В категории:Европа / Свят

Защо е целият шум за стария испански крал беглец?

„Изчезването” на Хуан Карлос насред две разследвания за мащабна корупция подпали около властта в Мадрид огнен обръч – атаки отляво и отдясно по премиера Педро Санчес за договореното с двореца, съживяване на конфликта монархисти-републиканци, каталунско искане за абдикация на настоящия крал Фелипе. Иде разпит на любовницата-параван за милионите на ексмонарха. Бивш полицейски комисар и рекетьор, конспирирал и срещу „Подемос”, също пази кралски и други парливи тайни.

Хуан Карлос Първи, неговата „приятелка“ Корина Цу Зайн-Витгенщайн и част от изтеклите документи за „подарените“ милиони. Колаж: laultimahora.es

Испания преживя една от най-разтърсващите за политическата си система седмици, отзвукът от която няма скоро да бъде заглушен, независимо от отпускарския август и новото надигане на Covid-19 в страната.

Детонаторът бе разпространеното на 3 август вечерта съобщение на кралския дворец, съдържащо и писмо на абдикиралия през 2014 г. бивш монарх Хуан Карлос Първи. В него той известява сина си – настоящия крал Фелипе Шести, че „ще се премести извън Испания”, за да не пречи на управлението му с обществената шумотевица около „някои отминали събития” в своя „личен живот”. Цитирайки писмото, съобщението на двореца добавя към него и коментар, с който изразява подкрепа за решението на Хуан Карлос и потвърждава запазването на статута му на „почетен крал” с всички произтичащи права и гаранции.

Почти веднага след това се разбра, че бившият монарх вече е напуснал страната. В последвалите часове и дни испанските медии изредиха различни възможни дестинации в чужбина, но без да бъде получено нито едно официално потвърждение къде точно се намира или накъде именно се е насочил. Семпла хватка за удържане на вниманието на публиката в това плитко и незначително русло, за да не избие то към сериозния политически откат от случилото се.

Стана ясно също, че махането на ексмонарха от Испания е резултат от

дълго и конфиденциално договаряне

между двореца и премиера социалист Педро Санчес, като в това е бил посветен тесен кръг негови близки сътрудници плюс първата вицепремиерка Кармен Калво и министрите социалисти на правосъдието, външните работи и отбраната – никой повече от правителството. В пълно неведение са били и коалиционните партньори от анонсирано републиканския съюз „Унидас Подемос” на партиите „Подемос” и „Искиерда Унида” („Обединена левица”).

Новината за отпътуването на Хуан Карлос произведе в обществото ефекта на експлодирала бомба с поражения във всички посоки – правителство, дворец, отношения между политически партии, монархически и републикански нагласи, каталунска криза, обществен климат и т.н.

Основната причина за острия отзвук е, че името на „почетния крал” фигурира в две протичащи в момента в Испания и Швейцария паралелни разследвания за мащабна корупция. Те са по повод излезли по медиите още преди две години сведения за 100 милиона долара, „подарени” на Хуан Карлос от покойния саудитски крал през 2008-ма покрай строежа на скоростна железница между Мека и Медина, изградена от испанска фирма. Същата сума след това е прехвърлена в евро, като 65 милиона от тях минават през офшорна фирма и отиват в сметката на нашумяла „приятелка” на испанския ексмонарх.

Разследванията не са директно срещу Хуан Карлос, а по повод правени от други лица разкрития, в които се появява името му. Де факто и де юре срещу него няма отправено обвинение, той не е подследствен и формално нищо не ограничава свободата на придвижването му. И още нещо – дори и да се докажат нередности около въпросните милиони, „почетният крал” пак не може бъде обект на съдебно преследване за каквото и да е, извършено преди абдикацията му през 2014 г., защото дотогава е разполагал с имунитет. А дори и да има съмнителни деяния след това, с тях може да се занимава само Върховният съд пак заради специалния му статут към двореца.

Въпреки тези юридически дадености, очакванията на испанското обществено мнение бяха Хуан Карлос не само физически да е на разположение на правосъдието, но и

да даде публични обяснения относно подозренията

за незаконно обогатяване и пране на пари, които тегнат над него. Силен граждански и политически натиск в тази посока бе упражняван от месеци и спрямо действащия крал Фелипе. „Унидас Подемос” и други леви формации дори внесоха искане за формиране на парламентарна комисия по случая, която да покани за изслушване в парламента бившия и настоящия крал. Искането бе отхвърлено като противоречащо на конституцията с гласовете на десницата, подкрепени и от Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП).

Може да се напомни, че ИСРП исторически винаги е била републиканска партия. И днес по-голямата част от редовите ѝ членове се определят като републиканци. При гласуването през 1978 г. на действащата сега в Испания конституция, постановяваща като форма на управление монархията, тогавашните депутати социалисти са се въздържали… А пък Испанската комунистическа партия, оглавявана по онова реме от „еврокомуниста” Сантяго Карийо, е гласувала „за” монархията в конституцията… И така е подпечатила „помирението”… Да не забравяме, че монархията е била постановена от управлявалия близо четири десетилетия диктатор Франсиско Франко. И именно той избира за свой „наследник” крал Хуан Карлос, възкачил се на престола след смъртта на генералисимуса през октомври 1975 г.

Диктаторът Франсиско Франко (вдясно) е този, който посочва Хуан Карлос за крал и за свой наследник. Снимка: EFE

Веднъж одобрена, конституцията от 1978 г. става фундамент за испанския „преход” от франкизъм към демокрация. И до ден-днешен всякакви опити да се оспорват нейни водещи положения, особено пък монархията, се интерпретират от големите партии, включително вече и от ИСРП, като посегателство към устоите на „прехода” и на самата демокрация. Което, разбира се, не пречи на продължаващите да са силни републикански настроения в страната периодично да надигат глас, включително и за референдум по въпроса дали Испания да остане монархия или да се превърне в република.

Що се отнася до крал Хуан Карлос Първи, той се превръща в гарант на демократизацията, след като се противопоставя твърдо срещу опита за преврат, извършен от профранкистки военни на 23 февруари 1981 г. Кралят като главнокомандващ прави обръщение към нацията, осъжда пуча и уверява, че Испания ще продължи развитието си по демократичен път. Това е неговият звезден миг, който гарантира в последвалите десетилетия преобладаващата подкрепата за монархията сред испанците.

Е, всички скоро научават за слабостта на краля към мощни мотоциклети, яхтени регати и хубави жени, но с какво пък иначе да пълнят страниците си лъскавите светски списания… Снисхождението и търпимостта към монаршеските приключения дълго вървят ръка за ръка с традиционно доминиращия в обществото испански мачизъм.

С навлизането на страната в 21-ви век взаимодействието между модернизацията, новите технологии и критичното мислене развиват особено у по-младите поколения

по-висока морална взискателност

спрямо всички големци и остра чувствителност срещу корупцията.

Така и отношението към короната започва да се променя осезаемо, когато през 2007 г. тръгва разследване за злоупотреби в големи мащаби при строителни поръчки на Балеарските острови, в които се оказва замесен кралският зет Иняки Унрагарин, съпруг на по-малката дъщеря на Хуан Карлос – инфантата Кристина. Официалното обвинение му е повдигнато през 2011 г., а през 2018-та той получава окончателна присъда от 5 години и 10 месеца затвор плюс глоба от над 500 000 евро. Този случай силно разклаща уважението на испанците към монархията, макар че още от повдигането на обвинението дворецът отлъчва Ундаргарин и инфантата, за да не накърняват престижа на институцията.

Нещата обаче са тръгнали вече стремглаво надолу. Почти успоредно със скандала около кралския зет идва и истински сериозният срив и за короната, и лично за Хуан Карлос. Това става през 2012-та, с печално прочулия се негов лов за слонове в Ботсвана, струвал на хазната около 40 000 евро.

Трябва да се припомни, че по същото време дясното правителство на Народната партия начело с премиера Мариано Рахой подлага Испания на сурови „антикризисни” орязвания. Безработицата е 25%, а сред младежите – над 50%. Хората масово губят жилищата си, защото не могат да им плаща ипотеките. По площадите се разраства „движението на възмутените”.

На фона на всичко това гръмва новината, че кралят е „отскочил”

на държавна сметка до Ботсвана, за да погърми по слонове.

И то в компанията на своя „близка приятелка” – получилата благородническа титла в резултат на изгодно сключен, а после разторгнат брак германска принцеса Корина Цу Зайн-Витгенщайн, по баща Ларсен. Отгоре на всичко е било предвидено африканската „разходка” на краля и „приятелката” с частен самолет да остане неразгласена. Но не се получава, защото в Ботсвана монархът пада лошо и чупи бедрена става, поради което се налага спешната му евакуация и операция в Испания, пак на държавна сметка – и така слонската му авантюра става явна.

Кадър от скандалния лов на слонове в Ботсвана през 2012 г., коствал короната на Хуан Карлос. Снимка: El Pais

Общественото осъждане, кипнало тогава, е толкова голямо и трайно, че две години по-късно – през 2014-та, крал Хуан Карлос е принуден да абдикира и да предаде короната на сина си Фелипе.

Същата 2014-та се ражда и алтернативната републиканска партия „Подемос” тръгнала точно от надигналите се срещу социалните орязвания и безочието на „кастата” площади. Сега, покрай новата вълна от възмущение заради „изчезването” в чужбина на Хуан Карлос, някои ръководители на „Подемос” напомниха, че партията им дължи своя начален импулс на гражданския гняв включително и срещу моралното падение на монархията.

Пред 2014 г. Хуан Карлос Първи абдикира м полза на сина си, който става крал Фелипе Шести. Снимка: elmundo.es

Вече няма изненади, а само повече погнуса, когато през 2018-та по медиите изтичат записи, разкриващи че същата руса Корина от ботсванската история е била избрана от „почетния крал” като параван за едни 65 милиона евро, част от предполагаема „комисионна” за Хуан Карлос в размер на 100 милиона долара за негово вероятно бизнес посредничество в Саудитска Арабия.

Впрочем, това пак се разбира уж случайно, покрай едно друго доста скандално разследване около бивш полицейски комисар, превърнал се в рекетьор на „важни клечки”, но работил и за мрачна държавна структура, събирала данни за политически дейци и партии, включително и за… „Подемос”. Към това ще се върна отново след малко, защото изисква повече подробности.

А тук трябва да поясня, че кралската тема като част от един доста оплетен и тъмен казус (с инспектора-рекетьор), разследван в Испания от доста време със слаб напредък, едва ли би придобила чак такива драматични мащаби, че да предизвика заминаване на все пак имунизирания срещу съдебни разправии Хуан Карлос.

Но към испанското разследване се добавя и швейцарско. А то

опира вече не само до „почетния крал”, но и до сина му

– действащия Фелипе Шести. Испанците научиха, че работата по тази линия е дебела почти едновременно с обявяването на извънредните мерки заради коронакризата. На 15 март т. г. Фелипе излезе с обръщение, с което се разграничи от делата на баща си и декларира, че не е бил в течение с вършеното от него, че се отказва от всякакви свои дялове и наследства в негови непрозрачни фирми и че спира издръжката му от дворцовия бюджет в размер на 194 232 евро годишно.

Така настоящият крал отговори на публикации, сочещи не само баща му, но и него лично като бенефициент в две регистрирани в Лихтенщайн и в Панама фондации със звънките имена съответно „Загатка” (Zagatka) и „Лукум” (Lucum). И двете се оказаха във фокуса на разследване, започнато в Швейцария и привлякло също интереса на испанската Антикорупционна прокуратура.

В посланието си на 15 март Фелипе Шести увери, че изобщо не е бил в течение за вписването му като един от бенефициентите в лихтенщайнската „Загатка”, ръководена от далечния братовчед на баща му Алваро де Орлеан и плащала много от пътуванията на стария крал. Подробности за тази фондация и интервю с Алваро де Орлеан публикува испанският в. „Ел Паис”.

Крал Фелипе обаче призна, че от една година е бил в течение на данните, изнесени от британския вестник „Телеграф” относно другата фондация – „Лукум”. Именно на нейна сметка през 2008 г. Саудитска Арабия е превела 100 000 долара – явно онзи „подарък” от саудитския крал за испанския му събрат или предполагаема комисионна за съдействието на Хуан Карлос в осигуряването на испанска строителна фирма за изграждането на скоростна жп линия до Мека.

Британска адвокатска къща на 5 март 2019 г. информирала крал Фелипе, че той фигурира като бенефициент в „Лукум”. На 21 март с. г. монархът отговорил на същите юристи, че дотогава не е знаел за това. На 12 април с. г. Фелипе Шести е заверил нотариално официално писмо до баща си, в което настоява да се отмени каквото и да е вписване за онаследяване на блага по линия на фондация „Лукум” от него (Фелипе) или наследничката на престола (непълнолетната принцеса на Астурия), ако са верни твърденията да подобни вписвания. А на 27 май 2019 г. абдикиралият крал оповестява, че „слага край на всякакви институционални и официални изяви и се оттегля напълно от обществения живот”.

Интересното е, че онези 65 милиона евро са се оказали в сметката на сърцатата Корина след превод от все същия „Лукум” през 2012 г. Дамата е заявила пред швейцарските разследващи, че така Хуан Карлос се отблагодарил на нея и сина ѝ задето полагали големи грижи за него при ботсванския инцидент точно през 2012-та.

Топлата връзка между Хуан Карлос Първи и Корина Цу Зайн-Витгенщайн е видима на много светски събития. Снимка: Diarioa de Leon

На друго място обаче тя казва нещо различно – и скоро твърденията ѝ ще бъдат засечeни. Защото след по-малко от месец, на 8 септември т.г., предстои Корина да даде показания дистанционно, чрез конферентна връзка, пред испански разследващ съдия, който се занимава със случая на онзи споменат

бивш полицейски комисар, станал рекетьор.

Името на комисаря го знае цяла Испания – това е Хосе Мануел Виярехо, който е в предварителния арест от 2017 г. Срещу него тече мащабно разследване по многобройни дела за злоупотреба със служебна информация в негов лична полза, незаконни подслушвания, записи, следене и още какво ли не, но той още не е осъден.

Виярехо е имал успешна полицейска кариера до началото на 80-те, след което започва частен бизнес със своя частна агенция за разследвания и адвокатско бюро, като стига до размах от 46 собствени фирми с общ капитал 16 милиона евро.

През 1993 г. се връща отново на държавна служба – става агент под прикритие на Държавния секретариат по сигурността, който се занимава с организирана престъпност, тероризъм, пране на пари и т.н. Там се събират сведения за личния живот, контактите и обвързаностите на съдии, политици, журналисти, бизнесмени.

С това се заема и Виярехо, който обаче не забравя да работи и за себе си – започва да рекетира влиятелни личности срещу данните, които трупа за тях. Става притежател на забележителна колекция от компрометиращи записи и документи, а също и на растящо състояние. Сенчестото му влияние е огромно. Не се свени да предлага услугите си и на попаднали в затруднение големци от различни сфери.

Хосе Мануел Виярехо съумява хем да е държавен агент под прикритие, хем успешно да е търгува със събраната информация за собствена облага. Снимка: RTVE.es

Така през 2015 г. на него попада и принцеса Корина. Свързва ги бившият директор на телекомуникационния гигант Telefónica Хуан Виялонга, който отвежда Виярехо като „свой човек” по деликатни въпроси в лондонския дом на германската аристократка. Тя търси съдействието на госта, защото вече е информирана, че той е в конфликт с тогавашния шеф на разузнаването Феликс Санс. Блондинката иска да се съюзи с Виярехо срещу Санс, който пък след абдикацията на Хуан Карлос водел кампания за дискредитирането ѝ и откъсването ѝ от „почетния крал”. Корина разказва и колко е притеснена, че може да я погнат за пране на пари, защото Хуан Карлос прехвърлил на нейно име имоти в Мароко, както и онези пари от саудитската комисионна.

Тя не знае, че Виярехо записва целия разговор. Усетил, че двойната му игра вече е надушена от службите и скоро може да го арестуват, той иска

да се подсигури със записа на тези скандални откровения

– смята, че това ще е неговата гаранция да се измъкне от процес. В края на 2017-та наистина го арестуват. А през 2018-та избрани медии получават от анонимен подател част от записа с Корина – и го разгласяват, естествено.

В резултат – Виярехо още не е осъден, но Корина вече има покана от испанското следствие да даде показания на 8 септември т.г., а Хуан Карлос скоропостижно напусна Испания…

Същевременно по друго от многобройните дела, за които е разследван, Виярехо се засича и със съуправляващата в момента „Подемос”. През същата 2015-та, когато посещава принцесата в лондонския ѝ дом и я записва, двойният агент получава от Държавния секретариат по сигурността и задачата да набави компрометиращи документи за „Подемос”. Партията на Пабло Иглесиас набира популярност, готви се за парламентарните избори през декември с. г., а за управляващата тогава дясна Народна партия ще е много изгодно да я злепостави, ако се появявт документи, доказващи финансирането на Иглесиас и приятелите му от Венесуела. Това е любима медийна дъвка в нападките на десницата срещу „Подемос”, но доказателства няма.

С цел да се набавят, Виярехо организира през ноември 2015-та кражбата на телефона на една от близките сътруднички на Иглесиас – Дина Буселхам, за която се знае, че е водила разговори с донори на партията, а е пазела и много партийни документи във въпросния телефон. После комисарят-рекетьор започва да разпраща из медиите копия на сим-картата с информацията от телефона. Тя обаче не съдържа нищо злепоставящо „Подемос”.

А че такива копия на картата циркулират из медиите, дирижирани от държавната структура по сигурността, научава и самият Иглесиас – през януари 2016-та едно от тези копия му е предадено от получилата го редакция на каталунското списание „Интервю”. Спрялото през 2018-та поради недостиг на средства издание от етични съображения не желае да се занимава с компромати.

Случаят с телефона и картата, чийто оригинал след ареста на Виярехо е открит при обиск в дома му, дава повод на Иглесиас за остри изобличителни речи в парламента срещу „държавата клоака”, която си позволява такива долни методи за борба с политическите опоненти на управляващата по онова време партия.

По-късно се разбира също, че по подобен начин Виярехо е бил натоварен да действа през 2016-та и спрямо каталунските сепаратисти, като му е било възложено да събира компрометиращи данни и за тях.

Няма никакво съмнение, че рекетьорът пази прекалено много тайни с експлозивна сила, водещи доста нависоко. И не е ясно как ще ги търгува. Нито дали и ако да, то доколко, дърпа нишките на призованата да даде показания на 8 септември Корина…

А някои развития от последния месец и от последните дни сочат ново раздвижване в казуса с откраднатия през 2015-та телефон на Дина Буселхам. Сега фокусът се измества към Иглесиас и към твърдения, че той бил манипулирал картата на телефона, та дори бил и инсценирал кражбата му – което е очевидно усилие настоящият вицепремиер да бъде превърнат от потърпевш в обвиняем. Трудно е да не се добие усещане за

заплитане в един общ възел

на случая с разследванията около финансите на краля беглец от една страна и на неспиращата кампания за дискредитиране и отрязване от властта на „Подемос” – от друга. Пресечната точка е Виярехо, а затворническите решетки очевидно са допълнителен стимул за процъфтяване на неговата безскрупулност и готовност да върти мрачните си архиви във всички посоки, само да отърве себе си… Какво се мъти там и дали Корина ще е най-голямата есенна бомба, все още е рано да се гадае…

Ето това е контекстът, на чийто фон дойде „изчезването” на Хуан Карлос от страната. Естествено, че то отприщи мощен гняв срещу него, срещу настоящия крал и въобще срещу монархията откъм републикански настроените обществени и политически сили. Във всички коментари от този политически лагер заминаването в чужбина на „почетния крал” бе тълкувано единствено като бягство от правосъдието, като употреба на монархическите привилегии за осигуряване на ненаказуемост, като поставяне на бившия монарх над закона и т.н.

Остри критики в такъв дух оправи лидерът на „Подемос” и вицепремиер по социалните въпроси в коалиционното правителство Пабло Иглесиас, както и „номер две” в същата партия, неговата половинка и министърка по равноправието Ирене Монтеро, която дори попита риторично

„за какво е нужна монархията?”

От „Подемос” показаха недвусмислено също така, че са засегнати задето не са били информирани от правителствените си партньори за протичалите месеци наред тайни договорки между крал Фелипе, „почетния крал” и премиера Санчес относно формата, чрез която да се осигури „дистанциране” между Хуан Карлос и двореца. Впрочем, по-късно се разбра, че това са били доста сложни преговори, защото се е търсело балансирано решение, за да може хем подозренията около ексмонарха да не хвърлят сянка и върху действащия крал, тоест върху монархията като институция, хем да не се прибягва до рязко скъсване с краля-баща, при положение все пак, че срещу него няма още не само присъда, но дори и официално обвинение. Така сред многото варианти накрая е бил постигнак комромисът Хуан Карлос да се изнесе някъде в чужбина, като остане на разположение на правосъдието чрез готовност за даване на показания дистанционно, по конферентна връзка.

Педро Санчес отговори на критиките на партньорите си от „Подемос” на пресконференцията, която даде на 4 август – макар че нейната цел първоначално бе да отчете свършеното от правителството му от началото на годината, особено в условията на жестоката криза с пандемията на Covid-19, както и да очертае профила за предстоящия държавен бюджет, длъжен да се справя с над 20-процентния срив на испанската икономика вследствие атаката на коронавируса.

Премиерът Педро Санчес по време на пресконференцията си на 4 август. Снимка: Moncloa

Всичко останало обаче потъна в сянката на заминаването на Хуан Карлос. Санчес категорично защити взетото от двореца решение, като подчерта, че винаги стриктно ще спазва конституцията, определила монархията като форма на управление в страната. Той също толкова твърдо отстоя своите отговорност и право като премиер да проведе „в дискретност” преговорите с двореца относно „почетния крал”, без да е длъжен да уведомява за това цялото правителство.

Санчес отбеляза, че уважава мнението на коалиционните партньори от „Унидас Подемос” и прозвучалите от техните среди и от по-леви формации апели за провеждане на референдум по въпроса за монархия или република, но безапелационно наблегна, че такъв референдум не е на дневен ред. Със същата недвусмисленост той отхвърли идеите за привикване за обяснения пред парламента на Хуан Карлос или на Фелипе. По отношение на острите критики, отправени не само към бившия крал, но и към настоящия, както и общо към монархията, премиерът отсече: „Могат да бъдат съдени по делата им личности, но не и институции”.

В същото време, макар и признавайки различията с „Унидас Подемос” по темата за монархията и за сегашната ситуация с „почетния крал”, Санчес подчерта, че тези различия няма да накърнят съвместното им управление, което според него

„ще бъде дълготрайно и плодоносно”.

И ще се базира на изпълнението на амбициозната им социална програма

Същите интерпретации веднага след това прозвучаха и откъм „Подемос” и лично от лидера ѝ Иглесиас. В телевизионно интервю той изтъкна известното виждане на своята формация, че бъдещето на Испания ще е републиканско, но го постави в една доста далечна перспектива, зависеща от волята на „бъдещите поколения”. Също като Санчес, Иглесиас призна различията между „Подемос” и ИСРП, но подчерта, че те били нещо нормално при демокрацията и че не можели да попречат на голямата цел, а именно – коалиционното правителство да осъществи мащабната си социална програма, заради която избирателите са дали доверието си точно на тези политически сили.

Пабло Иглесиас потвърди републиканските си убеждения, но е решимостта правителството на социалистите и „Подемос“ да оцелее, прокарвайки социална политика. Снимка: elindependiente.com

Съвсем очевидно е, че въпреки цялото си възмущение срещу бягството от страната на Хуан Карлос, „Подемос” няма заради това да къса коалицията със социалистите и да излиза от правителството.

Но също толкова очевидно е, че сред преобладаващо републиканските членски маси на тези две сили е налице силно напрежение. За това си дава сметка и Санчес. Той много добре знае, че

75% от редовите социалисти се определят като републиканци

и досегашната договорка на лидера им и премиер с двореца ги е смутило дълбоко. Ето защо Санчес разпрати и специално писмо до всички организации и структури на своята партия, за да обясни, че компромисът със заминаването на „почетния крал” е бил необходим за укрепване на държавната стабилност, въз основа на която да се разгърне и правителствената социална програма.

Вярно, при повече внимание от страна на публиката към тежките икономически поражения от коронакризата, за които Санчес разказа на същата пресконференция на 4 август, може да се забележи, че важни елементи от въпросната правителствена социална програма по необходимост трябва да бъдат отложени за доста по-нататък. Така е например с очакваната от мнозина като важен инструмент за повече социална справедливост данъчна реформа. Оказва се, че тя ще може да бъде стартирана едва през 2023-та – и то само, ако дотогава се сбъднат прогнозите за достигане на икономическите показатели до нивото отпреди връхлитането на Covid-19.

В същото време, за да се въздейства туширащо върху видимото обществено недоволство срещу бягството на Хуан Карлос, Санчес несъмнено благослови и поредица „изтичания” към медиите за хода на деликатните преговори с двореца. От публикациите става ясно, че премиерът и екипът му са отправяли доста по-кореспондиращи с републиканските критерии варианти за „дистанциране” между настоящия и бившия крал. Включително – лишаване на Хуан Карлос от титлата и привилегиите му и изнасянето му от двореца с правата само на простосмъртен гражданин, без да напуска страната. Но това не е било прието, поради което се е наложил и постигнатият в крайна сметка компромис с поисканото от стария крал отпътуване за чужбина.

Друг един елемент от поднасянето на всичко това и пред масовата публика, и пред политическите играчи, е избраният момент – отпускарският август. Кралското заминаване се разрази точно в навечерието на излизането във ваканция на парламента и на всички останали водещи институции, включително монархическата. Така дори и най-острите реакции, изстреляни през изминалата седмица, имат шанса да бъдат засенчени скоро от по-приятни почивни преживявания и да се поразсеят до началото на новия политически сезон.

Разбира се, Санчес не е толкова наивен, за да се заблуждава, че една тъй сериозна детонация като предизвиканата от заминаването на „почетния крал” ще отшуми само покрай ваканционните забавления. Но това ще е важна пауза за поемане на дъх и за подготовка към есенните изпитания, сред които показанията на Корина може да се окажат далеч не най-опасните. Истински драматичното изпитание, което очаква премиера наесен, е да преведе правителството невредимо през очертаващата се като

епохална битка за приемане на бюджета,

който сега също се оказва заложник на сагата с Хуан Карлос.

Защо ли? Защото левите и националистически формации в парламента, които крепят с гласовете си правителството на ИСРП и „Унидас Подемос”, сега са много бесни срещу „сговора” на Санчес с двореца и някои апелират направо за оставка на кабинета. Ако тези страсти не бъдат овладени до есента, те може да препънат одобрението на бюджета.

Но няма съмнение, че осигурената от отпускарския сезон пауза сега ще бъде употребена и от социалистите, и от „Унидас Подемос” за активни политически совалки, които ще се постараят да успокоят емоциите и да предотвратят този риск.

В същото време Санчес мечтае за осигури на бюджета колкото се може по-широка подкрепа и не се е отказал от старите си амбиции да изгради някакъв вид консенсус с либералната партия „Сюдаданос” – независимо от взаимната им непоносимост и идейна антиподност с „Подемос”. В тази посока несъмнено също ще се работи усърдно, въпреки вече многократно и ясно демонстрираното неудоволствие на партията на Иглесиас от подобен флирт на социалистите надясно.

Привличането на „Сюдаданос” за подкрепа на бюджета, претендиращ да е „най-социалният в историята на страната”, наистина е доста фантастична перспектива, като се има предвид недвусмислено неолибералната ориентация на тази партия, дълбоко несъвместима със социалните ангажименти на „Подемос” и на самите социалисти.

Освен това вдясно също е налице факторът с остри критики към премиера заради случая с Хуан Карлос – но от точно обратните позиции на онези, които се демонстрират отляво. Десните недоволстват, че Санчес не е подкрепил достатъчно твърдо монархията и вместо решително да я защити от левичарските искания за парламентарни комисии и отчетност, е съдействал за „прогонване” на „почетния крал” в „изгнание”.

Разбира се, десницата не е нещо хомогенно. Има нюанси в оценката на „Сюдаданос”, Народната партия и екстремистката „Вокс”. Но като цяло от този фланг не са спирали да звучат обвинения, че още със самото си сформиране правителството на социалистите и „Унидас Подемос” е станало „заложник” на сепаратистки и ултралеви формации, които са клеймени като „антиконституционни” и устремени към разрушаване на конституционния ред.

Визира се преди всичко ERC (Каталунска републиканска левица), чиито 13 депутати бяха важен принос за стартирането на настоящото правителство, но която сега е много остра в осъждането на „бягството” на Хуан Карлос и в атаките си срещу Санчес, Фелипе Шести и монархията. По подобен начин реагира и каталунското разклонение на „Подемос” – „Ен Кому Подем” („Задено можем”), от чиито редици е популярната кметица на Барселона Ана Колау, изказала се тези дни също с искане за референдум за монархия или република. А пък говорителят на ERC в парламента в Мадрид Габриел Руфиан особено силно ядоса десните, като заяви, че ако „този господин (Хуан Карлос – б.р.) бе борец за независимост (на Каталуня – б.р.), за него вече щеше да е издадена европейска заповед за залавяне”.

Противовесът отдясно съответно се откроява с все по-голямо

сближаване в позициите между Народната партия и „Вокс”

под напътствията на изживяващия се като „гуру” на единен десен фронт бивш премиер Хосе Мария Аснар. Впрочем, точно под крилото на Аснар навремето гради политическа кариера сегашният лидер на „Вокс” Сантяго Абаскал, произлязъл от десния фланг на Народната партия. А настоящият лидер на НП Пабло Касадо също е „възпитаник” на Аснар. Ето защо не е за учудване синхронът в оценките на Касадо и Абаскал за управлението на социалистите с „Унидас Подемос” и на сегашната невралгична ситуация. И двамата патетично повтарят тезите на Аснар, че този кабинет целял „смяна на режима от 1978-ма” в Испания и че едва ли не тласкал страната към същата конфронтация, довела навремето до гражданската война.

Бившият испански премиер Хосе Мария Аснар (вдясно) надъхва протежето си Пабло Касадо, настоящия лидер на Народната партия, за атаки срещу правителството. Снимка: EFE

В момента любимият рефрен на НП и „Вокс” е, че Санчес всъщност е прикрит враг на короната и че в настоящия казус с Хуан Карлос само „с половин уста” е бранил конституционната монархия, докато всъщност заедно с „Подемос” планирал да я събори. И така да срути цялата система, наследена от пословичния испански преход. Всичко това бе синтезирано в една истерична фраза, изречена тези дни от говорителката на НП в парламента Кайетана Алварес де Толедо и отправена към правителството:

„Надежда всяка оставете! Няма да изпратите в изгнание Прехода!”.

Не пропусна да хвърли своите съчки в пламъка на този стегнал кабинета отвсякъде огнен обръч и каталунският сепаратизъм. На 7 август бе свикано извънредно заседание на местния парламент в Барселона, посветено специално на ролята на монархията и на казуса със заминаването на „почетния крал”. Каталунският премиер сепаратист Ким Тора отправи ожесточени критики към правителството в Мадрид и лично към Санчес заради решението с Хуан Карлос.

Каталунският премиер Ким Тора отправи остри анаки срещу монархията и правителството в Мадрид по време на специалната сесия на парламента в Барселона на 7 август. Снимка: ACN

Тора пламенно защити „каталунската република”, заради чието обявяване през 2017 г. тогавашните лидери на прокламиралата независимост автономна област днес са или в затвора, или в доброволна емиграция, осъдени за погазване на испанската конституция. Той отправи остри обвинения срещу монархията и лично срещу Фелипе Шести, като настоя за абдикацията му, защото най-вероятно той се е облагодетелствал от предполагаемите корупционни практики на баща си. Абдикацията му била необходима, за да се стимулират истински демократични промени и

референдум за монархия или република.

Поиска също „Подемос” да скъса със социалистите и да напусне правителството в Мадрид. Не пропусна и да настои, че „каталунската независимост днес е по-необходима отвсякога”.

Парламентът в Барселона прие и съответни декларации по тези въпроси, но се стигна до безпрецедентна ситуация – техническият персонал, отговорен за публикуването на парламентарните решения в местния държавен вестник, отказа да ги публикува. Защото те влизат в разрез със становища на Конституционния съд, послужили вече като основа за осъждането на редица каталунски лидери.

На фона на тези страсти уж смекчилата острия тон „Подемос” все пак побърза да предупреди от Мадрид, че е подготвила още за първата есенна сесия на парламента свое предложение за нова система на по-строг държавен контрол над двореца. Като се има предвид разположението на силите в законодателния орган и стремежът на Санчес и социалистите да крепят статуквото с монархията, съвсем очевидно е, че проектът на „Подемос” няма шансове да мине. Но ще има дебати, темата пак ще се върти – а всичко това все пак ще „пуска пáрата” в общественото напрежение по въпроса за монархията или републиката.

Междувременно тези дни излезе и най-новият сондаж на Electomania за настроенията на испанците – дали са повече монархисти или повече републиканци и как гледатна конкретния казус с Хуан Карлос. Разултатите показаха, че 60% от гражданите на страната смятат за „лошо” или „много лошо” решението „почетния крал” да замине в чужбина, пак

60% се смятат за републиканци

и също толкова подкрепят идеята за провеждане на референдум за монархия или република. Като преобладаващо монархически очаквано се определиха електоратите на Народната партия, „Вокс” и „Сюдаданос”, а като преобладаващо републикански – избирателите на останалите око 15 партии, включени в допитването, в това число ИСРП и „Унидас Подемос”.

„А ако хвърлим тази тежест?“. Рисунка: Лусио Гарсия, laultimahora.es

Всичко това сега остава да „втасва” до есента, когато ще е ключовата битка за бюджета и новата серия с кралски страсти около делото с Корина и Виярехо.

А дотогава и ваканцията на водещите фигури в държавата очевидно няма да е  просто ваканция. Крал Фелипе Шести вече замина за кралската лятна резиденция „Маривет” на Балеарските острови със семейството си и с майка си – доста патилата от авантюрите на Хуан Карлос негова съпруга кралица София, която не замина с ексмонарха. Престоят на Фелипе и фамилията му там ще е до 17 август. И ще е уплътнен с участие на краля, престолонаследничката и доня София в прояви, свързани дейността на местните власти, с образователната система, с културата, с туризма. За първи път в историята, специално за да се включат в тези събития редом до краля, ще бъдат командировани последователно трима министри от централното правителство – на вътрешните работи, на образованието и на туризма. Нещо повече – тази сряда, на 12 август, на Балеарите ще пристигне и премиерът Педро Санчес за работна среща с Фелипе Шести. Очевидно целта е съвсем демонстративна – да се покаже

единство, синхрон и стабилност между двореца и правителството.

Тепърва ще видим как ще проработи това наесен в една предимно републиканска Испания, налегната от новото надигане на Covid-19, ударена от 20-процентния икономически срив от пандемията и разчитаща да зареди социалния си бюджет чрез все още очакващия карт бланш от Европарламента възстановителен план на ЕС.

Ако дотогава споменът за все още неизвестно къде подслонилия се крал беглец избледнее, а Корина и Виярехо не си отворят устите за нищо повече от вече известното, може и да се сбъдне надеждата на Педро Санчес за „дълготрайно и плодотворно управление” с „Подемос”…

Премиерът Педро Санчес, вицепремиерът Пабло Иглесиас и крал Фелипе Шести при поемането на властта от настоящото испанско правителство през ноември 2019 г. Снимка: elDiario.es
"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар