Продължавам разказа за лицата на Венесуела, които видях по време на участието си в световния форум „Всички сме Венесуела” в Каракас през септември 2017-та. Слабо познатата у нас действителност, в която имах възможност да се потопя, предлага доста по-преки ракурси за взиране в корена на венесуелските проблеми, предизвикателства и надежди.
…Във „Фуерте Тюна” освен разрастващата се жилищна зона (за която вече разказах в първата част на този репортаж – „Лицата на Венесуела: 1. Мисиите”) успешно се развива и Индустриалният комплекс „Тюна”. Той функционира като смесена военно-гражданска компания, в която държавата има 51% от акциите, а останалото е на голяма частна фирма.
Комплексът ни бе показан от неговите военни и цивилни ръководители.
В халетата се произвеждат пластмасови шишета и се бутилира пречистена вода, шият се военни униформи и масова конфекция, разпределят се и се пакетират субсидирани трайни храни по системата CLAP (Comités Locales de Abastecimiento y Producción – Местни комитети за снабдяване и продукция).
Ето така изглеждат готовите пакети с храните по системата CLAP.
Те бяха въведени от правителството като мярка срещу спекулата и с цел да се гарантира на домакинствата с по-ниски доходи достъп до евтини продукти. Всеки пакет тежи между 16 и 18 кг и съдържа между 6 и 8 трайни продукта – като брашно, ориз, боб, макаронени изделия, мляко на прах, захар, олио, консерви. Цената на пакета е около 10 000 боливара – колкото на пазара струват горе-долу четири шишета вода. От пункта, който посетихме, ежемесечно се снабдяват по 12 000 семейства.
Всичко това ни разказа Густаво Кабейо, шефът на голямата държавна фирма PDVAL (Productora y Distribuidora Venezolana de Alimentos – Венесуелски производител и дистрибутор на храни). Тя е създадена още от Чавес през 2008 г., за да контролира и регулира достъпа на субсидирани храни до нуждаещите се.
Полицията често съобщава за разкрити тайни складове с укрити продукти. Трябва да се знае, че когато днес става дума за недостиг на храни във Венесуела, се има предвид именно дефицитът на субсидирани от държавата стоки. С тях злоупотребяват организирани спекулантски мрежи, които ги укриват и препродават в съседна Колумбия на… 3000 пъти по-високи цени. Това е част от антиправителствената икономическа война. Някои от водещите опозиционери са от влиятелни фамилии, притежаващи търговски вериги и складове тъкмо за храни.
Иначе магазините, сергиите, заведенията в Каракас са пълни с храна. Това може лесно да се види на следните снимки.
Просто цените не са по джоба на всеки. Ако описаният вече субсидиран пакет от 6 или 8 продукта, включващи и олио, струва 10 000 боливара, то само едно еднолитрово шише със соево олио на „свободния пазар” струва 25 900 боливара.
В същото време искам да успокоя доста активните в социалните мрежи български симпатизанти на венесуелската опозиция, които толкова обичат да се съкрушават, че в Боливарската република не достига тоалетната хартия. Всъщност видях и снимах в случаен, малък, квартален магазин висок куп тоалетна хартия и то на сравнително нормална „пазарна” цена – по 6 881 боливара за две ролки. Толкова горе-долу излизат три шишета с минерална вода.
Проблеми, разбира се, има. Видяхме опашка пред една от банките в централния район „Либертадор” на Каракас. Хората се редяха за теглене на пари в брой, защото са наложени ограничения на сумите заради недостиг на банкноти. Растящата инфлация постоянно изяжда стойността на боливара. По неофициални данни годишната инфлация за 2017-та е била около 2000%.
Има и драстично разминаване между официалния и черния курс на боливара спрямо долара. Официалният е 3500 боливара за долар, черният е 26 000 боливара за долар. Правителството не се уморява да повтаря, че онзи, който обменя на черно, всъщност участва в икономическата война срещу революцията.
Тази война наистина е факт. Заради икономическите и финансови санкции на САЩ срещу Венесуела например, през ноември 2017-та свързани с американски банки клирингови компании блокираха над милиард и половина венесуелски държавни средства в бонове и кеш, предназначени за разплащания по международни сделки. Това беше пряк опит за предизвикване на изкуствена неплатежоспособност на Венесуела.
За да се избегнат подобни атаки в бъдеще, президентът Николас Мадуро обяви създаването на венесуелска криптовалута петро, гарантирана с националните резерви от петрол, злато и диаманти.
Правителството на Венесуела полага усилия да подобри и конкретната материална осигуреност на населението. Така наречената минимална интегрална заплата например се състои не само от парични средства, а и от специални бонове за храна, които се полагат на всеки работещ. От началото на 2018-та минималната интегрална заплата е увеличена с 40% и достига заедно със стойността на боновете за храна общо до около 800 000 боливара.
За празници като Коледа и Богоявление на милиони венесуелци бяха раздадени и допълнителни бонове, всеки на стойност по 500 000 боливара. Получателите им бяха определени чрез системата „лична карта на родината”, която започна да се издава от миналата година. Кодът на тази карта съдържа подробна информация за социалния статут на притежателя, което позволява по-прецизно насочване на подпомагащите държавни бонове към наистина нуждаещите се.
Правителството показва решителност и в действията си срещу корупцията. В края на ноември 2017-та например президентът Мадуро смени ръководството и предприе основно реструктуриране на държавната петролна компания PDVSA, за която отдавна се знае, че е развъдник на злоупотреби и че държи на ключови постове лица, свързани с антиправителствената опозиция. Този проблем, впрочем, го има на различни нива в цялата държавна администрация и мнозина отдават честото ѝ буксуване на пасивния или активния бойкот от страна на опозиционно настроен персонал.
Президентът Мадуро говори остро срещу злоупотребите и на големия митинг пред президентския дворец „Мирафлорес” на 19 септември 2017-а, в който участвахме и ние, делегатите на форума „Всички сме Венесуела”. Държавният глава сложи специален акцент върху борбата с корупцията. В типичния си пламенен стил, с който преди това заклейми заплахите срещу Венесуела, отправени в речта на американския президент Доналд Тръмп в ООН, Мадуро остро атакува всички държавни служители, които си позволяват„да крадат от народа”. Според него „най-опасният вътрешен враг за бъдещето на страната са бюрокрацията, корупцията, мързелът”. Той призова за „прочистване и реновиране на революцията”. И бе бурно приветстван от множеството на митигна със скандирания: „Мадуро, приятелю, народът е с теб!”
Участниците във форума „Всички сме Венесуела” имахме и още една среща с Николас Мадуро. Тя се състоя в конферентна зала на планината Уарайра Репано и продължи 4 часа. В нея участва също и пристигналият в Каракас президент на Боливия Ево Моралес, както и братът на Уго Чавес – Адан Чавес, който отговаря за международните връзки на Националното конституционно събрание.
Срещата протече неформално, в разговорен стил. Мадуро сложи акцент върху необходимостта да се разказва пред света истината за Боливарската революция и за непрестанната икономическа и медийна война, която се води срещу нея с цел да се събори законно избраното държавно ръководство.
Наред с многото важни политически оценки и разкрити подробности за протичащите процеси и събития във Венесуела, Боливия и цяла Латинска Америка, Мадуро, Ево Моралес и Адан Чавес включиха и много лични спомени, шеги, емоционални препратки към историята. А делегатите от различни страни се надпреварваха да се снимат с тях за спомен.
Имахме късмета да общуваме и с други лидери на Боливарската революция. На няколко пъти в работата на форума „Всички сме Венесуела” се включи и председателката на Националното конституционно събрание Делси Родригес, която освен това с удоволствие общуваше и пряко с делегатите.
С нас беше и младият външен министър на Венесуела Хорхе Ареаса, който откри форума ни с пламенни слова за международната солидарност. Интересен детайл е, че той е женен за една от дъщерите на Чавес.
Имах възможност да разговарям с много популярния министър на информацията и комуникацията на Венесуела Ернесто Вийегас, който днес вече оглавява министерството на културата. Той е известен и като много добър журналист и писател, бил е начело и на държавната телевизия на Венесуела. По майка е хърватин.
Когато говорихме на 16 септември 2017-та, Ернесто Вийегас ми каза следното:
„Срещу Венесеула се извършва гигантска международна медийна операция, фабрикува се мега-фалшива новина, изопачава се реалността в страната ни с цел да се задуши нашата икономика. Голяма част от нещата, които се публикуват за Венесуела, са или безсрамни лъжи, или полуистини, или са манипулации. Затова е толкова важна тази среща. Вие сте тук, можете сами да се движите из улиците ни, да разговаряте с народа ни, да чуете неговите свидетелства и да съберете впечатления, които ще са напълно различни от лъжите срещу нашата страна. Много по-важно от онова, което ще кажа аз, е онова, което ще можете да видите вие тук, в родината на Боливар. Добре дошли сте всички и борбата на вашите народи е също и наша”.
Няма да забравя и думите на ето това младо войниче от Боливарската национална гвардия, което бе част от охраната на нашите автобуси по време на гостуването ни във „Фуерте Тюна”. Разбрахме, че то, както и другите войничета, е трябвало да пази мирните граждани от опозиционните групи, впуснали се в брутално улично насилие в някои от кварталите на Каракас между между април и юли 2017-та.
„И до днес не мога да спя, като си спомням онзи кошмар,” каза войничето. И продължи: „На нас ни беше забранено да носим оръжие. Използвахме само палки, щитове, водни струи и сълзотворен газ. Но онези бяха истински банди, с камъни, сопи, коктейли „Молотов” и самоделни огнестрелни оръжия. Постоянно ни нападаха. Много агресивни, озверели. Повечето бяха сякаш дрогирани. Една сутрин пред очите ми убиха човек, тръгнал на работа. Удариха го с камък по главата и той падна. Линейката не можа да дойде, защото бяха блокирали кръстовищата. Това беше съзнателно убийство! Сигурно знаете и за хората, които изгориха живи – над 20 души, само защото им заприличали на чависти… Убиваха се и помежду си – с преждевременно избухнали в ръцете им коктейли „Молотов”, с рикоширали метални топчета от самоделните им пистолети… Сред нас, силите на реда, убиха над 20 души. Ужасни неща направиха!…”
Един от най-нашумелите случаи сред над 120-те жертви на насилието през четирите месеца на протестите е с изгорения жив 22-годишен чернокож младеж Орландо Фигерас. На 20 май 2017-та той беше пребит, залят с бензин и подпален от участници в антиправителствените безредици на площад „Алтамира” в ръководения от опозиционен кмет квартал Чакао в Каракас. Причината за зверството – екзекуторите взели Орландо за чавист, защото бил черен и с износени дрехи. Лекари 15 дни се бориха за живота му, но накрая младежът, който имаше 88% изгаряния на кожата, почина. Подобна жестока съдба сполетя над 20 души и тези трагедии накараха дори много от симпатизантите на опозицията да се отвратят от насилническите ѝ методи.
Ето няколко кадъра от трагедията с Орландо Фигерас.
Ексцесиите през четирите месеца улични сблъсъци станаха политическото харакири за радикалната опозиция. Сцени като тази, при която уж „мирни демонстранти” се опитват да линчуват група полицаи и полицайки, говорят сами за себе си.
Тук пък друг „мирен демонстрант” направо се цели с пистолет в служители на реда.
А този кадър показва взрив на хвърлена от демонстранти бомба насред моторизирана колона на полицията точно в деня на гласуването за Национално конституционно събрание – на 30 юли 2017-та.
Тези избори бяха свикани от президента, за да да се потърси политически, конституционен изход от конфронтацията, разпалвана от опозицията, която всячески се опита да провали мирната инициатива.
Докато правителството зовеше за диалог, радикалните опозиционни лидери като Енрике Каприлес, който тук държи мегафон, нахъсваха уличното насилие.
Изборите за Национално конституционно събрание все пак се състояха и въпреки че опозицията ги бойкотира, дори нейните обичайни избиратели извиха дълги опашки, за да гласуват – само и само насилието да спре.
Макар и да не прекратиха антиправителствената си риторика, опозиционните водачи си дадоха сметка за политическото си фиаско и още на следващия ден след изборите уличните безредици спряха като отрязани с нож.
Националното конституционно събрание, председателствано от Делси Родригес, заработи в сградата на Федералния законодателен дворец в Каракас – в залата на някогашния Сенат, без да разпуска редовното Национално събрание, доминирано от опозицията. Поде национален диалог. Създаде Комисия на истината, която да разследва всички смъртни случаи по време на безредиците. Прие закон против разпалването на омраза.
Ето това е сградата на Федералния законодателен дворец отвън.
Когато през септември 2017-та бяхме в Каракас, много хора ни споделяха облекчението си, че обстановката се е успокоила, че по улиците вече не вилнеят „качулатите насилници” и „заблудените момчета”, както често наричаха демонстрантите. Изразяваха също надежда, че Националното конституционно събрание ще вземе бързи мерки за подобряване и на икономическото положение в страната.
Давайки си сметка за настроенията в обществото, опозицията се включи в диалога с правителството. Това стана постоянен процес и той се води на различни етапи в Доминиканската република.
Опозицията взе участие в изборите за губернатори на 15 октомври 2017-та и спечели в 4 щата. Представителите на чавистката Единна социалистическа партия на Венесуела победиха в останалите 19 щата. За местните избори на 10 декември 2017-та опозицията отказа да издига официално кандидати, но неофициално нейните представители пак се кандидатираха – като независими. Те получиха 27 от общо 335 кметски места, а Единната социалистическа партия на Венесуела – 308.
С такъв политически баланс Венесуела навлиза в решаващата 2018-та година, когато ще се състоят президентски избори. Управляващите в Каракас са стабилизирани, докато опозицията е дискредитирана и във вътрешно разцепление между различните си крила, все още без общ кандидат. Но битката за президентството ще е ожесточена и ако иска да я спечели, чавизмът ще трябва бързо да постигне и подобряване в икономиката, което очевидно никак не е лесно.
Онова, което усетихме във Венесуела през септември 2017-та, е силният оптимистичен заряд на хората, увереността им, че ако страната бъде оставена на мира да върви по пътя си, без да се посяга на суверенитета ѝ, проблемите ѝ бързо ще бъдат решени.
Това го чухме и от новодомците във „Фуерте Тюна”.
Чухме го и от представителката на индианската общност уаю – 34-годишната Алоа Нуниес, доскорошна министърка по въпросите на индианските народи, а днес вече член на Националното конституционно събрание. Тя настоя пред нас: „Разкажете във вашите страни истината за нашата красива Венесуела, която иска единствено да я оставят да се развива в мир!”
За същото постоянно си говорихме и с чаровната придружителка на малката ни българска делегация – 24-годишната служителка на венесуелското външно министерство Дубраска Ернандес, която тук виждате между Виктор Простов и мен.
Много сърдечна особено към нас, двамата българи, беше известната венесуелска синдикалистка и феминистка Мария Леон, която всички наричат „Лъвицата на Чавес” – защото Чавес изключително много я е ценял заради дългата ѝ борческа история, а и защото фамилното ѝ име Леон означава „Лъв” на испански.
Ето на тези архивни кадри Мария Леон може да се види редом до Чавес.
Мария Леон ми разказа, че през 1981 г. е изкарала курс в някогашната Международна профсъюзна школа „Георги Димитров” в София. И досега си спомня с възхита за своята тогавашна преподавателка Донка Радева. Именно тя ѝ дала кураж, че въпреки разгрома на първия в света опит за мирен път към социализма, завършил с кървавия военен преврат в Чили през 1973 г. срещу правителството на Салвадор Алиенде, все пак бъдещето на Латинска Америка е именно в демокрацията, изборите и мирния преход към по-справедливо общество. То обаче трябва да умее да се защитава.
Мария Леон каза: „Точно в София повярвах, че революциите на 21-ви век ще са мирни и хуманни. И точно такъв път избра нашият вечен команданте Уго Чавес. Показа на всички народи, че един по-добър свят наистина е възможен”.
(Очаквайте продължението „Лицата на Венесуела: 3. Очите на Чавес, следите на Боливар”)
