В категории:България

Застаряваме и се топим. Откога, защо и с колко?

Какви са демографските особености на Третата българска държава от периода на Батенберг до днес? Какво показват данните относно тенденциите и причините – изследва преподавателят в УНСС и главен асистент в Института за социални и синдикални изследвания Любослав Костов.

Третата българска държава[1] е термин в историческата наука, с който се отбелязва третия етап от българската държавност. За този период страната ни е преминала през няколко форми на управление (Княжество, Царство, Комунистическа народна република и Демократична Република). Начело на страната ни като еднолични управници са били няколко личности – княз Александър Батенберг (управлявал 7 години от 1879 г. до 1886 г.), цар Фердинанд Български (управлявал 31 години от 1887 г. до 1918 г.), цар Борис Трети (управлявал 25 години от 1918 г. до 1943 г.), Тодор Живков (управлявал 33 години от 1956 г. до 1989 г.), след което България преминава към демократичен режим на управление, който продължава вече 30 години. Какво показва равносметката?

  • При управлението на Княз Александър Батенберг населението на България се е увеличило с 2,32 млн. души (за период от 7 години), което се оценява на 57% положителен естествен прираст спрямо населението, което е било под османско робство в периода преди 1878г;
  • При управлението на Цар Фердинанд населението на България се е увеличило с 1,69 млн. души (за период от 31 години), което се оценява на 54% положителен естествен прираст спрямо управлението на Батенберг;
  • При управлението на Цар Борис Трети населението на България се е увеличило с 2,2 млн. души (за период от 25 години), което се оценява на 45% положителен естествен прираст спрямо управлението на Цар Фердинанд;
  • При управлението на Тодор Живков населението на България се е увеличило с 1,4 млн. души (за период от 33 години), което се оценява на 18% положителен естествен прираст спрямо управлението на Цар Борис Трети;
  • След въвеждането на демократичен режим на управление тип парламентарна република (за период от 30 години до този момент и все още действащ), населението на България е намаляло с 2,1 млн. души, което се оценява на 24% отрицателен естествен прираст спрямо управлението на Тодор Живков;

Повече подробности за динамиката на населението на България за целия период на функциониране на Третата българска държава може да се видят на Графика 1.

Графика 1: Източник: НЦОЗА и НСИ

На първо място, видно от графиката, страната ни регистрира положителни естествени прирасти за дълъг период от време след Освобождението, като тази тенденция се обръща чак през 1990 г. Отчетените от НСИ стойности от 7 млн. души население към края на 2018 г. са най-ниското ниво за население на страната ни от периода на Втората Световна Война (ВСВ). Видно от таблицата, населението е било 7 млн. души точно в периода 1940 – 1945 г. Отчитайки че тези спадове са регистрирани за 30 годишен период и то в мирно време, може да се потвърдят и изводите на ООН, че България е страната с най-бързо намаляващо население без наличие на военен конфликт. Любопитното е, че в голяма част от периодите в който сме отчитали положителен естествен прираст, страната ни е участвала в различни по своя характер и обем военни действия със съседни на нас държави. Въпреки това, явно миграционните нагласи, както и ниската раждаемост са по-сериозен проблем за България, отколкото наличието или липсата на военен конфликт.

На второ място, тенденцията изглежда ще продължи и в бъдеще, ако вземем предвид и различните прогнози за динамиката на населението на България в средносрочен и дългосрочен период.

Графика 2: Прогноза за населението на България (млн. души) до 2080 г. в три варианта – Песимистичен, Оптимистичен и Реалистичен.

Източник: НСИ

Графика 2 показва, че и при трите сценария на развитие, населението на България ще продължи да намалява в периода до 2080 г. Разликата е единствено в темповете на отрицателен естествен прираст. Така например, при оптимистичния вариант, към 2080 г. се очаква страната ни да има 5,2 млн. души население, при песимистичния едва 4,6 млн. души, а според най-вероятния сценарии, то населението ще бъде някъде около 4,8 млн. души. Независимо от това кой от трите сценария ще се реализират в действителност, то може да се каже със сигурност, че през следващите 50 до 60 години се очаква населението ни да намалее с още минимум 2 млн. души. Тези прогнози са направени на допусканията за това какво е настоящото състояние на индикатори като – смъртност, раждаемост, нетна емиграция и т.н. и на базата на статистически възможните сценарии на развитие, защото с наличния човешки потенциал към 2020 г. не е възможно да се планира демографска стратегия за увеличаване на населението. Единственото което може да се планира към момента са стъпки към намаляване на отрицателните ефекти или тяхното запазване на сравнително еднакво равнище през годините. Освен това, важно е да се отбележи, че към 31.12.2018 г., населението на България е 7 000 039, което представлява 1.4% от населението на ЕС. В сравнение с 2017 г. населението на страната намалява с 49 995 души.

