Светът наопаки става все по-разпространена картинка. И все по-често пропагандата замества новината.
Венесуела е емблематична илюстрация за тази тенденция. От години вече вестите оттам, преминали през филтъра на влиятелни медийни корпорации, представят само една гледна точка. Същата, която се развява като аргумент и за санкционната политика на Вашингтон спрямо Каракас. Тази реторика вече бе поета и от Брюксел.
Естествено, през същата призма бяха поднесени и състоялите се на 20 май избори за президент на Венесуела. Американският вицепрезидент Майк Пенс ги заклейми като фарс и обяви победата на Николас Мадуро за нелегитимна, а титулярът Доналд Тръмп побърза да въведе нова порция от любимите си санкции, които венесуелците не наричат другояче, освен икономическа война. От САЩ отново бе напомнено, че „всички опции остават открити” като отговор спрямо положението във Венесуела, включително и военната.
Висшата представителка на ЕС по външната политика Федерика Могерини също не пропусна да се изкаже и да обяви, че венесуелските избори били „изпълнени с нередности”, не отговаряли на международните стандарти, не били демократични и прозрачни и т.н. Предупреди, че ЕС щял да обмисля „ответни мерки”. Удивително е откъде тя черпи информация за подобна категориност, след като въпреки специалната покана от Каракас, отказа да изпрати на вота официални наблюдатели на ЕС. Как е възможно да съдиш нещо, което дори не си пожелал да видиш?
За разлика от уважаемата г-жа Могерини, аз бях във Венесуела на изборите, видях как хората там гласуват, чух какво говорят и тук поднасям моя свидетелски разказ.
Международни наблюдатели на венесуелските избори все пак имаше. Сред тях бе и евродепутатът от Португалия Жоао Пимента Лопес, представител на групата на Левицата в ЕП, включил се в мащабната наблюдателска мисия на влиятелни политически, обществени и културни дейци от десетки страни, дошли във Венесуела да видят с очите си как се гласува там и има ли демокрация.
С Жоао Пимента се паднахме в един автобус, когато тръгнахме на обиколка из центровете за гласуване в изборния ден – на 20 май. Бяхме в групата от над 150 „съпровождащи изборния процес гости”, поканени от венесуелското министерство на външните работи с мисията на наблюдатели.
Сред нас имаше активисти на обществени организации и социални движения, журналисти, юристи, членове на национални парламенти – а и на Европарламента, както стана ясно.
Може да се каже, че ние бяхме представители на т. нар. народна дипломация, чиято роля дейците на Боливарската революция много държат да развиват. Мнозина се познавахме още от състоялия се в Каракас през септември м.г. Световен диалог за мир „Всички сме Венесуела”.
Отделно от нас имаше и няколко експертни групи международни наблюдатели – главно специалисти по изборни законодателства и процедури с опит от други наблюдателски мисии. Имаше и изтъкнати политици. Сред тях изпъкваха имената на бившия испански премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро, както и на експрезидентите на Еквадор и на Хондурас – Рафаел Кореа и Мануел Селея. Последните двама дадоха и блиц-интервюта специално за „Барикада” в изборната нощ (виж по-долу).
Свой мониторинг извърши и наблюдателската мисия на COPРPAL (Conferencia Permanente de Partidos Políticos de América Latina – Постоянна конференция на политическите партии в Латинска Америка).
Двете институции, поканили чуждестранни наблюдатели, бяха CNE (Национален изборен съвет), който съответства на нашата ЦИК, и венесуелското министерство на външните работи.
Конкретно за нашата над 150-членна многонационална група „съпровождащи изборния процес гости” домакините ни от венесуелското външно министерство организираха в изборния ден посещения на различни изборни центрове в столицата Каракас и из страната. Всички те са под „шапката” на CNE.
Бяхме разпределени в 4 автобуса и всеки потегли в различни посоки. Автобусът, в който се паднах аз, ни откара в четири центрове за гласуване – три в Каракас и един в пристанището Ла Гуайра на Карибско море. Всички те бяха разположени в училища и във всеки имаше по няколко секции.
Навсякъде ни посрещаха координаторите на тези центрове и ни обясняваха подробностите по изборната процедура. Присъствахме и пряко на гласуването на много граждани в различните секции в четирите посетени от нас училища. Трите в Каракас се намираха в кварталите „23 януари” (район „Канята”), „Ел Вайе” и „Санта Тереса”.
Разговаряхме и с хората, които очакваха реда си за гласуване, насядали по столове в училищните коридори и вътрешни дворове. На две от местата имаше и опашки отвън, пред училищата.
Всички, дошли да упражнят правото си на глас, бяха спокойни, много дружелюбни, готови за снимки и контакти, някои сами ни заговаряха и настояваха да разкажем после, че венесуелският народ иска мир и спокойно развитие за страната си.
Така в училището в „Ел Вайе” към нас се обърна Франсис Ребелде (виж видеото по-горе), която заедно с други избиратели очакваше да я повикат, за да даде вота си. Тя каза: „Ние идваме да гласуваме тук без никакви съмнения. Ние, във Венесуела сме суверенни, имаме си нашите права, а не както разправят за нас в чужбина, че ни карали насила да идваме да гласуваме. Нищо подобно, винаги сме гласували свободно, никога не е имало измами. Лично аз винаги съм идвала да гласувам тук, винаги процесът е един и същ. Вярвам в този процес и че Венесуела ще върви напред. Ние сме суверенен, смел, борчески народ, ние сме народът на Симон Боливар. Независими сме!”.
Процедурата по гласуване е бърза и лесна. Първо избирателят отива на маса, където е инсталирана машина за идентифициране по пръстов отпечатък. Дава на представители на изборната комисия личната си карта, те вкарват номера ѝ в машината, после човекът си слага пръста в нейния специален улей и когато се получи сигнал, че самоличността му е потвърдена, пристъпва към самото гласуване.
Отива зад параван, издигнат от разтворени кашони с емблемата на CNE върху друга маса. Кашоните крият от останалите какво има на масата. А там се намира машината за гласуване (тя се „отключва“ автоматично едва тогава, когато другата машина – за отпечатъци – потвърди самоличността), както и табло със снимките и номерата на всички от кандидатите.
Гласоподавателят остава съм с машината за гласуване и таблото и трябва също сам да натисне бутоните на машината, съответстващи на неговия избранник. Когато го направи, машината пуска хартиен фиш, на който е отбелязан изборът му. Избирателят сгъва фиша, излиза от паравана, отива до урната в средата на класната стая и пуска вътре фиша.
После се отправя към другата маса с представители на местната изборна комисия. Там потапя пръста си в неизтриваемо мастило, оставя своя отпечатък в списъка с гласувалите избиратели и се разписва. Това е всичко.
Ако някой избирател се затрудни зад паравана технически и има въпроси по функционирането на машината, председателят на изборната секция може да се доближи до него, но без да влиза зад паравана, и да му даде по-подробни разяснения.
На нас – „съпровождащите изборния процес гости” – ни разрешиха да снимаме всичко, но не и машината за гласуване зад паравана. Казаха, че това не е разрешено от CNE от съображения за сигурност. Оставиха ни само да минем край машината и да разгледаме всичко зад паравана, за да се убедим, че няма нищо нередно.
Впрочем, според други участници в групата ни ден преди вота те са били закарани в централата на CNE, където са им дали възможност сами да изпробват машините за гласуване и да проверят надеждността им. Аз нямах този шанс поради късния график на пътуването ми.
В изборните секции ни обясниха, че двойното подсигуряване – гласуване хем с машината, хем с хартиен фиш в урната – се прави, за да може след това лесно и бързо да се проверят данните от машината. При всички проведени досега за последните 20 години 24 гласувания във Венесуела нито една проверка не е показала разминаване между машинния вот и отбелязаното в хартиените фишове.
Това е същата система за гласуване, с която чавистите са спечелили 22 от въпросните 24 избори. Пак с нея опозицията пък е печелила в два от тези 24 случаи. Всеки път, когато опозицията губи, тя декларира, че има фалшификации (въпреки че никоя извършена по тези сигнали проверка никога не доказва нищо подобно), а при двата пъти, когато е печелила, е приела резултатите за напълно легитимни.
След една от проверките на венесуелската изборна система, извършена през 2012 г. от фондацията на бившия американски президент Джими Картър, който по никакъв начин не споделя идеите на чавизма, лично той нарече тази изборна система „най-добрата в света”.
При всяко гласуване всички участващи кандидати и политически сили имат право на свои „свидетели” – така се наричат делегираните от тях лица, на които CNE издава специална акредитация. Те проследяват целия изборен процес и сигнализират, ако установят нарушения.
В секцията в квартал „Санта Тереса” се запознахме с такъв един „свидетел” – Джон Рамирес, който беше представител на опозиционния кандидат-президент Енри Фалкон. Младежът ни показа и документа за удостоверяване на неговия статут на свидетел, който му беше издал CNE.
Преди да продължа с останалите преки впечатления е необходима малка ретроспекция, за да се разбере защо сегашното гласуване за президент на Венесуела се отличаваше с особен драматизъм. Както е известно и вече стана дума, страната е обект на финансово-икономически санкции от страна на САЩ и ЕС и на доста изопачено представяне на обстановката в нея от страна на големите световни медии.
В Каракас това болезнено се възприема като икономическа и медийна война, като намеса във вътрешните работи и насърчаване към държавен преврат. Санкциите несъмнено влошават икономическото положение в страната и снабдяването на населението с потребителски стоки, помпат инфлацията и спекулата, пряко са насочени към провокиране на обществено недоволство. Тези средства не са нови – прилагани са още при подготовката на преврата в Чили през 1973 г.
Тръмп въведе първата серия свои санкции спрямо Венесуела още миналата година, когато венесуелската опозиция, влизаща в обединението MUD (Mesa de la Unidad Democrática – Маса на демократичното единство), обяви, че отказва да признае избраното на 30 юли 2017 г. Национално конституционно събрание. Вашингтон и Брюксел също не го признаха. А то бе избрано по инициатива на венесуелския президент Николас Мадуро, за да намери конституционен изход от залялата страната вълна от брутални улични сблъсъци с много жертви, напътствана от опозицията през май, юни и юли м.г.
Масовото участие на венесуелците в изборите за Национално конституционно събрание даде ясен знак на опозицията, че хората отхвърлят нейните насилнически методи и безредиците спряха. Отслабена и разцепена, опозицията все участие в изборите за губернатори през октомври м. г., но спечели само в 4 от общо 23-те щата на страната – което бе недвусмислен индикатор за слабата подкрепа за нея в обществото.
Междувременно правителството форсира протичащия с международно посредничество в Доминиканската република мирен диалог с опозицията. Целта бе да се постигне конструктивното ѝ включване и в президентските избори тази година. След дълъг и сложен процес на преговори, в които водещ посредник бе бившият испански премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро, в началото на 2018-та бе изготвено споразумение между правителството и опозицията, съдържащо гаранции за демократичното опозиционно участие в изборите.
Но в последния момент преди подписването му, след обаждане от тогавашния американски държавен секретар Рекс Тилеръсн, делегацията на опозицията отказа да го подпише. Партиите от MUD обявиха, че няма да участват в изборите, защото гаранциите за демократичността им не били достатъчно, и настояха вотът да бъде отложен. А ако все пак бъде проведен, декларираха, че ще го бойкотират и ще призоват поддръжниците си да не гласуват изобщо, за да делегитимират самата процедура. Вашингтон и Брюксел открито взеха страната на MUD. В този отбор са също и 14 десни правителства от Латинска Америка, известни като Групата от Лима.
Отговорът на президента Мадуро бе, че конституционният срок за провеждането на изборите е тази година и те ще се състоят както е предвидено от законите на страната, независимо дали MUD ще участва или не и независимо дали това се харесва или не на чуждестранните ѝ поддръжници. Първоначалното намерение беше вотът да се проведе още през април, но след консултации със CNE той бе насрочен за 20 май.
Още при оповестяването на това решение САЩ и ЕС обявиха, че няма да признаят изборите, защото нямало да бъдат демократични. Дойдоха и нови санкции.
Тази преднамерено раздухвана кампания с предварително заклеймяване на изборите още преди да са се състояли е и един от мотивите венесуелските власти да са убедени, че са обект на пропагандна война. Съвсем основателно и Сапатеро в качеството си на наблюдател в деня изборите – на 20 май – заяви пред наобиколите го журналисти, че категорично не споделя подобен подход. И че това носи големи рискове за стабилността във Венесеуела – страна, която според него се нуждае преди всичко от мир и от осуетяване на всякакъв риск за ескалиране на конфликта.
Факт е, че изборите доста трудно биха могли да бъдат представени като безалтернативни, защото за участие в тях освен „официалния” Николас Мадуро бяха регистрирани още трима други кандидати с опозиционни платформи. Те решиха да не се съобразяват с призива на MUD за бойкот и да лансират кандидатурите си с надеждата да преборят Мадуро чрез урните. Посланието им бе, че ако се искат промени в страната, те не могат да се постигнат с бойкоти, а трябва да се участва.
Като най-сериозен или поне най-амбициозен съперник на Мадуро бе сочен Енри Фалкон, 56-годишен адвокат.
Бил е два мандата кмет на община Баркисименто и още два мандата е бил губернатор на щата Лара. Бил е член на Националното конституционно събрание през 1999 г. и активист на партията, създадена от Уго Чавес, „Пета република”, както и на Единната социалистическа партия на Венесуела, а и на „Родина за всички”. През 2010 г. се отцепва от тази политическа тенденция и създава своя партия – Прогресивен съюз. Освен от тази организация, кандидатурата на Фалкон бе издигната и от Социалхристиянската партия (КОПЕЙ), от Движението към социализъм (МАС) и Екологичната партия. Фалкон бе смятан за съперника на Мадуро с най-добри шансове за представяне – прогноза, която се оправда с класирането му като втори във вота. Но на резултатите ще се спрем след малко.
Хавиер Бертучи, 48-годишен предприемач и евангелистки пастор, също бе кандидат.
Директор на Гражданското сдружение „Евангелието променя”, чрез което осъществява религиозното си лидерско влияние във Венесуела. Лансира идеите си по радиото и телевизията. В много венесуелски и чуждестранни медии името му се завъртя като на един от фигурантите на скандала „Панамски досиета” с укриване на капитали в офшорки. През 2010 г. е бил съден за контрабанда на гориво.
Рейналдо Кихада, 58-годишен електронен инженер, също се включи в надпреварата.
Роден е в Швейцария, където баща му е бил на работа като дипломат. Кандидат е от партията „Патриотично народно единство’89”. Също като Фалкон, е бил активист на Единната социалистическа партия на Венесуела. Оттегля се от нея и основава собствената си партия (която сега го издига като кандидат) след смъртта на Уго Чавес през 2013 г.
Пристигнах в Каракас на 19 май, ден преди изборите, и свидетелствам, че по пътя от летището до хотела на много места видях огромни билбордове с лика на Фалкон.
Имаше и на Мадуро, но категорично на Фалкон бяха повече. Вече в деня на самия вот видях и доста плакати на Бертучи из по-малките улици.
Венесуелските закони не изискват плакатите и билбордовете да се махат в деня на гласуването. Затова по този повод и нямаше никакви оплаквания от страна на никой кандидат, включително и от опозицията.
Нямаше оплаквания и по повод засиленото присъствие на армията, която охраняваше всички изборни центрове. Съображенията за сигурност вече изглеждат неоспорими за всеки венесуелец след трагедията на уличното насилие от миналото лято, отнела живота на над 120 души.
Ако днес заговорите със случаен венесуелец за онези „протести” и за жертвите, поне в две трети от случаите ще чуете, че вината е на радикалната опозиция, провокирала сблъсъците и тласнала „заблудените момчета” да се целят по силите за сигурност със самоделни оръжия, често гръмвали в ръцете им, и да мятат коктейли „Молотов”, взривявали се също още преди да бъдат хвърлени.
Най-ужасен е случаят с Орландо Фигерас – чернокожо 21-годишно момче, което бе нападнато, пребито и подпалено живо от антиправителствени демонстранти на площад „Алтамира” в Каракас на 20 май 2017 г. Причината за това зверство се оказа в това, че озверелите нападатели сметнали черния и бедно облечен Орландо за чавист… Въпреки лечението около две седмици по-късно момчето почина…
Не знам дали беше съвпадение, но и изборите за президент на Венесуела се състояха точно на 20 май, навръх годишнината от нападението над Орландо Фигерас, което стана за венесуелците разтърсваща аларма, че не бива да оставят омразата и агресията да завладеят страната им.
В изявление по телевизията в деня на вота – тазгодишния 20 май, вторият човек в управляващата Единна социалистическа партия на Венесуела (PSUV – по испанската абревиатура) Диосдадо Кабейо обяви, че отива да гласува именно в памет на Орландо Фигерас.
Самият действащ президент Николас Мадуро също се появи по телевизията сутринта в изборния ден, за да призове сънародниците си да гласуват – независимо за кого, но да гласуват, за да отстоят демокрацията. Призова ги също да изберат мира пред куршумите.
Разбира се, тези изявления се тълкуваха както от не пожелалата да се включи във вота опозиция, така и от участвалите опозиционни кандидати, като въздействие върху избирателя.
Смятаният за водещ опонент на Мадуро в надпреварата Енри Фалкон обаче вдигна най-много шум не заради това, а заради друго – според него на много места така наречените „червени пунктове” на PSUV и на местните комунални съвети били недопустимо близко до изборните секции и техни емисари влияели пряко на избирателите чрез друг специфичен атрибут, известен като „лична карта на родината”.
Въпросната „лична карта на родината” бе въведена миналата година. Тя съдържа подробна информация за социалния статус на притежателя и така правителствените социални програми могат по-точно да преценят дали съответното лице подлежи на повече или по-малко социални помощи. Трябва да се има предвид, че поради продължаващото затруднено снабдяване с храни и хвърчащата инфлация и спекула, вдигнали до небесата цените на „свободния пазар”, венесуелците оцеляват главно благодарение осигуряваните чрез системата CLAP (Местни комитети за прехрана и продукция) субсидирани пакети с храни на символични цени. Получават ги по месторабота и по местоживеене.
Освен това заплатите им са комбинирани и с допълнителни бонове, които отново са за храни и други стоки от първа необходимост. Разпределението ето на тези бонове се извършва чрез данните, предоставяни от „лична карта на родината”.
Опозицията вдига по принцип много шум за тази система, защото ако човек по идейни съображения не желае да се впише в нея, не получава или получава по-рядко въпросните бонове и пакети от CLAP.
А ето и връзката с изборите. Според Фалкон емисарите на PSUV и комуналните съвети събирали данни кой от притежателите на „лична карта на родината” е гласувал (внимание – не за кого, а дали изобщо е гласувал) и така създавали у хората впечатление, че ще получат някой допълнителен бон за гласуването… Странно и витиевато обвинение от сорта на така модерното напоследък „обосновано предположение”… Защото черно на бяло не беше извадено нищо, потвърждаващо такива хипотези. Никой никакви бонове нито е предлагал, нито е получавал при вота.
Що се отнася до споменатите „червени пунктове” – това са импровизираните маси, на които чавистки активисти отбелязваха именно дали са гласували излезлите вече от изборните секции хора.
Впрочем, хората чинно се редяха на опашки пред тези маси и сами желаеха да заявят, че са гласували. Мнозина размахваха гордо и своята „лична карта на родината”. Видяхме това още рано сутринта на 20 май в район „Канята” на квартал „23 януари”, но не видяхме някой нещо да им дава. Всъщност чавистите така просто водеха своя паралелна сметка на гласувалите, за да я засекат после с официалните данни.
Важно е да се подчертае, че право на такива „червени пунктове” имаха всички партии, излъчили свои кандидати в изборите.
По закон „червените пунктове” трябва да са най-малко на 200 метра отдалечени от центъра за гласуване. Така и беше в случая с пункта в „Канята”, който видяхме.
Фалкон протестира, защото според него на много места това разстояние не се е спазвало, а чавистки активисти влизали по самите секции да правят анкети. В изборния център в квартал „Санта Тереса” координаторката ни разказа, че при нея е имало такъв случай, но тя е настояла жената, която се опитала да го прави, да излезе и да се отдалечи на 200 метра.
Лично председателката на CNE Тибисай Лусена в течение на изборния ден, когато се появиха първите такива обвинения от Фалкон, излезе с изявление и настоя всички активисти от „червените пунктове” стриктно да спазват посоченото в закона разстояние.
Така че нарушенията едва ли могат да се приписват на официалните власти, а по-скоро на престараването на местни активисти.
Личните ми впечатления са за един наистина много спокоен изборен ден, в който не видях намусени лица, а процесът на гласуване протичаше гладко и с рутина – личеше, че хората са свикнали от многото проведени досега избори в страната.
Разбира се, най-голямата интрига до вечерта, когато бяха обявени официалните данни, беше процентът на участие във вота. За чавистите беше много важно да постигнат достатъчно представителен процент на участие, за да бъде авторитетен изборът и за да се покаже, че бойкотът на опозицията не работи.
Вечерта, когато председателката на CNE обяви, че са гласували 46% от имащите право на глас около 20 милиона венесуелци, това беше радостна новина за екипа на Мадуро. Защото в течение на деня доста чуждестранни медии спекулираха, че участието е под 20%.
В коментарите по-късно самият Мадуро, а и всички авторитетни лица от ръководството на страната непрекъснато подчертаваха, че този процент на участие е знак за висока съзнателност и себеотрицание от страна на венесуелския народ, който от толкова време е подложен на жестока икономическа война и на сериозни лишения, но въпреки всичко е излязъл, за да участва демократично в решаването на съдбата на страната.
На свой ред опозицията и големите световни медии атакуваха, че това е нечувано нисък процент на участие, защото във Венесуела обикновено излизат да гласуват по около 80% от избирателите.
От чависткия лагер съответно пък репликираха с данните от гласуванията в други страни – например, как в Чили сегашният президент е избран с гласовете на 42% участвали във вота. Припомняха и данните за ниско участие при избирането на Бил Клинтън в САЩ или на Еманюел Макрон във Франция.
Факт е, че чавистите смятат постигнатия сега процент участие за добър, защото пропагандният натиск върху избирателите да не се гласува беше наистина много силен и комбиниран с всичките тези санкции, които целят все по-голям срив в икономиката, невъзможност за международни разплащания, пълна блокада на държавата, забрана на сделки с венесуелския държавен дълг и т.н.
Конкретните резултати на четиримата участвали в изборите кандидати, които Тибисай Лусена обяви късно вечерта на 20 май в CNE, вече са добре известни. Победата отиде при Николас Мадуро с близо 68% или около 6 милиона гласа, втори бе Енри Фалкон с около 21% или около 1 милион и 900 000 гласа. 10% или около 900 000 гласа взе Хавиер Бертучи. Последен с 0,4% или около 34 000 гласа остана Рейналдо Кихада.
Веднага след оповестяването на резултатите станахме свидетели на още една интересна проява на венесуелската демокрация. Всъщност въпросният CNE е съставен от четирима „ректори” (така ги наричат) и от един председател, в случая Тибисай Лусена. Сред четиримата „ректори” има три са жени и един мъж – Луис Емилио Рондон. Оказа се, че той е опозиционно настроен.
След като Тибисай Лусена приключи официалното изявление от името на CNE, Рондон застана зад един друг микрофон, инсталиран до трибуната, и дръпна пламенна опозиционна реч, в която повтори всички обвинения спрямо провеждането на изборите, вече повдигнати в течение на деня от Енри Фалкон.
Повечето международни наблюдатели, които бяхме в залата, се струпахме, разбира се, около него, за да го чуем. Но мнозина не можеха да повярват, че това се случва – как така, нали уж управлението в страната държало всичко под контрол, възможно ли е да бъде оставен член на такава институция като Националния изборен съвет, да излиза не просто с алтернативно мнение относно изборите, а с нападателно-обвинително? Не трябва ли да спазва някаква институционална дисциплина?
Не, Рондон изнесе словото си, което бе три пъти по-дълго, отколкото на Тибисиай Лусена, без никакво притеснение, беше записан от всички акредитирани чуждестранни медии, после даде и обилни интервюта, тиражираха го по цял свят.
Но ако за някои колеги журналисти мнението му бе олицетворение на неговата лична бунтовност, за мен пък, а и за мнозинството от наблюдателите, бе по-скоро доказателство за истинската демократичност на Венесуела, където всеки е свободен да изразява мнението си.
Сред многото чуждестранни наблюдатели, както споменах, бяха и експрезидентите на Хондурас и Еквадор – Мануел Селая и Рафаел Кореа.
В емоцията на следизборната нощ и в блъксканицата сред многото желаещи да се снимат с тях успях все пак да взема по едно блиц-интервю и от двамата. Ето интервютата.
МАНУЕЛ СЕЛАЯ, експрезидент на Хондурас:
Г-н президент, какви са впечатленията ви от изборите във Венесуела?
– Тук имаме нещо повече от просто изборен процес. Това е битка между глобалния, потисническия, изключващия, неморалния капитализъм и един социалистически процес, който се стреми да даде независимост и суверенитет на венесуелския народ. Мога само да поздравя този народ за неговите усилия. Въпреки че е блокиран отвън икономически, той иска мир и отправя послание на толерантност.
За вашата родина Хондурас какво ще кажете, как ще опишете накратко обстановката там?
– В Хондурас САЩ налагат военна диктатура. Ние сме най-бедните, най-изпадналите в света. Имаме прекомерна употреба на сила от срана на държавата спрямо народа и всичко това се поддържа от САЩ. У нас САЩ крепят тази диктатура, а тук, във Венесуела, критикуват демокрацията.
РАФАЕЛ КОРЕА, експрезидент на Еквадор:
Какво мислите за изборния процес във Венесуела, г-н президент?
Процесът е напълно коректен и чист. Казвам го като пряк свидетел – посетих 4 изборни бюра тук, в Каракас. Според мен процесът е перфектен. И това е много солидна изборна система, която няма как да бъде оспорена.
Латиноамериканската революция ще продължи ли на фона на тази офанзива отдясно?
Латиноамериканската революция преживя тежки удари от всякакъв характер. Сблъскваме се с „партията на медиите” – с корумпираната преса. Тя е много корумпирана наистина, специално в Латинска Америка. В Бразилия видяхме държавен преврат, в Еквадор – едно голямо предателство, потъпкващо конституционния ред. Но ние имаме пълно доверие в съзнателността на нашите народи, които са в състояние да преценят къде е истината.
Благодаря ви!
И една голяма прегръдка за България!
Другият много търсен за интервюта и коментари чуждестранен наблюдател беше бившият премиер на Испания Хосе Луис Родригес Сапатеро, широко известен тук най-вече заради посредническата си мисия между правителството и опозицията на преговорите в Доминиканската република, завършили така разочароващо и за него. Ето какво каза Сапатеро пред наобиколилата го тълпа журналисти, когато го попитаха дали и занапред ще дава своя принос за установяването на вътрешен диалог във Венесуела:
„За мен ключовата дума преди, по време и след изборите е мир. Убеден съм, че процесът на диалог е не само необходим, но и неизбежен. С оглед на това съм действал през всичките три години посредничество, така бих участвал и в нови усилия в тази посока.”
Що се отнася до новия-стар президент Николас Мадуро, той още в речта си в следизборната нощ обяви, че ще е президент на всички венесуелци, като благодари на всички гласували – независимо за кого. Той изтъкна също, че незабавно започва общонационален диалог за мир и кани всички свои опоненти да се включат.
Ден по-късно на тази покана откликна Хавиер Бертучи, който изцяло прие резултатите от изборите. За разлика от него Фалкон ги отхвърли и доста екзотично настоя за прегласуване в края на годината.
Бертучи бе приет от Мадуро в президентския дворец „Мирафлорес” и двамата обсъдиха какви спешни мерки трябва да се предприемат за подобрение на положението в страната.
Мадуро вече сформира новото си правителство и даде в него ключовия пост на министър на икономиката на авторитетната икономистка Паскуалина Курсио, която наистина трябва да направи чудеса, за да подобри икономическото положение, особено на фона на въведените от Вашингтон и обещаните от Брюксел нови санкции.
„Венесуела днес е нашата предна фронтова линия. Оцеляването и продължаването на Боливарската революция е залог за бъдещето на левицата в цяла Латинска Америка”. Това ми каза на тръгване от Каракас учителката и социална активистка от Асунсион, Парагавай, Мирта Бонси, която също бе в нашата наблюдателска група.
А онова, което бих казала аз в заключение, е, че бях дълбоко развълнувана отново да се потопя сред топлия и обичлив венесуелски народ с неговия стремеж към мирно, спокойно, независимо и достойно развитие на страната му.
