Градусът на напрежението в централноамериканската република Хондурас не спира да се покачва след състоялите се на 26 ноември президентски избори. В тях основните съперници бяха състезаващият се за втори мандат досегашен десен президент Хуан Орландо Ернандес и кандидатът на широка опозиционна коалиция с ляв профил Салвадор Насрая.
Първоначалните данни след вота в неделя даваха 5% преднина на Насрая, който дори побърза да се обяви за победител пред привържениците си и пред медиите. След отчитането на гласовете, подадени в големите градове, излизаше, че за опозиционера са гласували 45% от избирателите, а за досегашния президент – 40%.
Хуан Орландо обаче окуражаваше своите фенове с уверения, че окончателните резултати ще дадат победата на него, защото неговата Национална партия има голямо влияние в селските области и малките градове.
Напрежението се покачи, след като Върховният изборен съд (аналог на нашата ЦИК) се забави с оповестяването на официалните резултати. От понеделник насам Опозиционният фронт срещу диктатурата, както е името на формацията, излъчила Насрая, започна ежедневно да предупреждава, че е в ход мащабна изборна измама. Поддръжниците на Насрая тръгнаха на протести, за да изискат да му се признае победата. Много от международните наблюдатели на изборите, включително представители на ЕС, предупредиха, че бавенето в оповестяването на резултатите дестабилизира страната.
В крайна сметка окончателните данни от гласуването бяха обявени едва днес призори. Според тях излиза, че победител е досегашният президент Хуан Орландо, като той имал преднина пред Салвадор Насрая в размер на 2 991 гласа. Тоест – Орландо получава 1 157 083 гласа, а Насрая – 1 154 172 гласа.
Малката разлика и фактът, че резултатите бяха забавени, укрепиха убеждението на опозицията в извършване на изборни измами от управляващите. Протестите продължават с обвиненията, че е „подменена волята на народа” и обстановката се сгорещява все повече.
Следва да се напомни, че Хондурас е държава от стратегическо значение в региона си, в която са разположени 8 американски военни бази. Още през 70-те и 80-те години на ХХ век страната бе превърната във военен плацдарм за нападения на подготвяните там от американски „съветници” въоръжени отряди на никарагуанските „контри” срещу сандинисткото правителство в съседна Никарагуа.
През 2009 г. тогавашният хондураски президента Мануел Селая, който се беше сближил с днес вече покойния лидер на Венесуела Уго Чавес и искаше да присъедини Хондурас към лансираното от Чавес регионално обединение ALBA („Боливарска алтернатива за нашата Америка”), беше свален от военен преврат, подкрепен и от опозиционния парламент. Формалният повод бе, че Селая имаше намерение да иска промяна в конституцията, която да позволи преизбиране на президента на страната. Основният закон не допускаше два последователни мандата.
Превратът срещу Селая от 2009-те бе разчетен от наблюдателите като инспириран от САЩ, за които е недопустимо да рискуват базите си на хондураска територия с президент, сближил се с чавистката политическа тенденция.
Последвалите управления в Хондурас бяха откровено десни и много приятелски към Вашингтон. Същевременно алтернативните леви движения бяха под силния натиск на ултрадесни групировки, криминални и наркобанди, като немалко са случаите на физическо избиване на инакомислещи.
Най-силно нашумя трагедията с гражданската активистка и екозащитничка Берта Касерес, която беше убита в дома си от неизвестни нападатели през март м.г.
В сегашния широк алтернативен блок – Опозиционния фронт срещу диктатурата, издигнал президентската кандидатура на Салвадор Насрая, влизат партии и организации с левоцентрискти профил. Сред тях е и партията на експрезидента Селая „Свобода и възраждане”.
При сегашните общи избори, които наред с президента определят и състава на парламента, за депутатка от Опозиционния фронт срещу диктатурата се кандидатира и дъщерята на Берта Касерес – Оливия Сунига Касерес.
Заслужава да се отбележи още един важен белег в хондураската политическа картина. Въпреки че през 2009-та Селая бе свален с мотива, че е недопустимо да пипа конституцията и да вкарва в нея възможност за преизбиране на държавния глава, всъщност точно това направи през 2015 г. президентът Хуан Орландо. Той прокара именно такава поправка на конституцията, която сега да му позволи да претендира за втори мандат.
Ето защо усещането за измами и двойни стандарти пали толкова лесно възмущението на хондурасците.
Що се отнася до кандидат-президента Салвадор Насрая, който е от палестински произход, той има дълга и успешна кариера на известен телевизионен журналист. Влиза в политиката през 2011 г., когато основава собствената си Антикорупционна партия. Състезавал се е и в президентските избори през 2013 г., но тогава взима едва около 13% от гласовете.
На родения през 1953 г Насрая доста време му се налага да се обяснява с медиите каква точно е сексуалната му ориентация, защото дълго остава ерген. Той упорито уверява, че слуховете за хомосексуалните му наклонности са лъжа. През миналата година Насрая сключва брак с 38 години по-младата от него бивша „Мис Хондурас” Ирошка Елвир, от която чака дете догодина.
В политическите си изяви Насрая поставя акцент върху борбата с корупцията, вадейки „на светло” многобройни случаи на злоупотреби на властимащи. Атакувал е включително и досегашния президент Хуан Орландо за източване на средства от националната осигурителна система към неговата Национална партия.
Интересно е също, че произхождайки сам от медийната среда, Насрая е безпощаден и в критиките си към продажността и лъжливостта на средствата за масова комуникация и информация. Сега от неговия опозиционен блок също се отправят остри обвинения към медиите заради разпространяването на подвеждащи предизборни сондажи и прогнози и заради отразяването на цялата кампания, а и на сегашната полемика, изцяло в проправителствен тон.
Трудно е да се прогнозира докъде ще доведат протестите на привържениците на Насрая. Има не един подобен случай в Латинска Америка, когато опозицията е алармирала за изборни измами и е протестирала дълго, но няма прецедент, при който оповестените официални резултати да са били отменени и да се е стигало до ново преброяване или до прегласуване.
Ако сегашното напрежение в Хондурас не започне скоро да спада, най-песимистичните наблюдатели допускат дори нов военен преврат.
