На 27 и 28 октомври т. г. в Общото събрание на ООН се провеждат дебати с предвидено накрая гласуване по внесената от Куба за 34-та поредна година проекторезолюция , настояваща за отмяна на убийствената за островната карибска държава блокада, наложена от САЩ и продължаваща вече 65 години.
ОБНОВЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА: Няколко часа след написването на този текст се проведе гласуването в Общото събрание на ООН по кубинската резолюция. Резултатите са: 130 държави членки на ООН „за“, 17 „против“ и 25 „въздържали се“, включително и България, която винаги до 2025 г. е гласувала „за“. През 2025 г. българската делегация в ООН изобщо не участва в гласуването. Сега се въздържа за първи път при вот по тази резолюция. Подробностите за механизмите на натиск върху държавите членки на ООН, използвани от САЩ, за да променят позицията си по кубинската резолюция – по-нататък в предлагания тук текст.
Чрез своя външен министър Бруно Родригес Хавана обвини САЩ и конкретно държавния секретар Марко Рубио, че подлага на груб натиск и дори заплахи страни членки на ООН, за да гласуват против резолюцията. При това американската страна си служи с откровени лъжи, злепоставящи Куба. Бруно Родригес представи много подробности за тези действия още на 21 октомври на специална пресконференция в Хавана.
На първата сесия с дебати по кубинската проекторезолюция в Общото събрание на ООН на 27 октомври Бруно Родригес изригна с обвинения в антикубински лъжи срещу постоянния представител на САЩ в световната организация Майк Уолц, като прекъсна изказването му и настоя председателстващия сесията да принуди Уолц да спазва член 71 от регламента на Общото събрание, който не допуска унижаване на достойнството на суверенна страна членка на световната организация.
Както е известно, Куба внася своята антиблокадна резолюция ежегодно от 1992 г. насам и винаги е събирала подкрепата на между 180 и 190 от държавите членки на ООН, което категорично показва, че светът е против американската блокада.
Откакто започна вторият мандат на Доналд Тръмп като президент на САЩ, блокадата многократно бе ожесточавана с още и още наказателни мерки. Особено брутално е наложеното през януари т. г. с президентски указ „петролно задушаване“ на Куба – скандална забрана към всякакъв внос на горива за острова. Това е директен и животозастрашаващ удар срещу целия кубински народ, защото лишава хората от електричество и вода, от транспорт, от производство на храни, от медицински операции и т. н.
Междувременно не е спирало и практически ежемесечното въвеждане на допълнителни американски санкции спрямо кубински организации, дейци и цели общности, включително и спрямо компании на трети страни с бизнес на острова, а една от последните такива серии е насочена и пряко срещу дребните частни предприемачи в Куба, блокирайки техните банкови сметки в чужбина.
Освен, че блокират достъпа на чуждестранни петролни танкери до Куба, САЩ вече блокират и кораби с контейнери, превозващи храни и лекарства за острова – спират ги още в пристанищата, от които се канят да тръгнат.
Целта на всички тези действия, която официален Вашингтон не крие, е да постигне пълна изолация на Куба, непоносимо тежък живот на населението и като следствие – смяна на режима там.
Пред целия този натиск Куба не отстъпва от защитата на своя суверенитет. Активна солидарност с нея проявяват и многобройните организации за приятелство с кубинския народ из цял свят, които всеотдайно се страят да осигуряват хуманитарна помощ по все още възможни, но все по-ограничавани канали.
Най-прякото премерване на международната подкрепа за Куба, разбира се, е ежегодното гласуване на нейната резолюция за отмяна на блокадата в Общото събрание на ООН. Още при миналогодишното такова гласуване (на 29.10.2025 г.) пролича, че сегашната администрация на САЩ е успяла чрез натиска си да промени гласовете на част от държавите и да намали до 165 броя на подкрепящите кубинската резолюция страни.
Тук трябва да се отбележи, че традиционно всички страни от ЕС винаги досега са гласували в подкрепа на кубинската резолюция и за отмяна на блокадата на САЩ. Но при миналогодишното гласуване засиленият американски натиск успя да пропука монолитността на ЕС за отхвърляне на блокадата на Куба. Държава членка на ЕС – Унгария, гласува тогава „против“ кубинската резолюция, а 6 други членки на ЕС – Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Чехия, се въздържаха. България беше единственият член на ЕС, който избра да стане една от 12-те държави, чиито представители изобщо не влязоха в залата при гласуването.
На 7 юли т. г. имаше и още едно изпробване на подкрепата за Куба в ООН. Тогава заради особено тежкото положение, в което е поставена от крайно засилената американска блокада, Куба поиска специален дебат по темата в Общото събрание на ООН. Проведено бе гласуване дали да се провежда такъв дебат. И в условията на демонстративен американски натиск върху държавите членки „за“ провеждането на дебата се събраха 136 гласа, 9 бях против, а 30 се въздържаха. България бе сред въздържалите се.
Дебатът все пак се състоя и прозвучаха много категорични гласове на продължаващото да бъде внушително мнозинство от държавите членки на ООН, които остават против нечовешката блокада на САЩ срещу Куба.
Сегашният дебат и сегашното гласуване са заредени с още по-голямо напрежение и още по-голям натиск от американска страна. Все пак в първия ден – на 27 октомври, прозвучаха ясно изразените позиции „за“ отмяна на антикубинската блокада от страна на постоянните членки на Съвета за сигурност Китай и Русия, както и от множество други държави като Бразилия, Индия, Иран, Канада, Мексико, Южна Африка и др.
За втория ден, днешният, който ще приключи с гласуване, е предвидено и изказване на Бруно Родригес. В предварителния доклад, който е предоставен от кубинската делегация, се изтъква, че в периода между март 2025 г. и февруари 2026 г. щетите от американската блокада върху кубинската икономика и обществото възлизат на над 8 милиарда долара, което е със 7 процента повече, отколкото за същия период година по-рано.
В навечерието на сегашното обсъждане в ООН Асоциацията за приятелство „България-Куба“ оповести следния свой призив за солидарност:
„Асоциацията за приятелство „България-Куба“ призовава за солидарност с Република Куба на предстоящото гласуване на резолюция срещу американската блокада над страната, което ще се проведе в Общото събрание на ООН на 27-28 октомври 2026 г.
Ние категорично подкрепяме становището на Република Куба, представено от Бруно Родригес Париля, министър на външните работи на 21.10.2026 г. В своята реч той заявява, че Съединените щати са засилили икономическия, търговския и финансовия натиск върху Куба и обръща особено внимание на ограниченията върху доставките на горива и енергийни ресурси.Според него тези мерки задълбочават икономическите трудности на страната и влошават условията на живот на кубинското население. Министърът определя последиците като колективно наказание над целия кубински народ.
Един от най-важните акценти в неговата реч е, че американското правителство влияе на гласуването в ООН срещу блокадата, за което има неоспорими доказателства. Вашингтон оказва натиск върху държави, които традиционно подкрепят резолюцията за прекратяване на блокадата чрез заплахи, санкции, наказателни мита, отказ на визи и прекратяване на програми за сътрудничество.
Асоциацията подкрепя правото на Куба самостоятелно да определя политическия и икономическия си път и счита, че САЩ не може да диктуват на други държави възможността да развиват търговски отношения с Куба, да инвестират в страната или да предоставят помощ. С тези си действия администрацията на САЩ нарушават принципите на суверенното равенство между държавите и свободата на международната търговия.
Асоциацията за приятелство „България – Куба“ призовава представителите на България в ООН да се противопоставят на блокадата и да подкрепят резолюцията. Уверени сме, че прогресивните сили в България са солидарни с борбата за независимост на кубинския народ“.
Предлагаме по-долу повече подробности от пресконференцията на Бруно Родригес, дадена на 21 октомври в Хавана, в която той разказва за методите на натиск и заплахи, използвани от САЩ, за да се принуждават страни членки на ООН да променят позициите си по блокадата срещу Куба.
Родригес алармира за „брутално, извънредно вмешателство от страна на правителството на Съединените щати, Държавния департамент и по-специално от държавния секретар, който упражнява огромен и безпрецедентен натиск срещу множество държави членки на ООН, с цел да принуди тези суверенни страни да променят“ своята застъпвана през предишните години позиция към кубинската резолюция. Родригес набляга, че „към крайното затягане на енергийната обсада, колективното наказание, възпрепятстването на търговията и доставките за Куба се добавя и прекомерно разгръщане на атаките от страна на Държавния департамент.“
Кубинският външен министър показва и документ с инструкция от Държавния департамент към американските посолства по света как да се оказва натиск върху правителствата, за да не гласуват „в подкрепа на кубинската пропаганда“. Родригес се възмущава, че „пропаганда“ са наречени блокадата и хуманитарните щети, а те са „част от реалност, която никой не може да оспори“.
Министърът обръща внимание, че с тезите си Държавният департамент „се старае да обвини кубинското правителство за хуманитарните щети, които блокадата причинява и които по никакъв начин не са, както американското правителство понякога ги нарича, странични щети, а са планирани щети, умишлено предназначени да дестабилизират страната чрез създаване на страдания и отчаяние за кубинските семейства“.
Бруно Родригес нарича „лъжа“ и американското твърдение, че блокадата била „законна“ и че не пречела на търговията на Куба с трети страни.
Той показва и друг свързан документ, който „съдържа директни заплахи за санкции“. Документът е адресиран директно до държавен служител от чужда държава. В текста получателят се приканва„да обмисли въпроса (за подкрепата за кубинската резолюция в ООН – б. пр.) много внимателно“, като е отправена заплаха в противен случай да се приложат санкции срещу неговото правителство, компании от неговата страна или дори лично срещу него.
„Има и трети клеветнически документ, разпространяван особено в Европа, който се опитва да използва като претекст предполагаемото участие на Куба, което категорично отричам, в конфликта в Украйна,“ казва още Бруно Родригес. (Специално съобщение по този повод на Министерството на външните работи на Куба е публикувано в края на този текст – б. р.).
Родригес изтъква: „Тези методи на натиск включват заплахата от наказателни тарифи, спиране на програми за сътрудничество, отказ на визи за държавни служители и техните семейства, техните деца, подкрепа за сили, противопоставящи се на съответните правителства, заплахата от насърчаване на сваляне или подривна дейност, намеса в изборните процеси, заплахата от политическа дестабилизация на тези страни, заплахата от действия срещу легитимните интереси на тези правителства в областта на икономиката и финансите, търговията и инвестициите в международен мащаб, прилагането на вторични санкции – тоест тези, които използват като претекст всякакви отношения с Куба, дори ако те не са директно от санкционираната организации, насилствено изгонване чрез брутален директен натиск от Куба на чуждестранни компании, особено европейски, които исторически са имали инвестиции в нашата страна – тоест чрез набор от методи на реално политическо насилие, принуда и изнудване.“
Според Бруно Родригес „информация за тези практики пристига ежедневно“. Той посочва още, че „такива послания не се разпространяват само от посолствата на Съединените щати, те не се предават само от посланиците на тази страна и от висши служители на Държавния департамент, но са обект на преки и лични усилия от страна на държавния секретар и други политици на тази страна.“
Бруно Родригес разкрива също, че „правителството на САЩ използва една латиноамериканска държава като подставено лице, като посредник, за да се опита да се свърже с група държави (от същия регон – б. пр.), като ги принуди да променят позицията си (по кубинската революция – б. пр.)“.
Особено подчертано Родригес изразява възмущението си, че в своите тези Държавният департамент непрестанно обвинява кубинското правителство за тежкото положение в Куба, без да признава съсипващия ефект на блокадата. Кубинският външен министър сравнява това с обвинения на палач към жертвата му.
Родригес се спира и на събитие, свикано в сградата на ООН в Ню Йорк от постоянния представител на САЩ в световната организация Майк Уолц. За целта вътре в сградата със специален достъп са вкарани лица от кубински произход, представяни за дисиденти, с цел да разказват за „репресии на режима“ в Куба пред поканени на събитието делегации на 12 страни членки на ООН. Кубинският външен министър представя официални кубински документи, доказващи, че част от въпросните „дисиденти“ всъщност са извършители на терористична дейност срещу родината си и са получавали щедро финансиране от американски фондации. Бе показан и документ от 2023 г., с който Куба изрично известява американските власти за противозаконните занимания на тези лица. За други от поканените Родригес обяснява, че са излежавали в Куба присъди за криминално насилие над жени. И същите тези хора се представят пред специално поканени трети страни като „борци за свобода“, за да бъде променен вотът в ООН по кубинската резолюция.
Бруно Родригес подчертава, че това събитие е поредно усилие от страна на САЩ „да се отклони световното внимание от същественото“. И добавя: „Същественото е, че военна, ядрена, икономическа, технологична суперсила извършва жесток и непрекъснат акт на посегателство срещу мирна, миролюбива малка страна. Те се стремят да унищожат тъканта на нацията. Те извършват акт, характеризиран като геноцид съгласно Женевската конвенция като брутално нарушават международното право, международното хуманитарно право, международното право за човешките права на всички кубинци. Правителството на Съединените щати води лъжлива, клеветническа и постоянна кампания, като се опитва да оправдае своите жестоки и нечовешки действия. Никакъв претекст от какъвто и да е вид не може да оправдае актове на геноцид или колективно наказание.“
Като изтъква, че обсъждането на кубинската резолюция в ООН е „свързано със суверенните права на всички държави на планетата“, Родригес поставя и серия въпроси „Ще приеме ли Европейският съюз екстериториалното прилагане на блокади срещу техните национални интереси, срещу техните компании, техните бизнесмени, граждани, като например да имат забрана за достъп до автоматичната електронна визова система, ако биха искали да посетят Куба? Ще позволят ли суверенните държави на планетата да се прилагат американски закони на техните територии по напълно екстериториален начин, за да заменят и нарушат националните закони на тези страни? Ще позволят ли юрисдикцията на американските съдилища да се упражнява на територията на тези суверенни държави? Ще използват ли правителствата, например, като някои в Северна Америка и Европа, собствените си закони, които им забраняват да се поддават на такива практики?“
И още: „Какво ще се случи с международния ред, ако тези крайни политики не бъдат спрени? Какво ще се случи с международния ред, ако тези практики не бъдат възпрепятствани да се прилагат срещу други държави, чиято единствена защита не е ядрено оръжие, мощни армии, а международното право, Уставът на ООН и международните норми?“
Бруно Родригес е категоричен: „Когато историята ще отсъжда, а тя ще отсъжда строго, никой в света няма да може да каже, че не е знаел, че не е гледал, че не е видял. Цялата планета знае какво се случва днес срещу нашия народ. Тя знае, че умишленият ефект от тази политика (на САЩ – б. пр.) води до дълги часове без електричество за нашите семейства, дни и седмици без питейна вода,отлагане на здравните услуги, смъртни случаи, които не би трябвало да се случват, които са причинени от блокадата, като тези, произтичащи от удвояването на детската смъртност, поради липса на подходящо лекарство, липса на най-новите технологични средства за лечение, повреда на медицинско оборудване, липса на части или липса на енергия, липсата на лекарства, липсата на обществен транспорт, ограниченията върху производството на храни, които ги правят много скъпи, разходите за живот, намаляването на заплатите в определени сектори на икономиката, които са спрели дейността си.“
Родригес се обръща и към американското общество, сред което преобладава неодобрението за тази политика на Белия дом спрямо Куба: „Проучвания, проведени от американски изследователи през 2026 г., и изследвания на социалния разговор в дигиталните мрежи, показват, че огромното мнозинство от гражданите на САЩ се противопоставя на енергийната блокада, на колективното наказание, на блокадата, точно както и кубинците, живеещи в Съединените щати. Ако широко провъзгласяваната американска демокрация проработи, първото нещо, което трябва да направят, е да чуят данъкоплатците, да чуят избирателите и да променят тази политика, която няма вътрешна подкрепа, а идва от малка, фашистка, корумпирана клика, базирана в Южна Флорида, която печели от страданията и смъртта в Куба.“
По време на пресконференцията на Бруно Родригес кореспондент на американската информационна агенция АР задава въпрос за кубинската реакция на издадената на 19 октомври от съд във Флорида заповед за арест на отдавна оттеглилия се от властта 95-годишен бивш кубински лидер Раул Кастро. Както е известна, тази заповед по повод случай от 1996 г., когато в Мексиканския залив са свалени два самолета на кубинска емигрантска организация от Маями. Куба винаги е била категорична, че те са свалени, след като нарушават и навлизат в нейното въздушно пространство, но твърденията на САЩ са, че това е станало над международни води.
Ето какво отговаря Бруно Родригес на въпроса на кореспондента на АР: „Заповедта за арест срещу лидера на Кубинската революция, генералът от армията Раул Кастро Рус, международно призната историческа личност, е позорен и безсмислен акт, който няма правна стойност, няма етична стойност и, както президентът Мигел Диас-Канел наскоро заяви, няма никаква практическа стойност.
Мога да повторя, че този тип действия и тяхната концентрация през последните седмици от страна на Държавния департамент в обявяването на нови и допълнителни санкции срещу Куба, са насочени не само към увеличаване на мерките за задушаване, за затваряне на всяко решение, което нашият народ се опитва да намери в рамките на нашия икономически модел, на широките, продуктивни международни отношения, но и към затваряне на всички клапани, по израза на държавния секретар, които биха могли да отворят отдушник в неговата политика на задушаване. (…) Убеден съм, че политиката на правителството на Съединените щати срещу Куба ще трябва да се промени. Тя ще трябва да се промени, или с това правителство, или със следващото, или с бъдещото.
Тя ще трябва да се промени, на първо място, поради победоносната съпротива, защитата на всяка цена на независимостта и националния суверенитет, готовността да се защити родината пред лицето на всяка заплаха, основана на дълбоки идеи, на високо ниво на съзнание. Всичко това отговаря на въпроса, който понякога журналисти или високопоставени лица задават: как Куба е успяла да устои, как е устояла особено през тази година, как Куба е съумяла да оцелее на престъпните цели за дестабилизиране на страната през това лято. Това е родословието на кубинския народ, това е патриотичната традиция на кубинския народ, а също така е ефективното управление на правителството, партията, обновяването на методите, промените в нашия икономически модел, насочени именно към приспособяване към враждебните обстоятелства на международния ред и към отговор на опитите за икономическо задушаване от правителството на Съединените щати. Някой ден това ще трябва да се промени, защото също така това е волята на гражданите на Съединените щати (…). Защото това, което се случва днес, и международният ред, който се налага, е неустойчив, опасен и заплашващ. Той няма да бъде траен или ще има катастрофа, глобален пожар, защото заплахата от огромни арсенали от ядрени оръжия и неукротимата надпревара във въоръжаването с използването на изкуствен интелект или признаването от страна на Съединените щати на милитаризацията на космоса, както и климатичните промени, и неустойчивите условия на производство и потребление, които са налице днес, няма да позволят редът, който се установява с оръжие, да остане траен. Убеден съм, че обстоятелствата ще трябва да се променят, че човечеството няма да позволи най-лошото да се случи и че държавите ще защитават принципа на суверенното равенство.“
Запитан от кореспондент на Агенция „Франс прес“ конкретно за резолюцията, внесена от Куба в Общото събрание на ООН, Бруно Родригес казва: „Резолюцията, която трябва да бъде разгледана от Общото събрание, не е просто действие от страна на Куба. Това е упражняване на мандата на Общото събрание на ООН, установен от Устава. Основното задължение на Организацията на обединените нации е да запази мира, основното задължение да се уважава суверенното равенство, мирното уреждане на споровете, териториалната цялост на държавите, неупотребата или заплахата от употреба на сила. Това е мандат на Общото събрание, което ще се изрази по въпрос, касаещ международния мир и сигурност, и който е включен в нейния дневен ред. Позицията на Куба е добре известна навсякъде, по цял свят. Съществуват десетки и десетки декларации, изявления, текстове, издадени от международни организации. Позициите на огромни групи държави като Движението на необвързаните или Групата на 77-те, Китай и други регионални организации от различен вид са добре известни.
Позицията на силите и организациите от парламентарен характер и в други области е добре известна. Известно е, че преди няколко месеца 43 международни организации се обърнаха към генералния секретар на ООН, предоставяйки доказателства за незаконността на блокадата и за нанесените от нея на Куба щети. Повече от 40 държавни глави, правителства и ръководители решително се противопоставиха на тази политика преди няколко седмици във високопоставения сегмент на Общото събрание. И най-вече има народи, демонстрации, мобилизации, декларации от различен характер, солидарни движения, действията на кубинци, живеещи по всички краища на планетата Разбира се, подходът на Куба към справянето с ефектите от блокадата е многостранен, обхваща всички области на търговия, инвестиции, финанси, поради многопластовите ефекти от тази агресия и ще продължи да бъде такъв.“
В отговор на последвал въпрос от представител на кубинския вестник „Гранма“ Бруно Родригес казва: „Куба има и множество приятели на международно ниво, братски отношения с почти всички правителства на планетата, дипломатически отношения с всички, почти без изключение. Куба също намира голямо признание в традиционните си инвестиционни търговски партньори. Известно е, че инвеститорите, които бяха принудени да напуснат страната ни, го направи против волята си, против собствените си интереси, против националните интереси на своите страни (…). Сигурен съм, че ще продължи да има голяма и нарастваща солидарност с Куба, доколкото Куба показва, че устоява, че е способна да се съпротивлява пред тези обстоятелства, че няма да бъде победена, че няма да се предаде и че ще защитава своята независимост, своя суверенитет, териториална цялост като начин за защита на независимостта и суверенитета на всички държави на планетата“.
Накрая публикуваме и разпространеното в същия ден на пресконференцията – на 21 октомври т. г., съобщение на Министерството на външните работи на Куба по повод американските твърдения за кубинска намеса във войната в Украйна:
„Куба отново заявява, че отхвърля опитите на Съединените щати да я включи в конфликта в Украйна.
Кубинското министерство на външните работи отново заявява, че категорично отхвърля фалшивите обвинения, които правителството на Съединените щати, без никакво основание или доказателства, продължава да разпространява относно предполагаемо кубинско участие във военния конфликт в Украйна, с цел да обърка и дезинформира международната общност.
Министерството на външните работи категорично заявява, че Куба не е страна в този конфликт, нито участва с войници там или в която и да е друга държава.
Куба подкрепя мирното разрешаване на конфликти чрез диалог и преговори, включително при случая с Украйна, в съответствие с международното право и Устава на Организацията на обединените нации.
За разлика от Съединените щати, Куба има чиста история в борбата с тежкия бич на наемническата дейност, срещу която страната поддържа политика на нулева толерантност. Поради това Куба преследва и наказва наемническата дейност в съответствие с националното си законодателство и международните си задължения.
Никой от кубинските граждани, които са участвали или участват в която и да е част от този конфликт, не се ползва с насърчаването, подкрепата или съгласието на която и да е кубинска държавна или правителствена институция. По-голямата част от тези кубински граждани, както и много други, са били вербувани от чужбина.
От 2023 г. насам са проведени 17 предварителни разследвания за престъплението наемническа дейност, в които са замесени 49 обвиняеми. От тях 43 са били изправени пред съда в 12 съдебни процеса, с искания за присъди от 5 до 16 години лишаване от свобода. По 5 дела с 6 обвиняеми, Главната прокуратура е решила да не повдига обвинения и е прекратила обвиненията поради недостатъчни доказателства за участието им в престъплението. Към днешна дата са проведени 10 устни съдебни заседания, а 2 все още са висящи. Обвиняемите са осъдени в съответствие с исканията на Главната прокуратура.
Министерството на външните работи потвърждава твърдия ангажимент на Куба срещу наемническа дейност, както и готовността си да проучи възможности за сътрудничество, в съответствие с националното законодателство и международните задължения, за предотвратяване, борба и наказване на това сериозно престъпление във всичките му форми.“
About The Author