Според различните исторически извори от Първата и Втората Българска държава, историците са се обединили около следният факт: Счита се, че към края на 14-ти век (малко преди България да падне под турско робство през 1396 г.), населението на страната ни е било между 4,5 и 5 млн. души. Ако приемем, че към 2080 г. ще бъдем отново на стойностите ни от Средновековието, според прогнозите на ООН и НСИ, то проблемът се превръща от демографски в дългосрочна национална катастрофа, която застрашава бъдещето на България като суверенна страна и на българския народ като носител на определени ценности, култура и традиции. Като точка на пречупване специално в условията на Третата Българска държава, може да се посочи именно 1990 г., когато се сменя и системата на управление, защото тогава положителния естествен прираст преминава в отрицателен с тенденция към разширяване на „ножицата“. Доказателство за това може да се види на Графика 3.

Графика 3: Коефициенти на раждаемост, смъртност и естествен прираст в България за периода 1970 – 2018 г. (на 1000 души население)

Източник: НСИ и НЦОЗА

Графика 3 показва как коефициентът на раждаемост намалява устойчиво в годините след 1970 г., но пресечната точка с нарастващата положителна крива на коефициента на смъртност, е именно 1990 г. Може да се каже, че тенденцията започва още през 1970 г. (с отрицателния наклон на едната крива и положителния на другата), но дългосрочния негативен ефект се вижда и усеща най-вече през последните 30 години. По-притеснителното е, че към края на периода (след 2015 г.), отрицателния наклон на кривата на раждаемостта, става все по-стръмен, което говори за все по-малко регистрирани случаи на живородени деца. Графиката представя стойност на коефициенти по ординатната ос, но е важно също така да се видят и абсолютните стойности, които стоят зад тези коефициенти, именно на следващата таблица.

Таблица 1: Естествен прираст, брой живородени деца и брой умирания в България за периода 1970 – 2018 г. (абсолютни стойности)

Естествен прираст в България 1970 – 2018 г.
Година Живородени Починали Естествен прираст
1970 138 745 77 095 61 650
1980 128 190 97 950 30 240
1990 105 180 108 608 -3 428
2000 73 679 115 087 -41 408
2010 75 513 110 165 -34 652
2014 67 585 108 952 -41 367
2015 65 950 110 117 -44 167
2016 64 984 107 580 -42 596
2017 63 955 109 791 -45 836
2018 62 197 108 526 -46 329

Източник: НСИ

През последните 9 години регистрираме отрицателен естествен прираст, който се оценява средно на – 40 000 души на година с тенденция ножицата да се разтваря (достигайки до -46 329 души през 2018 г.), както се видя и от движението на кривите на Графика 3).

Важно е да се посочи, че докато броят на регистрираните смъртни случаи остава относително непроменен през годините след 1990 г., то броят на живородените деца бележи устойчив спад, откъдето идва и разширяващата се разлика в отрицателния естествен прираст. Друг важен момент, който си струва да се посочи е, че в периода до 1990 г., макар населението да е било с близо 2 млн. души повече, то регистрираните смъртни случаи са с ок. 20 000 по-малко средно на година, което е нелогично от гледна точка на статистическата вероятност и като цяло по-доброто ниво на здравеопазване и технологии с които разполагаме днес.

Освен цялостния процес по намаляване на общия брой на населението на България през последните 30 години, се наблюдава и друга много притеснителна тенденция, която е обвързана с процесите по застаряване на нацията. Когато броят на живородените деца намалява, а средната продължителност на живота нараства, то е логично и да има изменения във възрастовата структура на българите, което е предпоставка за допълнително натоварване на социалните, пенсионните, фискалните и икономическите системи в страната.

