След десет месеца служебно правителство и след пет различни вида избори – два пъти парламентарни и по един път европейски, местни и автономни, Испания най-после излиза от политическия блокаж с одобрението „на кантар”, което получи в парламента в Мадрид премиерската кандидатура на социалиста Педро Санчес. Тя мина едва на второ гласуване на 7 януари следобед и с минимална преднина, след като се провали при първото – на 5 януари, когато можеше да ѝ се даде ход само с абсолютно мнозинство от 176 гласа в 350-членния Конгрес на депутатите. За втория вот конституцията предвижда възможност кандидатурата да бъде одобрена с просто мнозинство. И така, в резултат на дълги и сложни преговори за подкрепа с политическите сили, Санчес успя да получи 167 гласа „за”, 165 „против” и 18 „въздържали се”, което му отваря пътя към премиерския пост.
Това е и „зелена светлина” за договорната също след много инфарктни обрати правителствена коалиция между оглавяваната от Санчес Испанска социалистическа работническа партия (ИСРП) и съюзната формация „Унидас Подемос”, състояща се от партиите „Подемос” и Обединена левица, с лидери съответно Пабло Иглесиас и Алберто Гарсон.
По този начин се осъществява важен обрат в политическия пейзаж на Испания, която ще получи коалиционно управление за първи път в най-новата си демократична история, стартирала след смъртта на диктатора Франсиско Франко през 1975 г. и с приемането на конституцията през 1978 г. Освен това пак за първи път от приключването на Гражданската война през 1939 г. социалистите и стояща по-ляво от тях формация ще ръководят страната съвместно – при това въз основа на ясно и категорично обвързана със социални приоритети обща програма. Съчетанието е важен ляв пробив и в мащаба на цяла Европа, където правителствена схема със сходни участници и сходна конструкция в момента можем да разпознаем донякъде само във Финландия.
Спецификата на испанския случай е, че той е утежнен от сериозни националистически предизвикателства между Мадрид и някои от автономните общности. Става дума не само за сгорешената в последните години по сепаратистка линия Каталуня, но и за стари рани, оставени от баските терористи от саморазпусналата се преди 9 години ЕТА. Десницата нахъсано продължава да експлоатира за политическите си цели и двете теми, като така поддържа постоянни конфронтации в обществото на общодържавно ниво. Именно тези съществени елементи не само станаха обект на остри парламентарни дебати относно обвързаностите на Санчес с цел да получи подкрепа за премиерската си кандидатура, но и тепърва ще клатят идещото коалиционно правителство, което не разполага със стабилен фундамент в Конгреса на депутатите.
Ето конкретно какъв е балансът на силите. Сборът на представителите, които ИСРП и „Унидас Подемос” имат в законодателния орган – съответно 120 и 35, дава само 155 депутати от общо 350. За да се осигури одобряване на Санчес на второ гласуване с просто мнозинство бе необходимо да се договори подкрепата на още формации. Като се оставят настрана категорично отказалите каквато и да е подкрепа, дори под формата „въздържал се”, десни партии – Народната с 88 депутата, „Вокс” с 52 депутати и „Сюдаданос” с 10 депутати – оставаха само малките националистически партии с било по-умерен, било по-категоричен профил.
Така че ИСРП и „Унидас Подемос” увеличиха гласовете в своя подкрепа с още 12, докарвайки ги до общо 167, благодарение на следните партии и съюзи: PNV (Баска националистическа партия) – 6 депутати, съюзените Más País („Повече страна” на отцепилия се от „Подемос” Иниго Ерехон) и валенсианската Compromís – 3 депутати, Nueva Canarias („Нови Канарски острови”) – 1 депутат, BNG (Националистически блок на Галисия) – 1 депутат, Teruel Existe („Теруел съществува”- левичарска и републиканска формация от град и община Теруел в автономната област Арагон; край Теруел е водена една от най-тежките битки в Гражданската война между франкисти и републиканци) – 1 депутат.
Обединената десница в лицето на Народната партия, „Сюдаданос” и „Вокс” (общо 150 депутати) също събра по-малки националистически формации с обратен знак под своите развявани отдавна обвинения срещу ИСРП и „Унидас Подемос”, че искат „да разцепят Испания”. Така в лагера анти-Санчес застанаха също UPN (Съюз на народа на Арагон) – 2 депутати, Foro Asturias („Астурийски форум”) – 1 депутат, PRC („Регионална кантабрийска партия”) – 1 депутат. В същия отбор по личен избор се подреди и единствената депутатка от формацията Coalición Canaria („Канарска коалиция”), макар че самата партия беше решила да подкрепи Санчес.
Най-парадоксалното е, че в тази компания от десни противници на сепаратизма избраха да се впишат и всъщност отявлено сепаратистките Junts per Catalunya („Заедно за Каталуня” – партията на бившия каталунски премиер Карлес Пучдемон и на настоящия Ким Тора) – 8 депутати, и CUP („Кандидатура за народно единство”, обединяваща „републиканци-антикапиталисти”) -2 дапутати. Мотивът на последните две формации също да се противопоставят на Санчес бе, че той и партията му са част от статуквото, което е криминализирало досега каталунския проблем, без да помага за политическото му решение. Ето така се събраха 165-те гласа „против” Санчес.
Голямата предварителна битка на социалистите и „Унидас Подемос” беше при това съотношение на силите „на кантар” да не допуснат никакви преливания на гласове от своя лагер, както и да осигурят вот „въздържал се” от друга важна сепаратистка сила в Каталуня, съперничеща си за влияние в автономната област с Junts per Catalunya – ERC („Каталунска републиканска левица”). Тя има 13 депутата в парламента в Мадрид. Да гласуват „въздържал се” бяха убедени и 5-ата депутати на EH Bildu – действаща в Страната на баските и в Навара левичарска формация, обвинявана от десницата, че е продължителка на някогашното политическо крило на ЕТА Herri Batasuna.
Договорката с ERC беше особено сложна, тъй като нейният лидер и бивш каталунски вицепремиер Ориол Жункерас е сред осъдените от Върховния съд в Мадрид каталунски политици по обвинение, че са организирали противоречащия на испанската конституция референдум за независимост на 1 октомври 2017 г. Намиращият се от ноември 2017 г. в мадридски затвор Жункерас получи през октомври 2019 г. присъда от 13 г. затвор. Но междувременно – на европейските избори на 28 май м.г. – бе избран за евродепутат. И през декември м. г. Съдът на ЕС постанови, че той е разполагал с имунитет от момента на избирането си и Испания е трябвало да го пусне от затвора и да му даде възможност да поеме функциите си като евродепутат. Но окончателното решение за съдбата му Съдът на ЕС остави на Върховния съд в Мадрид.
Така че индиректната подкрепа на депутатите от ERC за премиерската кандидатура на Санчес чрез вот „въздържал се” беше предмет на сложна договорка, която включи и случая с Жункерас, и ангажимент каталунският проблем да бъде изваден от наказателната сфера и да стане предмет на чисто политически диалог. Макар Санчес и хората му да се скъсаха да уверяват, че поетите спрямо ERC ангажименти не включват нищо, накърняващо конституцията, отдясно забълваха остри и безкомпромисни атаки, че в името на властта се влиза в безпринципни зависимости от сили, нарушаващи конституционния ред в страната.
Съответно и „въздържането” на EH Bildu породи яростни нападки, че Санчес и „ултрите” от „Унидас Подемос” (както ги определи лидерът на Народната партия Пабло Касадо) влизат в сговор с „терористи” – така десните гледат на EH Bildu, приписвайки ѝ генетична връзка с ЕТА.
Такъв бе контекстът на незапомнено агресивния и заклеймяващ тон, който държаха ораторите от Народната партия, „Сюдаданос”, „Вокс” и по-малките им съюзници при дебатите около двете гласувания за премиерската кандидатура на Санчес. Нещо повече – съвсем открито мобилизирани от десните партийни централи тролове атакуваха по социални мрежи, мейли и чрез смс-и депутатите от малките формации, обещали подкрепа на Санчес. Натискът бе те да се отметнат и да гласуват „против”. Единственият депутат от Teruel Existe – Томас Гитарте, дори направи официално оплакване в полицията, че между парламентарните гласувания на 5 и 7 януари е бил залят от над 8000 послания, притискащи го да промени вота си и да се обърне срещу Санчес. А по стените на сградите в родното му място са се появили надписи, обявяващи го за „предател”.Лидерът на ултрадясната „Вокс” директно призова свои симпатизанти да блокират общината на Теруел, за да принудят Teruel Existe да нареди на своя представител в парламента гласуване „против” Санчес. Заради всичко това на Гитарте бе осигурена специална полицейска охрана, а самият той твърдо спази обявеното си предварително решение да подкрепи Санчес.
Впрочем, евродепутатът от „Вокс” Ерман Тертч надскочи дори партийния си водач, призовавайки армията в Испания да извърши военен преврат, за да попречи на поемането на властта от ИСРП-„Унидас Подемос” с подкрепата на националистически формации.
Наред с казуса с теруелския депутат, внимание привлече и огледалният случай с представителката на Coalición Canaria в парламента в Мадрид – Ана Орамас. Въпреки че партията ѝ взе решение да подкрепи Санчес, самата Орамас обяви, че нейната съвест не ѝ позволява да даде такъв вот и тя ще гласува „против”, като помоли Coalición Canaria за извинение, че нарушава партийната дисциплина. Ръководството на формацията обаче вече ѝ отвърна след гласуването, че това нейно извинение е недостатъчно и че се обсъжда въпросът за изключването ѝ.
Що се отнася до сложните и нееднозначни отношения на социалистите и склонилата да им даде шанс да управляват с вот „въздържал се” ERC, много показателно за нивото на противоречията помежду им стана изказването на депутатката от ERC при дебатите на 7 януари Монсерат Баса. Нейната сестра Долорс Баса е била член на автономното каталунско правителство през 2017 г. и вече е осъдена в същия процес като Жункерас на 12 г. затвор. Монсерат Баса заяви, че „с голям скептицизъм” е приела да гласува „въздържал се” с единствения мотив „да се даде глас на политическите затворнички и затворници”, като каквито тя възприема сестра си и съратниците ѝ зад решетките. А иначе „ни най-малко” не я интересувало дали испанската държава ще има стабилно управление или не. Към социалистите тя отправи обвинение, че те се „радвали” на болката, причинявана на каталунските поборници за независимост от страна на испанската правораздавателна система. След края на изказването си Монсерат Баса бе прегърната и разцелувана от говорителя на ERC Габриел Руфиан.
За отбелязване е още един драматичен момент в сагата около премиерската кандидатура на Санчес. При първия вот на 5 януари всъщност съотношението на силите бе съвсем „на ръба” – тогава гласовете „за” Санчес бяха 166, само с 1 повече от 165-те „против”. И лидерката на „Сюдаданос” Инес Аримадас дори издигна в пленарната зала писмен апел да се намери „поне един смел социалист”, която да се обърне срещу Санчес и така да промени и резултата от вота. Не се намери.
А причината на 5 януари гласовете „за” да са с един по-малко, отколкото на 7 януари, бе следната. Депутатката Аина Видал от En Comú-Podem („Заедно можем”) – каталунския вариант на „Подемос”, извести тогава, че не може да дойде в парламента в Мадрид лично, тъй като се бори срещу онкологично заболяване и тежко понася прилаганата ѝ терапия. Беше ѝ дадена възможност да гласува дистанционно, но тя не успя да се справи технически.
За гласуването на 7 януари обаче Аина Видал все пак се появи лично в пленарната зала, макар и да личеше, че това ѝ коства неимоверни усилия. Пабло Иглесиас започна изказването си на 7 януари, отправяйки специални благодарности към нея. И депутатите в цялата парламентарна зала, без разлика на политическите си пристрастия, се изправиха на крака да я аплодират. Аина Видал не можа да сдържи сълзите си. Това бе най-емоционалният момент в този иначе изпълнен с крайно поляризирани и често отровно-негативни страсти ден.
След гласуването, когато 167-те гласа „за” и 18-те „въздържал се” утвърдиха Санчес като бъдещ премиер и дадоха път на предстоящото ляво коалиционно управление, Иглесиас поднесе огромен букет на Аина Видал, а депутатите от „Унидас Подемос” се струпаха около нея, което отново я разплака. Изпълнени с ентусиазъм и вълнение от постигнатия пробив, те всички заедно позираха за „семейна снимка” пред медиите, някои и с вдигнати юмруци.
Нека припомним – „Подемос” бе основана като партия съвсем неотдавна, в началото на 2014-та. Създателите ѝ преди това бяха част от масовото гражданско „движение на възмутените”, по-известно в Испания като 15-М – заради първата му голяма проява на 15 май 2011 г. на централния мадридски площад „Пуерта дел Сол”. Онези протести кипнаха срещу „оздравителните” социални орязвания, оправдавани като „антикризисни мерки”. Демонстрантите тогава скандираха „Всички да си ходят”, искаха „смяна на системата” и освобождаване от цялата политическа и финансово-икономическа „каста” (към която причисляваха и тогавашните социалисти), гневяха се, че „банките изядоха хората”. Защото да, затягането на коланите, масовите уволнения (безработицата сред младите испанци достигаше до 50%!), прогонването на хора от ипотекирани и станали невъзможни за изплащане жилища всъщност „изтискваха” от редовите граждани средствата, необходими за връщане на баланса в банките, раздавали лоши кредити и финансирали мащабни корупционни схеми с участието на политици.
„Подемос” се появи на политическата сцена с амбицията да промени всичко това. И на парламентарните избори през декември 2015 г. влезе в парламента, подреждайки се в него като трета сила след Народната партия и ИСРП.
Нататък последваха много политически перипетии, включително извънредни избори след още половин година, невъзможност за разбирателство между „Подемос” и социалистите, довела до ново управление на Народната партия и нейния премиер Мариано Рахой, влизане в остра фаза на каталунската криза, още поредица от трусове…
Така се стигна до 1 юни 2018 г.. Тогава „Подемос”, съюзила се вече междувременно с Обединена левица и превърнала се в „Унидас Подемос”, заедно с ветрилото от малки националистически формации, изпъкващи и сега, застанаха на страната на Санчес и социалистите при гласуването на парламентарен вот на недовeрие срещу Рахой заради отдавна разследван скандал за корупция. Премиерът консерватор загуби поста си. А в креслото му седна Санчес, стартирайки така едно над половингодишно и доста продуктивно управление с парламентарната подкрепа на „Унидас Подемос”.
Оттам произлезе и най-социалният в историята на Испания бюджет. Той обаче не беше приет. Провали го от една страна бойкот в каталунския автономен парламент, обвързан със сепаратистки условия. А от друга – оформилата се вече „тройна десница” (Народната партия, „Сюдаданос” и „Вокс”), която също се закани, че няма да пусне бюджета да мине като „наказание” за започнатия от екипа на Санчес мирен диалог по каталунския казус, заклеймен от десните като „предателство”.
За излизане от блокажа се наложи свикването на извънредните парламентарни избори на 28 април. Те дадоха най-много гласове на социалистите и доста благоприятен резултат на „Унидас Подемос”, въпреки преживяното от нея разцепване след напускането на Иниго Ерехон броени месеци по-рано. Възприеманото като естествено от избирателите съюзяване на ИСРП и „Унидес Подемос” за сформиране на ляво правителство се забави като формален акт, докато се проведат изборите „три ведно” на 25 май – европейските, местните и автономните. В тях като цяло вотът вляво също бе видимо по-силен, отколкото вдясно, но в някои местни управления раздробяването на левите в крайна сметка доведе на власт десните. Затова пък на европейско ниво Санчес и ИСРП се откроиха с много силна позиция и това спечели за Испания поста на върховния представител по външната политика и сигурността в новата Еврокомисия, зает вече от доскорошния испански външен министър Жозеп Борел.
Когато обаче през юни м. г. Санчес се опита да форсира с бързи темпове дълго отлаганите преговори с „Унидас Подемос” за изработване на формула за ляво управление, в която той смяташе, че лесно ще наложи доминиращата роля на ИСРП, това се оказа мисия невъзможна. Разигра се остър сблъсък на егота между него и Иглесиас, спор за вида на бъдещото правителство и разпределението на министрества, завършил безславно с провала на тогавашната премиерска кандидатура на Санчес в парламента. Упражнението се повтори с нов опит и с подобен резултат и през септември.
Нямаше друг изход, освен да се отиде на нови извънредни избори на 10 ноември, Те показаха сваляне на резултатите на ИСРП и „Унидас Подемос”, засилване на Народната партия, удвояване на депутатските места на „Вокс”, стопяване на „Сюдаданос”. Тогава вече Санчес си даде сметка, че сънуваното от него самостоятелно управление на ИСРП няма да го бъде, разбърза се и само за два дни договори с Иглесиас тъкмо формулата, която искаше водачът на „Подемос” и през юни, и през септември – коалиционно правителство.
В него Иглесиас ще е вицепремиер по социалните въпроси. „Унидас Подемос” получават министерствата на равноправието (то ще бъде поето от поливнката на Иглесиас и майка на трите му деца Ирене Монтеро), на труда, на потреблението (начело му застава лидерът на Обединена левица и близък приятел на Иглесиас – Алберто Гарсон) и на висшето образование.
Равносметката от целия този проточил се десет месеца сериал с пет вида избори, с много конфронтации и с постоянно оспорвани компромиси е несъмнен успех за „Подемос” и лично за Иглесиас, чиято твърдост в сложните етапи на политическите му отношения със Санчес в края на краищата проработи и донесе влизане на още ненавършилата му и шест години партия в бъдещото правителство. При оповестяване на резултатите от вота на 7 януари Иглесиас също се разплака, прегръщайки един от най-близките си съратници в „Подемос” – прикования към инвалидния стол физик и депутат Пабло Еченике.
Макар и вече натрупали политически и парламентарен опит, преобладаващо младите представители на „Подемос” все още са запазили силния си заряд от социалните движения, откъдето са тръгнали всички те. Именно затова и Иглесиас акцентира в изказването си на 7 януари върху следното: „Социалните движения са главните архитекти на това споразумение (за коалиционно управление със социалистите – б.р.). Бъдещото правителство ще се нуждае от критиката и натиска на социалните движения, за да свърши работата си добре. Социалните движения ни казаха, че да, може. Новото правителство има задължението да превърне това „да, може” в конкретни политики, които да послужат за подобряване на живота на хората.”
Именно въпросното „да, може”, гръмна като скандиране и в парламентарната зала след оповестяването на резултатите от вота, препокривайки аплодисментите за Санчес. Несъмнено вълнението на новия/стар премиер също беше с високи градуси след толкова дългия му път, докато най-после получи това официално одобрение от парламента, пък било то и само с два гласа преднина. Но веднага пролича и другото, отдавна установено от всички, наблюдаващи личната му траектория – че при Санчес политическата калкулация все пак винаги преобладава над емоциите.
Той за пореден път вся изненада дори сред съратниците си, като след вота обяви, че ще извести за разпределението на министерските постове от „квотата” на ИСРП в бъдещото правителство едва идната седмица. Тоест Санчес си остави допълнителен марж за персоналните назначения, отново ясно демонстрирайки, че именно и само той като премиер ще има последната и решаваща дума в определянето на политическия и експертен профил на бъдещия кабинет. Същевременно този интервал ще му даде възможност по-внимателно да претегли как и с какъв екип да подходи към сериозните предизвикателства, очертаващи пред управлението му при наличието на толкова крехка парламентарна подкрепа.
В амбициозната съвместна програма на ИСРП и „Унидас Подемас” фигурират важни акценти като реформи в пенсионната система, в трудовия кодекс, в образованието, в борбата с корупцията, в правосъдната структура и т. н. Предвидено е също вдигане на данъците за най-високите доходи, повишаване на минималната заплата, която да достигне до 60% от средната за страната, контрол над цените на наемите за жилища, разширяване на държавното финансиране за здравеопазването, което да достигне до 7% от БВП, и за образованието – то пък до 5% от БВП и т.н.
Но всичко това може и да не се осъществи, ако не се потърси приоритетно и бързо туширащо страстите решение по каталунската криза, както и ако не бъде одобрен най-после бюджетът. А тези два въпроса са пряко свързани в испанския случай – и именно тази връзка предизвика извънредните избори още на 28 април м.г. От повторението на такъв сценарий Санчес и бъдещото правителство изобщо не са застраховани. Пли показалата изключителна агресивност и нападателност в сегашните дебати дясна опозиция, със сигурност новото правителство го чака много труден и балансиращ на ръба на срива мандат.
