Венесуела навлиза в решаващата за нея 2018-та година, в която предстои избирането на нов държавен глава, с политически стабилизирано управление, спечелило три последователни избори в рамките на последните 6 месеца. Опозицията от своя страна е дискредитирана пред избирателите от предизвикалите само насилие и жертви улични безредици миналата година. Отслабена е и от вътрешно разделение и съперничества.
Въпреки това и правителството, и опозицията засега успяват да поддържат сравнително конструктивен диалог, който се води с международно посредничество в Доминиканската република и откъдето този уикенд дойдоха оптимистични сигнали за напредък към компромисни решения.
![По време на диалога между венесуелското правителство и опозицията, състоял се между 11 и 14 февруари в Доминиканската република с посреднитечството на бившия испански премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро. Снимка: infobae](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/venezuela-dialogo-RD-infobae.jpg)
Същевременно икономическите проблеми на страната, утежнени и от американските санкции, далеч не са решени. Върху тази тънка струна със сигурност грубо ще се играе в неизбежното предизборно нажежаване. Но е факт, че правителството търси и прилага ходове, с които съумява до голяма степен да неутрализира щетите от външните атаки, на които е подложено. Такъв ход е например въвеждането на криптовалутата петро, гарантирана с националните резерви от петрол и злато, за да се избегне блокирането на венесуелски държавни разплащания, пробвано вече от санкционния механизъм на САЩ.
Правителството продължава и социалните си програми, за които отделя по 60-70% от приходите в бюджета. В края на 2017-та бе обявено, че вече над 1 900 000 са жилищата, осигурени на крайно нуждаещи се семейства в рамките на стартиралата през 2011-та Мисия „Жилище”. Това са с 200 000 повече жилища от онези 1 700 000, които бяха отчетени само три месеца и половина по-рано – в средата на септември м.г., когато бях в Каракас за участие в световния форум „Всички сме Венесуела”.
За този форум, в който се включиха над 200 делегати от около 60 страни, съм писала вече в няколко репортажа, излизали в „Барикада”. Но много от впечатленията ми бяха останали неразказани. Днес отново се връщам към тях с желанието да покажа повече от лицата на Венесуела, които у нас са слабо познати. И повече от усмивките, които хвана там обективът ми.
Ето няколко от любимите ми кадри заедно с малко статистика.
32 % от 30-милионното население на Венесуела са деца и юноши под 18-годишна възраст. Бъдещето на страната се оглежда и в очите на тази малка красавица.
![32 процента от 30-милионното население на Венесуела са деца и юноши под 18-годишна възраст. Бъдещето на страната се оглежда и в очите на тази малка красавица. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/0-a-DSC00508-1-1024x823.jpg)
Днес 82% от венесуелските учебни заведения от различни степени са безплатни и предлагат качествено обучение. А преди 19 години, тоест преди президент да стане покойният вече Уго Чавес и да започне Боливарската революция, такива са били само 30% от учебните заведения.
Младото поколение на Венесуела днес има широк достъп до различни форми за развитие на талантите и заложбите му. Ето тези ученици например са част от Националното театрално движение за деца и младежи.
![Младото поколение на Венесуела днес има широк достъп до различни форми за развитие на талантите и заложбите му. Ето тези ученици например са част от Националното театрално движение за деца и младежи. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/1-a-IMG_0885-1024x768.jpg)
Усмивката не слиза от лицата на венесуелците. Тя е и първата комуникация с клиентите за тази млада майка и продавачка на банани в центъра на Каракас.
![Усмивката не слиза от лицата на венесуелците. Тя е и първата комуникация с клиентите за тази млада майка и продавачка на банани в центъра на Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/2-a-DSC00554-1-1024x681.jpg)
Този младеж е един от стотиците работници в шивашките цехове на индустриалния комплекс „Фуерте Тюна”, за който ще разкажа по-подробно в следващата, втора част на този репортаж.