Таблица 2: Възрастова структура на населението на България в периода 1970 – 2018 г. (%)

Възрастова структура на населението (%)
Години Общо (%) 0 – 17 г. (%) 18 – 64 г. (%) 65 + г. (%)
1970 100 27,5 62,8 9,7
1995 100 22 62,8 15,2
2000 100 19,5 64,1 16,4
2010 100 16,7 65,6 17,7
2015 100 16,6 63 20,4
2016 100 16,8 62,5 20,7
2017 100 16,9 62,1 21
2018 100 16,9 61,7 21,3

Източник: НСИ

Таблица 2 много ясно дава свидетелства за този процес. През 1970 г. делът на населението до 17 г. е бил 27,5% или близо 1/3 от населението на България, което потенциално е представлявало добър резерв от човешки капитал, чийто потенциал да бъде развит на един по-късен етап. По този начин потоците на изтичанията и вливанията в икономически активното население са се осъществявали безпроблемно, защото през същата 1970 г., делът на населението 65 + е бил едва 9,7%. Както се вижда от таблицата, през годините тази тенденция се обръща точно при тези две възрастови категории, докато делът на населението 18 – 64 г. или т.нар. „трудоспособно население“ остава относително един и същ с много лек спад. Към 2018 г. едва 16,9% от населението е до 17 г., докато 21,3% е делът на хората, които са на възраст 65 +.  За последните 9 години средния прираст на делът на това население е с по 0,3 пр. п. на година, което означава, че ако тенденцията се запази, то към 2080 г. почти 40% от населението на България ще бъде на възраст над 65 години.

Графика 4: Средна възраст за раждане на първо дете в България (по години) за периода 2000 – 2018 г.

Източник: НСИ

Всички тези проблеми са резултат основно от ниската раждаемост, а тя е резултат от много неща. Едно от тях е покачването на средната възраст при жените за раждане на първо дете поради редица причини (желание за кариерно израстване, липсата на достатъчно доходи, географска мобилност, икономическа и социална несигурност, медицински проблеми от гледна точка тенденциите в коефициента на фертилност и др.). Графиката показва как за 18 години средната възраст за раждане на първо дете в България е нараснала близо с 4 години (от 24,9 през 2000 г. до 28,8 към 2018 г.). Освен това, тази статистика е обща за цялата страна и не отчита различията сред отделните малцинствени групи а просто представя осреднен вариант, който не е задължително да е най-често срещания.

Графика 5: Смъртност в България според причините за 2018 г. (%)

Източник: Национален център по обществено здраве и анализи

Графика 5 е много интересна, защото ни показва какви са най-често срещаните причини за смъртност в България за изминалата 2018 година. Ако регистрираните смъртни случаи за 2018 г. са били 108 526 (Таблица 2), то 65% от тях (точно 70 546) са били вследствие от болести на органите на кръвообращението. Това е най-високият дял на този тип причина за смъртност в целия ЕС. Освен това, според последните данни на НЦОЗА (2019), делът на преждевременната смъртност у нас спрямо общата смъртност през 2018 г. е бил цели 21%. Казано по друг начин, при 108 526 регистрирани смъртни случая, 22 746 от тях са вследствие от преждевременна смърт, чиято причина не е била диагностицирана или известна преди това (тя е била неочаквана и статистиката касае само хора под 65 години). Това отново е най-високият дял на преждевременна смъртност в целия ЕС, при средни стойности от ок. 9 – 10%.

В заключение, няколко основни тенденции могат да се изведат пред скоби, които изцяло описват демографските процеси в България през последните 30 години, а именно:

  1. Устойчиво намаляване и застаряване на населението;
  2. Задълбочават се дисбалансите по отношение на разпределението на населението по области. Икономически значим процес на вътрешна миграция от малките градове към областните центрове и към първите пет по големина града;
  3. Намалява броят на живородените деца и коефициентът на обща раждаемост (броят им намалява с 1 758 деца само за 2018 г.)
  4. Броят на починалите през 2018 г. е 108 526 души, а коефициентът на обща смъртност – 15.4‰ (един от най-високите в ЕС). Казано по друг начин, намаляваме с 297 души на ден (или с 12 души на час);
  5. Предвид данните за причините за смъртност и високият дял на преждевременната смъртност, то може да се заключи, че не малка част от тези случаи са били предотвратими, което говори за публична и индивидуална безотговорност към човешкия ни капитал;
  6. В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 493 119, или 21.3% от населението на страната. Коренно различна тенденция спрямо 1970 г;
  7. Всяка година около 30 000 млади българи емигрират дългосрочно от България (Справка: статистика на НСИ за нетната емиграция).
  8. Семейството като икономическа и стопанска единица губи своето значение, което е предпоставка за развитие за редица деструктивни демографски процеси в дългосрочен пeриод.

[1] От 03.03.1878 г. до днес

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар