В категории:Латинска Америка / Свят

Венесуела в окото на урагана – ще бъде ли възпряна войната?

Има или няма хуманитарна криза в латиноамериканската страна? Защо президентът ѝ Николас Мадуро отказва помощи от Вашингтон, а приема от Русия, Китай, Индия и Куба? Какви са рисковете за Латинска Америка и световния мир, ако САЩ се намесят военно? Кой срина венесуелската икономика? Минавали ли са или не държавни пари от Каракас през България? Тези и още много въпроси повдигна обществено-медийна дискусия между дипломати, университетски преподаватели, журналисти

Дискусията започна с встъпителни изказвания от Александър Сивилов, Жоржета Пехливанова, Къдринка Къдринова и Н. Пр. Ориета Капони. Снимка: Мари Къналян
Дискусията започна с встъпителни изказвания от Александър Сивилов, Жоржета Пехливанова, Къдринка Къдринова и Н. Пр. Ориета Капони. Снимка: Мари Къналян

„Боливарска република Венесуела е в окото на урагана: изправена е пред държавен преврат, медйна война, икономическо-финансова блокада и заплаха от военна намеса, която може да съсипе страната и да предизвика тежки последствия за целия регион”. С такива думи посланичката на Венесуела у нас Ориета Капони започна изказването си на състоялата се в София обществено-медийна дискусия „Венесуела и светът”.

В хода на дебатите ѝ бе зададен въпрос и относно нашумелия случай, при който американският посланик в България Ерик Рубин сигнализира за постъпили в българска банка средства на венесуелската държавна петролна компания PDVSA, които били преведени на български гражданин. „Официалната позиция на венесуелското Министерство на външните работи е, че тук няма никакви държавни венесуелски пари. Това е поредната фалшива новина на САЩ,” отсече категорично Ориета Капони.

Дипломати, университетски преподаватели, икономисти, журналисти и експерти по латиноамериканската проблематика дискутираха в продължение на близо три часа по горещия международен казус, приковал вниманието на света и породил противоположни реакции и оценки включително и в България. Обсъждането бе организирано по инициатива на Съюза на българските журналисти, Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ), Българското дипломатическо дружество и Асоциацията за приятелство „България-Венецуела” с медиен партньор „Барикада”. Дискусията се състоя на 19 февруари 2019 г. в Пресклуба на БТА, като стремежът на организаторите ѝ бе да дадат възможност за обмен на мнения и за изказване на различни гледни точки в отговор на повишения обществен интерес.

В залата по време на дискусията
В залата по време на дискусията

Беше поднесена слабо позната на широката публика у нас информация, сблъскаха се и различни оценки и ракурси към темата. Сред повдигнатите въпроси бяха следните. Откъде идва и накъде отива превърналата се в глобален проблем венесуелска криза? Кой, как и защо претендира да определя легитимност или нелегитимност на президентската власт в Каракас? Коя своя собствена доктрина нарушават Съединените щати, признавайки самообявилия се за временен държавен глава на Венесуела Хуан Гуайдо? Контролира ли той нещо в страната си? Защо действащият президент Николас Мадуро отказва хуманитарна помощ от Вашингтон, а приема от Русия, Китай, Индия и Куба? Кой е отговорен за тежката икономическа криза в най-богатата на петрол държава? Задава ли се военен сблъсък и какви рискове ще донесе възможна американска военна намеса за Латинска Америка и световния мир? Минавали ли са или не венесуелски държавни пари през България?

Наред с посланичката на Венесуела, на дискусията присъстваха също посланиците на Палестина – д-р Ахмед ал Мадбух, доайен на дипломатически корпус у нас, и на Куба – Каридад Ямира Куето Милиан, която огласи декларация на кубинското правителство, призоваваща към спешни усилия за възпиране на подготвяната от САЩ агресия срещу Венесуела (подробностите – по-надолу).

Посланичката на Куба Каридад Ямира Куето Милиан и посланикът на Палестина д-р Ахмед ал Мадбух (вляво)
Посланичката на Куба Каридад Ямира Куето Милиан и посланикът на Палестина д-р Ахмед ал Мадбух (вляво)

Организаторите бяха изпратили покани на почти всички дипломатически мисии, представени в България, включително на всички латиноамерикански и на всички европейски посолства. Но още предварително стана ясно, че поради деликатността на темата повечето дипломатически представителства няма да участват.

Не бе получен и отговор от министъра на външните работи Екатерина Захариева, до която също беше изпратена персонална покана, съдържаща предложение в дискусията да се включат и специалисти по тематиката от МНнР.

Все пак залата на Пресклуба на БТА се изпълни с много професионалисти, свързани чрез работата си или интересите си с Венесуела и Латинска Америка.

Встъпителни изказвания направиха доц. д-р Александър Сивилов от Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”; Жоржета Пехливанова – дипломат с опит от Венецуела и други латиноамерикански държани, автор на 4 книги, сред които „Магията Латинска Америка” (2011 г.); Къдринка Къдринова, отговорен редактор на сайта на СБЖ, коментатор на сайта „Барикада”, председател на СИЖБ; Н. Пр. Ориета Капони, посланик на Боливарска република Венецуела в България.

Снежана Тодорова (вляво) и Жоржета Пехливанова
Снежана Тодорова (вляво) и Жоржета Пехливанова

Модератор бе председателят на СБЖ Снежана Тодорова, която даде думата и на всички желаещи да вземат отношение по темата или да зададат въпроси.

(Първата част от пълния запис на дискусията може се чуе и види тук.)

В своето експозе Александър Сивилов направи обзор на изборните процеси във Венесуела след идването на власт на президента Уго Чавес в началото на 1999 г. Той се спря също така икономическите проблеми, зародили се в страната след започнали спад в международните цени на петрола от 2013 г. нататък и съвпаднали с кончината на Чавес и с поемането на властта от Николас Мадуро след изборите същата година. Сивилов направи и паралел между избухналите в началото на 2014 г. антиправителствени протести във Венесуела  и разигралите се по същото време подобни събития в Украйна, довели до смяна на властта там. Той свърза влошеното днес състояние на венесуелската икономика с многобройните американски санкции, прилагани спрямо страната от 2015 г. насам, включително и най-новите, въведени пряко срещу петролния сектор в края на януари т.г. „Санкциите на САЩ пречат на Венесуела да използва нефта, за да подхранва своята социална политика”, посочи Сивилов.

Александър Сивилов (вляво) по време на изказването си
Александър Сивилов (вляво) по време на изказването си

Историкът отбеляза, че един от сериозните проблеми при разглеждането на венесуелската тема е изобилието от твърдения, и недостигът на конкретна фактология, с която те да се подплатят. Сивилов представи пред аудиторията диаграма, извадена от сайта на Световната банка, която показва движението в показателя за бедността във Венесуела от 1997 г. до наши дни. Беше обърнато внимание, че преди идването на власт на Чавес бедните венесуелци са 55% от населението. А през 2002 г. показателят вече е паднал на 31% – като резултат от социалните програми на това правителство. Ораторът отбеляза, че макар и 31% да ни изглеждат много, всъщност това е напълно съизмеримо с данните на Световната банка за България, тъй като според тях бедността у нас варира между 23 и 27%.

Сивилов обърна внимание, че през 2003 г. според Световната банка има ново повишение на броя на бедните във Венесуела, но според него това се дължи на разиграла се в онзи период голяма стачка в държавната петролна компания PDVSA и на резонанса от извършения през 2002 г. опит за преврат срещу Чавес. В последвалите години диаграмата сочи спад на бедността, като тя слиза до 26%. През 2014 г обаче отново нараства до 31%.

Сивилов обобщи: „Както изборната ситуация, така и внасяните отвън икономически проблеми, са причината за настоящата криза във Венесуела. Криза, която разцепи напълно обществото и в която външните фактори, за съжаление, са много силни. Интересите и на Съединените щати, и на другите големи играчи като Русия и Китай, тласкат тази държава към гражданска война. Дано това да бъде избегнато чрез намесата на международната общественост. Важно е тя да получи реална информация какво се случва във Венесуела. Тук е ролята на медиите, тук е и ролята на срещата, на която сме се събрали днес”.

Професионален и задълбочен анализ на венесуелската криза, изправяща не само конкретната страна, но и цяла Латинска Америка на ръба между мира и войната, направи Жоржета Пехливанова. Тя очерта актуалната картина в региона, с оглед ефекта от идването на власт в Бразилия и Мексико на такива диаметрално противоположни фигури като новите президенти Жаир Болсонаро и Андрес Мануел Лопес Обрадор. Открои и сблъсъка в борбата за влияние между великите сили: „В нейния ускорен ход към глобализация през новия век, Латинска Америка е все още разделена на няколко търговски зони в постоянна интеграция и развитие, но все по-обвързана и зависима от САЩ и Европейския съюз, а и от Китай, Индия и Русия. Политическата неуравновесеност, корупцията, инфлацията и експлоатацията отвън са оставили насред пътя на развитие много от страните в региона”. Пехливанова постави в тази група и Венесуела, изразявайки опасенията си, че за страната се готви гражданска война и „кървава баня”.

Жоржета Пехливанова (вдясно) се спря на латиноамериканските доктрини за ненамеса във вътрешните работи и непризнаване на самопровъзгласени управници
Жоржета Пехливанова (вдясно) се спря на латиноамериканските доктрини за ненамеса във вътрешните работи и непризнаване на самопровъзгласени управници

Тя постави и въпроса дали признаването на Хуан Гуайдо от САЩ означава и край на американската доктрина „Джеферсън”, припомняйки същността ѝ: „От самото създаване на Съединените щати Държавният департамент следва максимата, отнасяща се за признаване на правителствата на континента: няма да бъде признато едно правителство, което няма подкрепата на населението и което не е способно да поеме своите международни задължения. Тези две условия са залегнали в доктрината „Джеферсън“, една задължителна практика във външната политика на САЩ, създадена от тогавашния държавен секретар Томас Джеферсън, юрист и политик, президент на Съединените щати два мандата, която реагира на събитията по време на Френската революция. Джеферсън е и дипломат, той е бил посланик в Париж. Ако съпоставим тази доктрина със сегашната ситуация във Венесуела, лесно си даваме сметка, че признаването на Гуайдо е едностранен и едноличен акт, а най-вече противоположно решение на традиционната дипломация на Съединените щати. Новата доктрина „Тръмп“, ако можем да говорим за доктрина, кара специалистите по външна политика да си скубят косите”.

Пехливанова, която има дипломатически опит като временно управляваща посолството на България във Венесуела преди закриването му през 2012 г., каза още: „Може би съм от малкото българи, които познават тази страна и този регион, където съм работила като български дипломатически представител. От доста години се знае, че във Венесуела трябват промени, които да отключат по-добър финансов и икономически ресурс, по-висок социален статус за венесуелския народ. Известен е и фактът, че външни сили правят всичко възможно населението да търпи лишения, да е недоволно от поминъка си, за да го принудят да иска политическа промяна, както това стана в Ирак, Либия и Сирия”.

Дипломатката обърна внимание и на нарушението на важни латиноамерикански доктрини при актуалния случай с Венесуела. От една страна, това е доктрината „Естрада” от 1930 г., която определя принципа за ненамеса във вътрешните работи на други страни. Тя е водеща за цялата външна политика на Мексико. На нея се базира и настоящата мексиканска позиция спрямо венесуелския казус, която залага на подпомагането на преговорите и вътрешнополитическия диалог като единствен път за изход от кризата. САЩ обаче са категорично против диалога с Мадуро.

Другата погазвана сега регионална доктрина е еквадорската „Тобар” от 1906 г. Според нея латиноамериканските правителства в името на защитата на демокрацията следва да се въздържат и да не прибягват до признаване на правителства „де факто”, издигнати на улични събирания, демонстрации и вълнения.

Жоржета Пехливанова завърши с думите: „Възможността от ескалация на конфликта във Венесуела е реална и съществува голяма опасност от многохилядни жертви. Затова е особено важно да има диалог и да няма ултиматуми”.

Последва и изказване на Къдринка Къдринова, която разказа за впечатленията си от така оспорваните президентски избори на 20 май 2018 г., на които е била поканена от венесуелското външно министерство като международен наблюдател и които е отразила в подробни репортажи в „Барикада”. Победата на Николас Мадуро именно в тези избори не се признава от венесуелската опозиция, от САЩ и от ЕС, които сега въз осова на тези свои оценки го обявяват за нелегитимен президент.

Къдринка Къдринова (крайната вляво) по време на изказването си. Снимка: Мари Къналян
Къдринка Къдринова (крайната вляво) по време на изказването си. Снимка: Мари Къналян

Къдринова припомни на аудиторията хронологията на предшествалите събития и конфронтации – включително как след дълги съдебни процедури в средата на 2017-та съдът лиши от юридическа тежест избраното в края на 2015-та и доминирано от опозицията Национално събрание, което през цялото това време отказва да се подчини на съдебно решение за отстраняване на трима депутати, уличени в купуване на гласове. След безуспешни опити да предизвика свалянето на президента Мадуро от власт чрез вратички в закона, през лятото на 2017-та опозицията провокира 4-месечни брутални антиправителствени протести и сблъсъци, при които загиват над 120 души.

За да се излезе от тази конфронтация със законови средства, Мадуро свиква избори за Национално конституционно събрание, но опозицията отказва да участва в тях и да ги признае, като обявява новоизбрания орган за нелегитимен. Следват избори за губернатори, в които опозицията участва и печели само в 4 от общо 23-те щата на страната. В края на 2017-та се провеждат избори за местни органи на властта, които опозицията бойкотира. Всички изборни процеси преминават по едни и същи правила, с едни и същи изборни органи, но опозицията признава само вотове като онзи през 2015-та, които успява да спечели. От 25-те избори, провели се след 1999-та, тя е печелила само два пъти – при един референдум за конституционни промени през 2007-ма и при парламентарния вот през 2015-та.

Прз втората половина на 2017-та и началото на 2018-те в Доминиканската република вървят преговори между венесуелското правителство и опозицията с международното посредничество на бившия испански премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро. Договорено е споразумение с международни гаранции за провеждане на президентските избори през 2018 г., но в последния момент преди подписването му делегацията на опозицията отказва да го подкрепи и се оттегля от преговорите след телефонно обаждане от тогавашния държавен секретар на САЩ Рекс Тилерсън. Впоследствие опозицията се разцепва, като част от партиите бойкотират насрочените за 20 май избори, а друга част участват в тях.

На самия вот се състезават четирима кандидати – действащият президент Николас Мадуро, бившият губернатор на щата Лара Енри Фалкон, подкрепен от 4 опозиционни партии, евангелисткият пастор Хавиер Бертучи и издателят на опозиционен сайт Рейналдо Кихада.

Още преди провеждането на изборите САЩ и ЕС обявяват, че те няма да са демократични и отказват да ги признаят, както и да изпратят наблюдатели, въпреки изричните покани на венесуелските власти.

Къдринова разказа пред участниците в дискусията за групата от 150 независими наблюдатели от различни страни, все пак присъствали на изборите, сред които е била и тя. Показа видеоматериал и много снимки от самия процес на гласуване на 20 май 2018 г. в четири различни изборни бюра – три в Каракас и едно в пристанищния град Гуайра. Обясни какво представлява машинното гласуване във Венесуела и как се гарантира сигурността на вота. В изборите с около 67% от гласовете победи Николас Мадуро.

Показани бяха и други снимки, свидетелстващи за начина на живот във Венесула, за социалните програми на правителството, за реалното положение в снабдяването с храна и т.н.

Във Венесуела няма хуманитарна криза, а създаваните трудности в икономиката са резултат от налаганите от САЩ санкции – това изтъкна в изказването си венесуелската посланичка Ориета Капони. Тя посочи още, че политиката на Вашингтон не цели да помогне на венесуелския народ, а да събори правителството в Каракас, като това се прикрива с „шоуто” около хуманитарната помощ.Истинската хуманитарна помощ може да бъде само неутрална, независима, необвързана политически и предоставена по искане на приемащата  държава”, подчерта посланичката. Тя каза още относно помощите, че в тази сфера правителството си сътрудничи със специализирани агенции на ООН, както и с Русия, Китай, Индия и Куба. Русия вече изпрати 300 тона лекарства за Венесуела.

Н. Пр. Ориета Капони, посланик на Венесуела в България (вляво)
Н. Пр. Ориета Капони, посланик на Венесуела в България (вляво)

Докато Ориета Капони говореше, на видеостената в залата вървяха кадри от ежедневието на хората в Каракас, от заредени с храна супермаркети, от раздаване на населението на субсидирани продукти и медикаменти в щат Тачира и т.н.

Посланичката подчерта, че наложените от САЩ санкции срещу Венесуела са засегнали сериозно националната икономика и възможностите на държавата да задоволява нуждите на населението. Бе поставен риторичният въпрос относно американските наказателни мерки срещу венесуелската петролна промишленост: „Дали икономическото ембарго върху индустрията, от която зависи вносът на храни и лекарства за цялата страна, е мярка, съвместима  със защитата на правата на човека и свободата на венесуелците?“

Посланичката посочи относно санкциите и следното: „Правителството на Тръмп е откраднало от народа на Венесуела най-малкото 30 милиарда долара – чрез петролните рафинерии, чрез банкови сметки на Централната банка на Венесуела и на PDVSA (венесуелската държавна петролна компания), чрез транзакции с бонове по дълга. Към доктрината „Тръмп” се присъединяват и други европейски страни, а Банката на Англиоткрадна от венесуелския народ над 1 милиард и 200 милиона долара в злато, отказвайки да върне народното злато, депозирано в трезорите й”. Припомнен бе и случаят с финансовата институция Euroclear в Брюксел, която пък е блокирала 1 милиард и 200 милиона евро, предназначени за закупуване на храни и лекарства. Най-лесният начин да се решат икономическите проблеми на Венесуела, е да бъдат размразени всичките тези средства, за да може венесуелската държава да ги вложи в добруването на народа си. Но това не се прави, защото става дума за „гигантска пропагандна операция”, каза посланичката.

Ориета Капони обърна внимание и върху нарушенията на венесуелската конституция и на международното право покрай самопровъзгласяването на Хуан Гуайдо за „временен президент” и незабавното му признаване от страна на САЩ и на редица техни съюзници, спрямо които е упражнен силен американски натиск. Тя припомни, че в ООН членуват 194 държави и едва около 50 от тях са признали Гуайдо. При това според Устава на ООН взимане на страна в подобен вътрешнополитически спор е намеса във вътрешните работи.

„Във Венесуела Гуайдо и поддръжниците му не плащат заплата на никого, не командват дори една полицейска кола, не издават лични карти, не откриват училища, не произвеждат петрол”, подчерта посланичката. Тя добави, че де факто официалните лица в САЩ са поели прякото ръководство на венесуелската опозиция, като включително и лично президентът Доналд Тръмп постоянно повтаря заплахите с военна намеса, а съветникът му по национална сигурност Джон Болтън разказва пред медиите как вече разпределя концесии за американски петролни компании във Венесуела.

„Същността на това, което се случва, е проект за превръщане на Венесуела в колония, управлявани от местни наемници. Става дума за връщане на Латинска Америка в положението ѝ на „заден двор” на империята”, подчерта посланичката. Тя припомни многобройните апели на президента Мадуро към диалог за решаване на кризата, както и подкрепата му за насочената към същото мирна инициатива на Мексико, Уругвай и Карибската общност, известна като „Механизма от Монтевидео”. Но пътят на диалога е отхвърлян от САЩ и съюзниците им, расте рискът от военна интервенция, която ще удари по стабилността на целия латиноамерикански регион.

„Независимо от колосалния дисбаланс в международното третиране на положението във Венесуела и независимо от бруталните заплахи срещу интегритета на нашата република, ние сме решени да защитаваме суверенитета и независимостта си, извоювани преди над 200 години, както и да продължим да поддържаме пътища за диалог, преговори и разбирателство в рамките на вашата конституция, за да осигурим траен мир за Венесуела и целия ни регион”, заяви Ориета Капони в заключение.

След встъпителните изказвания със свои мнения и въпроси се включиха още много от участниците в дискусията.

Проф. Татяна Дронзина от Философския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски, която отбеляза, че цени високо демократичните традиции на Венесуела и че има много приятели в тази страна, предложи друг поглед към темата. Тя попита откъде са се взели 3-те милиона венесуелски бежанци и милионите проценти инфлация, ако политиката на правителството действително е успешна, както то претендира. Попита също дали на този фон „има реален измерител на това, което се случва”, правейки аналогия с тежкото положение в България в годините, когато у нас имаше хиперинфлация, но с много по-ниски размери, отколкото е сега венесуелската. „Задавам си въпроса как е възможно да съществува легалност, нормалност, тривиалност, когато съществува една такава инфлация?”- каза Татяна Дронзина.

Татяна Дронзина. Снимка: Къдринка Къдринова
Политоложката Татяна Дронзина. Снимка: Къдринка Къдринова

Тя посочи също, че базира анализа на случващото се във Венесула на разработки на сериозни венесуелски учени, които, макар и да са поддръжници на чависткия проект, правят обективни заключения. Позовавайки се на тях, Дронзина посочи, че освен да се говори „за намеса на международния империализъм”, няма как да не се признае, че проблемите на Венесуела имат и вътрешен характер.

Преподавателката от Софийския университет продължи: „Не подлагам на никакво съмнение искреността на чависткия проект, развитието на неговите мисии, на програмите за социална помощ, които бяха свързани с предоставяне на жилища на най-бедните, с предоставяне на медицинска помощ и т.н. Но ми се иска да кажа, че това не е първият подобен експеримент. Моето поколение си спомня експеримента на Даниел Ортега, който беше един от лидерите на Сандинисткия фронт и който буквално раздаваше заедно със съратниците си пари на селяните в Никарагуа, вярвайки, че средствата ще отидат за развитие на селскостопанското производство. Разбира се, това беше едно пълно фиаско. И това не попречи на Даниел Ортега да разстреля миналата година 325 студенти от тези, които протестираха, и да обърне срещу себе си и много членове на Сандинисткия съюз – една голяма част от тях са мои приятели, те учеха в България навремето”.

Татяна Дронзина обърна внимание, че често се споменава как Николас Мадуро във Венесуела се ползва от поддръжката на народа и армията, „като че ли двете неща са неразделни”. Според ораторката още по времето на Чавес венесуелските военни получили привилегии, които и до днес им позволявали да контролират пазара за хранителни продукти и дори да създадат „черен пазар” в тази сфера. Дронзина напомни, че Венесуела внася 75% от всичко, което консумира.

Преподавателката свърза венесуелската криза с падането на световните цени на петрола, което е ударило и други страни производителки на тази суровина с монокултурни икономики като Русия. Венесуела също се е превърнала в монокултурна страна, още отпреди управленията на Чавес и Мадуро. 95% отприходите ѝ идват от нефта.

Дронзина репликира мнението на Александър Сивилов за трудностите в получаване на обективна информация за Венесуела, като посочи, че страната се намира на 143-то място по измерения за свободата на словото. В същото време, според оратораката, повече или по-малко обективна информация давали медиите в съседни държави.

Тя призова ситуацията във Венесуела да се разглежда от всички гледни точки, да не се робува на идеологеми, а да се търси най-доброто за венесуелците решение. В същото време подчерта, че е против военна намеса на САЩ, защото това ще влоши обстановката в целия регион, ще повиши антиамериканските настроения и ще провокира по-голям хаос в самата страна. Дронзина се опасява също от кръвопролитие, до което може да се стигне и без външна намеса. Тя каза, че подкрепя позицията на ЕС и на Групата от Лима за вътрешен диалог, без да уточнява по-конкретно тази позиция, в която се съдържат и ред условия. Дронзина завърши с пожелание да се случи най-доброто за Венесуела и за народа ѝ.

Историкът Александър Николов от Движение „23 септември“ започна изказването си със съобщение, че в събота, на 23 февруари, от 14 часа пред посолството на Венесуела, ще се проведе нова проява на солидарност с народа на тази страна пред заплахата от външна агресия. Николов поясни, че е бил организатор и на първия подобен митинг, състоял се на 27 явуари т.г.

Ораторът се спря на личността на Хуан Гуайдо, за когото четири пети от венесуелците не бяха чували преди той да се самопровъзгласи за техен президент. Позовавайки се на източници като „Уикилийкс”, Николов разказа как Гуайдо в продължение на над 10 години е бил „подготвян от американците за политическа опозиция, която да свали чрез сила първо Уго Чавес, а след 2013 г. – Николас Мадуро”. Още през 2005 г., когато Гуайдо е студент, заедно с други свои венесуелски съратници той бил пратен в Белград за обучение по „цветни революции”. Това е т. нар. „поколение на 2007-ма”, което след обучението става ядро на студентски протести, разиграли се във Венесуела именно през 2007-ма, посочи ораторът. По-късно активисти от онзи процес са наградени с американски отличия, възлизащи на високи суми.

Николов отбеляза, че трябва да сме осведомени за всичко това, защото подобни процеси текат и в България, припомняйки студентските окупации у нас през 2013-2014 г. „До 2010 г. Агенцията за международна помощ на САЩ (USAID) и Националната фондация за демокрация (NED) предоставя между 40 и 50 млн. долара на същата опозиция, част от която е и Гуайдо”, каза ораторът. Той посочи, че някои от съратниците на Гуайдо са осъдени във Венесуела за предизвикване на улични безредици през 2014-та и 2017-та, като в първия случай това е довело до гибелта на над 40 души, а във втория – на около 130.

Валентин Радомирски от Българското дипломатическо дружество, който е и зам.-директор на Института по икономика и международни отношения, отбеляза, че и той, и други негови колеги нееднократно са изразявали в последните дни позицията си по венесуелския казус, изтъквайки, че създаваният прецедент с признаването на Гуайдо накърнява международното право. Затова Радомирски предпочете да се включи в дискусията само с въпрос към посланичката на Венесуела относно отношенията между нейната страна и САЩ. Отбелязвайки как всеки опитен дипломат е наясно, че в такава напрегната обстановка всички канали за комуникация трябва да бъдат използвани, Радомирски помоли за подробности по появили се съобщения за проведени в последните дни разговори между венесуелския външен министър Хорхе Ареаса и американски представители в ООН.

Валентин Радомирски (четвъртият отдясно наляво) по време на дискусията. Снимка: Къдринка Къдринова
Валентин Радомирски (четвъртият отдясно наляво) по време на дискусията. Снимка: Къдринка Къдринова

В отговора си Ориета Капони първо се обърна към предходни оратори, напомняйки им, че не може да се говори за Венесуела без да се отчита фундаменталния фактор на санкциите. Тя разказа за случаи от последните дни, когато например от самолет на испанската авиокомпания „Иберия” е била свалена пратка с лекарства за Венесуела, закупени в Катар. По същия начин не е било разрешено влизането на венесуелска територия на закупени в Колумбия препарати против малария.

Венесуелската посланичка подчерта и следното: „Когато говорим за 3-те милиона мигранти, нека се има предвид, че тази цифра е много спорна. Световните медии доста свикнаха с „фалшивите новини” – постоянно показват само човешкия поток от Венесуела към Колумбия, но не и същия поток в обратната посока. Никой не споменава, че голяма част от тези хора са търговци, те излизат и влизат в страната, отиват в Колумбия за стока и после се връщат. Освен това мнозина са и с двойно колумбийско-венесуелско гражданство. Ако има някъде истински бежанци, то това е във Венесуела, която е подслонила 5 милиона колумбийци, избягали при нас през годините от мизерията и войната в собствената си страна”.

Ориета Капони реагира и на изказани преди това забележки към свободата на словото във Венесуела. Според посланичката в страната ѝ всеки говори каквото си иска без никакви притеснения, чак до неща, за каквито в други държави биха арестували.

В отговор на въпроса на Валентин Радомирски, посланичката припомни, че страната ѝ е скъсала дипломатическите отношения със САЩ още на 23 януари т.г., след като Вашингтон призна самозванеца Хуан Гуайдо и след като висши американски представители отправиха призиви, представляващи директна намеса във венесуелските вътрешни работи. Обсъжда се евентуална възможност за откриване на дипломатически служби по интереси в двете страни. Това трябва да се реши в рамките на един месец.

Ориета Капони каза, че външнят министър на Венесуела Хорхе Ареаса е бил тези дни в ООН и оттам е обявил, че се формира дипломатическа група в световната организация в защита на международното право и на Устава на ООН. „Смятам това за много важно. Защитата на международното право и на Устава на ООН е защита на световния мир. Днес обект на нарушенията на тези основополагащи принципи е Венесуела. Утре на прицел може да бъде всяка страна. Ние следваме политика на диалог, залагаме на дипломатическите средства в името на мира”.

(Втората част от пълния запис на дискусията може се чуе и види тук.)

Стилиян Бурханларски, който е бил посланик в Никарагуа и Куба, припомни, че още с появата на политическата сцена на Чавес и на чавизма приоритет на политиката на САЩ станаха действията, открито насочени към провал на този модел за развитие. Според оратора спадът в световните цени на петрола от 120 на 30 долара за барел е заруднил изпълнението на социалните програми на правителството и е акумулирал социално напрежение в страната. А Тръмп е решил да използва ситуацията, за да форсира още по-голямо напрежение с цел сваляне на настоящия президент Николас Мадуро. Същевременно стремежът е и да се сложи ръка върху финансовия ресурс, свързан с венесуелската петролна индустрия. Тъй като над 40% от петрола, внасян от САЩ, идва от Венесуела, обявеното в края на яануари блокиране на сметките за тези разплащания е допълнителен тежък удал по правителството на Мадуро. Това е операция по задушаването на легитимната власт във Венесуела, към която бяха привлечени и правителства от Латинска Америка и Европа, готови да припяват на Вашингтон, посочи Бурханларски.

В залата по време на дискусията
В залата по време на дискусията

Според него в шумотевицата у нас около хипотетичните милиони долари, които някакъв българин бил получил от PDVSA, има замъгляване на фактите. „Тук се съобщи, че основанието за превода на тези пари било покупката на храни и медикаменти. Че какво „пране на пари” е това? Пране на пари има, когато става дума за наркотрафик, търговия с оръжие, проституция. Нищо такова не виждаме в случая”, посочи Бурханларски.

Той обърна внимание също на развитието на проблема със заплахата от военна намеса на САЩ, която се допуска и от самия Тръмп, заявявал нееднократно, че „на масата са всички опции”.

Бурханларски отбеляза, че са налице много информации, подсказващи как чрез свои агенти във Венесуела Съединените щати усърдно работят сред въоръжените сили на страната, опитвайки се да ги подтикнат към преврат.

Ораторът каза: „Каква е целта на Тръмп? Догодина му предстоят президентски избори. Стената по границата с Мексико потъна в сложни проблеми. На Тръмп му трябва нещо друго, за да убеди американците, че именно той е достойният и за втори мандат президент. Така му идва наготово тази „тиранична тройка”, за който говори и Джон Болтън – Венесуела, Никарагуа, Куба. Като се удари по тези страни, се удря и по още нещо много съществено за американските интереси – удря се по проникването и установяването в региона на Латинска Америка и Карибието на такива глобални сили като Русия и Китай”.

Бурханларски припомни, че Китай контролира 300 нефтени находища във Венесуела и има в тази страна инвестиции за 67 милиарда долара.

Журналистката Зорница Илиева зададе въпрос към посланичката Ориета Капон дали е вярна или не дошлата от Вашингтон информация, че управляващата в Каракас Единна социалистическа партия на Венесуела (PSUV) била готова да пожертва Мадуро, за да свали така напреженето и да съхрани мястото си в политическия пейзаж на страната.

Ориета Капони и този път отговори последователно на всички изказани междувременно мнения. „Дори и с ниските цени на петрола, дори и с криминалните санкции и блокадата, искам да се знае, че във Венесуела не е била затворена нито една социална програма. Тази година 74% от бюджета на държавата ще се насочат към социални програми”, подчерта венесуелската посланичка.

Тя продължи: „Двата камиона с 60 тона храни от САЩ, спрели в колумбийския граничен град Кукута под маската на „хуматитарна помощ”, не са нищо на фона на онези 1 милион тона храни, които венесуелската държава всеки месец разпределя между 6 милиона семейства у нас. А „хуманитарната помощ” да я оставят в Колумбия. Там, в колумбийската провиниця Гуахира, живеят инидански племена, сред които е регистрирана смъртта от недохранване на 4000 деца, а 80%  от населението е в мизерия. Само през 2018 г. в Колумбия са убити над 120 социални лидери. Никой не говори и за хуманитарна помощ за Хаити – нали там няма петрол…”

Отговаряйки конкретно на въпроса на Зорница Илиева, венесуелската посланичка подчерта, че отново става дума за част от „фалшивите новини” и психологическата атака срещу венесуелския народ. Ориета Капони каза: „Повтаряме, че всяко решение трябва да е в рамките на конституцията. Няма да се предприема нищо, което ѝ противоречи. Президентските избори у нас вече се състояха така, както предвиждаше конституцията – през 2018 г. Единствените избори, които предстоят, са за Националното събрание. Отсега е ясно, че опозицията няма да иска такива избори, защото няма да може да ги спечели. Ще искат отлагане. Вече започнаха да настояват за отмяна на автоматизираната система за гласуване и за връщане към ръчната – онази, с която са възможни манипулации и купуване на гласове”.

Икономистът и преподавател в Югозападния университет Пламен Пъчев изрази мнение, че експертите по венесуелската тема в България трябва да изготвят с общи усилия прогноза за развитието на венесуелската криза, която има силен глобален резонанс и може да застраши регионалния и световния мир. Според него също така обществеността в България трябва да се мобилизира и да изрази ясна солидарност с Венесуела в създалата се обстановка.

Пламен Пъчев. Снимка: Къдринка Къдринова
Пламен Пъчев. Снимка: Къдринка Къдринова

Пламен Пъчев поздрави посланичката Ориета Капони за демократичността на изборите в страната и за провежданата там социална политика. Той зададе и няколко въпроса – защо Венесуела съхранява златото си в Банката на Англия и откога е това решение, дали хиперинфлацията в страната не е изкуствено провокирана и как реагират другите сили като Русия и Китай в създалата се ситуация.

Ориета Капони обясни, че венесуелското злато се намира в Банката на Англия още преди идването на Чавес на власт, тъй като е съществувало високо доверие в подобни банкови институции. Посланичката продължи: „Сега дойде време да разберем, че вече не можем да имаме доверие в банките, че те винаги имат възможност да крадат – и няма как да се използва друга дума за това, което правят”.

По повод хиперинфлацията във Венесуела Ориета Капони каза, че тя е съзнателно подклаждана от 4-5 години насам от един базиран в САЩ сайт, който ежедневно пуска котировки на долара спрямо боливара, надхвърлящи многократно официалния курс без да има каквито и да е основания за това. „В последните седмици успяхме да овладеем хиперинфлацията и този паралелен долар позагуби от силата си. Но всичко това ни показва, че контролираната от САЩ световна финансова система е де факто оръжие. И все повече държави в света го осъзнават. Оттук произтича и загубата на позициите на долара като водеща международна валута. Създадохме криптовалутата ни петро именно като начин да избегнем робството към световната финансова система”, заяви посланичката на Венесуела.

Тя изтъкна още, че Венесуела несъмнено е в центъра на глобален конфликт за влияние в света между САЩ, Русия и Китай, посочвайки: „САЩ продължават да държат на доктрината „Монро” и да смятат Латинска Америка за свой „заден двор”. Затова са така гневни, че държави като Китай и Русия могат да имат сериозно присъствие в нашия регион. Ние имаме добър съдружник и  лицето на Индия, също както и много други приятелски държави от Движението на необвързаните, от Азия, от Африка. Често САЩ и Европа си мислят, че само те са светът, но не е така. Той е много по-голям. В него има много държави, които защитават достойнството си. И ние искаме точно това – да ни уважават и зачитат, да ни оставят самите ние да си решаваме проблемите”.

Журналистът Евгени Унанов от в. „Ново работническо дело” зададе въпрос относно нашумелия случай, при който американският посланик в България Ерик Рубин сигнализира за постъпили в българска банка средства на венесуелската държавна петролна компания PDVSA, които били преведени на български гражданин. Както вече цитирахме и в началото на този текст, Ориета Капони отговори: „Официалната позиция на венесуелското Министерство на външните работи е, че тук няма никакви държавни венесуелски пари. Това е поредната фалшива новина на САЩ”.

Към посланичката отправи свой въпрос и Камен Тасков, който я попита какво мисли за самоубийствена политика на страните от ЕС, така стриктно следващи Вашингтон, въпреки очевидни му интерес и стремеж да разбие ЕС и да извива поотделно ръцете на всяка европейска страна. Ориета Капони отговори, че този въпрос трябва да бъде отправен към ръководството на ЕС и правителствата на държавите членки.

Посланичката на Куба у нас Каридад Ямира Куето Милиан акцентира в изказването си върху декларациите на кубинското правителство и на кубинското Национално събрание, които призовават към спешно противопоставяне срещу американската авантюра във Венесуела, срещу подготвяната военна агресия. Посланичката предостави на всички присъстващи журналисти и гости текстовете на декларациите на български и на испански. Тя изтъкна в изказването си: „Политическият, икономическият, социалният модел на Венесуела, също както и на Куба, са пречка за САЩ. Ние показваме един възможен различен свят. Венесуела освен това има и още един „грях” – разполага с най-големите резерви от петрол. А тази суровина е от жизненоважно геостратегическо значение за Вашингтон”.

Посланичката на Куба Каридад Ямира Куето Милиан запозна присъстващите с декларациите на кбинското правителство и на Националното събрание на Куба относно опасността от американска агресия срещу Венесуела. Сничка: Къдринка Къдринова
Посланичката на Куба Каридад Ямира Куето Милиан запозна присъстващите с декларациите на кубинското правителство и на Националното събрание на Куба относно опасността от американска агресия срещу Венесуела. Снимка: Къдринка Къдринова

Каридад Ямира Куето Милиан сподели още: „Питат ме тези дни дали и ние се чувстваме застрашени покрай Венесуела. А аз отговарям – ние винаги сме застрашени, постоянно ни вкарват в някакви „оси на злото”. Американската блокада срещу Куба е от близо 60 години. Сега пак са ни нарочили – заедно с Венесуела и Никарагуа. Ще повторя онова, което се казва и в декларацията на кубинското правителство – готви се нова империалистическа война с претекста на „хуманитарна помощ” за Венесуела и това ще е агресия срещу цяла Латинска Америка, от Рио Браво до Патагония. Сценарият е същият като в Югославия, Ирак, Афганистан, Либия…  За нас сега най-важна е солидарността – знаем, че приятелите на Куба са и приятели на Венесуела. Необходимо е пълно мобилизиране на силите на прогреса в световен мащаб, за да отстоим общата си цел – мир, достойнство, самоопределение”.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар