„БАРИКАДА”: Отива си една турбулентна за цяла Латинска Америка година, като трусовете в доста държави на континента несъмнено ще продължат и през 2020-та. Куба, както винаги, има специално място в тази сложна панорама. Тя е единствената страна в региона със социалистически път на развитие, който се старае да модернизира, поставена в жестоките условия на най-дългата и сурова в историята на човечеството финансово-икономическа блокада на САЩ.
Как се живее в Куба днес, шест десетилетия след победата на нейната революция? Защо в отношенията с нея Европейският съюз рязко се разминава с американския президент Доналд Тръмп? Как отекна знаковият за Острова на свободата юбилей, белязал отиващата си 2019-та – 500-годишнината от основаването на кубинската столица Хавана? Как в магнетичния град под закрилата на ЮНЕСКО се преплитат история и съвременност? Какви открития предлагат долината Винялес, град Матансас, курортът Варадеро?
Ще потърсим отговори на тези и други въпроси в серия репортажи на Къдринка Къдринова, която отразяваше за „Барикада” проведения в Хавана през май т.г. 39-ти Международен панаир на туризма FITCuba 2019 по покана на кубинското министерство на туризма. Отбелязваме така и националния празник на Куба 1 януари. Предлагаме тук първата публикация от поредицата.
В сянката на сейбата, под жезъла на любовта
„Обикаляш дървото три пъти в посока, обратна на часовниковата стрелка. После спираш с гръб към ствола, намисляш си желание и хвърляш монета към корените. Но не се обръщаш да гледаш къде ще падне! Само така ще се сбъдне, каквото си пожелала. Хайде!” И приятелката ми Берта, някогашна кубинска студентка, завършила през 80-те туризъм във Варна, надига фотоапарата, готова да запечата ритуала.
Опитвам се да възразявам: „Ама, Берта, нали не е 16-ти ноември…”
„И какво от това?! Ако е 16 ноември, въобще няма да успееш да се вредиш! Но щом сега си тук, значи сега ще проработи! Давай!” – намига ми Берта. Другата приятелка с нас – Диана, също българска възпитаничка – се смее и тръгва за компания да обикаля дървото заедно с мен.
После, докато ме водят да пием ароматно кубинско кафе в едно наскоро отворило врати заведение в красива колониална сграда в Старата Хавана, двете ми разказват как на всеки 16 ноември се извиват дълги опашки от мераклии вълшебното дърво да сбъдне желанията им. И прихват да се смеят над човешките суеверия. Типично по кубински…
Такива са хората на тази слънчева земя. Шегуват се с всичко, на първо място със себе си, но никой не може да ги спре, наумят ли си нещо. А ако реалността не пасва на плановете им, ще я преобърнат така, че пак да са от светлата ѝ страна…
За седми път съм в Куба след първото ми стъпване тук още в далечната 1984-та. Но никога не съм се случвала в Хавана на 16 ноември, когато е прието да се извършва ритуалът около свещената сейба на най-стария площад в града – Пласа де армас (Площад на оръжията). Става дума за характерно за тропиците в Африка и Америка гигантско дърво с мощен ствол и пищна корона, което може да достига до 50-70 м височина. Сейбата е много разпространена и обичана в Куба. Някои дори я смятат за типично национално дърво, наред с кралската палма.
А защо въпросната хаванска сейба се обикаля точно на 16-ти ноември ли? Ами защото на 16 ноември 1519 г. под сянката на такова дърво, расло на същото място, група испански заселници провеждат католическа литургия, освещавайки създаденото от тях селище и кръщавайки го Сан Кристобал де ла Абана. И това се смята за рождения ден на Хавана – „перлата на Карибите”, един от най-притегателните градове на планетата, който през 2019-та закръгли 500 години.
Цялата година премина за кубинците под знака на този юбилей. Той бе акцентът и на състоялия се през май т. г. 39-ти Международен панаир на туризма FITCuba 2019, който отразявах заедно с още 263-ма журналисти от 53 страни по покана на кубинското министерство на туризма. Домакините ни се постараха да ни покажат не само грейналата след усърдни ремонти Стара Хавана и новите ѝ хотели в събудени за втори живот колониални сгради, но също и други лица на Куба – прочутата с най-добрия тютюн долина Винялес в провинция Пинар дел Рио, наричания заради интелектуалната си слава „кубинската Атина” град Матансас, вълшебния курорт Варадеро. Срещите по тези маршрути ни докоснаха до цялата палитра от тревоги и радости, с които живее днес Куба.
А що се отнася до сейбата, под която се въртяхме с Диана, докато Берта ни снимаше, тя, разбира се, не е на пет века. Дървото живее по 50-60 години, макар понякога да изкарва и двойно повече. Подновяват го периодично. Сегашното е младо, засадено е преди три години, когато предишното е рухнало от старост.
През 1754 г. до тогавашната сейба е издигната и колона, увенчана на върха си с фигура на Девата, покровителка на мореплавателите. В подножието пък е бюстът на конкистадора Ернандо де Сото, губернатор на Куба и Флорида през 1537-1539 г., прочул се и с експедицията си из днешните южни щати на САЩ. Той е първият европеец, стигнал до река Мисисипи.
През 1828 г. зад сейбата и колоната се появява и малък храм, наричан El Templete („храмчето”). Вътре има бюст на откривателя на Новия свят и на Куба Христофор Колумб.
На същия Площад на оръжията, встрани от El Templete, се намира и най-старата испанска крепост в Хавана – Крепостта на кралската сила. А на върха на нейната кула е кацнал символът на града – бронзова женска фигурка с жезъл в ръка, известна като La Giraldilla. Тя е издигната там през 1632 г. в памет на доня Инес, съпругата на губернатора Ернандо де Сото, който през 1539 г. потегля за Флорида и никога не се връща – умира от треска край бреговете на Мисисипи.
При тръгването си от Хавана конкистадорът нарежда докато го няма, губернаторският пост да се заема от жена му. Така доня Инес става първата и единствена досега губернаторка на Хавана. През петте години, докато управлява града и чака мъжа си, тя всеки ден се изкачва на кулата на Крепостта на кралската сила и се взира в морето с надежда, че ще зърне завръщащия се кораб на своя Ернандо. Но напразно… През 1544 г. разбира, че мъжът ѝ е мъртъв. Отчаяна, тя се прибира в Испания и след две години умира. Казват, от мъка по любимия.
Нейната любов става пословична и вдъхновява един от следващите губернатори да поръча скулптурата La Giraldilla и да я издигне на върха на същата кула, откъдето вечно да гледа морето.
През 1926 г. тропическа буря събаря оригиналната La Giraldilla и след това тя е прибрана в музея на крепостта, а на върха на кулата е сложена реплика.
От легендите на Хавана винаги блика много любов – най-вече към живота в цялата му пълнота и красота. Именно жизнелюбието помага на Куба и на най-бляскавия ѝ град-перла да устояват с вечно млад дух и под тежестта на вековете, и под вихрушките на природните стихии, и под пресата на световни превратности.
Тръмп прехвърля антикубинската блокада и към трети страни
Всеизвестно е, че най-голямото съвременно изпитание за кубинците е продължаващата вече близо 60 години безпощадна финансово-икономическа блокада на САЩ, причинила досега на Острова на свободата щети за над 900 милиарда долара. Поредният тежък удар от тази серия, нанесен от правителството на настоящия американски президент Доналд Тръмп, беше активирането през пролетта на тази година на замразявания от всички предходни администрации на САЩ член 3 от приетия още през 1996 г. санкционен закон „Хелмс-Бъртън”.
Задвиженият сега член удря и по трети страни, които инвестират и си сътрудничат с Куба. На мушката са големи световни компании, които чрез смесените си фирми на Острова на свободата ползват бивша американска собственост, национализирана през 1960 г., или имат партньорски отношения с кубински институции от „черния списък” на Вашингтон. Атакувани с многомилионни искове са хотелски вериги, транспортни компании, банкови институции и т.н.
Новото ожесточаване на блокадата включва също механизми за възпрепятстване на международните разплащания на Куба и на опитите ѝ да получава кредити. Драстични глоби се стоварват върху откликващи на кубинските нужди чужди банки.
Тръмп и екипът му не крият, че целта им е задушаването на независима Куба. Те гледат на нея като на скачен съд със съседна Венесуела. Отношенията между двете страни наистина са традиционно много близки. Включват и договор за бартер на венесуелски петрол срещу работа на кубински лекари и учители във Венесуела.
