Председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова от ГЕРБ заяви, че намаляването на данъчната тежест за близо 3 милиона работещи българи нямало да доведе до повече справедливост.
Стоянова беше гост на данъчен форум, организиран от КНСБ, на който синдикатът представи пред народни представители, експерти от изпълнителната власт и медии своята визия за данъчна реформа.
КНСБ предлага въвеждането на 0% данъчна ставка или т.нар необлагаем минимум за всички работещи, равен на минималната работна заплата за страната, намаляване на ДДС от 20% на 15% за всички стоки, увеличение на корпоративния данък от 10% на 15% и увеличение от 10% на 15% на основната ставка на данъка върху доходите.
Експертите на КНСБ са изчислили, че от такава промяна ще спечелят директно абсолютно всички, които изкарват доходи до 2500 лева на месец.
Припомняме, по официални данни на Министерството на финансите, представени от бившия министър Владислав Горанов в Народното събрание в края на миналата година, 76% от хората у нас изкарват до 1000 лева облагаем доход или около 900 лева чисто. Ако добавим и хората, които изкарват месечно между 1000 и 2000 лева, които според Горанов са около 530 000 души или още 16,88%, то общо в България през 2018-та година 92,9% от всички деклариращи облагаеми доходи официално са се разписвали срещу до 2000 лева.
Менда Стоянова обаче не вярва, че намаляване на данъчната тежест за 93% от работещите в България, за сметка на малцината супербогати на върха на обществената пирамида, ще донесе справедливост, стана ясно по време на форума.
Стоянова посочи, че целите на КНСБ са усещане за справедливост в данъчната система, но по думите ѝ „не е ясно дали тази цел ще бъде постигната“ с предложенията за промени на синдиката.
„Аз съм скептично настроена, че това, което предлагат, ще доведе до по-голяма справедливост за работещите и неработещите хора“, каза тя, цитирана от пресцентъра на КНСБ.
Стоянова, която е дългогодишен бюджетар №1 на ГЕРБ в Народното събрание все пак добави, че за нея „е важно да се направи сериозен анализ на това как подобни предложения биха повлияли върху приходната част на бюджета, защото бюджетните приходи гарантират бюджетните разходи“.
Тя отбеляза, че „правилният подход е именно да се разглежда данъчната система като цяло, а не отделни нейни данъци“ и в този смисъл определи дискусията като „навременна, защото преди избори е времето, в което трябва всяка партия да каже на избирателите своята визия за данъчна политика и как по-нататък ще води изобщо икономическата политика“.
Според Стоянова „тази важна дискусия за данъците трябва да се пренесе и в обществото, включително и с ефектите, които се очакват от нея, защото промяната на една данъчна система, освен политическа воля на една партия след избори, изисква и приемане от цялото общество“.
И завърши с любопитната теза, че това било важно, тъй като „данъците се събират и плащат доброволно“. Според Наказателния кодекс укриването на данъчни задължения е престъпление.
Преразпределение, а не увеличение
„Предложенията ни не са за увеличение на данъците, а за тяхното по-справедливо преразпределение. Никой работещ българин няма да пострада“, каза в началото на форума президентът на КНСБ Пламен Димитров.
На форума освен Менда Стоянова присъстваха и депутати от различни партии, експерти от министерствата на финансите и на труда и социалната политика, икономисти, представители на научните среди и на работодателските организации.
„Сегашната данъчна система увеличава неравенствата. Коефициентът на „Джини“, който измерва неравенствата, мина 40, като няма друга държава в ЕС с подобно равнище“, каза Пламен Димитров и добави, че съотношението между най-високите и най-ниските подоходни групи на населението е над 8 пъти, което също ни прави първенец в ЕС.
В петте процента най-богати българи има концентрация на 23 милиарда лева ресурс, има все по-обедняваща средна класа, допълни той. Димитров подчерта и несправедливото съотношение между преките и косвените данъци у нас и посочи, че такова не се наблюдава в другите страни от съюза.
Всичко това е една от причините за усещането за несправедливост, и то се корени до голяма степен и в данъчната система, счита Димитров. Хората усещат интуитивно, че нещо не се случва правилно, през всичките 30 години, но особено в последните 12, когато имаме тази данъчна система, подчерта той. „Данъчната ни система към момента генерира несправедливост и облага отделните данъчни субекти по несправедлив начин“, категоричен бе Димитров.
По думите му „свещени крави“ в данъчната сфера не трябва да има. Такъв е данък добавена стойност, за който има негласно споразумение да не се пипа, защото е основен източник на приходи за бюджета. Сегашната ставка от 20 процента на налога обаче е несправедлива за нискодоходните групи. При намаляването и до 15 процента, разходите на всеки ще намалят с 334 лв. на година, показват изчисленията на КНСБ.
Ако хората получават 1000 лв. работна заплата, ще разполагат с допълнителни 652 лв. на година в резултат от въвеждането на промените, които предлагат в прякото облагане на техните доходи. Така общата допълнителна сума, с която ще разполагат хората на година ще бъде 986 лв. Това до голяма степен може да се разглежда и като 13-та заплата, смятат от КНСБ.
„Ако вашето домакинство се състои от двама души, които получават по 1000 лв. работна заплата, то допълнителната сума, с която ще разполага на година, ще бъде 1972 лв.“, посочват синдикалните експерти.
Според изчисленията всички хора, които получават доходи до 2500 лв., ще спечелят по линия на промените в прякото облагане. Макар данъкът да се вдига от 10 на сто на 15 на сто, разполагаемите средства ще бъдат повече заради ефекта от въвеждането на необлагаем минимум.
Всички хора, които получават доходи над 2500 лв., ще загубят по линия на промените в прякото облагане, но ще спечелят по линия на промените в косвеното облагане. Така, например, ако получавате 3000 лв. работна заплата, ще платите 382 лв. повече данък върху доходите на годишна база, но ще разполагате с поне 900 лв. повече за потребление по линия на промяната в косвените данъци. По този начин крайният кумулативен ефект върху хората с високи доходи ще бъде отново положителен, смятат от КНСБ.
Около 100 000 са работещите българи със заплати над 3000 лева, посочиха от КНСБ. По данните на финансовото министерство, през 2018-та година 78 хиляди души са работили за доходи между 3000 и 6000 лева, а около 34 хиляди души – за доходи над 6000 лева.
Последната група представлява 1,1% от всички, декларирали някакви доходи в България, като именно те ще изгубят най-много от предлаганите промени, целящи различен баланс при облагането.
От КНСБ изчисляват, че ако се приемат всички техните предложения за данъчни промени, включително и такива в други данъци, нетният отрицателен ефект върху държавния бюджет ще бъде приблизително за около 600 млн. лв. За неговото покриване обаче също има механизми и възможни решения, твърдят експертите на синдиката.
„Споделяме общата визия, че основните икономически и социални политики трябва да се правят през разходната част на бюджета. Епизодични, инцидентни и безпринципни намаления на данъчни ставки не подкрепяме. Особено пък що касае ДДС-то. Предлагаме общо намаление за всички, а не само за един, който има диадема. На главата“, коментира още Пламен Димитров.
