След 315 дни без редовно правителство и след двойно разхождане до урните през миналия декември и през юни т.г., Испания се върна там, откъдето тръгна – отново получи за премиер лидера на дясната Народна партия Мариано Рахой.
На 29 октомври вечерта Рахой предизвестено беше избран за министър-председател при второ гласуване на кандидатурата му в Конгреса на депутатите. Първото гласуване, на което според конституцията премиерът може да бъде избран само с подкрепата на две трети от депутатите, се състоя на 27 октомври. На него Рахой беше отхвърлен. От общо 350 депутати той получи само 170 гласа „за” – от редиците на своята Народна партия (137), на либералната „Сюдаданос” (32) и на Канарската коалиция (1). 180 депутати от всички останали партии гласуваха с „не”.
За второто гласуване на премиерската кандидатура обаче основният закон допуска тя да бъде одобрена с просто мнозинство. За целта е достатъчно част от опозицията да гласува „въздържал се”. Ето защо тъй епична беше битката през всичките изминали месеци Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) да бъде склонена да се въздържи на второ гласуване и да даде шанс на Рахой пак да управлява.
Категоричен противник на подобно развитие бе доскорошният генерален секретар на ИСРП Педро Санчес – привърженик на твърдото „не” срещу Рахой и радетел за алтернативно на Народната партия, „прогресивно” правителство между ИСРП, „Сюдаданос” и „Подемос”. Санчес имаше подкрепата на членската социалистическа маса, но не и на Федералния съвет на партията, съставен от т.нар. „барони” – влиятелните местни партийни ръководители, някои оглавяващи и регионални правителства. Затова Санчес, поел лидерския пост след демократични вътрешнопартийни избори през 2014 г., сега искаше да свика нов партиен конгрес и да получи ясен мандат от членската маса за по-нататъшни действия. Сондажите сочеха, че редовите социалисти ще подкрепят масово неговото „не” за Рахой, а вероятно и съюз с „Подемос”.
След инфарктно заседание на Федералния съвет на 1 октомври обаче, идеята за конгрес бе отхвърлена, Санчес бе принуден да подаде оставка, а партията бе поета от временен управителен съвет начело с един от „бароните” – премиера на провинция Астурия Хавиер Фернандес. Скоро след това съветът взе решение ИСРП да се въздържи при второ гласуване на премиерската кандидатура на Рахой и така да предотврати задаващата се вероятност от трети избори, да „разблокира” съставянето на правителство и да даде възможност да управлява „получилата най-много гласове партия” – тоест Народната партия.
Разломът в ИСРП и 15-те „бунтовника”
Решението предизвика протести сред членската маса на социалистите и смут сред депутатите на партията. Зазвучаха обвинения за обслужващ Рахой вътрешнопартиен преврат в ИСРП, които многократно бяха повторени и от лидерите на „Подемос” – формацията, към която продължават да се оттичат разочаровани от соцпартията нейни досегашни гласоподаватели. Заговори се за съюзяване на политическите върхушки на Народната партия и на ИСРП и за „мафия”, заинтересована да запази статуквото, социалните орязвания и корупционните схеми, предизвикващи силно негодувание в обществото.
Тези коментари подкопаха сериозно престижа на ИСРП, въпреки усилията на нейния временен управителен съвет да представи прословутото „въздържане” в парламента като националноотговорно поведение и като принос за стабилността на държавата.
В крайна сметка предизвестеният сценарий се разигра, както беше планиран. На 29 октомври, при второто гласуване в парламента кандидатурата на Рахой получи своите сигурни 170 гласа пак от Народната партия, „Сюдаданос” и Канарската коалиция, а в отбора на „не”-то останаха само 111 гласа, защото 68 от общо 85-те депутати социалисти спазиха партийната дисциплина и гласуваха „въздържал се”. Това се оказа достатъчно Рахой да бъде провъзгласен за премиер и да се трасира пътя за предстоящото му правителство на малцинството.
Все пак 15 депутати на ИСРП проявиха непослушание към „бароните” и гласуваха с „не” срещу Рахой. Макар и да не промени крайния резултат, този факт е показателен за нивото на разделение сред социалистите. Многобройните блиц интервюта, които 15-те дадоха сред шпалира журналисти, причакващи ги край пленарната зала след края на дългата съботна сесия, бяха все в един дух: не мога да подведа моите избиратели, те не желаят арогантния Рахой и корумпираната Народна партия отново на власт, не ме е страх от санкции на Федералния съвет, това е вот по съвест.
Сред тези 15 „бунтовници”, отказали да изневерят на избирателите си, са и петимата депутати на автономната Каталонска социалистическа партия. Нейният лидер Микел Исета предупреди още след инфарктния Федерален съвет, че неговите депутати по никакъв начин няма да подкрепят връщането на Рахой на власт, защото именно премиерската политика на тотален отказ от диалог по проблемите в Каталония доведе до такъв скок на сепаратистките настроения в тази автономна област.
