промяната е да се гарантират повече разполагаеми средства у хората с ниски и средни доходи и да се повиши тяхната реална покупателна способност, да се стимулира потреблението и реалния икономически растеж като са намали ставката на ДДС, да се постигне по-справедливо съотношение между приноса на преките и косвените данъци в държавния бюджет, да се ограничи негативният ефект от кризата „COVID-19” върху гражданите, обясни Пламен Димитров.
По линия на намаленото косвеното облагане разходи на всички ще намалеят средно с 334 лв. на година в резултат на промените, които КНСБ предлага в закона за ДДС, посочват от синдикалната конфедерация.
В резултат двете промени – въвеждането 0% данък за първите изкарани от всеки 610 лева и на 15% ДДС – общата допълнителна сума, с която ще разполага годишно едно лице с доходи от 1000 лв. на месец ще бъде 986 лв. „Това до голяма степен може да се разглежда и като 13-та заплата“, посочват от КНСБ.
Ако едно домакинство се състои от двама души, които получават по 1000 лв. работна заплата, то допълнителната сума, с която ще разполага това домакинство на година, ще бъде в 1972 лв., добавят те.
Пламен Димитров и колегите му икономисти посочиха още, че всички хора, които получават доходи до 2 500 лв., ще спечелят по линия на промените в прякото облагане. Макар данъкът да се вдига от 10% на 15%, разполагаемите средства ще бъдат повече заради ефекта от въвеждането на необлагаем минимум, уточняват те.
Новата данъчна визия на конфедерацията означава, че КНСБ се отказват от идеята за въвеждане на компромисната форма на необлагаем минимум с връщане на средствата само на онези лица, които работят за доходи до МРЗ. Подобна схема беше въведена за кратко от правителство на Пламен Орешарски, но очаквано не проработи добре и по-късно беше отменена, но без да се въведе работещ необлагаем минимум, какъвто съществува във всяка една друга държава от Европейския съюз, с изключение на България.
Пламен Димитров посочи, че хората доходи над 2 500 лв. месечно, ще загубят по линия на промените в прякото облагане, но ще спечелят по линия на промените в косвеното облагане. „Така, например, ако получавате 3000 лв. работна заплата, ще платите 382 лв. повече данък върху доходите на годишна база, но ще разполагате с поне 900 лв. повече за потребление по линия на промяната в косвените данъци. По този начин крайният кумулативен ефект върху хората с високи доходи ще бъде отново положителен“, обясни той.
Ако предложението на КНСБ бъде прието, държавният бюджет ще загуби около 4,67 млрд. лв. От друга страна обаче има възможност за генериране на други около 4 млрд. лв. от въвеждането на допълнителни данъци, които КНСБ предложи още през миналата година като алтернатива на очакваните загуби.
По време на представянето Пламен Димитров заяви, че синдикатите са убедени в полезността и справедливостта на тези мерки за гражданите, а как ще бъде компенсирана щетата за бюджета е отделен въпрос, на който управляващите трябва да отговорят, като за целта могат да погледнат към големият брой идеи, които от КНСБ отдавна предлагат. Димитров добави, че дори по-коректно изчисляване на приходната част на бюджета, която редовно се подценява от управляващите с цел в края на годината да регистрират излишък, или пък на капиталовите разходи, които редовно остават неизвършени, може до голяма степен да покрие отворената „дупка“ от техните предложения.
На въпроси на „Барикада“ Пламен Димитров посочи, че вдигането на максималния осигурителен доход е друга възможна мярка за компенсация на част от средствата, такива са още данък върху финансовите транзакции и други.
„Един от аргументите за необходимостта от данъчна реформа е съотношението на приходите от преки и от косвени налози. То е 29% към 71% в полза на косвените. В това отношение България е на последно място в целия ЕС. Следователно, посоката на данъчна реформа трябва да бъде насочена едновременно към вдигане на преките данъци и към намаление на косвените такива. По този начин ще се върви към постигане на балансираност. Точно затова КНСБ настоява за промени, насочени към възстановяване на справедливостта и атакуване на бедността“, посочват от синдикалната конфедерация.
Те представиха пред медиите и подробен преглед на данъчното облагане в ЕС, който показва, че във всички страни-членки, освен в България, има въведена форма на необлагаем минимум – нулева данъчна ставка, данъчно облекчение или данъчен кредит. В едва четири страни в ЕС има плосък данък – освен България, това са Румъния, Унгария и Литва. В останалите 23 страни данъчното облагане е прогресивно. Латвия се отказва от плоския данък през 2018 г., а стъпки в тази посока в момента предприема и Литва, съобразни препоръки за това на МВФ и ОИСР. България и Унгария са страните с най-нисък данък печалба в ЕС, като в Унгария той е 9 на сто. България и Румъния пък са страните с най-нисък подоходен данък от 10%, изтъкват още от КНСБ.
На наш въпрос дали на този етап управляващите са коментирали визията за данъчна реформа на КНСБ президентът на конфедерацията отвърна, че засега няма нито позитивни, нито негативна реакция и тепърва предстоят експертни разговори с Министерството на финансите, а след това и политически такъв.
„Трудът в България плаща с над 1 млрд. лева повече данъци от бизнеса и тенденцията е да плаща близо 2 млрд. лева повече в следващите няколко години, ако данъчната система се запази в този вид“, коментира Пламен Димитров.
„Българският бизнес, който постоянно го жалим и постоянно го оплакваме колко е зле и как трябва да му се помага, ако в настоящата извънредна ситуация това е така, то по отношение на данъците, в момента, той е в далеч по-преференциална позиция от българските работници и служители, пък и онези, които си вадят хляба като самонаети“, добави той.
Пламен Димитров се противопостави на настоящите промени в Закона за ДДС, които предвиждат намаляване на ставките само за ресторантьори, за вино, бира, фитнеси и т.н. и застъпи идеята на КНСБ, че ДДС трябва да се намали за всички стоки от 20% на 15%, тъй като това наистина ще намали крайната цена за потребителите и ще ги облекчи, което ще увеличи потреблението.
На следващите избори, когато и те да се – предсрочни или редовни – темата за данъците, справедливостта и неравенствата трябва да стане по централна и именно поради тази причина КНСБ я повдигат отново сега чрез своята детайлна визия, подчерта президентът на КНСБ.
„С нея предизвикваме политиците на истински дебат, а не тип „вие искате неща, които не могат да станат, защото ние няма да пипаме данъчната система. Защо? Оказа се, че я пипаме, когато някой с някаква диадема реши, че иска да намали данъка си на 9% и му казват браво. Или пък днес за виното, утре за бирата… И това с какъв ефект? В чия полза? Питам в чия полза и казвам в чия полза са нашите предложения“, подчерта Пламен Димитров.
Основен автор на предлаганата данъчна реформа е икономистът от ИССИ на КНСБ Любослав Костов. По време на представянето той обясни, че съвременната политическа реторика относно данъците у нас се основава на „опростени, често измамни, но емоционално привлекателни твърдения, които дават на хората усещане за справедливост“.
Кое е справедливото на това да сме единствената страна в ЕС, в която няма данъчни облекчения за хората с ниски доходи? Кое е справедливото на това, гражданите да плащат повече данъци в държавния бюджет, отколкото бизнеса? Нали ако не е същия този бизнес ще се срине икономиката? Тогава защо плаща 1,7 млрд. лв. по-малко данъци спрямо обикновените работници? Кое е справедливото на това, приходите от косвени данъци да формират над 70% от всички данъчни приходи? Защо намаляваме ДДС на определени стоки, но приемаме за нормално цените на тези стоки да не намалеят? Кое е справедливото на това, данъчно-осигурителната тежест на човек на минимална заплата, да бъде по-висока, отколкото на човек с 4000 лв. заплата?
„От години обикалям институции и медии и обяснявам как вместо конвергенция, у нас има дивергенция по отношение на реалната покупателна способност и че трябва данъчна реформа. Никой не чува. Това че неолибералното течение е по-консолидирано и има силни лобита в България, не означава че това е правилната политика“, категоричен бе той.
Нарастването на неравенствата през последните години не е отклонение от т.нар. „индустриално общество“. Това е системен проблем, който изисква и адекватна данъчна политика, настоя Костов.
