![На преден план е майката на Орландо Фигера заедно с останалите опечалени членове на семейството. Снимка: correodelorinoco.gob.ve](https://baricada.org/wp-content/uploads/2017/06/Familia-Orlando-Figuera.jpg)
Тъжната семейна церемония по бдението и погребението на 22-годишния Орландо Хосе Фигера Еспарагоса в Каракас на 6 юни разтърси много венесуелци. Защото шокиращият случай с младежа, влязъл с жестоки кадри и в медиите, вече беше предизвикал широк обществен отзвук.
Връщайки се от работа на 20 май, Орландо трябвало да мине и през блокирания от антиправителствени демонстранти площад „Алтамира” в богаташкия район Чакао на венесуелската столица. Местният кмет там е опозиционер и затова е оставил съмишлениците си на улицата да правят каквото си искат. Резултатът е, че именно там е и арената на многобройните случаи на насилие, упражнявано от „мирните демонстранти”.
Понеже обширни пространства и много кръстовища в зоната са блокирани от протестиращите, градският транспорт не върви. И на младия Орландо, който не е бил нито чавист, нито опозиционер, а вярващ евангелист, се наложило да върви пеша из гъмжащите от превъзбудени опозиционери улици.
Точно край „Алтамира” тълпата го напада. Сторил им се подозрителен – черен, бедно облечен, а местните жители в квартала са предимно бели и заможни. Отгоре на всичко според майка му Инес Еспарагоса Орландо носел и червена риза. Това вече за нападателите бил „сигурен знак”, че младежът е чавист.
Ужасните кадри с масовия побой, на който го подлагат, късайки и свличайки дрехите му и поливайки го с бензин от приготвени за „бомби Молотов” бутилки, отдавна са в интернет. Те са запечатили и страшния момент, в който от тълпата се протяга ръка на маскиран демонстрант със запалка, която щраква – и Орландо лумва в пламъци…
![Кадри от пребиването и подпалването на Орландо Фигера. Снимка: Туитър](https://baricada.org/wp-content/uploads/2017/06/Orlando-PSUV-Twitter.jpg)
Обезумял от болка, хуква да бяга, тълпата се дръпва, оставят го да тича като жива факла, докато други хора по кошмарната му траектория на го загасят, удряйки по пламъците – но и по израненото тяло на младежа! – с якета и други подръчни дрехи… Накрая, проснат вече без сили в полицейска камионетка, е откаран в болница, където лекарите установяват, че 88% от кожата му е изгоряла и започват борба за живота му…
![Живата факла Орландо Фигера–страшно свидетелство за уличната агресия на опозицията. Снимка: Туитър](https://baricada.org/wp-content/uploads/2017/06/PSUV-Twitter-Orlando.jpg)
„Барикада” подробно разказа за този разтърсващ случай, който президентът Николас Мадуро по време на своето редовно телевизионно обръщение към народа определи като израз на надигащ се в страната фашизъм…
Въпреки усилията на лекарите, въпреки молитвите на майка му, която също е евангелистка и 15 дни не се отделя от леглото му, Орландо издъхва на 4 юни от колапс на сърцето и на белите му дробове – те не издържат последствията от изгарянията…
На 6 юни беше бдението и погребението на младежа, превърнал се в символ на това, до какви зверства е способна да достигне драстичното и престъпно насилие, бликащо от най-агресивните групи сред антиправителствените демонстранти…
![Момент от бдението край тленните останки на Орландо Фигера. Снимка: correodelorinoco.gob.ve](https://baricada.org/wp-content/uploads/2017/06/Velorio-Orlando-Figuera.jpg)
„Отнесоха се със сина ми зверски, водени от егоизъм и расизъм,” изплаква Инес Еспарагоса, 41-годишната майка на 22-годишния Орландо Фигерас пред медиите, дошли на траурната церемония. Жената е родила общо шест деца. Орландо е втори син, който губи. Негов по-голям брат е загинал при друг инцидент преди няколко години.
„Моля господ да махне расизма и омразата от душите на опозиционерите,” казва Инес. Тя добавя: „Настоявам за въздаване на справедливост, както от министерството на правосъдието, така и от президента на републиката, за да не остане ненаказан и този случай, както толкова много други. Нека направят проверка – от болницата до „Алтамира”, където се случи всичко. Там е имало камери, нека гледат записите. Недопустимо е, само защото някой минава с червена риза през Чакао или откъдето и да е другаде, да го убият, да го запалят така зверски, както направиха със сина ми”.
Жената казва още, че самата тя не се бои от убийците на Орландо и дори е готова също да си сложи червена риза и да мине по пътя му – за да види как биха постъпили и с нея…
Инес споделя: „Сега страдам, боли ме и изпитвам гняв, но стига вече с това насилие, моля всички – нека да намерим мира, ние всички сме братя. Онова, за което моля, за което помолих и господата Хулио Борхес и Енрике Каприлес (видни опозиционери – б.р.), е да вземат мерки срещу тези всички инфилтрирани хора, та да спрат да почернят толкова семейства с предизвикваното насилие…”
![Момент от сбогуването на майката със сина ѝ. Снимка: ciudadbqto.](https://baricada.org/wp-content/uploads/2017/06/Ines-2-1-600x417.jpg)
Майката подчертава, че не би искала никой човек във Венесуела да изпитва онова, което ѝ се е наложила да изпита на нея – да вижда детето си да агонизира, защото е станало жертва на агресивна политика и на расизъм. „Убиха ми момчето, защото било черно. И аз съм черна – виновна ли съм за това? Няма да спра да ги обвинявам, докато не бъде въздадена справедливост. Това е, което иска цялото ни семейство… Нека дойдат пред мен и покажат лицата си. Нека дойдат и онези, които дават пари на хлапаците, за да нападат чависти,” казва Инес.
Тя не е гледала и не иска да гледа кадрите с побоя и запалването на Орландо. Смята, че ѝ е достатъчно всичко онова, което е изживяла, докато го е гледала как 15 дни бавно гасне в мъки от адските болки. Споделя обаче, че освен всичко друго изпитва и мъка за опозиционерите, извършили злодеянието. Според нея те са за съжаление и са достигнали до това падение, защото не могат да постигнат целите си с политически средства и накрая ще свършат, убивайки се един друг.
Пред венесуелското издание correodelorinoco.gob.ve Инес уверява, че се моли господ да помогне на озлобените демонстранти и да укроти духа им, подчертавайки: „Време е да се борим за нашата прекрасна Венесуела, всички заедно, не да се убиваме като зверове. Докога така? Вече нямам сълзи. Моля господ да ме освободи от гнева и знам, че той ще го направи. Но ще намеря справедливост, ако трябва да преобърна и земята”.
Майката изразява възмущение от изявленията на главната прокурорка Луиса Ортега Диас, която открито застава на страната на опозицията и която допусна, че кадрите с публичното изгаряне на Орландо Фигера били „манипулирани”. „Синът ми умря, защото почти 90% от тялото му беше поразено, след като го нападнаха по време на протест на „Алтамира”. Няма друга истина,” отсича Инес.
Освен трагедията с Орландо, на нея ѝ се е наложило през тези кошмарни дни да преживее и друг грозен удар. Тъй като семейството, при което тя работела като домашна прислужничка, било от опозицията, то незабавно я уволнило, щом я видяло да говори по държавната телевизия след изгарянето на сина ѝ…
Инес разказва за Орландо, че обичал да спортува. Най-запален бил по бейзбола и футбола. Майката вярва, че господ е прибрал душата му, за да почива в мир.