Изповедта на Санчес
Драмата на социалистите бе подсилена и от жеста на низвергнатия от партийното ръководство Педро Санчес, който беше и депутат. Сутринта на 29 октомври – още преди да започне второто гласуване на кандидатурата на Рахой, Санчес официално депозира депутатската си оставка в канцеларията на Конгреса. Така той избегна участието си в гласуването. Липсата на неговия глас и на още един отсъстващ депутат социалист сведе бройката на участвалите във вота соцдепутати от 85 до 83.
Санчес даде емоционална пресконференция. С разтреперен глас и прекъсвайки думите си, за да преглътне напиращи сълзи, той заяви, че подаването на оставката му е изключително трудно решение за него. Но е единственото вярно, защото той не иска да върви нито срещу ръководството на партията си, нито срещу своите изборни обещания. Продължава твърдо да поддържа своето „не” срещу Рахой. „Бих желал да върна в политиката чувството на вярност към дадената дума. Имам различен поглед за правенето на политика. Длъжен съм да дам един необходим пример,” каза развълнуваният Санчес.
Той добави: „С оставката си аз не се оттеглям от политиката. Продължавам като редови член и ще работя конструктивно и лоялно за открита и единна партия, в която гласът на членската маса ще се зачита… В понеделник се качвам на колата си и започвам да обикалям всички кътчета на Испания, за да чуя онези, които не бяха чути. Членовете. Всички заедно трябва да възродим ИСРП… От понеделник ще посветя всичките си усилия на коригирането на погрешния курс, който временния управителен съвет наложи на ИСРП”.
Санчес очерта и своето разбиране за приключващата легитимност на временния управителен съвет, който според него е изпълнил задачата си и в понеделник е длъжен да оповести датата за провеждане на конгрес, за да бъде избрано легитимно ръководство на партията. Освен това бившият генерален секретар на ИСРП изрази надеждата, че Федералният съвет няма да санкционира онези соцдепутати, които откажат да последват партийната директива и гласуват все пак с „не” срещу Рахой. Санчес наблегна върху необходимостта ИСРП да съхрани отношенията на разбирателство с автономната Каталонска социалистическа партия, защото сложните проблеми в Каталония могат да се решат само чрез диалог.
Почти същото е и съдържанието на писмото, което Санчес изпрати до временния управителен съвет на ИСРП, без да го разгласява официално пред медиите. То все пак неофициално „изтече” към някои журналисти и бе публикувано в част от левите испански сайтове. В него се откроява още една фраза, неизречена от Санчес публично, но много симптоматична за нагласите в онази немалка част от ИСРП, която стои зад бившия генерален секретар: „Нещо върви зле, когато насила се предизвиква оттеглянето на честни политици и се улеснява избирането за премиер на човек, омърсен от сянката на корупцията”.
Оставката на Санчес като депутат развълнува всички политици, като отвсякъде, освен от Народната партия и от временното ръководство на ИСРП, се чуха коментари, изпълнени с уважение към постъпката му и към верността на принципите му. „Идеологически със Санчес ни разделя голяма дистанция, но не мога да не изразя уважение към неговата честност и последователност,” каза пред испанската национална телевизия TVE Алберто Гарсон, лидерът на лявата формация „Обединена левица” (Izquierda Unida), която влезе с „Подемос” в общия съюз „Унидос подемос” („Обединени можем”), представляващ сега и двете партии в парламента. На свой ред лидерът на каталонските социалисти Микел Исета написа в своя профил в Туитър, визирайки както решението на Санчес, така и последвалия вот с „не” на част от соцдепутатите: „Чест, достойнство, последователност. В този тъжен ден за ИСРП и за каталонските социалисти – максимум респект към онези, които не предават позициите си”.
Моралният вододел
Именно моралният вододел се превърна във водеща тема на целия вчерашен ден, преминал под знака на предрешеното парламентарно гласуване в полза на Рахой. Затова и фокусът на медиите, а и на масовия протест край парламента, свикан от коалицията на алтернативни движения „Координатор 25-С” (Coordinadora 25-S), се съсредоточи върху ролята на ИСРП – за едни „националноотговорна”, за други „предателска”, „превратаджийска”, „мафиотска”.
Дори соцдепутатите, гласували послушно с „въздържал се”, бяха видимо притеснени от функцията, която изпълняват. Сред тях се оказа и близкият съратник на Санчес – доскорошният организационен секретар на ИСРП Сесар Луена, който спази партийната дисциплина, но цялото му същество излъчваше дълбока покруса в пленарната зала. Очевидно е, че именно тази унизителна ситуация е имал предвид Санчес, подчертавайки в писмото си до временното ръководство на ИСРП, че дори и решението за индиректна подкрепа на Рахой с вот „въздържал се” е могло да се приложи с повече достойнство. Например – без да се принуждават всички соцдепутати да потъпкват принципите си, а просто като се осигури една минимално необходима за квота бройка соцгласове „въздържал се” от онези членове на ръководството, които наистина са убедени в правилността на това решение.
Говорителят на групата на ИСРП в парламента Антонио Ернандо положи големи усилия да измъкне партията си от унижението. В речта си, обясняваща вота „въздържал се”, той заяви: „Не ви харесваме, господин Рахой, и не сте нашият премиер. Но харесваме Испания, която сега се нуждае от нашето трудно решение.” За да потвърди многократните уверения на ръководството на ИСРП, че партията ще бъде „твърда опозиция” на бъдещото дясно правителство, Ернандо наблегна: „Господин Рахой, вие ще управлявате в малцинство и под строгия контрол на мнозинството. Ще контролираме всяка ваша стъпка”.
Очевидното разцепление в ИСРП и двойният морал на ръководството ѝ обаче трудно ще ѝ запази мястото на водеща опозиционна сила. Тази роля все по-категорично си присвояват „Подемос”, левите ѝ съюзници и малките националистически партии, които вкупом гласуваха с „не” срещу отхвърлящия диалога с тях Рахой.
Лидерът на „Подемос” Пабло Иглесиас определи бъдещото правителство като продукт на безпринципната „тройна коалиция” между Народната партия, „Сюдаданос” и ИСРП и му предрече кратък живот. Той нарече Народната партия „най-корумпираната в Европа” и я обвини, че е инспирирала вътрешния преврат в ИСРП. „Демокрацията умря. Това правителство ще е и вашият епилог, господин Рахой”, заяви Иглесиас.
От своя страна лидерът на „Сюдаданос” Алберт Ривера похвали своята формация, че била „единствената, която направи нещо реално за Испания”, сключвайки споразумение за своята подкрепа на Народната партия. Ривера каза, че Рахой ще има подкрепата на „Сюдаданос” винаги, когато спазва договорените в това споразумение реформи, и ще среща отпор винаги, когато ги пренебрегва.
Никаква промяна при Рахой
Що се отнася до самия Рахой, речта му бе издържана в отдавна познатия му безкомпромисен стил. След дежурните декларации за „отговорността към страната”, необходимостта от „стабилност” и „протегнатата ръка” към „отговорните” политически сили, той непоколебимо наблегна, че всъщност ще изпълнява собствената си политическа програма. „Страната се нуждае от правителство, което да управлява, а не от правителство, което да бъде управлявано”, отсече Рахой и това бе достатъчно красноречив отговор както на заявките на Ернандо за „контрол”, така и на претенциите на Ривера за реформи.
Рахой бе категоричен, че няма да отстъпи от досегашната си рестриктивна политика, която, разбира се, бе представена от него като политика на „възстановяване” на икономиката. Той предупреди никой да не си прави илюзии, че ще отстъпи от досегашните „постижения” в тази посока. Също толкова бе категоричен и по отношене на статута на автономиите, за който повтори отдавна познатата си позиция – отказ от каквито и да било преговори на тази тема. „Никога няма да подложа на дискусия единството на Испания,” подчерта Рахой.
Несъмнено новият стар премиер отправя сигнал, че се чувства силен и способен да диктува условията. Но това самочувствие е измамно и не отговаря на реалната обстановка. Правителството му на малцинството ще трябва да разчита на много нестабилния компромис с ИСРП, чиито вътрешни процеси все още не са изкристализирали. Макар и отслабена от разлома в партийна върхушка, тази партия има внушителна членска и симпатизантска маса, която в никакъв случай няма да остане безмълвна. Обществените настроения изобщо не са в полза на Рахой, а пренебрегването им може да доведе до силен извънпарламентарен откат, до масови протести, стачки и дестабилизация на страната.
В тази посока със сигурност ще набъбне и проблемът с Каталония. През последната година напрежението със сепаратистките нагласи там бе донякъде туширано, защото се изчакваше яснота по това, кой в крайна сметка ще оглави правителството в Мадрид и дали ще се очертае перспективата за разумни преговори. След като премиер отново стана Рахой и след като той така непоколебимо декларира продължаване на досегашния си неотстъпчив курс към автономиите, със сигурност може да се очаква ново активизиране на каталонските, а и на други сепаратисти. Което също не вещае никаква стабилност за развитието на Испания.
Улицата скандира срещу „мафията”
Че измъченото депутатско одобрение за новото премиерство на Рахой не е никакво разрешаване на кризата, а само начало на нова криза, пролича още същата вечер на гласуването. Свиканият от „Координатор 25-С” (Coordinadora 25-S) протест под надслова „Обкръжи Конгреса” съчета броенето на гласовете вътре в пленарната зала с виковете „мафия” и „превратаджии” отвън, на няколко стотици метри от сградата на парламента.
Обявената предварително демонстрация, която според организаторите събра над 10 000 души, а според вътрешното министерство наполовина по-малко – 5000, от дни наред бе сатанизирана от Народната партия и от все по-привързаните към статуквото големи медии като „антидемократична” и „екстремистка”. Непрекъснато се припомняше генеалогията на организаторите – левичарски организации като „Антикапиталистическа левица” или Комунистическа младеж, които са сред десетките членове на „Координатор 25-С” (Coordinadora 25-S). Самото име на организацията идва от датата 25 септември 2012 г., когато първият масов протест под надслова „Обкръжи Конгреса” завърши с драматични сблъсъци с полицията, довели до десетки ранени и арестувани. Онзи протест беше срещу драстичните социални орязвания на първото правителство на Рахой, предприети в изпълнение на указанията на прословутата Тройка – Еврокомисията, ЕЦБ, МВФ.
Сега лоялните на този курс медии старателно плашеха масовото гражданство, че пак ще се случи нещо подобно. Непрекъснато валяха и обвинения срещу лидера на „Подемос” Пабло Иглесиас, който отдавна предупреди, че ако Рахой пак стане премиер, ще го чакат улични протести и национална стачка. Внушаваше се, че Иглесиас е главният организатор и на обявената за деня на гласуването в Конгреса демонстрация. Въпреки че формално „Подемос” нямаше нищо общо с протеста, на отиване към пленарната зала Иглесиас мина край събиращите се за участие в шествието демонстранти и ги поздрави – с което допълнително разлая кучетата.
В крайна сметка демонстрацията премина съвсем мирно и дори не се приближи към отцепения от полиция Национален конгрес. С цел да се избегнат всякакви провокации, организаторите решиха да изберат обходен маршрут, който всъщност изцяло отговаряше на повика им „Обкръжи Конгреса” – премина в окръжност около него.
Демонстрантите се събраха на разположения на около 300 метра от парламента площад „Нептун”, оттам преминаха по алеята „Прадо”, после завиха по улица „Алкала”, която минава откъм „гърба” на Конгреса, и се изляха на разположения на 500 метра от другата страна на парламента централен площад „Пуерта дел Сол”. Нямаше никакви инциденти, но градусът на емоциите бе висок. Водещият лозунг на шествието беше: „Срещу преврата на мафията – демокрация”.
На плаката, илюстриращ този повик, който предварително бе разпространен в Туитър, като мафиоти с пистолети са изобразени Рахой, социалистичестката „баронеса” Сусана Диас – премиер на Андалусия и водеща фигура във вземането на решението за „въздържането” на ИСРП, както и бившият соцпремиер и някогашен лидер на ИСРП Фелипе Гонсалес, също изиграл ключова роля за „въздържането”. Край тях се вижда и крал Фелипе, но без оръжие.
Демонстрантите, разбира се, скандираха срещу Рахой и Народната партия, която според тях „лъже, краде и запушва устите”. Но с не по-малко плам клеймяха и „предателите” в ИСРП – особено „превратаджията” и „фашиста” Фелипе Гонсалес.
Изпълненият от тях площад „Пуерта дел Сол” ясно показа, че са значително повече от онези 5000 души, колкото се опита да ги изкара вътрешното министерство. Показа и още нещо – както се изрази в Туитър вторият човек в „Подемос” Иниго Ерехон, „Рахой няма мнозинство нито в парламента, нито на улицата. Издигането му е резултат от измама”.
Впрочем, въпросът с мнозинството и малцинството беше прочетен от всекиго така, както му изнася. Медиите, които пригласят на Рахой за „стабилността”, обявиха, че той става първият премиер след връщането на демокрацията в Испания с толкова малко гласували срещу него с „не” депутати. Това наистина е така – заради общото стопяване на депутатите от допреди година единствената опозиционна сила ИСРП и заради гласуването „въздържал се” на повечето от тях. Но същевременно Рахой е и премиерът с най-малко гласове „за” в демократичната история на страната – защото всички досегашни премиери управляваха с абсолютно мнозинство.
Разбира се, самият Рахой се опита да омаловажи факта, че ще оглави правителство на малцинството и дори обяви на испанците, че „в Европа никой не управлява с абсолютно мнозинство”. Той ще оповести състава на кабинета си в четвъртък, 3 ноември. Едва ли това събитие ще се размине с нова серия протести. Испания остава разделена и категорично недоволна, че след почти цяла година политически игри получава не обновление, а още от същото. Това със сигурност не е здравословно за демокрацията ѝ.
