В категории:България

Населението на България падна под 7 милиона

Продължава процесът на намаляване и застаряване на населението, задълбочават се регионалните дисбаланси, намалява броят на живороденитe деца и коефициентът на обща раждаемост, нараства процентът на обща смъртност, а завръщащите се в България българи продължават са много по-малко от онези, които я напускат

Към 31 декември 2019 г. населението на България е 6 951 482 души, като намалението е с 48 557 души спрямо предходната 2018-та година. Така очаквано за първи път от предвоенното време официално населението на България пада под 7 млн. души. Процентно населението на страната намалява с 0.7%.

Продължава процесът на намаляване и застаряване на населението, задълбочават се регионалните дисбаланси, намалява броят на живороденитe деца и коефициентът на обща раждаемост, нараства процентът на обща смъртност, а завръщащите се в България българи продължават са много по-малко от онези, които я напускат.

Това са част от изводите в годишния доклад на Националния статистически институт за населението и демографските процеси в България през 2019-та година.

Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2019 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 504 088, или 21.6% от населението на страната. В сравнение с 2018 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта, посочват от НСИ.

Мъжете в България са 3 369 646 (48.5%), а жените – 3 581 836 (51.5%). Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 25.1%, а на мъжете – 17.9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства до 43.9 години в края на 2019 година. Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 43.0 години, а в селата – 46.5 години.

Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст, като върху тези съвкупности влияят и законодателните промени относно възрастта за пенсиониране (61 години и 4 месеца за жените и 64 години и 2 месеца за мъжете през 2019-та година).

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2019 г. е около 4 156 000 души, или 59.8% от населението на страната, като мъжете са 2 180 000., а жените – 1 976 000. През 2019 г. броят на трудоспособното население намалява с почти 45 хил. души, или с 1.1%, спрямо предходната година, сочат данните.

Към края на 2019 г. над трудоспособна възраст са 1 729 000 души или 24.9%, а под трудоспособна възраст – 1 067 000, или 15.3% от населението на страната.

Т.нар. коефициент на демографско заместване (възпроизводството на трудоспособното население или съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 години) и броя на излизащите на излизащите (60 – 64 години) към 31 декември 2019-та година остава непроменен спрямо година по-рано. Това съотношение е 66 за последните две години, като за сравнение през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 години). Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен – 88, Варна и София – по 74 лица. Най-нисък е този показател в областите Смолян – 42, Перник – 48, и Кърджали, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 49 лица, влизащи в трудоспособна възраст.

Раждаемост и смъртност

През 2019 г. в страната са регистрирани 61 882 родени деца, като от тях 61 538 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 659 деца, или с 1.06%. Коефициентът на обща раждаемост през 2019 г. е 8.8‰, а през предходната 2018 г. – 8.9%. Коефициентът на раждаемост общо за ЕС през 2018 г. е 9.7‰ по данни на Евростат.

Броят на умрелите лица през 2019 г. е 108 083, а коефициентът на обща смъртност – 15.5%. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 443, или с 0.4%. „Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо“, посочват от НСИ, въпреки че спрямо 2018-та година броят на умрелите намалява незначително с 443 души.

С най-висока смъртност в страната са областите Видин – 22.9%, Монтана – 21.8%, и Ловеч – 20.9%. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София – 11.8%.

Общо за ЕС коефициентът на смъртност през 2018 г. е 10.3%, като равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки. С най-ниска смъртност са Ирландия – 6.4%, Кипър – 6.6%, и Люксембург – 7.1%.

Сред положителните изводи в доклада на НСИ е продължаващото намаляване на детската смъртност. През 2019 г. в страната са починали 342 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5.6%. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4%, а през 2018 г. – 5.8%. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Сливен (14.4%) и Стара Загора (10.4%), а най-ниска е в областите Габрово – 0.0%, и Смолян – 1.5%.

Различните равнища на смъртност сред мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот на различните групи население. Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2017 – 2019 г., е 74.9 години и спрямо предходния период (2016 – 2018 г.) се увеличава с 0.1 година. Средната продължителност на живота при мъжете е 71.5 години, докато при жените е със 7.0 години по-висока – 78.5 години.

Българите се завръщат у дома? Да, ама не

През 2019 г. 39 941 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като от тях 23 555 са били с българско гражданство. Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, като това включва и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната, са 37 929 лица, а от тях 37 931 души са с българско гражданство. Така механичният прираст на хората с българско гражданство е минус 14 376 души – което е с около 700 души по-малко спрямо механичния прираст през 2018-та година, но все още е над стойността за 2017-та година.

Данните отново потвърждават несъстоятелността на тезата на премиера Бойко Борисов, който в края на февруари тази година обяви, в резултат на неговото „добро управление“, днес много повече българи се завръщат у нас, като пропусна да отбележи, че и много повече я напускат.

Освен механичния прираст, отрицателни логично са и стойностите на естествения прираст на населението. През 2019 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 46 545 души. Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 6.7%. За сравнение, коефициентът на естествения прираст общо за ЕС през 2018 г. е минус 0.6%.

Всички области в страна имат отрицателен естествен прираст през 2019-та, като най-голямо е намалението на населението в следствие на високия отрицателен естествен прираст в област Видин – минус 16.4%, Монтана – минус 14.5%, и Кюстендил – минус 13.2%. С най-ниски стойности са София – минус 2.0% и Сливен – минус 2.9%.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар