Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) направи крачка назад от дългогодишното си искане за въвеждане на прогресивно данъчна облагане и се обяви за „усъвършенстване“ на сегашната данъчна система в България чрез въвеждане на необлагаем минимум.
Това стана ясно от изследване на КНСБ, изготвено от президента на синдиката Пламен Димитров и експерта Любослав Костов, което беше представено на голяма конференция в София в присъствието на министъра на финансите Владислав Горанов, бившият премиер Иван Костов и редица обществени и академични фигури. В края на конференцията финансовият министър коментира изложените тези и идеи, като демонстрира скептичност и обяви, че „не е сега времето“ за промени в данъчния модел.
Изследването е озаглавено „Десет години пропорционално данъчно облагане в България – време за равносметка“ и е изготвено с подкрепата на Фондация „Фридрих Еберт“ – България, като си поставя за цел да извърши анализ на ефектите от въвеждането на плоския данък в страната преди едно десетилетие. От КНСБ разглеждат българската данъчна система в международен контекст, като правят сравнение между нашата страна и останалия свят, а след това анализират ефектите от плоския данък по отношение на приходите в бюджета, инвестиционната активност, сивата икономика и неравенствата.
В края на доклада са оформени и предложенията на КНСБ – въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата (МРЗ) и повишаване на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лева на първо време, а след това постепенно нарастване до 10 пъти от МРЗ. Това се явява отстъпление от искането на синдиката за цялостна отмяна на плоския данък, като този път от КНСБ наричат предложението си „преосмисляне и допълване“, а от думите на Пламен Димитров стана ясно, че синдикатът е взел решението за това отстъпление по прагматични причини, тъй като иска да постави пред правителство по-малка, но възможна в по-скоро време стъпка.
Основни изводи
„За нас е много важна независимата и обективна оценка на ефектите от плоския данък, но институциите странно защо избягват темата“, обяви в началото на конференцията Пламен Димитров с уговорката, че анализи има в академичните среди, но не и на официално държавническо ниво.
От сравнението на данъчните системи в 40 от общо 50 държави става ясно, че само в 6 страни, сред които България, съществува пропорционална (т.нар. „плоска“) система на облагане. Всички останали 34 държави използват прогресивна скала или смесен тип на облагане, посочи Димитров в краткия преглед на основните акценти от изследването. От всички държави в ЕС, според КНСБ, само в България, Хърватия и Унгария няма необлагаем минимум.
Това твърдение беше оспорено по време на конференцията от икономическият съветник към президента на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова, която уточни, че това положение вече е променено и България е единствената държава без абсолютно никаква форма на необлагаем минимум.
Според Димитров най-големият проблем на сегашния ни данъчен модел е фактът, че той генерира неравенство, като изтъкна увеличението на коефициента „Джини“ до над 40 пункта за България, която е единствената държава в ЕС с такова ниво на неравенство, както и данните на Евростат, според които неравенството в доходите се повишило до разлика от 8.2 пъти между най-бедните и най-богатите 20% от населението, което отново е най-високото ниво в съюза.
„Основната цел на въведеното пропорционално данъчно облагане в България през 2008 г. беше да спомогне за намаляване дела на неформалната икономика и да увеличи данъчните приходи заради очакваното разширение на данъчната основа. Освен това, по косвен път се целеше увеличение на ПЧИ в България и на вътрешната инвестиционна активност. Десет години по-късно емпиричните данни отхвърлят това първоначално твърдение“, посочват от КНСБ в своето изследване, по-подробно представено от икономическия експерт към синдиката Любослав Костов.
Плоският данък не допринесе по никакъв начин в борбата на държавата със сивата икономика. Това на практика елиминира и един от основните мотиви за въвеждането на пропорционална скала на облагане, посочи той, като по този начин потвърди твърдението и на колегите си от бизнеса – през миналата година Българската стопанка камара публикува подобно изследване за сивата икономика.
