Вот на недоверие свали Мариано Рахой, на стола му сяда Педро Санчес

За първи път в демократичната си история Испания сменя своето правителствено ръководство по този начин, а не чрез оставка и избори. Отхвърлянето на досегашния министър-председател събра внушителна подкрепа в парламента заради издадена съдебна присъда по голям корупционен скандал, поразил управляващата Народна партия. Накъде ще поведе сега страната социалистът Педро Санчес и подкрепилите го други партии начело с „Подемос”?

Получилият вот на недоверие досегашен премиер на Испания Мариано Рахой (вдясно) пръв поздрави автоматично издигнатия за нов министър-председател вносител на вота Педро Санчес. Снимка: El Pais
Получилият вот на недоверие досегашен премиер на Испания Мариано Рахой (вдясно) пръв поздрави автоматично издигнатия за нов министър-председател вносител на вота Педро Санчес. Снимка: El Pais

Изненадващо и за самия себе си, лидерът на испанските социалисти – 46-годишният икономист Педро Санчес, днес се превърна в новия премиер на Испания. Това стана в резултат на внесен от него в парламента и подкрепен от дори по-голямо от необходимото мнозинство вот на недоверие срещу досегашния министър-председател Мариано Рахой.

Според испанските закони със самото внасяне на искането за вот на недоверие Санчес трябваше да представи и алтернативна премиерска кандидатура, така че той представи себе си – макар в онзи момент да не смяташе това за реална перспектива. Плановете му бяха да подтикне така Рахой сам да подаде оставка, а след това парламентът да избира негов приемник на поста.

Мотивацията да се иска оттеглянето на досегашния премиер дойде от една съдебна присъда, която вдигна високо нивата на възмущение както сред социалистите, така и в редиците на „Подемос Унидос” (парламентарен съюз между „Подемос” и „Искиерда Унида”), а също и сред по-малките партии в Конгреса, повечето от които са с алтернативен или националистически профил. Става дума за съдебната присъда, произнесена на 24 май т.г. по нашумялото корупционно дело „Гюртел” – за мащабна схема за злоупотреби, „черни каси” и незаконно финансиране на управляващата Народна партия. Разследването по този процес се точи вече от години и отдавна трупа недоволство в испанското общество.

Сега вече беше произнесена присъда, която освен че прати за дълго зад решетките пряко замесените политически функционери и бизнесмени, определи и като „недостоверни” свидетелските показания, дадени лично от премиера Рахой и от други високопоставени дейци в партията му. Това преля чашата на търпението на останалите парламентарно представени партии и по-специално на социалистите, чийто лидер Педро Санчес стана инициатор на вота на недоверие.

Трябва да се припомни, че Рахой управлява от 2016 г. с правителство на малцинството, което стана възможно само благодарение на вота „въздържал се”, наложен тогава на социалистите с цената на мощен натиск на социалистическите „барони” върху Санчес. Самият Санчес дори се оттегли от ръководството на партията заради тази ситуация и се отказа от депутатското си място. Но после взе реванш – миналата година той спечели убедително вътрешнопартийните избори за лидерския пост. И именно с този мандат на редовите партийни активисти зад гърба си предприе и сегашния вот на недоверие срещу Рахой. В този случай той наистина имаше пълната подкрепа и на партийното ръководство.

Факт е обаче, че никой не смяташе, че ще се стигне чак до издигането на Санчес до премиер. Главните надежди бяха, че Рахой ще подаде оставка, щом се убеди, че губи „въздържането” на социалистите.

Рахой обаче отказа такъв изход, който би позволил запазването на правителството му, макар и с друг премиер, излъчен отново от неговата партия. Така досегашният министър-председател се превърна в първият в 40-годишната демократична история на Испания, отстранен чрез вот на недоверие.

Съответно и Педро Санчес става първият правителствен ръководител, излъчен по тази схема. Според испанските закони подкрепата за вот на недоверие спрямо действащ премиер, внесен от алтернативен кандидат за поста, автоматично се смята и за подкрепа за този кандидат, който така се превръща в следващия премиер.

Педро Санчес е в сложна ситуация, която пролича още в подигравателните нападки, които му отправи Мариано Рахой по време на словото си при вчерашните парламентарни дебати за вота на недоверие. Действащият все още тогава министър-председател обвини Санчес, че единствената му мотивация за този вот е да се докопа до поста, който иначе не е в състояние да спечели при избори. Рахой неколкократно му демонстрира пренебрежението си и убеждението си, че Санчес няма качества за ръководител на правителството и държавата. Не пропусна да изтъкне и противоречивостта на политическата му визия – защото Санчес хем обеща да води нов тип политика, ако стане премиер, хем (в контекста да не предизвиква икономически сътресения) се ангажира да спазва бюджета, изработен от досегашното правителство на Народната партия.

Критики към соцлидера прозвучаха и от водача на алтернативната „Подемос” Пабло Иглесиас, който го атакува, че не е достатъчно решителен и последователен по най-неотложните проблеми в страната, свързани и със статутите на автономните области (особено в каталунския случай), и с отстояването на по-социална политика. Въпреки това Иглесиас подкрепи вота на недоверие срещу Рахой и съответно премиерската кандидатура на Санчес, макар и с много уговорки и апели към него да стане по-ангажиран с нуждите на обществото. Освен това Иглесиас в прав текст призова Санчес и социалистите заедно, в съюз с „Подемос”, да спечелят евентуалните предсрочни избори.

Въпросът за изборите е доста неясен. От една страна, Санчес уж също е за провеждането им. Но същевременно очевидно е изкушен да запази и удобното положение, което му осигурява закона – сега той може да управлява като премиер и без да минава през избори, винаги носещи неизвестност за резултата. Ако обвиненията на много от критиците му, че е нерешителен и неуверен в себе си са верни, тогава Санчес наистина може да предпочете да запази получения така ненадейно и за самия него премиерски статут под логичния предлог, че това ще му позволи веднага да прибегне към необходимите за страната реформи, без да се протака с процедура по избори.

От друга страна, доста досегашни действия на Санчес говорят, че той все пак никак не е тъй безхарактерен, колкото се опитват да го представят политическите му съперници, способен е на смели и принципни постъпки и действително има желание да търси възраждане на истински социалистическото сред социалистите, като тази тенденция бъде върната достатъчно убедително в обществения и политически живот. Така че тепърва ще наблюдаваме коя траектория той ще избере от новата си позиция. При всички случаи решаващата подкрепа на „Подемос” при вота на недоверие срещу Рахой определено ще го принуждава да се съобразява и с политическия курс на тази партия.

Шумна аларма спрямо Санчес бие Народната партия заради подкрепата към него и на националистическите формации в парламента – като „народняците“ внушават, че така той се е превърнал в заложник и на интересите на националистите, че едва ли не ще тръгне да угажда на сепаратистките настроения. Което си е чиста спекулация. Соцпартията и лично Санчес нееднократно са декларирали и доказвали, че са за запазване на целостта на Испания. Онова, което Санчес обещава по тази тема, е съвсем рационално и всъщност крайно наложително, а именно – да поведе диалог по проблемите в автономиите, включително и в Каталуня. Именно отказът на Рахой от такъв диалог в течение на дълги години доведе и до избухването на каталунската криза. Решаването ѝ наистина е възможно само по пътя на преговорите, а не на конфронтацията.

Рахой, който липсваше от парламента през целия вчерашен следобед, когато там се ляха най-разгорещените изказвания по повод неговото управление и корупцията в Народната партия, днес сутринта все пак се яви в пленарна зала, за да направи кратко и сдържано изявление за сбогуване. Още преди словото си той каза пред журналисти в кулоарите: „Като демократ ще приема резултатите от вота, но не мога да се съглася със случващото се”.

След това той заяви от трибуната: „Беше чест за мен да бъда председател на правителството на Испания. Беше чест да оставя Испания в по-добро състояние, отколкото я заварих. Дано и моят наследник на поста да може да каже същото, когато му дойде времето – желая му го за доброто на Испания. Смятам, че съм изпълнил политическия си мандат – да служа на живота на хората. Ако някой се е почувствал засегнат тук, в тази зала, или извън нея, моля го за извинение. Благодаря на всички и специално на моята парламентарна група. Благодаря на испанците, че ми бяха предоставили своето разбиране и подкрепа. Късмет на всички за благото на Испания”.

Рахой направи и показен жест – отиде лично да поздрави Санчес за издигането му за премиер и си тръгна от залата още преди самият вот на недоверие да бъде гласуван. Но той беше предрешен още от вчера, когато се разбра, че „за“ са се обявили вече 180 депутати при необходимия за прокарването му минимум от 176 гласа (парламентът е 350-членен).

Въпреки това дипломатично прощаване на Рахой, неговата Народна партия остава в парламента като остра опозиция срещу задаващото се управление на Санчес и това стана ясно от всички изказвания на нейните депутати по време на дебатите за вота на недоверие.

Друг важен политически играч ще продължи да е либералната партия „Сюдаданос” на Алберт Ривера, доскоро крепяла Рахой и Народната партия, но подела остри критики срещу тях покрай процеса за корупционния скандал „Гюртел”. Амбицията на Ривера бе да предизвика избори и да излезе на тях като първа сила в десноцентристкия сектор. Основания му даваха сондажите от последните месеци, които неизменно сочеха растяща подкрепа за „Сюдаданос” сред десните избиратели, гласували досега предимно за Народната партия. Ривера вече се виждаше изборен победител и бъдещ премиер.

Вотът на недоверие, поискан от Санчес, не влизаше в плановете му и затова Ривера не спря да повтаря тезите на Рахой, че всичко случващо дестабилизира държавата. Сигурното е, че и оттук-нататък Ривера няма де е много отзивчив към Санчес не само заради това ненадейно препъване на плановете му, но и с оглед подкрепата за новия премиер на националистическите партии и „Подемос”. „Сюдаданос” са много чувствителни на тази тема, защото те са интегристка каталунска партия по произход – макар и вече станала общонационална сила.

В този контекст трябва да се подчертае и решаваща роля, която изигра за вота на недоверие към Рахой подкрепата на Баската националистическа партия PNV – една консервативна формация, която не е сепаратистка и която досега винаги е изпълнявала ролята на „балансьор”, често в сътрудничество с Народна партия. Този път обаче тя застана срещу Рахой – и това бе ключовото наклоняване на везните.

Накъде ще поведе сега страната социалистът Педро Санчес и доколко ще се съобразява с подкрепилите го политически формации, тепърва ще видим. Очаква се в събота, 2 юни, той да получи мандата си от крал Фелипе Шести, който днес вече разговаря с него по телефона.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар