65 г. след победата си на Плая Хирон, Куба предупреди САЩ, че и днес ще им даде същия отпор

„Социалистическият характер на нашата Революция не е фраза от миналото, тя е щитът на настоящето и гаранцията за бъдещето! Хирон е тук днес и завинаги! Куба не се предава! Тук никой не се предава! Тук ще се бием! Тук, както се пее в песента: Ще дадем огън! Да живее бунтовното достойнство на нашия народ! Да живее социализмът! Родина или смърт! Ще победим!“

С тези думи президентът на Куба Мигел Диас-Канел завърши речта си на 16 април т. г. пред масов митинг в Хавана по повод 65-годишнината от обявяването на Кубинската революция за социалистическа и победата над десанта на наемниците на ЦРУ на Плая Хирон, в Залива на прасетата на Карибско море, след решаващото сражение на 19 април 1961 г. Недвусмисленото му послание бе, че Куба иска мир и диалог, но ако бъде нападната, тя ще се защити и ще даде на агресора същия твърд отпор, както и на Плая Хирон преди 65 години.

Диас-Канел също така за пореден път подчерта, че основният виновник за бедите на Куба е продължаващата над шест десетилетия антикубинска блокада и агресивна политика на САЩ, целяща да свали властта в Хавана. Той изтъкна отново, че кубинската страна е готова на диалог с Вашингтон за сваляне на напрежението, постоянно подклаждано от нови и нови заплахи на американския президент Доналд Тръмп, опитал се да задуши острова и с енергийно ембарго. Но диалогът е възможен само на основата на взаимното уважение на суверенитета и ненамесата във вътрешните работи, подчерта Диас-Канел.

Кубинският лидер не спира да набляга на този ключов и ненакърним за неговата страна принцип във всички свои многобройни интервюта, дадени пред чуждестранни журналисти, включително и американски, през последния месец и половина. Преди броени дни той бе интервюиран и от известния бразилски журналист от „Опера Мунди“ Брено Алтман, пред когото се изказа в същия дух.

Повтарянето на тази кубинска позиция очевидно се налага, тъй като изключително активната в социалните мрежи пропагандна кампания на антикастристкта емиграция неспирно лансира друг наратив – че кубинското ръководство „тайно“ договаря какви ли не двулични сделки с американците зад гърба на народа си. Прозрачната цел на тези психологически атаки, насочени към населението в Куба, е да се деморализира то, да се дискредитират в очите му държавните ръководители, да се провокират брожения и вътрешна обществена ерозия.

Кубинското правителство досега два пъти е оповестявало чрез заместник-министри на външните работи, че се осъществяват контакти и се водят консултативни разговори между дипломати на Куба и САЩ, но това е рутинна практика, поддържана през всичките години на сложните двустранни отношения. Не става дума за официални преговори, а за работна комуникация по търсене на решения за съществуващите проблеми – но пак и винаги само на базата на зачитането на политическите системи на двете страни и на ненамесата във вътрешните работи.

Последното съобщение за такива контакти дойде на 20 април – точно ден, след като на самия Плая Хирон на 19 април се състоя тържествено честване на 65-годишнината от победната за Куба битка там и бе стартирана т. нар. Национална подписка за родината – масово подписване на апел за защита на родната страна. Първи сложи подписа си президентът Диас-Канел.

В интервюто си пред Брено Алтман, дадено на 23 април, Диас-Канел отново отговаря на въпроси за характера на водените разговори със САЩ. Той казва: „Нашите вътрешни проблеми не са тема за обсъждане в каквито и да е разговори със САЩ, нито са тема за преговаряне. Винаги държим на следното: равноправие, зачитане на нашата политическа система, на нашия суверенитет и нашата независимост, следване на принципа за реципрочност и за зачитане на международното право“.

Брено Алтмн уточнява: „А ако Съединените щати не приемат да преговарят при такива кубински изисквания?“

Диас-Канел отоваря: „Преговори няма. Едни преговори първо трябва да се изградят. Първо трябва да се разговаря, първо трябва да установим по какви теми можем да работим съвместно. А след това трябва да се покаже готовност това да се постигне по конструктивен начин. Ако една от страните не улеснява такъв тип разговор, ако иска да се налага, тогава тя чупи разговора, чупи преговорите“.

Честването на 65-годишнината от епопеята на Плая Хирон стана още един повод тази категорична кубинска позиция да се потвърди. А припомнянето на емблематичните исторически събития вля адреналин в кубинския национален дух, както и в международното движение за солидарност с Куба, посветило се през последните месеци на изпращането на конвои с хуманитарна помощ за задушавания от блокадата остров. Нееднократно тези дни бе припомняно, че победата от 19 април 1961 г. над десанта от около 1500 наемници на ЦРУ, постигната със сплотените сили на Революционните въоръжени сили, доброволческите отряди и народната съпротива превръща именно Плая Хирон в нарицателно за „първото поражение на империализма на янките в Латинска Америка“.

В типичния си стил Доналд Тръмп избра точно навечерието на тази символна годишнина за поредните си заплахи и хули към Острова на свободата – как „на връщане от Иран“ можел „да се отбие в Куба“ и да я подчини, а тя нямало как да му отвърне, защото била „фалирала държава“.

Със споменатия вече масов митинг, състоял се в центъра на Хавана на 16 април т. г., Куба даде недвусмислен отговор на тези закани за нова военна авантюра срещу нея, заявявайки решимостта си да се брани и да окаже твърд отпор на всеки агресор. Митингът събра десетки хиляди хора на кръстовището на улиците 23 и 12, на същото място, на което на 16 април 1961 г. Фидел Кастро обявява Кубинската революция на социалистическа.

Нека припомним хронологията и контекста на онези исторически събития.

Озлоблението на САЩ срещу Кубинската революция, която отначало се възприема във Вашингтон като просто пореден латиноамерикански преврат, започва да се трупа още от май 1959 г., когато правителството в Хавана подема мащабна аграрна реформа. И така става ясно, че брадатите революционери ще изпълняват всичко обещано. Национализирани са обширни имоти и голяма част от тях са американски. Когато Вашингтон започва да налага заради това първите си антикубински икономически, търговски и финансови санкции, Хавана отвръща с национализации на всички американски предприятия. Нататък са задействани тайни операции на американското ЦРУ срещу Куба.

За първи терористичен акт от тази дълга поредица се смята взривяването на 4 март 1960 г. на френския кораб „La Coubre“ в хаванското пристанище, докато от него се разтоварва докарана голяма пратка белгийско оръжие. Взривовете са два, с интервал от 48 минути, като вторият е особено кървав – в него загиват и много хора, втурнали се да помагат за спасяването на пострадалите при първата експлозия. Убити са общо 101 души, ранени и осакатени са 209.

Броени дни по-късно, на 17 март 1960 г. тогавашният президент на САЩ Дуайт Айзенхауер подписва обширен и подробен план на ЦРУ за тайни операции срещу Куба, като основната им цел е да се подготви именно военно нахлуване на острова и смяна на властта там. След проучвателна мисия на доверен агент в Хавана, месец по-късно планът е конкретизиран точка по точка.

Междувременно в Маями и в база в Гватемала американски инструктори вече тренират наемници за нахлуването от средите на кубинската емиграция. Горе-долу по същото време и кубинското ръководство научава за подготвяната операция. Заслугата е на аржентинския журналист Родолфо Уолш, който работи в наскоро основаната в Хавана по идея на сънародника му и един от водачите на Кубинската революция – Ернесто Че Гевара, информационна агенция „Пренса Латина“. Директор на агенцията е друг аржентински журналист – Хорхе Масети.

По време на свое нощно дежурство, когато прослушва радиоефира за новинарски съобщения от региона, Уолш попада на криптирано послание, което го заинтригува. След дълги усилия, съобщението е разшифровано и от него става ясно, че се подготвя наемнически десант в Куба с кораби и самолети.

Последвалите действия на кубинското разузнаване изясняват и подробностите. Плавателните съдове ще тръгнат от карибското пристанище Пуерто Кабесас в Никарагуа, като управляващият там тогава диктатор Сомоса изцяло съдейства за операцията. Предвижда се също малко преди дебаркирането самолети, излетели от Гватемала, да бомбардират кубински военни летища, за да унищожат предварително цялата кубинска бойна авиация. Куба взима мерки. Оставя видими на летищата си само повредени машини или макети. Другите си самолети успява да укрие и да спаси.

Междувременно ЦРУ периодично вкарва в Куба малки нелегални групи, подготвени за атентати и терористични нападения. Замислено е и убийство на Фидел Кастро, но нито един от общо над 600-те покушения на ЦРУ през годините не успява.

В интервала между октомври 1960 и април 1961 г. срещу кубински политически и икономически обекти са извършени 110 взрива с динамит, заложени са над 200 бомби, предизвикано е дерайлирането на шест влака, атакувана откъм морето рафинерията в Сантяго де Куба, което предизвиква спирането на производството ѝ за една седмица, предизвикани са над 150 пожара в плантации със захарна тръстика, в страната са вкарани отвън над 40 тона оръжия, експлозиви и други военни материали. Това са данни от разгласени години по-късно американски доклади.

Вашингтон къса дипломатическите си отношения с Хавана през януари 1961 г. Въвежда още и още санкции.

Трябва да се отбележи, че междувременно в Белия дом влиза нов американски президент – Джон Кенеди. Той е осведомен за задвижения от предшественика му Айзенхауер план за наемническо нахлуване в Куба с цел сваляне на властта там. Кенеди оставя плана в действие, макар да е скептичен към него. Не може да го отмени, защото в предизборните си обещания се е зарекъл да продължи суровата американска линия срещу Хавана.

А Куба от своя страна вече укрепва връзките си със Съветския съюз, който ѝ предлага петрол, техническа и финансова помощ, както и политическа подкрепа на международната арена. Съюзът на острова със Москва дава възможност не само да се противостои на икономическия натиск на САЩ, но и да се заложи на идеологически модел, който е в съзвучие и с дълбоките социални промени, задвижени от Кубинската революция.

Необявената война на САЩ срещу Куба става особено интензивна в първите месеци на 1961-ва. В началото на април кубинските сили за сигурност успяват да открият и арестуват част от инфилтрираните заговорници. Но на 13 април е извършен взрив в най-големия универсален магазин в центъра на Хавана „El Encanto“. В последвалия пожар са ранени много хора и загива млада жена от доброволческите отряди.

А два дни по-късно, на 15 април 1961 г., идва и въздушната атака срещу кубинските летища. Атакуващите самолети са замаскирани и носят отличителните знаци на кубинските ВВС. Но взетите от кубинските власти предварителни предпазни мерки все пак спасяват националната авиация.

Това е обстановката, в която на 16 април 1961 г. в Хавана, на кръстовището на 23-та и 12-та улица, е свикан голям митинг и реч държи Фидел Кастро. „Това, което империалистите не могат да ни простят, е, че сме тук и че извършихме социалистическа революция точно под носа на Съединените щати,“ казва той. И това е първото официално изявление след Кубинската революция, което я обявява за социалистическа.

Докато митингът тече, към Куба вече идат корабите и самолетите с наемниците н ЦРУ. На следващия ден – на 17 април 1961 г., е извършен наемническият десант в Залива на свинете, на брега на Плая Хирон, в обширния блатист регион Сапата.

1333 наемници слизат от осемте кораба и седемте десантни катера, а други 177 души скачат с парашути от осем транспортни самолета. Общият брой самолети е доста по-голям: 14 са двата вида транспортни летателни машини, 24 са двата вида бомбардировачи. Освен това на брега са стоварени още пет танка, джипове, оръдия, минохвъргачки и артилерийски камиони, плюс много леко и тежко стрелково оръжие.

Първият удар на сушата се поема от местните доброволчески отряди, които се сражават героично, докато към мястото се придвижи редовната армия с танкове, като последвалите боеве не само се ръководят лично от Фидел Кастро, но той и пряко участва в тях с екипажа на един от танковете. Блестящо се проявяват кубинските военни летци, което за нападателите е голяма изненада – те са смятали, че кубинската бойна авиация е била унищожена с атаката от 15 април, но се оказва, че тя е в пълната си сила. В защитата на родината си участват всеотдайно всички – и военнослужещи, и доброволчески отряди, и гражданско опълчение.

За 72 часа Куба удържа категорична победа над нападналите я наемници. На 19 април 1961 г. те са окончателно разбити. 114 от тях загиват в боевете или се удавят при опит за оттегляне. Пленени са 1183-ма наемници. Онези от тях, за които се установява, че са служили на сваления от революцията диктатор Фулхенсио Батиста и са убивали въстаници, са изправени пред съда за престъпления срещу човечеството. А останалите са разменени със Съединените щати срещу недостигащи заради ембаргото храни и лекарства за кубинското население на стойност 53 милиона долара.

Че Гевара, който по време на нахлуването е на друг фронт – в провинция Пинар дел Рио, където внедрени заговорници са били разкрити и арестувани предварително, без да успеят да се активират, определя победата на Куба в Плая Хирон като „символ за потиснатите народи“. Тя показва, че Съединените щати могат да бъдат победени.

Предизвикателството на този чепат остров да отстоява своя начин на живот вече 67 години, независимо от непрекъснато и все повече и повече ожесточаваната американска блокада, очевидно е най-дразнещият за Вашингтон „грях“ на Куба.

А Тръмп, който още от първия си мандат започна безпощадно да затяга примката около независимата република с нови и безпощадни наказателни мерки, сега е направо обсебен да я задуши. Точно това цели обявеното от него още в края на януари т. г. „петролно задушаване“ на Куба. Провокираният от това драстичен енергиен дефицит е пряко посегателство срещу живота и здравето на кубинския народ, за което многократно алармираха различни държави, включително и на ниво ООН, откъдето прозвучаха и обвинения в упражняване на геноцид срещу населението на суверенна държава, членка на световната организация.

Тръмп не показва да се трогва от такива критики, макар те да звучат остро и в самите Съединени щати. Напротив, настоящият американски президент упорито повтаря и унизителни за Куба квалификации, като не един и два пъти я нарича „фалирала държава“. С оглед кубинския национален характер, възмущението и втвърдяването, което предизвиква с тази своя арогантност, определено е по-силно от страданията, които причинява с „петролното задушване“.

Ето една показателна извадка от острата реч, която кубинският президент Мигел Диас-Канел държа в Хавана на митинга на 16 април т. г., навръх 65-годишнината от обявяването на Кубинската революция за социалистическа – на същото място, където говори Фидел Кастро през 1961-ва: „За да се прикрие геноцидният и с многобройни и тежки въздействия характер на продължаващата над шест десетилетия блокада, която задушава целия ни народ и която може да минава за ембарго само из книжата на онези, които ни я налагат, е измислен лъжлив и много циничен наратив: Куба била фалирала държава. Куба не е фалирал държава. Куба е държава в обсада. Държава, която е изправена срещу многоизмерна агресия, икономическа война, все по-сурова блокада и енергийна блокада. Държава, която е заплашвана, но не се предава. И въпреки всичко, благодарение на социализма, Куба е държава, която устоява, която съгражда и, не се съмнявайте, държава, която ще победи“.

Припомняйки нападението на наемниците в Плая Хирон и победата над тях преди 65 години, Диас-Канел казва: „Те очакваха страх, но срещнаха смелост. Залагаха на предателство, но им се противопостави единен народ. Вярваха в собствените си лъжи, но ги очакваше истината“.

И още: „Куба се промени завинаги. Народът, който се сражаваше в пясъците на Плая Хирон за социализма, тогава вече беше започнал своето културно преобразяване с Кампанията по ограмотяването, която издигна мечтите на унизяваните до университетските аули. Човешкото развитие достигна висоти, които би могло да гарантира само едно справедливо общество. Тази революция на унизените стигна толкова далеч, че едно дете, което при капитализма беше ваксаджийче, се превърна в първия космонавт на Латинска Америка. Младежи от Африка и от целия Трети свят ставаха високи професионалисти благодарение на образование, получено в кубински учебни заведения. Споделяли сме кръвта и участта си с вечно забравяните и потисканите. Ние победихме апартейда, неграмотността и лечимите болести в много части на света, където доведохме лекари и учители, а не бомби. Това е социализмът: общество, в което човек за човека е брат, а не вълк.“

Диас-Канел подчерта също: „Много пъти през тези години, докато страната се стремеше да коригира, усъвършенства и адаптира своята изтезавана от примката на блокадата икономика, бях извършвани безброй тихи атаки: закони за ожесточаване на блокадата, терористични атаки, кампании за очерняне и постоянно саботиране на всички проекти за интеграция, солидарност и сътрудничество. Всяка тиха бомба, паднала върху проекти за развитие, оставяше рана в кубинското общество. Една особено болезнена рана беше миграцията на обещаващи млади хора, обучени безплатно в нашите училища и университети. Капитализмът краде техния капацитет и талант, без да е инвестирал в тях, и същевременно обвинява обществото, което ги е формирало, че не им гарантирало онова, което предлага хищническият пазар. Истината е, че този човешки потенциал, който впечатлява и придобива популярност и значение във всяка страна, до която достигне, е създаден от социализма! Само социализмът превърна децата на работниците и селяните в професионалисти от най-високо ниво – и това не са изключения, както при капитализма, а е масов факт.“

Кубинският президент изтъква и следното: „Нашите собствени грешки също са очевидни в този процес на социално изграждане, с неговите специфични и типично кубински характеристики, при което се борим срещу течението, преодолявайки безброй препятствия. Но докато блокадата остава като примка около врата на икономиката, никой не може да отрече – повтарям, никой не може да отрече – абсолютната вина на тази блокада за страданията на кубинските семейства! Основната причина за нашите проблеми е геноцидната блокада, наложена от правителството на Съединените щати срещу нашия народ!“

В речта си Диас-Канел също така призовава „международно движение за солидарност да разнесе до всеки ъгъл на планетата истината за Куба, за страданията на нейния народ, причинени от блокадата и многоизмерната икономическа война, утежнени от енергийната блокада, която считаме за геноцид поради екстремните нива на лишения, на които са подложени всички кубинци“.

Президентът на Куба завършва речта си така: „Моментът е изключително труден и ни призовава отново, както на онзи 16 април 1961 г., да бъдем готови да се изправим пред сериозни заплахи, включително военна агресия. Не я искаме, но е наш дълг да се подготвим, да я избегнем, но ако е неизбежна, да победим! Имаме вярата в победата, която Фидел ни вдъхна. Вярваме в диалога и в изключителната сила на мира да поддържа живота на планетата. Историята на спора между Куба и Съединените щати показа, че е възможно това да се постигне. Трябва да вземем предвид всички хора от нашите две нации, които биха изгубили живота си, ако бъдат въвлечени в безсмислен, нелогичен конфликт, за който няма нито претекст, нито оправдания, когато има толкова много неща, които можем да направим заедно. На главнокомандващия Фидел Кастро Рус, чиято стогодишнина отбелязваме през 2026 г., отдаваме най-висока почит по случай 65-ата годишнина от великата епопея. Фидел не просто е водил битката при Плая Хирон. Фидел беше и е Хирон! Фидел е убеждението, че един обединен народ може да победи империя! Съпротивлявайки се на атаките на ежедневните нашествия, ние пишем днешната епопея, най-доброто наследство на падналите, на онези, които са дали живота си през април 1961 г. за независимост и за социализъм. Докато има поне една жена или един мъж, готови да дадат живота си за Революцията, ние ще победим! Социалистическият характер на нашата Революция не е фраза от миналото, тя е щитът на настоящето и гаранцията за бъдещето! Хирон е тук днес и завинаги! Куба не се предава! Тук никой не се предава! Тук ще се бием! Тук, както се пее в песента: Ще дадем огън! Да живее бунтовното достойнство на нашия народ! Да живее социализмът! Родина или смърт! Ще победим!“

В същия решителен дух звучи и публикуваната пак през същите юбилейни дни специална декларация на кубинското правителство по повод 65-годишнината от победата на Плая Хирон, озаглавена със същата, наподобяващ заклинание фраза: „Хирон е тук днес и завинаги!“

През последните месеци на особено брутален натиск от САЩ срещу Куба президентът Мигел Диас-Канел бе дори поименно споменат от американската страна като нарочен за „сменяне“, за да имало „сделка“ с Хавана. Журналистка от NBC, която наскоро направи първото интервю на Диас-Канел пред американска телевизия, директно го попита дали би си подал оставката за доброто на Куба и в отговор на искането на САЩ.

Кубинският държавен глава отговори с подчертано достойнство, че е получил мандата си не от Вашингтон, а от кубинския народ и само кубинският народ ще решава кои да са неговите ръководители. Че САЩ няма защо да се фокусират толкова върху личността на президента, защото в кубинския модел решенията се вземат колективно, а не поради нечии корпоративни обвързаности или лични амбиции. И че Съединените щати нямат никакво морално право д изискват каквото и да било от Куба, а напротив, трябва да осъзнаят своята вина за огромните страдания, причинени на кубинския народ от американската блокада.

Диас-Канел участва в последните месеци в много публични прояви, дава пресконференции и интервюта пред много чуждестранни журналисти, провежда срещи в кубински професионални и обществени среди, приема чуждестранни гости – американски конгресмени от Демократическата партия, руски зам.-министър на външните работи, латиноамерикански държавни дейци, пратеници на международните хуманитарни конвои и т. н.

На 17 април април той посети и павилиона в Хавана, където се провеждаше Петият международен колоквиум „Родина“, в който участваха около 3000 журналисти и социални комуникатори от Куба и още 154 техни колеги от 24 страни. На 18 април Диас-Канел покани участниците и в президентския дворец за открит разговор по дискутираните на форума теми. Те бяха фокусирани върху необходимостта от координиране между алтернативните медии в държавите от Глобалния юг така, че истината за събитията и процесите в тези страни да се чува по света без изкривяванията и дезинформациите, които често ѝ придават големите технологични платформи и транснационални медии.

На 18 април беше съобщено, че Партията на европейската левица е излязла с позиция в защита на Куба и с настояване за прекратяване на блокадата и агресивната политика на Вашингтон.

Същия ден от Барселона, където испанският премиер Педро Санчес домакинства на форум на световната социалистическа и социалдемократическа левица под надслова „Глобална прогресивна мобилизация“, дойде и вест за още една авторитетна подкрепа за Куба. Тя бе изразена в съвместна декларация на правителствата на Испания, Бразилия и Мексико, подписана, освен от Санчес, също и от участвалите във форума бразилски държавен глава Лула да Силва и мексиканска президентка Клаудия Шейнбаум. Трите държави декларират: „Изразяваме дълбоката си загриженост заради тежката хуманитарна криза, пред която е изправен кубинският народ, и настоятелно призоваваме да се предприемат необходимите мерки за облекчаване на тази ситуация“. Отправя се призив да се избягват действия, които „влошават условията на живот на населението“ или противоречат на международното право. Испанското министерство на външните работи, заедно с Бразилия и Мексико, се ангажира да „увеличи, по координиран начин“, хуманитарния отговор, „насочен към облекчаване на страданията на кубинския народ“. Досега мексиканското правителство е предоставило най-голям обем хуманитарна помощ на Куба.

В енергийно отношение важна помощ оказват също традиционните кубински  съюзници Русия и Китай, както и Турция. Руски танкер докара в Куба още на 29 март жизненоважни 100 000 тона нефт, пробивайки така обявеното от Тръмп „петролно задушаване на острова“, и обеща, че следват още такива доставки.

Китай на свой ред дари на Куба 70 тона важни елементи за генератори и се ангажира да увеличи изградените от него досега в страната 75 фотоволтаични паркове до 92 в следващата година и половина. А Турция изпрати в кубински води своя плаваща електроцентрала, която ще подава бързо енергия при сривове на изхабената заради блокадните ограничения национална енергийна система на острова.

Междувременно и самата Куба постигна значителен успех в усилията си да търси собствени решения за предизвикваната от блокадата енергийната криза. На 25 април бе съобщено, че благодарение на учените и изследователите от кубинския Център за изследвания на петрола (CEINPET) успешно е бил осъществен експериментален процес с разработена национална технология за извличане на пазарно годни дизел, нафта и мазут чрез рафиниране на наличния в Куба суров „тежък“ петрол с висока плътност и висок вискозитет. Производственото внедряване на този метод ще направи кубинската енергетика независима от вноса на досега жизненоважния „лек“ петрол.

Пак тези дни в източната част на Куба се намира с нова мащабна своя мисия Международният хуманитарен конвой, съставен от представители н организации за приятелство и солидарност от Италия, Франция, САЩ, Мексико, както и от общности на кубинци, живеещи в чужбина. Те обикалят болници и училища, на които пряко връчват докараната хуманитарна помощ. Посланието от тези сърдечни срещи е неизменното мото на международната инициатива: „Куба не е сама!”