Сегашното Вашингтонско ръководство е амбицирано да предизвика срив и в Хавана, и в Каракас чрез възпрепятстване на финансово-икономическия живот на двете страни, чрез блокаж на търговията им. С много усилия, със саможертви и лишения и с важни съюзници като Русия и Китай ръководствата на Куба и Венесуела все пак успяват да устоят на американския натиск.
Куба разполага със силна международна подкрепа в дългогодишната си кампания за отмяна на блокадата на САЩ. От 1992 г. тя ежегодно внася в Общото събрание на ООН своя резолюция с искане за такава отмяна. И при гласуването неизменно получава подкрепата на огромното мнозинство от членките на световната организация.
Тази година отново стана така. 187 държави гласуваха „за” кубинската резолюция. „Против” традиционно бяха САЩ (макар че през 2016 г., когато в Белия дом беше Барак Обама, дори САЩ се въздържаха) и Израел. Към тях обаче сега за първи път се присъедини и Бразилия, командвана от крайнодесния президент Жаир Болсонаро – същият, който изгони от страната си кубинските лекари, работили там по договор с регионална здравна организация.
Вот „въздържал се” дадоха Колумбия и Украйна. А и двете държави дължат много на Куба.
Богота забрави мира, а Киев – децата на Чернобил
Колумбия е страната, която с големи трудности през 2016 г. постигна сключване на мирно споразумение между властите и левите партизани след над 50-годишна вътрешна война. И това стана в резултат на активно кубинско посредничество в дългия преговорен процес, домакинстван и всячески подпомаган именно от Куба, чийто принос за позитивния резултат е от ключово значение.
А що се отнася до решението на украинското ръководството да се „въздържи” по кубинската резолюция, то няма как да се хареса на онази голяма част от украинците, която има съвест и не може да забрави какво направи Островът на свободата за децата на Чернобил.
Дори в най-тежките за Куба години, когато тя беше изоставена от бившия соцлагер и нейният БВП се срина с 30%, тази страна в жестока американска блокада с цената на неимоверни усилия поддържаше мащабна програма за лечение на деца със заболявания, развити вследствие на аварията в Чернобилската АЕЦ през 1986 г.
Програмата, лансирана лично от кубинския лидер Фидел Кастро, бе напълно безплатна, тоест финансираната от задушавания от блокадата на САЩ кубински бюджет. Тя продължи 25 години – от 1990 г. до 2016 г. – и през нея минаха 25 000 деца. 20 000 от тях – украинчета, а останалите – русначета и беларусчета. Всичките – завинаги признателни на невероятната кубинска медицина, която се гради не само върху научни и технически постижения, а най-вече върху човешкото отношение към пациента и топлата лична връзка с лекаря.
Това е тайната, която прави толкова обичани кубинските лекари и медицински кадри в многобройните им мисии по света и днес. Около 40 000 от тях работят в десетки държави, отиват в места, където колегите им от други страни не стъпват. Именно на самоотвережеността на кубинците в бели престилки светът дължи и овладяването на епидемията от ебола в Африка през 2014 г., за което специална благодарност бе отправена от Световната здравна организация.
Днес САЩ се стремят да саботират чрез свои съюзни правителства медицинските мисии на Куба в чужбина, за да ударят и по този източник на приходи за кубинския бюджет. Трябва да се знае, че процентът от чуждестранните заплати на кубински медици, отчисляван за бюджета, е предназначен да поддържа безплатното здравеопазване за гражданите на острова. Тоест – прекъсването на кубинските медицински мисии от проамерикански правителства като бразилското или еквадорското, директно заплашва здравето и живота на кубинския народ, какъвто е ефектът и на цялата блокада на САЩ.
Защо Испания и ЕС са на нож с Вашингтон заради Куба?
Твърд поддръжник на отмяната на американската блокада е Европейският съюз, който има сключено с Куба споразумение за широко сътрудничество. В официални позиции и изявления досегашната върховната представителка на ЕС за външната политика Федерика Могерини неколкократно осъди активирането от Доналд Тръмп на член 3 от закона „Хелмс-Бъртан”. Тя предупреди, че ЕС може да приложи и контрамерки срещу САЩ по линия на Световната търговска организация, ако европейски компании, стъпили в Куба, пострадат от американските санкции.
