В категории:България

България с най-нисък естествен прираст в Европа през 2017 г.

Като се добави механичният прираст (също отрицателен), страната ни става четвъртата с най-бързо намаляващо население. Това обаче може да се дължи на неуспеха ни да измерим реалния мащаб на емиграцията

Снимка: Pixabay

Естественият прираст е отрицателен в половината страни от ЕС, като общността е намаляла минимално с 0.4 промила през 2017 г., показват обобщените данни на Евростат. Благодарение на нетната миграция обаче населението на ЕС се повишава с 2.1 промила до 513 млн. души.

В същото време естественият прираст в България е -6.5 промила, който е най-ниският не само сред членките на ЕС, но и сред останалите европейски страни, участващи в статистическите извадки на Евростат. Най-близо до нас е Сърбия с -5.5 промила, следвана от Хърватия, Литва, Латвия и Унгария с приблизително -4. Страната ни има едновременно по-ниска раждаемост от средната в ЕС и значително по-висока смъртност, което не е голяма изненада като се има предвид, че средната възраст на населението е сред най-високите на континента, а продължителността на живота – най-ниската заедно с тази в Литва и Латвия.

Графика: Евростат

В допълнение, България има и отрицателна нетна миграция, което ускорява намаляването на населението до -7.3 промила за изминалата година или – както медиите предпочитат да съобщават – с размерите приблизително на малък областен град всяка година. Актуалната новина пък предполага, че в 14 часа на 29 юни гражданите в страната са станали по-малко от 7 милиона.

Това предположение е направено на базата на тенденциите за смъртността, раждаемостта и миграцията. Докато първите две са доста лесни за проследяване, можем спокойно да предполагаме, че данните за емиграцията са подценени, поради неуспеха на държавата и общините да изискват задължителната дерегистрация при смяна на местоживеенето. Резултатът е, че нетната ни миграция с Германия е в размер на 5 хил. души според НСИ и 45 хил. души според немската статистика. България ще може да продължи да си заравя главата за тази подробност поне до 2021 г., когато трябва да проведе официалното си преброяване.

Дотогава можем да се успокояваме, че заради забавената емиграция, страната ни не е на последно място по нетен прираст, като бива изпреварена от Хърватия, Латвия и Литва. Те също са в ситуация с ниска раждаемост, застаряващо население и дори по-висока емиграция, но на този етап няма как знаем дали просто не са по-добри в измерването на последната.

Преди дни пък Министерският съвет прие План за 2018 г. за изпълнението на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.), от който излезе сензационната новина, че правителството има план как в страната да се родят 65500 деца, сред които и 2100 близнаци. „24 часа” дори съобщава, че те щели да бъдат с 10 хиляди повече от миналата година, макар че лесна проверка в НСИ показва, че през 2017 г. са се родили 64359 деца. Близнаците на свой ред са били 2275.

В действителност правителството е планирало в бюджета еднократни помощи за толкова раждания. Това само по себе си не стимулира раждаемостта – държавата може да задели средства и за 100 хиляди новородени, но това няма да стимулира раждаемостта, просто понеже няма толкова хора, които биха искали да станат родители при сегашните условия. Те биха се увеличили, ако например знаят, че няма да се налага да доплащат потенциално непосилни суми за здравна грижа, детска градина и образование, както и че ще могат да се възползват от смислено обезщетение, докато децата постъпят в ясла на тригодишна възраст – точно обратното на препоръките на телевизионните „експерти” по демографски въпроси.

Оставете коментар