Основният извод от прегледа на структурата на данъчните приходи преди и след реформата е, че промяната от 2008-ма година прехвърля данъчната тежест върху косвените данъци (ДДС и акцизи), което е обратно на ситуацията в ЕС. „Изхождайки от идеята, че пределната полезност на парите за по-бедните хора е по-висока, то и тяхното потребление на стоки, обложени с ДДС, е по-голямо. В този смисъл, те са обект на двойно облагане и се отнема несправедливо част от дохода им заради сгрешената система“, посочват от КНСБ.
„Да сложим край на глупавото състезание към дъното“
Представителят на Европейския търговски синдикат Матьо Мюл обяви, че няма как да признае плоският данък за нещо добро и представи подробен емпиричен анализ на факта, че неравенството е по-голямо в държави, които имат слаба или никаква прогресивност и има ясна корелация между данъците и неравенството, както и между неравенството и забавянето на растежа. Той подчерта, че всякаква прогресивност би намалила неравенствата.
„Състезание към дъното“ нарече данъчните реформи в Източна Европа другият чуждестранен гост – Петру Дандеа от един от най-големите румънски синдикати „Картел Алфа“. Дандеа обърна внимание на данъчните промени, извършени в няколко страни от Източна Европа, всички насочени към „данъчна конкуренция“, която нарече „глупава“ и се обяви за преустановяването ѝ.
Критични доклади към настоящия данъчен модел изнесоха още икономистите проф. Гарабед Минасян, проф. Боян Дуранкев и проф. Иван Ангелов, а едно от най-критичните изказвания беше на бившия премиер Иван Костов, който дори обяви, че е „по-радикален от КНСБ“. Костов и останалите му колеги, присъстващи на конференцията, изразиха съжаление, че никой от поканените икономисти, привърженици на плоския данък, в крайна сметка не е уважил поканата да дойде в залата, за да се включи в дебат. Сред поканените бяха фигури като Емил Хърсев, Георги Ангелов, Мартин Димитров, Симеон Дянков, Пламен Орешарски и други.
Отново като съжали за тяхното отсъствие, по време на дискусията журналистът и председател на инициативния комитет на гражданската инициатива „Да спрем машината за неравенство“ Калин Първанов припомни, че разглежданата от изследването данъчна реформа в България е започнала с писмо именно на част от въпросните икономисти, подписано от едва 58 души и няколко организации. Същевременно през миналата година гражданската инициатива е успяла да набере подкрепата на над 30 000 души под исканията за необлагаем минимум и диференцирани ДДС ставки за стоки от първа необходимост, но парламентът далеч не е имал същото благосклонно отношение, въпреки че фактите категорично опровергават твърденията във въпросното писмо относно очакваните позитивни резултати.
Мнението на властта
„Добро или лошо, пропорционалното облагане се е случило през 2008-ма година. То има някои предимства и доста недостатъци“, каза в началото на своето изказване финансовият министър Владислав Горанов, който получи думата последен. Макар да коментира, че „няма достатъчно убедителна доктринална теза, че въвеждането на прогресивна скала ще реши проблема с неравенство“, Горанов все пак добави, че „може да се предположи, че част от проблема с неравенството идва от плоското облагане“.
„Съгласен съм с констатацията, че ниският размер на преразпределителната роля на държавата е атестат за нейното качество. Но докато не сме убедени, че имаме съвършено функциониращи системи и институции, дали имаме аргумент да увиличаваме този размер“, каза още Владислав Горанов, който е министър на финансите или част от финансовия екип на ГЕРБ вече близо 10 години, докато те са почти без прекъсване на кормилото на държавата.
Горанов коментира и въпроса „как може да се премахне плоския данък“ и препоръча да се направи анализ как това ще окаже влияние на целия фискален модел. „Ако искаме да запазим същия обем на приходи в бюджета, без да губим от него, ще отидем до увеличение на данъците и то на активните хора, а не само на свръхбогатите. Не говорим за тези, които през плоския данък осигуряват ресурс за поддържане на сива икономика и корупция – лесно през десетте процента, където свършва облагането, нагоре имаш легален чист ресурс, след което можеш да правиш с него каквото си искаш – в това число да си купуваш яхти и да дразниш хората с „Ролс Ройс“-и – да, всичко това е част от проблема на плоското облагане“, коментира Горанов.
Според него проблемът с промяната на модела е, че това „ще засегне много повече хора в увеличаване на тяхната тежест, отколкото хора ще освободи. Това е моето мнение и мога да го докажа с анализ“, каза Горанов, но такъв анализ не беше представен по рамките на днешната конференция.
Същевременно от негов отговор на парламентарен въпрос преди време стана ясно, че най-заможният 1% от заетите получава колкото най-зле платените 50%, а 82.5% от хората работят за до 1000 лева.
Финансовият министър настоя, че хората не са достатъчно информирани и вероятно биха приели с радост идея за необлагаем минимум, но в следващия момент, ако загубата за бюджета не се компенсира от друго място, това ще доведе до още по-голямо недофинсиране, за което и сега говорят всички. „Тези неща са микс, а ако наложим една прогресивна скала и я наложим към сегашните доходи и подоходни групи, за да запазим размера на приходите, то тогава на хората, които в момента са активни, ще трябва да им се увеличи данъка до поне 15%, тоест с 50%“, заяви Горанов.
„По-големият проблем на плоския данък е, че той трудно може да бъде премахнат без вътрешни сътресения“, каза Горанов и подчерта, че партията на Зоран Заев в Македония е дошла с това обещание, но за година и нещо не е напреднала. Припомняме, че на конференция в София преди няколко месеца финансовият министър на югозападната ни съседка обяви, че като мярка за борба с подоходното неравенство от 2019-та година правителството ще премахне плоския данък върху доходите на физическите лица и ще въведе прогресивно облагане чрез въвеждането на второ стъпало, освен досегашните 10%, а именно 18% за доходи над 1000 евро.
„Ако приемем, че няма да падат приходите в бюджета и няма да увеличаваме данъците на средната класа, уравнението изглежда почти нерешимо. Върху това трябва да се съсредоточим, иначе съм съгласен с всички аргументи, които бяха изказани. Затова и не защитавам плоския данък, въпреки че някой би казал – какво по-справедливо: който е изкарал 1 милион, изкарал го е – плаща 10%; който е изкарал 100 лева – толкова са му възможностите, способностите и образованието – и той плаща 10%“, коментира още Горанов.
„Със сигурност е вярно и това, че се разчита на косвено облагане. То е относително справедливо, но по-бедните плащат повече. И пенсионерите, защото част от финансирането на системата за социално осигуряване минава през Данък добавена стойност (ДДС), така си плащат сами своите пенсии. И това също е факт, ние не го оспорваме“, призна финансовият министър. Също така той потвърди, че „ниското ниво на облагане, което сме въвели, донякъде ни е заключило в темата, че не можем да използваме доста от добрите практики, свързани с възможността през данъци да се прави някаква допълнителна политика“.
„За нас на този етап е правилна политическа позиция онази, която е заложена в политическото коалиционно споразумение – че няма да променяме данъците“, подчерта той. С уговорката, че няма да създава новина, ако все пак се мисли за въвеждане на различни стимули, в това число елементи на семейно подоходно облагане, то този дебат трябва да бъде в друго ниво на данъка, защото бюджетът не може да свива повече приходната част.
„Дебатът е смислен, но за съжаление я нямаше другата част – така наречените либерални икономисти, за да се получи хубав сблъсък на идеи“, каза за финал Горанов. „Ниските данъци дават по-малко възможности на държавата от името на хората, а плоски или не е друга тема – можем да направим 20% плосък данък. Но не смятам, че сега е моментът за това, но сме готови да участваме в дебата и когато го изчистим – изборите са най-късно след две години и половина – ще можем да разберем какво мислят хората по този въпрос, защото по моя оценка една от причините БСП да загуби последните избори беше грешното комуникиране на нов данъчен модел, това е моята оценка“, завърши той.