![Този младеж е един от стотиците работници в шивашките цехове на индустриалния комплекс „Фуерте Тюна”, за който ще разкажа по-подробно в следващата, втора част на този репортаж. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/3-a-IMG_0761-1024x768.jpg)
Казват, че сърцето на венесуелеца тупти най-горещо в типичния национален ритъм хоропо, в така наречената música llanera („музика от долината”). Опознахме тези песни и танци в изпълнение на група млади самодейци във „Фуерте Тюна“.
![Казват, че сърцето на венесуелеца тупти най-горещо в типичния национален ритъм хоропо, в така наречената música llanera („музика от долината”). Опознахме тези песни и танци в изпълнение на група млади самодейци във "Фуерте Тюна". Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/5-a-IMG_0783-1-1005x1024.jpg)
Чавистките митинги в центъра на Каракас продължават да кипят от ентусиазъм.
![Чавистките митинги в центъра на Каракас продължават да кипят от ентусиазъм. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/8-a-IMG_0874-1024x768.jpg)
Много граждани на венесуелската столица ни спираха по улиците, за да ни поздравят, когато разбираха, че сме делегати на форума „Всички сме Венесуела“.
![Много граждани на венесуелската столица ни спираха по улиците, за да ни поздравята, когато разбираха, че сме делегати на форума „Всички сме Венесуела". Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/81-a-DSC00670-2-1024x768.jpg)
Още една усмивка от утрешния ден на Венесуела.
![Още една усмивка от утрешния ден на Венесуела. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/81-b-DSC00783-2-1024x948.jpg)
Преди да придобие международен мащаб чрез нашия форум в Каракас, в страната е набрало сила националното младежко движение „Ние сме Венесуела”.
![Преди да придобие международен мащаб чрез нашия форум в Каракас, в страната е набрало сила националното младежко движение „Ние сме Венесуела”. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/91-a-IMG_0675-1024x768.jpg)
На срещата във венесуелската столица Асоциацията за приятелство „България-Венесуела” бе представена от Виктор Простов (вляво) и от мен, пратеничката на „Барикада”. Тук с нас е и младият венесуелец Луис, дошъл от делтата на река Ориноко.
![На срещата във венесуелската столица Асоциацията за приятелство „България-Венесуела” бе представена от Виктор Простов (вляво) и от мен, пратеничката на „Барикада”. Тук с нас е и младият венесуелец Луис, дошъл от делтата на река Ориноко.](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/92-a-DSC00259-1-1024x790.jpg)
Най-емоционална за нас, чуждестранните гости на форума „Всички сме Венесуела”, бе народната фиеста, с която ни посрещнаха жителите на един от новите квартали, издигнати в рамките на Мисия „Жилище”. Хората имаха пълното основание да празнуват. Апартаментите им се дават не просто изцяло завършени, но дори и обзаведени – с всички мебели и домакински уреди, та чак и с телевизори.
![С весела народна фиеста ни посрещнаха жителите на един от новите квартали в Каракас, издигнати в рамките на Мисия „Жилище”. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/4-a-IMG_0711-1024x768.jpg)
Семействата, които ги получават, преди това са живели в крайно тежки условия, без ток, вода, канализация. Или пък са загубили домовете си при природни бедствия – наводнения, например, когато паянтовите бедняшки постройки, накацали по хълмовете или скрити под мостовете, направо са отнасяни от стихията.
Ето защо да получат жилище с всички удобства за тези хора е огромна радост, врата към нов живот, социално израстване, възвръщане на човешкото достойнство.
Вижте един мост в столицата Каракас, под който все още са останали бедняшки съборетини. Когато човек е тръгнал оттук, той добре може да оцени извършваните в страната промени.
![Вижте един мост в столицата Каракас, под който все още са останали бедняшки съборетини. Когато човек е тръгнал оттук, той добре може да оцени извършваните в страната промени. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-a1-IMG_1175-1024x768.jpg)
Ето и друг мост пак в Каракас – пространството под него вече е превърнато в спортна площадка, а наоколо има нови блокове и градинки.
![Ето и друг мост пак в Каракас–пространството под него вече е превърнато в спортна площадка, а наоколо има нови блокове и градинки. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-a2-DSC00573-1024x768.jpg)
Смята се, че венесуелската столица е на 450 години – преди толкова време испанските конкистадори правят в тази живописна долина свое укрепление срещу местната индианска народност каракас, дала и името на разрасналия се по-късно град.