Активен двигател на тази политика на ЕС е Испания, която от десетилетия има мащабно бизнес присъствие на Острова на свободата. Връзката между двете страни, естествено, е и историческа, и културна, и дори роднинска. Бащата на Фидел Кастро, например, е испанец, родом от Галисия, заселил се в Куба след войната ѝ за независимост. И много други семейства имат подобно кръвно родство с родината майка Испания.
Така над една трета от кубинците днес разполагат и с испанско гражданство, след като Мадрид даде възможност на всички жители от бившите си колонии, които докажат наличието на дядо или баба испанец, да получат испански паспорт. Поради най-късия исторически интервал след еманципирането си от испанска власт кубинците са първенци по този показател.
Куба е най-любимата на испанците сред някогашните им колонии в Латинска Америка. Тя е от първите им придобивки в Новия свят, възхвалявана за красотата си още от Христофор Колумб, а после превърната от конкистадора Диего Валаскес де Куеяр (да не се бърка с художника Диего Родригес де Силва и Веласкес!) в отвъдморското бижу на испанската корона. Освен това Куба последна получава независимост – в резултат на Испано-американската война, приключила през 1898 г., когато САЩ в последния момент се намесват в дълго водените преди това от кубинците битки за освобождение. И така набързо придърпват острова под собствения си неоколониален похлупак.
За Испания и до днес загубата на Куба отеква болезнено. Дотолкова, че дори се е родила специална поговорка. Когато някой испанец претърпи голям провал, и досега го утешават с фразата: „Нищо, в Куба загубихме повече”.
Днес обаче може да се каже, че Испания си връща стократно загубеното, защото печели и симпатиите на кубинците като влиятелна световна сила, която ги защитава от посегателствата на САЩ, спомага за развитието на икономиката им и води след себе си по този път и целия ЕС.
Международният панаир на туризма FITCuba 2019 не само беше посветен на 500-годишнината на кубинската столица, но и беше обявил за страна почетен гост тъкмо Испания. Защото това е фактическата основателка на „перлата на Карибите”. И защото 70% от испанските инвестиции в Куба са тъкмо в туризма.
Испанската министърка на индустрията, търговията и туризма Мария Рейес Марото беше категорична по време на всички свои прояви на FITCuba 2019 – Испания е твърдо против посегателствата на американските санкции, както заради своите фирми, така и заради ценностни мотиви.
„Ние сме тук, не само за да браним интересите на испанските компании, но и за да подадем ръка на кубинския народ, с който сме едно семейство, имаме обща история и култура,” каза министърката. „Разчитайте не само на испанските фирми, но и на испанското правителство, за да направим заедно повече за развитието на туризма в Куба. Имаме средствата и желанието за това,” изтъкна още Мария Рейес Марото.
Мануел Мареро Крус – от министър на туризма до министър-председател
Ще припомня какво на свой ред каза в същия контекст и домакинът на FITCuba 2019 – кубинският министър на туризма Мануел Мареро Крус. Но преди това трябва да посоча, че тъкмо този изключително успешен министър в правителството на Куба, превърнал туризма с високите му приходи в носеща колона на националната икономика, беше избран през декември т. г. за министър-председател на страната – пост, който бе възстановен от новата кубинска конституция, приета с референдум и влязла в сила тази пролет.
Всички, които сме имали възможност да общуваме с изключително контактния, сърдечен и отзивчив Мареро Крус в различните издания на FITCuba (на мен ми провървя да участвам в три от тях – през 2016, 2018 и 2019 г.), сега най-приятелски му стискаме палци да бъде все така полезен на страната си и от новия висок пост.
Мареро Крус винаги с охота е отговарял и на моите журналистически въпроси. Тази година отново откликна на молбата и каза пред диктофона ми следното: „Поздравявам вашата хубава страна, с която имаме дълга история на приятелство и сътрудничество. Броят на българските туристи в Куба нараства и ние ще се стараем да стават все повече. Винаги сте добре дошли у нас”.
Действително, през миналата година е отбелязан чувствителен ръст на българите, гостували на Острова на свободата, а към края на тази година те наближаваха 10 000 души.
Връщайки се в месец май, когато Мареро Крус още беше министър на туризма, припомням тогавашните му думи, че кубинското законодателство гарантира неприкосновеността на чуждите инвестиции и че Куба винаги ще бъде редом с всички онези, които са ѝ подавали ръка в трудното оцеляване под бруталния американски натиск през годините.
Наред с Испания, това важи и за Канада, която продължава да е първенец по ежегоден брой туристи, посещаващи острова.
Допреди тазгодишните санкционни нововъведения на Тръмп на второ място уверено си стояха американските туристи, като мнозинството от тях идваха в Куба с круизните кораби, обикалящи страните от Мексиканския залив и Карибско море. Но Тръмп забрани на американските компании с такива кораби да се отбиват в кубински пристанища – това стана броени дни, след като завърши FITCuba 2019.
Все пак от ветото не се влияят компании от Норвегия, Германия, Швейцария и др., чиито круизни кораби продължават да идват в Куба. Много българи също ползват възможностите на този тип туризъм, който излиза и доста изгодно финансово.
Какво помни крепостта „Ла Кабаня”?
Панаирното градче на FITCuba 2019 беше разположено в старинната испанска крепост „Сан Карлос де Ла Кабаня”, от която се открива вълшебна гледка към Хавана. Испанците я строят, за да укрепят защитата на Хавана от пирати и от посегателствата на англичаните. При завършването си през 1774 г. „Ла Кабаня” е била най-мощното защитно съоръжение в Новия свят.
В по-късни години е служила и като затвор за бунтовници. В нея например е лежал и националният герой на Куба, нейният „Апостол на Свободата”, идеологът на националното ѝ освобождение, „кубинският Ботев”, поетът революционер Хосе Марти, който загива за свободата на родината си в сражение през 1895 г.
И до ден-днешен е запазена традицията всяка вечер в 21 часа от „Ла Кабаня” да ечи топовен изстрел. Навремето това е бил знак, че се затваря пристанището. А днес е най-вече туристическа атракция. Ритуалът се изпълнява от гвардейци, облечени в някогашни кралски испански униформи.
Заедно с по-ранната крепост „Ел Моро”, издигната още през 1585 г. също на високия северен бряг на дълбокия Хавански залив, но с времето оказала се недостатъчно сигурна за отбраната на града, „Ла Кабаня” сега е пространство главно за културни събития, международни панаири и форуми.
А в средата на миналия век все още е била и военен обект, и затвор. В нея са били базирани военни части по време на диктатурата на Фулхенсио Батиста. И именно насам се насочва първата партизанска колона начело с Ернесто Че Гевара, която навлиза в Хавана на 2 януари 1959 г., след победата на Кубинската революция и бягството на Батиста от страната. Партизаните на Че водят бой, за да изтласкат войниците и да завладеят крепостта. Установяват се в „Ла Кабаня” и там изчакват идването на Фидел с основните сили на партизанската армия на 8 януари 1959 г.
Че Гевара е назначен за комендант на крепостта и остава в нея в първите месеци след революцията. Днес помещенията на кабинета му там и на неговата приемна са превърнати в музей.
Много се спекулира с публичните процеси, водени в „Ла Кабаня” и другаде из Куба срещу палачите, уличени в изтезания и в избиване на около 20 000 противници на режима на Батиста. За да се парира изкривяването на фактите, в началото на 1959-та Фидел Кастро стартира „Операциа Истина” и кани над 400 чуждестранни журналисти. Целта е те да се убедят „на живо” какво представляват тези процеси, как работи сформираната Разследваща комисия, какви доказателства представят семействата на жертвите, какво и защо отсъждат трибуналите. Медиите могат пряко да проследяват всички процедури.
При разглеждане на случаите на около 3000 обвинени за престъпления лица се установява, че само за 777 от тях обвиненията са основателни. Само техните дела са предадени на трибуналите. За това свидетелства Мигел Анхел Дуке де Естрада Рамос. Той е бил адвокат и капитан от въстаническата колона на Че Гевара, установила се в „Ла Кабаня”. Именно на него Че възлага да оглави Разследващата комисия.
За 114 дни работа на трибуналите в крепостта са издадени 77 смъртни присъди. Всички те са обжалвани пред Висшия военен съвет – апелационен орган, чийто член е бил Че Гевара. Като такъв той приема и изслушва в кабинета си в „Ла Кабаня” всички роднини и близки на подсъдимите.
След обжалването 26 от 77-те смъртни присъди са отменени. 51 са потвърдени и приведени в изпълнение. От юли 1959 г. обжалванията на присъдите се поемат от Върховния съд на страната.
В музея на Че в „Ла Кабаня” може да се видят негови снимки в компанията на френски журналистки, които са инспектирали тъкмо процесите. Има и снимки с Хърбърт Матюс – легендарния кореспондент на „Ню Йорк Таймс”, написал първия репортаж за партизаните от Сиера Маестра още през 1957 г. и дошъл в началото на 1959 г. в „Ла Кабаня”, за да провери какво правят победилите негови герои. Не е бил притеснен от видяното, иначе историята щеше да е записала съответни негови репортажи. А не е.
60 години са минали оттогава. Но официалните власти в Съединените щати още продължават да отмъщават на Куба с пещерни рефлекси, с пропагандни лъжи и със санкционни бухалки, неспособни да ѝ простят извършената през 1960 г. национализация, отнела им „техния” остров.
Какво не могат да простят Щатите на Кубинската революция?
Преди революцията в американски ръце са били 70% от кубинската икономика, което означава 90% от минната промишленост, 90% от електическите и телефонните компании, 80% от комуналните услуги, 80% от търговията с горива, 40% от производството на нерафинирана захар, 50% от захарните плантации.
След национализацията през 1960 г. действащите в Куба 979 американски компании губят 2 млн. хектара обработваема земя, 1 млрд. долара преки инвестиции, 39 фабрики…
И ето, оттогава та чак до днес американският отговор не знае граници в озлоблението. Малка пауза имаше само около „размразяването”, подето за кратко от Барак Обама и породило много надежди в Куба за нормализиране на отношенията със САЩ. С идването в Белия дом на Доналд Тръмп те бяха попарени и нещата се върнаха дори по-назад, отколкото бяха преди Обама…
Тясно вързан за най-крайното, най-богато и най-влиятелно антикастристко крило в кубинската емиграция във Флорида, Тръмп стриктно следва неговата линия в политиката си не само спрямо Куба, но и спрямо цяла Латинска Америка, очевидно разчитайки на подкрепата му за мечтаното си преизбиране догодина.
А преди да стане президент, същият този Тръмп е имал други щения. Както публично заявява в края на 2016-та един от най-големите инвеститори в Куба – шефът на испанската хотелска верига „Иберостар” Мигел Флуша, Тръмп сериозно е проучвал възможности да се сдобие с хотел в Куба и да изгради там голф-игрище. Но после политикът Тръмп надделява над бизнесмена…
Иберийски звезди в Куба – топ-хотелиер, крал, премиер, първи дипломат на ЕС
С работещия с Куба още от 1993 г. дон Мигел Флуша се запознах по време на FITCuba 2019. Програмата ни включваше посещение на най-новото му кубинско бижу – разположения на емблематичния булевард „Пасео дел Прадо” петзвезден хотел „Пакард Иберостар”. Той е съвместна собственост на испанската верига с кубинската туристическа фирма „Гавиота”, която според САЩ е свързана с въоръжените сили на Куба и затова също е „санкционна”.
Откритият през 2018-та обновен „Пакард” е възстановка на някогашния хотел със същото име, в който са отсядали легеди като чилийския поет Пабло Неруда или холивудската звезда Марлон Брандо. Първите три етажа са във възродената старинна сграда, а нагоре и настрани е достроена супермодерна нова част, включваща дори футуристичен басейн в отвореното пространство между петия и седмия етаж.
Дон Мигел Флуша не за първи път щедро влага средства във възстановяване на старинни архитектурни прелести на Хавана. Покрай това е станал близък приятел и с Историка на кубинската столица (това там е официална длъжност) – големия интелектуалец д-р Еусебио Леал, който оглавява Националната мрежа за съхраняване на историческото наследство на кубинските градове.
За всеки кубинец Еусебио Леал е въплъщение на апостолската отдаденост на делото за възраждане на първо място на Старата Хавана, а също и на историческия облик на останалата част на Куба. Неоценим е приносът му за постигнатото.
Ако днес старините на Хавана сияят с целия си блясък, във всяка тяхна искрица е вградена и енергията на Еусебио Леал. Наред с всичко друго, той притежава и таланта да убеждава чуждестранни предприемачи да инвестират в реконструкциите съвместно с кубинската държава.
Това директно го призна и дон Мигел Флуша, прегърнал през рамо Еусебио Леал на представянето на специална книга за възстановяването на хотел „Пакард” по време на FITCuba2019: „В света, в който живеем, е важно фирмите да имат душа. Не само да печелим пари, но и да се грижим за важни неща като историята на този красив град, на старата му част, която буди възхищението и уважението на цял свят заради работата, години наред извършвана от големия ни приятел Еусебио Леал”.
Още веднага след откриването му в края на 2018-та, САЩ внасят и хотел „Пакард” в своя санкционен списък, включващ над 200 хотела и други компании в Куба. Причината е партньорството в собствеността между „Иберостар” и споменатата кубинска „Гавиота”.
Това обаче не отказва нито дон Мигел Флуша, нито други испански предприемачи, нито официален Мадрид от твърдото решение да продължат сътрудничеството си с Куба. Нещо повече. Когато испанският крал Фелипе и кралица Летисия пристигнаха на историческо посещение в Хавана точно в навечерието на 500-годишнината ѝ – на 10 ноември т.г., те многозначително отседнаха не къде да е другаде, а именно в „Пакард”.
Крал Фелипе се видя с испански бизнесмени и също като гостувалия на Острова на свободата по-рано тази година испански премиер Педро Санчес, ги увери, че Мадрид твърдо ще брани правата им от посегателствата на САЩ.
А външният министър на Испания и днес вече висш представител по външната политика на ЕС Жозеп Борел, който придружаваше краля, категорично осъди американската блокада на Куба, за първи път използвайки именно думата „блокада“, а не евфемистичното „ембарго“.
Ето думите на Борел: „Отхвърляме категорично действията на САЩ срещу Куба. Отхвърляме американската блокада, трябва да наричаме нещата с точните им имена”. Той добави, че както Испания, така и ЕС „отхвърлят, не приемат и ще се противопоставят“ на претенциите на Съединените щати за екстратериториално приложение на техните закони, което според него представлява „злоупотреба с власт в разрез с международното право“.
Уви, Тръмп отговори с поредна грозна гавра. Неговият „подарък“ навръх юбилея на Хавана бе да добави към американския санкционен списък още пет кубински хотела с чуждестранно участие, всичките много притегателни за туристите. Единият от тях е „на пъпа” на Хавана, петзвезден, другият е във Варадеро, а три са из приказния коралов архипелаг „Хардинес дел Рей” („Градините на краля”)…
Архипелагът очевидно е избран от Вашингтон специално заради името му, защото демонстративната мярка бе оповестена непосредствено след края на визитата на испанския крал в Куба…
А посещението премина изключително позитивно. Дон Фелипе и доня Летисия бяха възхитени от красотите на Хавана, из които ги съпровождаше Еусебио Леал. Зарадва ги и възможността да общуват непосредствено с жителите на града при разходките си из него.
Все пак кралят не пропусна да засегне пред своя домакин – кубинския президент Мигел Диас-Канел, и дежурната тема за демокрацията и човешките права, макар и по дипломатически умерено, давайки за пример испанския преход и конституцията от 1978 г. Направи го в словото си на вечерята, която даде в чест на кубинското държавно ръководство на емблематично място – в някогашния дворец на испанския губернатор на Хавана, където днес се намира музеят на града.
По предварителен протокол на вечерята не се предвиждаха речи. Но след като кралят все пак се изказа, Диас-Канел не пропусна да отговори. И той намери меки изрази, но с ясно послание, наблягайки на суверенитета и независимостта на кубинците в решенията им с каква скорост и в каква посока да осъществяват избраните от самите тях промени. „По този път, който сме избрали по собствена воля, е важно да разчитаме на компанията на истинските ни приятели по света, и испанците са сред тях,” обобщи кубинският президент…
(Четете в следващата част: Какво се променя на Острова на свободата? Обичал ли е Хемингуей мохито? Къде е роден Хаванският университет? Как се преобразяват стари площади? Какво ядат и пият кубинците? Защо си харесват купонната система? Как американски моряци предизвикват революцията? Защо мафията и Батиста са се разбирали толкова добре?)
