Подкрепа за независимия курс на развитие на Венесуела, осъждане на отправените от САЩ заплахи за военна намеса в страната, настояване за отмяна на наложените американски санкции, противопоставяне на медийната и икономическата война, водена срещу венесуелския народ, разкриване на истината за положението в родината на Симон Боливар и Уго Чавес… С такива мотиви в Каракас се събраха на международната среща за солидарност с Боливарската революция под надслова „Всички сме Венесуела” около 200 делегати от над 60 страни. Сред тях са и двама български представители от Асоциацията за приятелство „България-Венесуела” – Виктор Простов и Къдринка Къдринова, специален пратеник на „Барикада”.
След първите два дни на срещата посланията и обхвата ѝ станаха доста по-мащабни и вече предвиждат изграждането на широка и координирана международна мрежа за антиимпериалистическа солидарност с всички народи, борещи се за мир, независимост, социален напредък, алтернативно развитие, против външен диктат и чужди интервенции. Предвижда се също създаването на платформа за независима алтернативна журналистика, която да информира обществата за всичко премълчавано от големите медийни компании, обвързани с транснационални интереси.
Тези идеи изкристализираха в процеса на обсъжданията и дискусиите и особено след вълнуващата над 4-часова среща, която делегатите имаха на 17 септември с президента на Венесуела Николас Мадуро. Срещата беше предвидена в програмата и всички я очакваха с нетърпение, за да чуят от първоизточника подробности за ситуацията в страната. Градусите на емоцията и ентусиазмът обаче се вдигнаха неимовоерно, след като се оказа, че в срещата ще участва и още един президент, пристигнал специално за събитието – лидерът на Боливия Ево Моралес. Третото официално лице бе братът на Уго Чавес – Адан Чавес, който в момента отговаря за международните връзки на наскоро избраното Национално конституционно събрание на Венесуела.
Срещата се състоя на планинския връх, извисяващ се на 2300 метра над Каракас – Уарайра Репано, до който се стига единствено с лифт. Дотам първо бяха извозени делегатите на „Всички сме Венесуела”, а след това, докато те заемаха местата си в залата в изградения на върха конферентен център, на голяма видеостена беше пуснато пряко включване как също с лифтова кабинка пристигат и Мадуро заедно с Моралес. Едва тогава чуждестранните гости разбраха, че им предстои да се срещнат не само с венесуелския, но и с боливийския държавен ръководител.
Всъщност Мадуро всяка седмица има подобни изяви – отива във фабрики, народни квартали, селски общини, университети и т.н., където в пряк диалог със събрани местни представители обсъжда най-актуалните събития и проблеми в страната. Всичко се излъчва директно – и по държавния телевизионен канал VTV, и във Фейсбук. Обикновено тези срещи стават в неделя, затова си имат и надслов – „Недели с Мадуро”.
Разбира се, този път още с влизането в залата на Мадуро, Моралес (когото всички наричат просто Ево) и Адан Чавес делегатите вкупом скочиха на крака и се втурнаха към тях, въпреки неособено успешните опити на охраната да ги възпре. Мнозина успяха да се ръкуват, да се прегърнат и дори да се снимат с любимците на лява Латинска Америка, които с удоволствие откликваха, шегуваха се и дори раздаваха автографи.
Самата среща също протече изключително неформално, в разговорен стил. Наред с многото важни политически оценки и разкрити подробности за протичащите процеси и събития във Венесуела, Боливия и цяла Латинска Америка, Мадуро, Ево и Адан Чавес включиха и много лични спомени, шеги, емоционални препратки към историята.
Мадуро сложи акцент върху необходимостта да се разказва пред света истината за Боливарската революция и за непрестанната икономическа и медийна война, която се води срещу нея с цел да се събори законно избраното държавно ръководство. Той даде много детайли около мирния диалог, който по инициатива на венесуелското правителство се води с опозицията на територията на Доминиканската република, като в този процес посредничат още Боливия, Никарагуа, Мексико и Чили.
Президентът на Венесуела иронизира многократно онези опозиционни лидери, които се опитват да отричат, че такъв диалог се води, стремейки се да поддържат образа си на непримирими противници на „диктатора” Мадуро. Имаше и не по-малко иронични коментари относно тази тъй особена „диктатура”, която след идването на власт на Чавес през 1999 г. най-демократично е провела 20 различни видове избори. С напълно прозрачно и демократично гласуване бе избрано и Националното конституционно събрание, в което опозицията отказа да участва, въпреки предоставената ѝ възможност за това.
Мадуро разказа как дори по настояване на международния посредник Хосе Луис Родригес Сапатеро (бивш премиер на Испания) правителството е било готово да отложи изборите в последния момент, за да се запише за участие в тях и уж размислилата опозиция. Но тъкмо когато споразумението е било готово, едно обаждане от чужбина отвоно е отказало опозиционерите да участват.
Президентът на Венесуела разказа и за подготовката на предстоящите на 15 октомври местни избори във Венесуела, в които вече опозицията е решила да се включи.
Мадуро сърдечно благодари на делегатите на „Всички сме Венесуела” за солидарността и за усилията да разкриват по страните си истината за ставащото в неговата родина. Той специално наблегна на необходимостта от още по-голямо активизиране на това движение най-вече в социалните мрежи, които засега по-ефективно се използват за прокарване на империалистическия и неолибералния дискурс към развитието на света и обществените отношения. „Най-голямата медия днес са социалните мрежи,” подчерта Мадуро, изтъквайки и ролята на алтернативната и независима журналистика, за да може моралът и ценностите на антиимпериалистическата солидарност да достигат до повече хора.
Венесуелският президент подчерта, че неговата страна твърдо ще продължи да отстоява своя независим курс на развитие, разчитайки на подкрепата и приятелството на световното движение за солидарност, както и на такива държави като Китай, Русия, Индия и др. Мадуро отново припомни решението си отпреди броени дни, взето като реакция на санкционната мярка от САЩ да забрани котировките на венесуелския петрол на международния пазар да се правят в долари. В отговор венесуелският президент обяви, че държавата му преминава към използване в нефтената търговия на китайски юани, руски рубли и индиийски рупии.
На свой ред по време на срещата с участниците във „Всички сме Венесуела” Ево Моралес развълнува всички със свои разкази за трудния си път от синдикалист и защитник на правата на местното индианско население до президент. Той сподели и емоционални моменти от подкрепата и напътствията, които е получавал от Уго Чавес и Фидел Кастро, и също наблегна на голямата сила на антиимпериалистическата солидарност.
За това говориха и всички изказали се чуждестранни делегати. Сред тях бяха синът на героя от националноосвободителната борба на Демократична република Конго Патрис Лумумба – Роналд Лумумба, левият кандидат за президент на Чили Алехандро Наваро, китайският професор Сун Син Сен, бразилската представителка в Световния съвет на мира Мария Сокоро и много други.
Същите теми бяха в центъра на обсъжданията на работните маси още в първия ден на срещата, когато бяха изказани и многобройни конкретни предложения за изработването на план за предстоящи действия и за разрастването на движението до международна мрежа за антиимпериалистическа солидарност. Идеята за платформа за алтернативна журналистика също бе разработена подробно. Подготвя се и заключителна прокламация на форума в същия дух – разбира се, с акцент върху солидарността с Венесуела и върху тезата, че посегателството срещу нея е и посегателство срещу всички народи по света, отстояващи мира и независимостта.
С този дух е просмукана цялата среща още от своето тържествено откриване на 16 септември, състояло се в един от най-големите културни центрове в Латинска Америка – впечатляващия с футуристична архитектура и с мащабни пространства театър „Тереса Кареньо” в Каракас.
Голямата му зала, ехтяща от скандирания и лозунги в подкрепа на революционната борба на целия латиноамерикански континент, събра и чуждестранните участници, и представители на много венесуелски младежки, синдикални, женски, индиански и други социални организации, които са и същинският гръбнак на Боливарската революция.
Градусът на емоцията бе вдигнат допълнително от изпълненията на един от многото детски и младежки оркестри, с които е известна Венесуела – от десетилетия това е нейната уникална форма да социализира и да дава културен тласък на младото поколение от всички социални прослойки.
Известни венесуелски певци изпълниха заедно далата мотото на форума песен „Всички сме Венесуела”.
С пламенни думи към чуждестранните делегати и към венесуелските участници се обърна младият външен министър на Венесуела Хорхе Ареаса, а след него и доскорошната му предшественичка на този пост, която от началото на август вече е председателка на Националното конституционно събрание, Делси Родригес. И двамата благодариха за солидарността с Боливарската революция и изразиха решимостта на венесуелския народ да защити своите завоевания.
От името на чуждестранните делегати индийската професорка Соня Гупта подчерта, че Венесуела носи „новия дух на промяната” и е пример и вдъхновение за всички хора из различни кътчета на планетата, които искат да изградят един по-справедлив свят.
На откриването на форума бе и още един член на венесуелското правителство – много популярният министър на информацията и комуникацията Ернесто Вийегас, с когото успях да разговарям. Специално за „Барикада” той каза:
„Срещу Венесеула днес се извършва гигантска международна медийна операция, фабрикува се мега-фалшива новина, изопачава се реалността в страната ни с цел да се задуши икономиката ни. Голяма част от нещата, които се публикуват за Венесуела, са или безсрамни лъжи, или полуистини, или са манипулации. Затова е толкова важна тази среща. Вие сте тук, можете сами да се движите из улиците ни, да разговаряте с народа ни, да чуете неговите свидетелства и да отнесете оттук впечатления, които ще са напълно различни от лъжите срещу нашата страна. Много по-важно от онова, което ще кажа аз, е онова, което ще можете да видите вие тук, в родината на Боливар. Добре дошли сте всички и борбата на вашите народи е също и наша”.
В момента, в който предавам тази кореспонденция, върви форум за единството между народ и армия в защитата на Боливарската революция. След пламенно слово на министър Ернесто Вийегас и след няколко емоционални изказвания на чуждестранни делегати, реч сега произнася военният министър Падрино Лопес. Днес е вече третият ден на срещата „Всички сме Венесуела”. Предстоят посещения по различни общини, в които чуждестранните делегати да могат да разговарят с обикновените хора и да се запознаят с влиянието върху живота им на социалните програми на правителството. Вечерта ще имаме и среща с главния прокурор на Венесуела Тарек Уилям Сааб.
Във вторник ще посетим Националното конституционно събрание и ще разговаряме с депутатите там, след което ще преминем в шествие из центъра на Каракас, събирайки се накрая на митинг край президентския дворец „Мирафлорес”. Шествието ще позволи на гражданите на Каракас да види цялата пъстрота на света, събрана тук от всичките пет континента.
Много сърдечно и досега е посрещана например боливийската делегация – тя е общо от 60 души, състои се предимно от индианци, включително активисти на женски и миньорски организациии. Естествено, Латинска Америка е представена най-масово. Но дори и онези делегати, които са дошли съвсем сами от страните си, какъвто е например случаят с представителя на Финландската комунистическа партия, са приветствани изключително ентусиазирано, защото тук много високо се цени личната ангажираност на всеки участник в движението за солидарност. Както подчерта една от бразилските представителки, „тук сме не като представители на държави, а като посланици на народи, обединени от общия стремеж към един по-добър свят”.
Ето защо всички на срещата говорят за „голямата родина” на антиимпериалистическата солидарност – препратка към един известен израз ва кубинския Апостол на свободата, поета Хосе Марти, доразвит от Кубинската революция. Хосе Марти е говорил за Куба като за „малката родина”, а за Латинска Америка като за „голямата родина”. След победата на Кубинската революция Фидел Кастро и Че Гевера вече казват, че „голямата родина” на всички революционери е целият свят.
…………………………………………
По-подробни репортажи, коментари и интервюта читателите на „Барикада” ще могат да очакват след завръщането на специалния пратеник на нашето издание от Венесуела.