![Смята се, че венесуелската столица е на 450 години–преди толкова време испанските конкистадори правят в тази живописна долина свое укрепление срещу местната индианска народност каракас, дала и името на разрасналия се по-късно град. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-a3-DSC00189-1024x768.jpg)
Днес тук живеят около 5 милиона души. В градската архитектура преобладава модерният силует.
![Днес тук живеят около 5 милиона души. В градската архитектура преобладава модерният силует. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/3-b-IMG_1114-1024x768.jpg)
Това например са двата разположени наблизо един от друг небостъргачи-близнаци, които до не тъй отдавна бяха най-високите в Латинска Америка.
![Ето го единият от небостъргачите близнаци на Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-a4-DSC00195-768x1024.jpg)
![А ето го и другият небостъргач. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-a5-IMG_1271-768x1024.jpg)
На панорамните снимки на града ясно личат социалните контрасти – бедността пълзи от модерния център към хълмовете наоколо.
![На панорамните снимки на града ясно личат социалните контрасти–бедността пълзи от модерния център към хълмовете наоколо. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/DSC00227-1-1024x423.jpg)
Каракас се намира само на 15 км от карибското крайбрежие, но от морските урагани и бури го пази като заслон 2300-метровата планина Уарайра Репано. Тя е национален парк и до върха ѝ може да се стигне и с лифт.
![Извисяващата се над Каракас 2300-метрова планина Уарайра Репано е национален парк и до върха ѝ може да се стигне и с лифт. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-a6-Teleferico-1024x576.jpg)
Правителството на Боливарската революция е изградило също специална транспортна връзка с лифт и за народните квартали, покрили хълмовете около центъра на Каракас. Като например квартала Сан Агустин.
![Част от квартала Сан Агустин. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-a7-DSC00201-1024x768.jpg)
Лифтът е част от системата на градското метро. Направена е удобна връзка със спирките на подземната железница. Всяка от лифтовите кабинки си има собствено име – това е или име на венесуелски щат, или дума, означаваща морална ценност. На тези кабинки например е написано „Етика” и „Равнопоставеност”.
![Всяка от лифтовите кабинки си има собствено име–това е или име на венесуелски щат, или дума, означаваща морална ценност. На тези кабинки например е написано „Етика” и „Равнопоставеност". Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-a8-DSC00744-1024x768.jpg)
А на тази, с която се разминава кабинката с това момиченце, пише „Свобода”.
![А на тази, с която се разминава кабинката с това момиченце, пише „Свобода”.](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-a9-metro-cable-san-agustc3adn-caracas.jpg)
Возихме се на лифта в отсечката над квартала Сан Агустин, който отгоре изглежда така.
![Возихме се на лифта в отсечката над квартала Сан Агустин, който отгоре изглежда така. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-a91-DSC00753-1-1024x739.jpg)
Тези квартали започват да възникват стихийно в годините на бързата урбанизация – през 60-те, 70-те, 80-те, когато бедняците идват да търсят по-добър живот в столицата, но акумулират само още повече мизерия, социални контрасти, престъпност, отчаяние…
![Тези квартали започват да възникват стихийно в годините на бързата урбанизация–през 60-те, 70-те, 80-те, когато бедняците идват да търсят по-добър живот в столицата, но акумулират само още повече мизерия, социални контрасти, престъпност, отчаяние...](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-a94-ARTICULO_barrios_caracas_14062016_640i-768x592-La-Vega.jpg)
В края на 90-те около 75% от жителите на Венесуела живеят в бедност. Социалната язва дълго не е трогвала никое правителство.
Нещата се променят с избирането на Уго Чавес за президент в края на 1998 г. , последвано от едно от най-жестоките наводнения във Венесуела. То удавя и свлича от хълмовете бедняшките квартали като кална каша. Още тогава Чавес се кълне, че ще се заеме с укрепването на тези квартали, с ремонта на къщите, с осигуряването на ток, вода, канализация. Че ще доведе тук лекари и учители. И започва да изпълнява обещаното. Финансира социалните програми от петролните приходи.
![Уго Чавес печели изборите през 1998 г. с обещания, че ще извади народа от нищетата.](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-a96-presidente-hugo-chavez-greets-supporters-may-16-1998-caracus.jpg)
Договаря бартер с Куба, на която изпраща петрол, а в замяна кубински лекари и учители идват да лекуват и ограмотяват забравените от предишни правителства венесуелци.
![Фидел Кастро и Уго Чавес](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-a98-Fidel-Chavez.jpg)
![Кубински лекари отиват във венесуелските народни квартали.](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-b1-Atencion-Medica-17_DCE-1-1024x625.jpg)
![Пратениците в бели престилки от Острова на свободата стигат и до затънтени кътчета, където преди тях не са стъпвали лекари.](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-b2-Barrio-Adentro-5-615x409.jpg)
![Кубински учители се включват във форсираната програма по ограмотяване на венесуелците.](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-b3-dt.common.streams.StreamServer-11-1-1024x735.jpg)
Преобразованията срещат ожесточеното противопоставяне на десницата у дома и на САЩ отвън. Най-сериозният удар за обръщане на тенденцията е античависткият опит за преврат през 2002 г., който обаче е провален от единния отпор на останалата вярна на конституцията армия и на залелия улиците народ. Чавес триумфално се връща в президентския дворец „Мирафлорес”.
![Античависткият опит за преврат през 2002 г. е провален и Чавес триумфално се връща в президентския дворец „Мирафлорес”.](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-b4-chavez13.jpg)
Натискът на САЩ за задушаване на венесуелския пример за алтернативно развитие не възпира, а дори още повече стимулира промените в страната. За да ги гарантира финансово, Чавес форсира координацията между държавите производителки на петрол и международните цени на черното злато тръгват нагоре. Ако до 1998 г. Венесуела е продавала на САЩ петрола си срещу 1 долар за барел, то към 2008-2010 г. цените са 80-100 долара за барел.
![С усилията на Чавес международните цени на петрола тръгват нагоре и това му помага да финансира социалните програми](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-b5-Pdvsa-Chávez-1024x775-1024x775.jpg)
През 2007-ма е извършена и т.нар. ренационализация на венесуелската нефтена индустрия, което засилва ролята на държавата в този сектор. Той всъщност е национализиран още през 1976-та, но дълго оставал под влиянието на участващи под различна форма частни, често чужди компании.
Чавес става и мотор на интеграцията между правителствата от т. нар. „лява вълна” в Латинска Америка, лансирайки заедно с кубинския лидер Фидел Кастро инициативата ALBA (Боливарска алтернатива за нашата Америка), а по-късно и CELAC (Общност на държавите от Латинска Америка и Карибието).
![Чавес става и мотор на интеграцията между правителствата от т. нар. „лява вълна” в Латинска Америка, лансирайки заедно с кубинския лидер Фидел Кастро инициативата ALBA (Боливарска алтернатива за нашата Америка), а по-късно и CELAC (Общност на държавите от Латинска Америка и Карибието).](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-b9-LideresALBA-1024x682.jpg)
В самата Венесуела революционният процес напредва най-демократично, минавайки през избори и референдуми, които се провеждат с прозрачно машинно гласуване. За 19 години след 1999-та венесуелците са гласували вече 24 пъти.
![Венесуелската система за машинно гласуване е призната от международни експерти за една от най-сигурните и прозрачни в света, изключваща фалшификации](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-b91-maquina-elecciones-1024x683.jpg)
Социалните програми, наричани „мисии”, се разрастват. През 2005 г. ЮНЕСКО обявява страната за свободна от неграмотност след проведена двегодишна масова кампания за ограмотяване. Всеобщото достъпно и безплатно образование обхваща всички възрастови групи. От 2008 г. стартира и програмата за обучение с олекотени портативни компютри Canaima, които държавата осигурява безплатно за всички образователни степени.
![От 2008 г. стартира и програмата за обучение с олекотени портативни компютри Canaima, които държавата осигурява безплатно за всички образователни степени.](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-b94-Canaima-IMG02080-20100324-0924-1024x768.jpg)
Днес венесуелското образование обхваща 10,5 милиона души, или около една трета от общо 30-те милиона жителите на страната, което е два пъти повече, отколкото през 2001-ва.
![Компютри са осигурени и за студентите.](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-b95-Canaima-AtM13P6CAAE6BSq-1024x616.jpg)
И още едно сравнение. През 1999 г. Венесуела е разполагала с около 985 000 специалисти с дипломи за техническа квалификация или за университетско ниво. През 2016 г. те вече са 4 милиона и 920 000. Тоест има нарастване от около 400%. До 2019 г. е предвидено притежаващите техническа специалност или университетска диплома да се увеличат с още около 3 милиона.
В момента около 3 милиона са и студентите, които се обучават в 260-те безплатни обществени университета във Венесуела.
![Около 3 милиона са студентите, които днес се обучават в 260-те безплатни обществени университета във Венесуела.](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-b96-estudianteuniversitario-g-231014.jpg)
За образование Венесуела отделя около 5% от своя БВП. А за здравеопазване – 4%. Здравната мисия Barrio Adentro („Навътре в квартала”) осигурява достъп на лекари и до най-затънтените кътчета на бедните квартали и селища. Там се изграждат консултационни медицински центрове. С течение на годините тази мисия се развива като все по-гъста мрежа. Днес тя вече покрива 100% от територията на страната.
![Медицински консултационен от мисията "Навътре в квартала"](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/barrio-adentro-1.jpg)
Успоредно се строят и все повече специализирани болници и здравни заведения. Такъв е например Центърът за интегрално здраве „Салвадор Алиенде” или пък грамадната и супермодерна Латиноамериканска детска кардиологична болница в Каракас.
![Супермодерната Латиноамериканска детска кардиологична болница в Каракас.](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-c2-hospital-onfantil-1024x798.jpg)
Укрепването и благоустрояването на бедняшките квартали също се превръща в мисия, която стартира през 2009 г. и носи името „Нов квартал трикольор”. Първоначалната идея, лансирана още от Чавес, е ремонтираните жилища да се боядисват в трите цвята на националния флаг – жълто, синьо, червено. Това наистина са преобладаващите цветове при реновирането на кварталите, макар постепенно през годините да се включват и други нюанси.
![Жълто, синьо и червено–цветовете на националния флаг–доминират в ремонтираните жилища от мисията "Нов квартал трикольор"](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-c3-Barrio-tricolor-1024x768.jpg)
Материалите се отпускат от мисията. А самите ремонти се извършват от жителите на въпросните квартали, организирани чрез комуналните съвети. Така, в съвместния им труд, се ражда и чувството за общност, и стремежът да се пази и поддържа изграденото.
![Жителите на укрепваните квартали сами извършват ремонтите с отпуснатите им материали](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-c8-barrio-nuevo3-1024x768.jpg)
Ето един от резултатите на обновлението по мисията „Нов квартал трикольор“.
![Ето един от резултатите на обновлението по мисията "Нов квартал трикольор". Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-c4-DSC00340-1-1024x569.jpg)
На свой ред през 2011-та стартира и споменатата Мисия „Жилище”. Тя издига нови блокове за семействата с най-остри жилищни нужди. На много места из Каракас видяхме такива сгради.
![На преден план се виждат два блока по Мисия "Жилище" в квартал "Либертадор" в Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-d1-IMG_1161-1-1024x587.jpg)
![Ето още един блок по Мисия "Жилище" в центъра на Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-d2-IMG_0838-1024x768.jpg)
В по-малките населени места из страната жилищата по тази програма са еднофамилни – като на тази снимка от общината Андрес Бейо в граничещия с Колумбия щат Тачира.
![В по-малките населени места из страната жилищата по тази програма са еднофамилни–като на тази снимка от общината Андрес Бейо в граничещия с Колумбия щат Тачира.](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-d3-Tachira-IMG_3157-1024x683.jpg)
За да разберем пряко за какво става дума, организаторите на форума „Всички сме Венесуела” закараха нас, чуждестранните делегати, в един от най-мащабните новоизграждащи се комплекси в Каракас.
![За да разберем пряко за какво става дума, организаторите на форума „Всички сме Венесуела” закараха нас, чуждестранните делегати, в един от най-мащабните новоизграждащи се комплекси в Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-d4-DSC00403-1-1024x549.jpg)
Специфичното за него е, че се намира на територията на обширната военна база „Фуерте Тюна” (Fuerte Tiuna), която носи името на исторически индиански касик (вожд).
![Входът във "Фуерте Тюна"](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-d5-fuerte-tiuna-entrada.jpg)
Става дума за огромно пространство, в което има и жилищни квартали от типа на софийската „Младост”, и производствени цехове, и училища, и спортни площадки, и, разбира се, военни съоръжения, складове и полигони, защото наистина мястото е военна база.
![Става дума за огромно пространство, в което има и жилищни квартали от типа на софийската „Младост”, и производствени цехове, и училища, и спортни площадки, и, разбира се, военни съоръжения, складове и полигони, защото наистина мястото е военна база.](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-d5-fuerte-tiuna-panorama-1024x576.jpg)
![Жилищните райони във "Фуерте Тюна" наподобяват софийската "Младост". Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-e3-da-DSC00350-1024x768.jpg)
Тук е разположено включително министерството на отбраната на Венесуела, командването на венесуелската армия, Военната академия, та дори и резиденцията на вицепрезидента на страната.
![Във "Фуерте Тюна" е разположено и министерството на отбраната на Венесуела](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-e1-Ministeridefensacaracs-1024x768.jpg)
Във Фуерте Тюна на практика се въплъщава така нареченият гражданско-военен съюз, който според венесуелските ни домакини е важна спойка за гарантиране на Боливарския революционен процес. Военни и цивилни заедно участват в строежите на Мисия „Жилище”, сприятеляват се, споделят общи ценности.
![Военни и цивилни заедно участват в строежите на Мисия „Жилище”](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-e3-b-militares-construccion-2-1024x532.jpg)
А често градят и романтични продължения…
!["Гражданско-цивилният съюз" често се споява от сърдечни връзки. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-e3-c-IMG_0695-1-1024x795.jpg)
За това, как се развива Мисия „Жилище” в национален мащаб и как благодарение на нея в Тюна израства цял нов град, ни разказа Илдемаро Виярoел, зам.-министър по мениджмънта в министерството на жилищата и жилищната среда. Презентацията му пред нас бе през септември 2017-та и дотогава по тази програма, от старта ѝ през 2011-та, за крайно нуждаещи се из цялата страна бяха осигурени общо 1 749 153 нови жилища, както личи от диаграмата. А в края на 2017-та вече бяха отчетени 1 936 372 такива раздадени жилища.
![Илдемаро Виярoел, зам.-министър по мениджмънта в министерството на жилищата и жилищната среда., отчете в презентацията си пред нас през септември 2017-та предаването на семейства на 1 749 153 нови жилища. В края на 2017-та тази цифра достигна вече 1 936 372 раздадени жилища. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-e3-DSC00381-1024x768.jpg)
Илдемаро обясни, че жилищата не са безплатни, а се дават срещу изгодни кредити за период от 30-35 години с лихва между 4 и 6%. В Тюна ускореното жилищно строителство на общо 10 250 апартамента се извършва от фирми от Китай, Русия и Беларус. Китайските блокове са в тухлен цвят. Беларуските са кремави. Руските са комбинирани.
![Построените от Китай блокове във "Фуерте Тюна" са в тухлен цвят. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-e4-DSC00349-1-1024x553.jpg)
![Част от новостроящия се беларуски сектор във "Фуерте Тюна". Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-e4-DSC00408-2-1024x554.jpg)
Ние, чуждестранните делегати на форума „Всички сме Венесуела”, бяхме посрещнати от част от новодомците в Тюна в едно от междублоковите пространства край новите им жилища. Започнаха с венесуелския химн. Записът, който пусна водещият, бе с речитатив и изпълнение на самия Уго Чавес.
Много от тези хора са от бедняшкия квартал Ла Вега, пометен преди няколко години от наводнение и свличания. Били са подслонени във военната база Тюна и ги вкарали още в първите списъци на крайно нуждаещи се семейства по Мисия „Жилище”. Вече са се нанесли в новите блокове.
Те знаят, че дължат това на Боливарската революция и повечето са пламенни чависти. Като тази майка и нейното момченце, което държи венесуелско знаменце с надпис „Ние сме Чавес”.
![Момченцето държи венесуелско знаменце с надпис „Ние сме Чавес”. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-e4-IMG_0701-1024x768.jpg)
След като Чавес от записа с химна виква за финал „Да живее Венесуела!”, водещият веднага изрежда още: „Да живее Чавес! Да живее голямата Мисия „Жилище”! Да живее Конституционното събрание!”
Идва и спонтанен възглас от редиците на новодомците: „Да живее Мадуро!” Водещият незабавно реагира: „Така е, да живее нашият президент Николас Мадуро, нашият работнически президент!”.
На фиестата беше пълно с деца и прегръдката с няколко от тях ми остана като най-топъл спомен от този празник.
![На фиестата беше пълно с деца и прегръдката с няколко от тях ми остана като най-топъл спомен от този празник. Снимка: Виктор Простов](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/94-a-IMG_0714-1024x768.jpg)
Често наричат Боливарската революция не само социалистическа, но и феминистка. Така я е определял и самият Чавес. Роден в семейство със седем деца и отгледан като малък заедно с двама от братята си от бабата по бащина линия, той се прекланя пред всеотдайния дух на жената, която е стожерът на венесуелското семейство, грижи се за прехраната и образованието на децата, най-остро чувства социалното неравенство и самоотвержено се бори за справедливост. Жените днес са най-дейните чавистки. На първа линия са в комуналните съвети, в социалните и граждански инициативи, във всички прояви на „участващата демокрация”.
Такава е и Ана Родригес, която взе микрофона при нашето посрещане в Тюна, за да ни увери как тя и съседите ѝ вярват в революцията и в тогава все още наскоро избраното Национално конституционно събрание. Именно тя ни разказа как 191 семейства дошли в Тюна още преди пет години от попиляната от стихиите Ла Вега. Как се научили на дисциплина от приютилите ги военни. Как вече са заселени 23 от общо 43-те строящи се блока. Колко са благодарни „на бог, на Чавес и на Мадуро” за това, че имат нови домове. И със същата решителност и устрем жената не пропусна да заяви, че използва струпалите се камери, за да настои президента и вицепрезидента да дойдат в тази част на Тюна, да видят как живеят хората и да се убедят, че другото може и да е добре, но още им липсва непостроеното засега училище…
![Ана Родригес. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-e5-DSC00434-1-1024x992.jpg)
Ето така действат чавистките. Не само викат „Вива”, но не се колебаят и да изискват от водачите си. И са убедени, че те ги чуват. Думите на Ана Родригес бяха тиражирани от повечето национални медии и планираният строеж на училище наистина бе пришпорен.
Същата Ана се оказа и сърцето на предимно женската вокално-инструментална група, която разпали огнена фиеста, докато други жени от новодомките ни гощаваха с приготвени от тях местни специалитети.
![С песента "Да живее любимата ни Венесуела!" тази самодейна вокално-инструментална група включи в танците всички чуждестранни делегати. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-e6-DSC00441-1024x768.jpg)
![Новодомките ни нагостиха с приготвени от тях венесуелски специалитети. Снимка: Къдринка Къдринова](https://baricada.org/wp-content/uploads/2018/01/95-e7-IMG_0716-1024x768.jpg)
Повечето чужди делегати, сред които генералният секретар на Финландската комунистическа партия, достолепен професор от Китай, писателка от Аржентина, индийски университетски преподавател и много други, напълно се предадоха на заразителните венесуелски ритми…
(Очаквайте продължението „Лицата на Венесуела: 2. Война, мир и тоалетна хартия“)