При Че Гевара в крепостта „Ла Кабаня“ (СНИМКИ, ВИДЕО)

Малък музей е подреден в първия кабинет, който заема легендарният команданте веднага сред победата на Кубинската революция. Какво е ставало зад дебелите крепостни стени преди 60 години?

В тази малка къща в колониален стил в тих кът на крепостта „Ла Кабаня“ е бил кабинетът на Че Гевара и затова тук сега има музей. Снимка: Къдринка Къдринова

Малкият музей, пореден в някогашната приемна и кабинет на Ернесто Че Гевара в старата испанска крепост „Ла Кабаня” в Хавана, не работеше за посетители, въпреки че вратата му беше отворена и навън-навътре сновяха хора с овесени по вратовете пропуски. Обясниха ми, че екипът на музея е ангажиран да помага за провеждащия се в същата „Ла Кабаня” 39-ти Международен панаир на туризма FITCuba 2019 и няма възможност сега да приема обичайните посещения.

Все пак бяха достатъчно любезни да ме пуснат да разгледам експозицията, макар и без съпровождане от гид. Оставиха ме да снимам на воля и дори не ми взеха пари за входен билет. Впрочем, точно когато вече си тръгвах, дойде и гидът – симпатична млада жена, до онзи момент превеждала на чужди гости в един от павилионите на FITCuba по съседство. Така че си поговорихме и с нея. Тя първо започна припряно да ми разказва всичко, за което обикновено говори на посетителите, но като разбра, че съм журналистка, че много пъти съм идвала в Куба, че знам доста за Че и се познавам с две негови дъщери, се засмя и разпери ръце: „Е, по-добре вие да ми разказвате…”

В първата половина на май т.г. старата испанска крепост „Ла Кабаня“ посрещна 39-тия Международен панаир на туризма FITCuba 2019. Снимка: Къдринка Къдринова

Нарочно се откъснах за малко от шумотевицата на FITCuba 2019, който бях поканена да отразявам от кубинското министерство на туризма наред с още около 300 журналисти от над 50 страни. Държах да стигна до едноетажната къща в колониален стил в една тиха чупка на крепостта, където от едно предишно пътуване помнех, че се намира музеят на Че Гевара. Исках да опресня спомените си от първото ми разглеждане на това място през 2008-ма.

През изминалото оттогава време като лавина се разраснаха из социалните мрежи какви ли не страхотии, изкарващи Че „масов убиец“ поради единствената причина, че е бил комендант на „Ла Кабаня” по времето на първите трибунали, заседавали там след победата на Кубинската революция и разглеждали делата на обвинени в престъпления и убийства дейци на сваления режим на диктатора Фулхенсио Батиста.

Да, тези трибунали са издавали и смъртни присъди. Да, в „Ла Кабаня” са били разстреляни 51 души, получили такива присъди – измежду общо 3000-те, арестувани първоначално след революцията с различни обвинения. Но каква е ролята на Че Гевара във всичко това? Какви са били самите процеси, защо и как са се провеждали, кой и как ги тълкува? И откъде това масово зомбиране през последните години на слабо запознати с историята хора, които с лекота започват да вярват в една преобърната с краката нагоре страшна приказка за „истинския” Че, която няма нищо общо с реалността?

Поговорихме и за това със симпатичната екскурзоводка. „Сериозните историци много добре знаят какви са фактите. И ние в Куба ги знаем. Уморихме се вече да слушаме тази злобна и фалшива пропаганда, но явно производителите ѝ не се уморяват, или просто добре им плащат,” сви рамене момичето.

Рожденият ден на Че Гевара, който на 14 юни щеше да навърши 91 години, е добър повод и ние да припомним фактите такива, каквито са.

След като спечелва ключовата битка за град Санта Клара в края на декември 1958-ма и така отваря за партизанската армия пътя към Хавана, колоната на Че Гевара първа влиза в столицата на 2 януари 1959 г. – вече след бягството на Батиста от страната в новогодишната нощ срещу 1 януари. Тези челни партизански части превземат с бой старата крепост „Ла Кабаня”, издигната от испанците през 1774 г. точно срещу пристанището, и се установяват в нея на зазоряване на 3 януари. В колониалната епоха „Ла Кабаня” е служела и за затвор за борците за независимост – в нея например е бил хвърлен поетът революционер Хосе Марти.

Част от крепостта „Ла Кабаня“. Снимка: Къдринка Къдринова

Основните партизански сили начело с Фидел Кастро влизат в Хавана на 8 януари 1959 г. Но още преди това той разпорежда на Че спешно да подготви сформирането на специална Разследваща комисия от юристи и тя да се заеме с организирането на трибунали, които да разглеждат делата на обвинени в престъпления дейци на свалената диктатура. По радиото Фидел се обръща и към народа, за да декларира, че всички уличени и заподозрени в престъпления трябва да бъдат предавани именно на тази Разследваща комисия, за да бъдат съдени, а не да се прибягва до саморазправа.

Фидел е загрижен да се избегнат ексцесиите и спонтанните линчове, каквито Куба вече е преживявала при други обществени обрати. Дълбока кървава диря в историята на страната оставя например периодът при свалянето на диктатора Херардо Мачадо през 1933-та – тогава се развихря брутално масово насилие, при което покрай търсенето на възмездие за действителни палачи се разчистват и други сметки, като хаосът и кръвопролитията накрая провокират военен преврат.

Стремейки се да предотврати големия риск от подобен сценарий, новата революционна власт в началото на 1959-та бърза да канализира спонтанно кипналата сред голяма част от народа жажда за мъст спрямо убийците и „специалистите” по изтезания от режима на Батиста.

Зловеща илюстрация на зверствата, прилагани срещу враговете на диктатурата, е случаят с 16-годишната Айде Сантамария. Тя е сестра на Абел Сантамария, съратник на младия адвокат и борец за свобода Фидел Кастро, който организира на 26 юли 1953 г. щурм на казармата „Монкада” в Сантяго де Куба. Щурмът обаче у разгромен, много от участниците са избити на място, репресиите към оцелелите са жестоки. На арестуваната Айде в полицията ѝ поднасят на чинийка изваденото око на брат ѝ Абел и я предупреждават, че ще извадят и другото, ако тя не издаде останалите заговорници… В крайна сметка Абел е убит още същия ден, както и много други от заловените – без съд и присъда.

Избити въстаници при щурма на „Монкада“ – 26 юли 1953 г.

След победата на революцията всички семейства на избити селяни, студенти, работници жадуват палачите на близките им да бъдат наказани. Задържани и предадени на сформираната Разследваща комисия са около 3000 обвинени за престъпления лица. При разглеждане на случаите се установява, че само за 777 от тях обвиненията се основателни и делата са предадени на създадените трибунали. За това свидетелства Мигел Анхел Дуке де Естрада Рамос. Той е бил адвокат, но и капитан от въстаническата колона на Че Гевара, установила се в „Ла Кабаня”. Именно на него Че възлага да оглави Разследващата комисия.

Самият Че е комендант на крепостта, която служи и за затвор на докарваните там обвинени. Но той не участва пряко нито в работата на комисията, нито в заседанията на създадените от нея трибунали.

Че Гевара е член на Висшия военен съвет – органа, пред когото осъдените могат да обжалват присъдите си (трябва да се има предвид, че присъдите са издадени като за военни престъпления). В кабинета си в „Ла Кабаня” той приема и изслушва всички роднини и близки на подсъдимите – „в съответствие с нашите хуманни разбирания и с уважение към неприятеля”, както пише в спомените си Алейда Марч, която по онова време е негова съратничка и секретарка, а след това става негова съпруга и майка на 4 от децата му.

Мигел Анхел Дуке де Естрада Рамос през 2014 г. Снимка: trabajadores

А ето и свидетелствата на председателя на Разследващата комисия Мигел Анхел Дуке де Естрада Рамос. Той е категоричен: „Съдебните процеси, които започнаха в „Ла Кабаня” на 1 февруари и завършиха на 25 май (1959 г.), бяха провеждани в пълно съответствие със закона”. За 114 дни за били проведени заседанията на 346 военни съвета (трибунали). 43 от тези трибунали са издали 77 смъртни присъди.

Всички осъдени са обжалвали пред Висшия военен съвет, който е разгледал делата на 37 свои заседания. Че Гевара е председателствал 7 такива заседания, които са се състояли през февруари. На тях са били разгледани 13 дела. В едно от тях смъртната присъда е била отменена, в 12 е потвърдена. Общо от всички обжалвани 77 смъртни присъди са били отменени 26 и са били заместени от други наказания. 51 от смъртните присъди са били потвърдени и приведени в изпълнение. От юли 1959 г. обжалванията на присъдите се поемат от Върховния съд на страната.

Гледка от крепостта „Ла Кабаня“ към Хавана. Снимка: Къдринка Къдринова

Характерното за процесите в „Ла Кабаня” в периода февруари-май 1959 г. е, че те се провеждат напълно открито и публично, в присъствието на медиите, включително и на чуждестранни кореспонденти. От медиите, главно американските, тръгва и алармата, че процесите били прибързани и пристрастни, а присъдите – прекалено сурови. Още тогава много от фактите се поднасят доста изкривено.

Революционната власт отговаря със своята Операция „Истина”, давайки думата именно на онези семейства, чиито близки са станали жертви на убийствата и репресиите на диктатурата. Освен това Фидел Кастро кани на среща около 400 чужди кореспонденти, пред които разказва в детайли всички подробности около съдебните процеси и издаваните присъди.

Въпреки това спекулациите не спират. Както виждаме, и до днес.

В експозицията в музея на Че в „Ла Кабаня” има и няколко негови снимки с журналисти. На две от тях той е с Хърбърт Матюс – прочутия кореспондент от „Ню Йорк Таймс”, който през 1957-ма пръв прави репортаж за партизаните в Сиера Маестра и ги превръща в романтични герои за американската публика. Явно Матюс е дошъл да види и какво става в „Ла Кабаня” след революцията. Не са известни негови репортажи за някакви нередности там. Не изглеждат притеснени и френските журналистки, снимали се с Че в кабинета му в крепостта, който сега е част от музея.

Американският журналист Хърбърт Матюс (крайният вляво) разговаря с Че Гевара и с останали членове на ръководството на „Ла Кабаня“. Вторият отляво е Антонио Нуниес Хименес, а крайният отдясно – Оскар Фернандес Мей. Снимката е от експозицията на музея в „Ла Кабаня“.
На десния кадър Че Гевара и Хърбърт Матюс разговарят, облегнати на парапет на крепостта, гърбом към панорамата на Хавана. Маст от експозицията на музея в „Ла Кабаня“

Сред изложените снимки има и две от сватбата на Че с Алейда Марч. Подписването на брака им и тържеството са в „Ла Кабаня” на 9 юни 1959 г. – две седмици след края на процесите.

Долу – кадри от подписването на брака между Че Гевара и Алейда Марч и от сватбеното тържество след това. Горе в средата – Че Гевара в разговор с френски журналистки в кабинета му в „Ла Кабаня“.

Показани са и фотоси от увлеченията на Че по шаха и туризма, а също и от включванията му в работата на полето или по строежи. Моята събеседничка гид наблегна: „Колкото и кал да се опитват да хвърлят по Че, ние в Куба знаем какъв човек беше той. Раздаваше се докрай за другите. Без гръмки приказки, с личен пример. Беше инициаторът на доброволния труд у нас. След работния ден като министър отиваше да сече и тръстика или да пренася тухли. Пожертва се за свободата на други народи. Ненапразно френският философ Жан-Пол Сартър го нарича „най-съвършения човек на епохата”.”

С тази раница Че тръгва от Мексико да освобождава Куба. Снимка: Къдринка Къдринова

Сред експонатите в музея е и раницата, с която в края на 1956-та Че се качва на претъпканата от бъдещи бунтовници яхта „Гранма”, потегляйки от Мексико да освобождават Куба. Зад витрина може да се види също и друга, по-голяма раница, в която е носел медикаменти за партизаните по време на походите из Сиера Маестра. Показани са и два негови автомата, а също радиопредавател, фотоапарат, тефтери, записки, писма и т.н. Може да се види и брой от вестника „Свободна „Ла Кабаня””, който започва да се издава в крепостта по инициатива на Че. Той е имал много ясна представа за ролята на медиите. Неслучайно става и инициатор от Сиера Маестра още по време на партизанската война да започне да предава „Въстаническото радио” (Radio Rebelde), по което сам води емисии. А пък споменатата Операция „Истина”, насочена към световното обществено мнение покрай процесите в „Ла Кабаня”, дава старт и на основаването на информационната агенция Пренса Латина, замислена да бъде не само кубинска, а латиноамериканска.

Вестник „Свободна „Ла Кабаня“ е излизал в крепостта по инициатива на Че. Снимка: Къдринка Къдринова

Същинският кабинет на Че в „Ла Кабаня” е дълъг и тесен. Бюрото е тежко, украсено с красива дърворезба. Отгоре е покрито със стъкло. Махагоновият му цвят е в тон с ламперията. На шкафа отзад е телефонът. Има още един шкаф, столове за посетители – обстановката е напълно запазена.

Дългияг и тесен кабинет на Че в „Ла Кабаня“ с резбованото бюро в дъното. Снимка: Къдринка Къдринова

Единственото добавено в по-нови времена е изпълващият цялата стена срещу бюрото черно-бял фотопортрет на Че с пура в устата. Леко подсмихнал се, ироничен. Сякаш дочува какво леят за него някои из социалните мрежи. Той отдавна е далеч от тях. От всички ни. В историята е.

Че Гевара се подсмихва иронично от голям фотопортрет на стената в някогашния му кабинет. Снимка: Къдринка Къдринова

…………………………………………………………….

(В „Ла Кабаня” има и друг музей на Че Гевара – в сградата, където е живял докато е бил комендант на крепостта. Там експозицията е съвсем скромна поради аскетичния начин на живот на обитателя.)

Подкрепете „Барикада“!

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар