Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) отбеляза с церемония в НДК своята 30-годишнина. Президентът Румен Радев, премиерът Бойко Борисов, народни представители, министри, множество други официални гости и синдикалисти уважиха събитието, отправиха поздрави и очертаха някои от приоритетите, които според тях трябва да бъдат следвани в следващите години.
„Ценностите на КНСБ са свобода, справедливост и солидарност. КНСБ в момента е незаобиколим фактор в обществено-политическото пространство и живот. През годините КНСБ успя да свърши няколко много важни неща – необходимите промени за модернизиране на трудовото законодателство, безопасността и здравето на работа, реформата в пенсионната система и други“, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на своята встъпителна реч.
Той посочи, че „генът на синдикатите е толкова устойчив, защото не е заложен в политическата идентификация, а в обществените интереси на синдикалните членове“. Мисията на КНСБ е била и ще бъде да представлява и да защитава интересите на работещите българи, добави Димитров.
Президентът на КНСБ открои две грешки, които са били допуснати през годините в България – здравната реформа и социалното измерение на икономическите реформи, които да бъдат справедливи. Има какво да се прави и по отношение на колективното трудово договоряне, посочи Димитров.
Макар да отчете постиженията на страната на макроикономическо ниво в последните години – растежът на БВП и увеличаването на минималната и средната работна заплата, Пламен Димитров обърна сериозно внимание върху факта, че мнозинството от работещите българи не черпят ползите от този растеж заради голямото икономическо неравенство в България – основен показател, по който страната ни е на първо място в Европейския съюз.
Доходите остават приоритет на КНСБ занапред. Те могат да бъдат по-високи, ако това, което се произвежда, се разпределя по-справедливо, подчерта още той. „Ние успяхме за 10 години, последните 10 години особено, и в последните 3-4 от тях най-отчетливо, да удвоим работните заплати, но въпреки всичко темпът на конвергенция, темпът на догонване е изключително бавен и ни оставя пак последни по доходи“, коментира Димитров.
По думите му там, където има синдикати и колективни трудови договори, доходите са с 14% по-високи. Покритието с колективни трудови договори трябва да е поне 60%, а не сегашните 30%, посочи той и призова законодателната власт и Министерския съвет да помогнат за гарантиране правото на сдружаване в синдикални организации като се криминализират опитите на работодателите в частния сектор да не допускат сдружаването на работниците.
Според него е възможен ръст на БВП от над 5% през следващите години и ежегоден ръст на доходите с поне 12%, като целта е през 2022 година минималната заплата да стане 800 лева, а средната – 1800 лева. И отново отбеляза, че средните стойности все пак трябва да се гледат само със задължителното уточнение, че мнозинството от хората не работи реално за тези доходи.
Пламен Димитров повтори позицията на КНСБ, заявена на обща пресконференция с КТ „Подкрепа“, относно Зелената сделка на Европейската комисия. Синдикатите настояват държавата бързо да направи оценка на въздействието от сделката, а институциите, съвместно с научните среди, да изградят постоянно действащ орган – Национален борд за справедлив преход и устойчиво развитие.
Ръкостискането като топ новина
Констатациите на президента на КНСБ не попаднаха в особена степен в медийното внимание поради обтегнатите отношения между президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов, включително заради остро изказване на Радев по адрес на Борисов и неговото управление по-рано през деня. Рожденият ден на КНСБ събра двамата на едно място и камерите следяха основно тях, а в „гвоздей“ на вечерта се превърна леко студеното ръкостискане между двамата, инициирано от Бойко Борисов.
Това се случи малко след речта от трибуната на Румен Радев, в която той се съсредоточи основно върху КНСБ и темите, с които синдикатът се занимава, без да критикува твърде открито кабинета.
„Основното предизвикателство пред нашето общество е да преоткрие силата на солидарното колективно действие и това изисква усилие от всички нас. Искам да ви поздравя за борбата, която водите за преодоляването на растящите неравенства, които са фундаментален проблем за обществото ни“, заяви президентът пред синдикалистите. „Виждам във вас много силен съюзник за постигането на важната национална цел – развитието на човешкия капитал, на хората“, добави той и подчерта, че това е залог за бъдещето на страната и преодоляването на демографската криза.
По думите на държавният глава е необходимо поставянето на фокус върху решителни, бързи и всеобхватни промени в образование, детско здравеопазване, подпомагане на младите семейства, за да се постигне перспектива за бъдещето. „Ние трябва да намерим възможно най-бързо балансът между инвестиции в инфраструктура и инвестиции в хора“, каза Радев.
Държавният глава поздрави КНСБ за „проактивната ѝ позиция“ по отношение на Зелена сделка. По думите му тя ще доведе до дълбоки икономически и социални трансформации и може да раздели Европа – на държави, които разработват технологиите и такива, които само ги консумират. „Ние трябва да се фокусираме и да подпомагаме всички тези, които не просто произвеждат, а и които влагат много в научноизследователска и развойна дейност и иновации и да настояваме в тази Зелена сделка не просто да получаваме помощи за преход, а средства, с които да развиваме високи технологии“, каза президентът.
Той посочи, че е посетил едно такова предприятие, което по-късно беше повод Бойко Борисов да се хване за думите му и да изтъкне, че в България имало над 200 такива високотехнологични предприятия. „Роботи, роботи, роботи“ – обобщи как вижда развитието на индустрията у нас Борисов и се съсредоточи върху изтъкване на успехите на своето управление. Премиерът все пак добави, че „никой сам не може да направи една държава да има 4-5% растеж на БВП“. Това може да стане само с обединени усилия и много работа, каза той.
Относно актуалната тема за влизането в т.нар. чакалня на еврозоната – механизмът ERM2 – Борисов изтъкна, че това ще се случи само след пълен консенсус. Припомняме, в началото на годината финансовият министър Владислав Горанов обяви, че до април страната ни ще влезе в чакалнята. „Няма консенсус, увереност. Няма да насилваме влизането. Направихме някои стъпки, но щом има притеснения… Трябва време, за да се убедим“, коментира Борисов.
Поздравления към КНСБ отправиха още председателят на парламента Цвета Караянчева, столичният кмет Йорданка Фандъкова, президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов и други.
Снимки:
