След инфарктен федерален съвет на Испанската социалистическа работническа партия, заседавал в Мадрид в продължение на 12 часа в събота, до късно вечерта, досегашният соцлидер Педро Санчес подаде оставка. Конкретната причина е, че не можа да събере достатъчна подкрепа за идеята си за вътрешнопартийни избори и за свикване на партиен конгрес.
Той настояваше за такова двойно пряко допитване до членската маса, надявайки се да получи по-сериозен гръб за своята линия – категорично отхвърляне на ново управление на досегашния десен премиер Мариано Рахой и търсене на алтернативно правителство.
Преминалото сред високоволтово напрежение маратонско съботно заседание имаше ролята на тест за тази линията. И Санчес загуби – подкрепиха го само 107 членове на федералния съвет, а 132-ма се обявиха против него. Затова той подаде оставка.
Ръководството на партията бе прехвърлено към временно управление начело с Хавиер Фернандес, местен премиер в Астурия.
Надделяха „бароните” в ИСРП – влиятелните партийни шефове в провинциите, част от които са и управляващи в регионите си, какъвто е случаят с Фернандес. Те отдавна се чудеха как да се отърват от инатливия Санчес и да прокарат така желаното от тях социалистическо въздържане при гласуването в парламента на новата претенция на Рахой за премиер.
Такова въздържане може да отвори пътя за ново дясно правителство начело със стария премиер и да даде на опитните играчи в ИСРП удобни възможности за натиск над бъдещото правителство, както и благодатни бонуси в коловоза на утъпканото статукво в замяна на „рамото” им за Рахой.
С една дума – духът на прикритата „широка коалиция” и интересите на по-мощния икономически лагер в соцвърхушката надделяха над доминиращите сред членската маса нагласи за отхвърляне на всякаква директна или индиректна подкрепа за Рахой.
Пирова победа за „бароните”
Но оставката на Санчес е пирова победа за „бароните”, защото скоро ИСРП може да се свие само до антуражите и роднините им. Прогресиращият отлив на симпатизанти и гласоподаватели на партията, за което критиците на Санчес не спряха да обвиняват него и само него, всъщност се дължи на разочарованието на масите от все по-дясната и съглашателска линия на „бароните”. Факт е, че влязлата в политиката едва преди две години и половина алтернативна партия „Подемос” набъбна така бързо главно заради преминали към нея леви избиратели, отдръпнали се от одеснялата ИСРП.
Усилията на Санчес, откакто той оглави партията, след като спечели първите проведени в нея вътрешни избори за лидерския пост през лятото на 2014 г., беше да я върне именно към левите ѝ корени, да я приближи отново до редовите социалисти. Той непрекъснато обикаляше низовите организации, слушаше хората и искаше да направи гласа им фактор във взимането на политическите решения. „Отдолу” Санчес постоянно получаваше подкрепа за твърдото си отхвърляне на всякаква форма на съюз с Рахой – както заради политиката му на социални орязвания, така и заради скандалите за корупция в неговата Народна партия.
„Всички ще избягаме в „Подемос”!” – този вик откъм редиците на демонстрантите, събрали се вчера да подкрепят Педро Санчес и блокирали улица „Ферас” пред централата на ИСРП, докато вътре течеше решаващото заседание на федералния съвет, беше цитиран от много испански медии.
Впрочем, повечето медии представиха доста негативно демонстрациите на „Ферас”, които не секнаха през целия ден и дори предизвикаха изпращане на специални полицейски кордони, които да разделят протестиращите от влизащи и излизащи от сградата „барони”. Факт е, че имаше и крайно неприятни преживявания за част от „бароните”, които трябваше да чуят и викове като „Предатели!” и „Фашисти!”.
Вътрешнопартийният преврат
Санчес беше обвинен от опонентите си дори и за този протестен изблик под прозорците на федералния съвет, въпреки че очевидно не го беше организирал. Но му вмениха, че със свое изказване от предишния ден бил провокирал тези гневни реакции не редовите социалисти, много от които бяха пътували цяла нощ от други части на Испания, за да дойдат и да подкрепят своя лидер.
Ето какво каза Санчес в петък, визирайки предстоящото съботно заседание: „Ще се решава не само дали ще подменим вота на членовете ни с едно временно управление, но и нещо много по-важно – дали ИСРП да направи завой. Аз винаги съм уважавал курса на федералния съвет, но онова, което предстои, може да промени партийната линия, да я обърне към въздържане (при гласуването за Рахой – б.а.). Ако комитетът премине към въздържане, аз няма да мога да прилагам решение, което не подкрепям, и ще подам оставка”. Което се и случи.
Очевидно това предупреждение на Санчес наистина е възпламенило симпатизантите му сред членската маса, за да се мобилизират те за емоционалната демонстрация, която не секна по време на всичките 12 часа заседание на федералния съвет. След тъжния му за тях край много от протестиращите вече говореха за „вътрешнопартиен преврат”.
Впрочем, емоциите са били не по-малко нажежени и в заседателната зала. Много от участниците в него докладваха нон-стоп в Туитър как преминава то. Разбра се например, че е имало експлозивни препирни как именно да се гласува. Санчес и привържениците му в съвета са настоявали за таен вот. Но другият лагер е наложил прякото гласуване с вдигане на ръка, за което особено страстно е пледирала Сусана Диас, влиятелната премиерка на Андалусия. Мнозина виждат в нея и бъдеща ръководителка на ИСРП. Именно нейният отбор сега наложи да не се провеждат нито вътрешнопартийни избори за лидер, нито извънреден партиен конгрес, докато Испания не се сдобие с правителство. Ясно с какво. А междувременно партията ще бъде ръководена от избрано не от членската маса или от конгрес, а от федералния съвет временно управление начело с „барона“ Хавиер Фернандес…
Как беше провален Санчес
Сусана Диас беше „орисницата” на Санчес в издигането му на лидерския пост през 2014-та. Именно тя го предложи и тя му осигури тогава подкрепа сред „бароните”. По онова време доминираше мнението, че той е безобиден функционер от средния партиен ешелон и само ще „пази мястото” на Диас, докато тя подготви почвата за собственото си партийно възцаряване. Но Санчес много бързо излезе от контрол и поведе собствената си линия за връщане към левите основи на ИСРП, което не му беше простено от „бароните”.
Разбира се, досегашният лидер на ИСРП допусна и много грешки. Очевидно не му достигна политически опит и преговорен талант, за да намери подходяща формула за обединяване на всички „анти-Рахой” сили и да предложи все пак ефективна и реална правителствена алтернатива в дългите месеци на властови вакуум след изборите първо на 20 декември м.г., а после и на 26 юни т.г. Но не бива да се забравя, че през целия този период инициативите му бяха ограничавани от контрола на все същия „баронски” федерален съвет. Не му беше подадена ръка и откъм прекалено амбициозното за собствен триумф ръководство на „Подемос”.
Така Испания пропиля шанса си за „португалски вариант” – правителство на широк ляв съюз с участието на социалистите и на нови алтернативни формации. Санчес определено клонеше към такова решение. Ненапразно той дори на крака отиде за „обмяна на опит” при португалския премиер социалист Антонио Коща, който управлява с парламентарната подкрепа на точно на по-леви от неговата партия формации.
„Бароните” обаче тласнаха Испания в друга посока. Няма съмнение, че Рахой добре ще ги почерпи.
