В категории:Латинска Америка / Свят

Срещи с 500-годишната Хавана и с други лица на Куба – част 2 (СНИМКИ)

Какво се променя на Острова на свободата? Обичал ли е Хемингуей мохито? Къде е роден Хаванският университет? Как се преобразяват стари площади? Какво ядат и пият кубинците? Защо си харесват купонната система? Как американски моряци предизвикват революцията? Защо мафията и Батиста са се разбирали толкова добре?

Любимата на жителите на Хавана пешеходна алея разделя двете платна на булеварда „Пасео дел Прадо“ и редовно подслонява изложби на открито. Снимка: Къдринка Къдринова

По повод националния празник на Куба 1 януари „БАРИКАДА” продължава серията репортажи на Къдринка Къдринова, отразявала проведения в Хавана през май т.г. 39-ти Международен панаир на туризма FITCuba 2019 по покана на кубинското министерство на туризма. След първата, предлагаме тук и втората публикация от поредицата.

 

Какво се променя на Острова на свободата?

Точно през юбилейната за Кубинската революция и за Хавана 2019-та в Куба влезе в сила нова конституция, одобрена с референдум. Тя регламентира важни промени в икономическата, социалната и институционалната структура на държавата, включително частната инициатива и данъчната система.

Иначе реформите, които постъпателно вървят в Куба още от 2011 г. насам, вече отдавна са утвърдили като активен и ефективен икономически фактор частните ресторанти, хотели, ферми, фризьорски салони и други частни услуги.

Куба се развива и адаптира към променящия се свят. Голямата ѝ пречка по този път продължава да бъде американската блокада. Но всички признават, че има и по-малки, също много неприятни спънки – като например тежката бюрокрация, която още не е в крак с изисквания от времето динамизъм.

Заложената вече и в кубинската конституция частна инициатива предлага фризьорски услуги и на открито, в центъра на Хавана. Снимка: Къдринка Къдринова

Нищо обаче не може да спре винаги изобретателните кубинци да си намират най-разнообразни „ниши” за търговия или дребен бизнес. Домакини подреждат на верандите на домовете си импровизирани сергии с домашни потреби или дрехи. По-сръчни техни приятелки пък започват да подстригват или боядисват косите на съседките си под някой навес в двора.

А мъжете им изчукват и възраждат стари коли – майсторлък, в който кубинците нямат равни на себе си и който, както е известно, е запазил работещи и омайни за туристите американски автомобили от 50-те. Всеки собственик на такава кола в зависимост от качеството ѝ се захваща или с маршрутни превози по различни диагонални линии из Хавана, или с турове само за чужденци.

Любимото удоволствие на чужденците в Хавана – да се повозят на лъскав автомобил от 50-те – носи добри доходи на собствениците на колите. Снимка: Къдринка Къдринова

В историческия център е пълно и с нагиздени баби в шарени тюрбани и неизменно с пури в ярко начервените устни, които с радост позират за снимките ви. Но после си искат поне по един кук (конвертируемото кубинско песо, равно на едно евро).

„Паладарес”, както в Куба наричат частните ресторанти, могат да се видят на всяка крачка. Най-много са, разбира се, из най-туристическите улици и площади. Но ги има и в по-отдалечените квартали, защото и самите кубинци ги харесват. В най-популярните е трудно да се намерят места.

Паладар (частен ресторант) „Доня Бланкита“ се е подслонил в тюркоазената част на тези арки. Съседът отдясно явно е стегнал своята част като за частно хотелче. Но съседката отляво не личи да има сили за обновяване на своето жилище. Снимка: Къдринка Къдринова

По някои „паладарес” си личи и пренастройката от намалелия след мерките на Тръмп поток американски туристи към все по-умножаващите се руски гости. На прочутия крайбрежен булевард „Малекон” например снимах балкона на ресторант „Nazdarovie”…

След като Тръмп е решил да пречи на американците да пътуват до Острова на свободата, собствениците на „паладарес“ веднага се преориентират към руските туристи – и ето, че на „Малекон“ се появява pесторант „Nazdаrovie“. Снимка: Къдринка Къдринова

Изкуството и културата в Хавана са завзели и улиците

Точно в дните на FITCuba 2019 „Малекон” беше станал и истинска галерия под открито небе за творби на участниците в провеждащото се по същото време Хаванско биенале на изкуствата.

Метална рокля насред „Малекон“ – да я пробва който иска. Една от закачките на тазгодишното Хаванско биенале на изкуствата. Снимка: Къдринка Къдринова

Изпълнени с много талант, фантазия, с неудържимото кубинско чувство за хумор и потопени в най-жизнената ежедневна среда, тези творби открояваха още една от типичните черти на Хавана – че изкуството и културата тук винаги бликат и на улицата, сред хората, а и от самите хора.

Закачка от Хаванското биенале на изкуствата. Юнаците по баскетболните кошове всъщност са нарисувани. Снимка: Къдринка Къдринова
А тази творба на големия кубински скулптор Рафаел Сан Хуан, наречена „Пролет“, е останала на „Малекон“ от Хаванското биенале на изкуствата през 2015 г. Снимка: Къдринка Къдринова

Българската посланичка в Куба Мария Донска откликна много живо на този неповторим хавански дух, като го преплете и с тазгодишното отбелязване там на 24 май. Тя покани големия кубински художник наивист и модернист Хосе Родригес Фустер да подготви оригинална мозайка под надслова „Българска стена”, в която той включи букви от славянската азбука, името на страната ни и образи на храма „Св. Ал. Невски”, на розата и на мартеницата.

„Българската стена” бе открита по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост в колоритния хавански квартал Хайманитас, известен и като Фустерландия – по името на художника, който живее и твори там.

Българската посланичка в Куба Мария Донска (с бялата рокля в средата) откри по повод 24 май „Българска стена“ в артистичния хавански квартал Хайманитас. Творбата е дело на известния кубински творец Хосе Родригес Фустер. Снимка: Българско посолство

Наричат Фустер ту „карибския Пабло Пикасо”, ту „карибския Антонио Гауди” заради модернистичния му стил, вплетен и в дизайна на градската среда. Преобразил е с таланта си целия квартал, а и много от съседите му са се заразили от това увлечение – така, че сега всяко кътче там е аранжирано по неповторим начин, чак до уличните табели и пейките. Хайманитас вече е една от модерните забележителности на Хавана.

Разбира се, вечната класика в изкуството също е на всеобща почит. Най-красивата сграда в историческия център на кубинската столица несъмнено е Гран-театърът на името на легендарната кубинска балерина Алисия Алонсо, отишла си през октомври т. г. малко преди да навърши 99 години. Завършената през 1914 г. необарокова сграда е дело на белгийския архитект Пол Белу. Достойна за пищната фасада е и зрителната зала с 1500 места.

Хаванският Гран-театър „Алисия Алонсо“. Снимка: Къдринка Къдринова

Театърът е по-стар от постройката – основан е още през 1838 г. и отначало се е помещавал другаде. На сцената му в различни години са се изявявали Енрико Карузо, Сара Бернар, Аделина Пати, дори и националният герой – поетът Хосе Марти.

Какво прави Антонио Гадес на Площада на катедралата?

Антонио Гадес с жена си Марисол и с кума им Фидел Кастро в Хавана в началото на 80-те

Гран-театърът е дом на световноизвестиня Национален балет на Куба, създаден от неповторимата Алисия Алонсо. Тя приобщава към трупата и световноизвестния испански танцьор на фламенко Антонио Гадес, който от 1975 г. нататък тясно свързва живота и творчеството си с Куба. Син на испански републиканец и комунист по убеждения, Гадес е влюбен в Острова на свободата. На сватбата му в Хавана през 1982 г. с неговата половинка и майка на трите му дъщери – известната испанска певица и актриса Пепа Флорес (Марисол), кумуват Фидел Кастро и Алисия Алонсо.

Месец преди да почине от рак в Мадрид на 20 юли 2004 г. Гадес получава присъденото му по предложение на Фидел най-високото кубинско отличие – орден „Хосе Марти”. Последната воля на танцьора е неговият прах да бъде погребан в Куба. През 2005 г. урната е положена в мемориала на героите на революцията в Сантяго де Куба.

Днес бронзовият Антонио Гадес стои, небрежно подпрял рамо на една от колоните пред историческия Дворец на граф Ломбийо на Площада на Катедралата в Старата Хавана. Всеки може да го хване под ръка и да се снима с него. Не устоях на изкушението и аз.

Авторката под ръка с бронзовия Антонио Гадес на Площада на катедралата в Старата Хавана. Снимка: Берта Робайна
На тази стара плоча с музиката от филма на Карлос Саура „Кармен“ Антонио Гадес е с актрисата Лаура дел Сол.

Познавах лично Гадес. Интервюирах го в София през 1986 г., когато пристигна у нас за участие в сесия на Световния съвет на мира. Винаги е бил активен в обществените каузи и смяташе това за своя първа мисия. А за ярките си изяви на сцената и пред камерата ми каза:: „Не се смятам за никаква звезда. Аз съм просто работник на изкуството.”

Водихме този разговор в апогея на световната му слава, когато и у нас суперхитове бяха филмите на Карлос Саура с бляскавото участие на Гадес „Кървава сватба” и „Кармен”… Невероятен талант, невероятен човек! Винаги отивам да го видя, когато съм в Хавана – нищо, че вече е застинал в бронз. Важна е взаимната му обич с Куба, която го е изправила ей така, съвсем достъпен за прегръдки, на един от най-красивите старинни площади в столицата си…

Площадът на Катедралата е сред най-любимите за туристите. Не само заради величествения католически храм, построен през 1777 г., внесен в списъка на ЮНЕСКО и дал име на площада, но и заради цялата ретро-атмосфера на мястото.

Катедралата на Хавана е издигната през 1777 г- и е в списъка на ЮНЕСКО с културното наследство на човечеството. Снимка: Къдринка Къдринова

Тя се допълва и от споменатия Дворец на граф Ломбийо, край който е статуята на Антонио Гадес. Дворецът по едно време е подслонявал централната поща на града, а днес в него е офисът на Историка на Хавана – неуморния ѝ реставратор Еусебио Леал.

Под колонадата край двореца на граф Ломбийо на Площада на катедралата в Старата Хавана. Снимка: Къдринка Къдринова

На отсрещната страна на площада пак има колонада, даваща сянка на популярния ресторант „Ел Патио”. Той предлага типична кубинска кухня под акомпанимента на жизнерадостна дамска музикална група.

Пил ли е Хемингуей мохито?

От Площада на Катедралата може да се тръгне и по улица „Емпедрадо”, като само след няколко крачки по нея попадате на легендарния бар и ресторант „Бодегита дел Медио” с прочутото мохито.

Дори и отвън стените на „Бодегита дел Медио“ вече са изписани от туристите. Снимка: Къдринка Къдринова

Ако искате само бърз коктейл, снимка за спомен и възможност да се разпишете на стената – но вече външната, защото по вътрешните не е останало никакво свободно място – тогава сте клиент за бара, отворен и за всички любопитни погледи от улицата.

На бара приготвят прочутото „мохито“. Снимка: Къдринка Къдринова

Ако обаче желанието ви е да похапнете и на спокойствие да се полюбувате на снимките на световни знаменитости и на автографите им по стените, значи мястото ви е в ресторанта, към който се влиза по тясно коридорче към дълбините на заведението.

Всички, разбира се, са чували фразата, приписвана на обсебения от Хавана и Куба Ърнест Хемингуей: „Mi daiquiri en El Floridita y mi mojito en La Bodeguita,” („Дайкирито ми – в „Ел Флоридита”, а мохитото ми – в „Ла Бодегита”).

В тези думи безспорното е само, че големият американски писател наистина редовно си е пиел любимото дайкири в ресторанта „Ел Флоридита”, разположен пак в Старата Хавана, на края на живописната улица „Обиспо” („Епископ”).

Безспорното любимо заведение на Хемингуей в Хавана си остава „Флоридита“ с нейното дайкири. Снимка: Къдринка Къдринова

Там, на обичайното му място на бара, днес стои негова бронзова фигура в типичната му поза. И, естествено, туристите чакат на опашка, за да се щракнат с чаша дайкири до него.

Бронзовият Хемингуей продължава да стои до бара на любимото си място във „Флоридита“. Снимка: Къдринка Къдринова

Що се отнася до „Ла Бодегита” и мохитото, това е повече рекламен трик, защото Хемингуей се е отбивал там само веднъж, но да, все пак е оставил автографа си – и на туристите повече не им трябва, за да правят оборот на заведението. Още повече, че то е доста по-евтино от луксозния „Ел Флоридита”.

Другото емблематично място в Хавана, свързано с Хемингуей, е хотелът „Амбос Мундос” („И двата свята”), в който писателят неизменно е отсядал, когато е идвал в града. Имал е и къща с парк – известната Финка Вихия край рибарското селце Кохимар на около 12 км от Хавана, превърната днес в негов музей.

Част от фасадата на хотела „Амбос Мундос“, в който често е отсядал Хемингуей. Снимка: Къдринка Къдринова

Хотелът „Амбос Мундос” е разположен на същата улица „Обиспо”, където е и „Ел Флоридита”, само че в другия ѝ край. Той е реновиран, блеснал е с всичките си 4 звезди. И  също е вкаран в прословутия санкционен списък на Тръмп, който спуска бариера пред американските туристи. Но това не отказва гости от други краища на света да изпълват елегантната сграда, издигната през 1924 г.

Досами хотела е най-старата запазена и до днес постройка в Хавана – двуетажната къща на някогашния испански кмет на града от 1594 г. Откроява се характерният испански балкон от тъмно дърво, както и металната емблема, изобразяваща каравела.

Това е най-старата оцеляла и до днес сграда в Хавана – построената през 1594 г. къща на тогавашния испански кмет. Снимка: Къдринка Къдринова

Манастир или университет? Камила или Даяна?

По съседство е и още едно емблематично място, на което векове наред се е разпростирал манастирът на Ордена на доминиканците „Сан Хуан де Летран”. Именно в неговите стени на 5 януари 1728 г. е основано и първото висше училище в Куба, което е носело името „Сан Херонимо” и в съответствие с времето си е било религиозно. Така всъщност е положено началото на Хаванския университет, който отдавна е откъснат от религията, държавен е и е едно от най-старите и авторитетни висши учебни заведения в цяла Америка.

Днес университетът се намира в комплекс от сгради, разположен на хълм в хаванския квартал Ведадо, където се премества през 1902 г. Впечатляващ е централният му вход със сградата на ректората с колони в неокласически стил, със статуята на Алма Матер и с дългата и широка стълба, водеща към тях.

В този комплекс от сгради Хаванският университет се разполага практически през целия 20-ти и 21-ви век, а стълбата отпред е ставала арена на жестоки сблъсъци в студентските борби срещу диктатурите на Херардо Мачадо и Фулхенсио Батиста.

А първата люлка на университета – старият доминикански манастир, е бил унищожен през 50-те години на 20-ти век, по времето на диктатора Батиста, за да се издигне на терена му търговски център с офиси под наем. През 80-те години, когато вече социалистическа Куба изработва мащабен план за реконструкция на Старата Хавана, се появява и идеята за поне частична възстановка на легендарното рождено място на университета.

Нужно е още доста време и усилия, за да се осъществи замисленото. В крайна сметка е намерено балансираното решение. С наподобяващ стила на някогашния манастир бял камък е възпроизведена централната му фасада, включително орнаментите по арката на входа. А нагоре е продължен съвременният силует, съответстващ на архитектурата на изградената отзад през 50-те офис-сграда, като това продължение отвън е покрито с огледални плоскости, сливащи го с небето.

През учебната 2007-2008 г. в тази съживена сграда започва да функционира нов факултет към Хаванския университет, наречен Университетски колеж „Сан Херонимо”. Той подготвя кадри за опазване и управление на културно-историческото наследство на Куба и действа в тясно сътрудничество със Службата на Историка на Хавана Еусебио Леал.

По протежение на реконструираната фасада от бял камък са се подредили паметниците на трима велики творци на словото – португалеца Луис ди Камоинш, англичанина Уилям Шекспир и испанеца Мигел де Сервантес.

Най-нова сред тях е скулптурата на Шекспир. Тя бе открита през май т.г., по време на привляклото доста международно внимание посещение в Куба на британския престолонаследник принц Чарлз и на съпругата му Камила, херцогиня на Корнуол. Чарлз прерязва лентичката на Шекспир.

Част от реконструираната фасада на стария доминикански манастир „Сан Хуан де Летран“, където е основан Хаванският университет, а днес е разположен Университетският колеж „Сан Херонимо“. На преден план е най-новата от трите статуи отпред – на Шекспир. Другите две са на Сервантес и Камоинш. Снимка: Къдринка Къдринова

Трябва да се има предвид, че поданиците на Обединеното кралство са едни от най-пристрастените любители на кубинските курорти, а официалната политика на Лондон е за вдигане на блокадата на САЩ срещу острова. Посещението на Чарлз и Камила също бе ясен знак в тази посока.

Докато бяха в кубинската столица тази пролет, Чарлз и Камила не пропуснаха да поседнат и на пейката на Джон Ленън в един от хаванските паркове. Снимка: Cubadebate

Интересното е, че в Старата Хавана има и уникална градина в памет на първата съпруга на Чарлз – принцеса Даяна. Разположена срещу Хаванското пристанище, градината е открита през 1998 г., само няколко месеца след гибелта на принцесата. В центъра ѝ и се извисява модернистична колона, наречена „Тотем”, дело на скулпторите Алфредо Сособраво и Рене Паленсуела. Има и каменна плоча от родното място на Даяна – Алторп, дарена от британското посолство, финансирало проекта.

Кът от Градината на принцеса Даяна в Хавана.

Площади с характер

Сенчестата градина, пълна с тропически дървета и храсти, е съвсем близо и до друг прочут площад в Старата Хавана, който носи името на разположения на него манастир – „Сан Франсиско”. Строежът на манастира започва през 1548 г. и продължава до 1591 г., но следват още 200 години разширения и поправки, така че  окончателното завършване е през 1738 г.

След Кубинската революция манастирът става музей. А след обявяването от ЮНЕСКО на старата част на града за културно наследство на човечеството през 80-те години и след съответната реставрация, в базиликата към манастира редовно се изнасят концерти с камерна и църковна музика.

Манастирът „Сан Франсиско“ на едноименния площад в Хавана. Снимка: Къдринка Къдринова

Най-сложен за реконструкция в историческата зона на Хавана се оказва Старият площад, който навремето – когато се е оформил през 1559 г. – бил наричан Нов площад. Ако около Пласа де Армас (Площад на оръжията, както винаги се нарича центърът на властта във всеки испански град) са били съсредоточени институциите за управление като Крепостта на кралската сила и Дворецът на губернатора, а площад „Сан Франсиско” е бил религиозно средище, то Новият/Стар площад е подслонявал замогнали се креолски търговци. Те го застроявали през годините със свои представителни къщи и дворци с колонади и арки.

През 19-ти век на площада е имало и голям пазар. Затова сред имената му фигурират и такива като Пазарен или Търговски площад. Но днес утвърденото си е Старият площад.

Кубинската революция го заварва с голяма градска градина в средата, наричана Паркът на Хавана. А отдолу е имало подземен паркинг. Неподдържаните исторически сгради наоколо са тънели в разруха.

Реставрацията на Стария площад протича на различни по продължителност и интензивност етапи в течение на десетилетия. Дълго са се водели спорове каква да е самата базисна идея за възстановката, дали да се запази подземният паркинг, как да се реши наземното пространство и т.н. В условията на пряката заплаха към Куба от Север през 60-те и 70-те години властите са водели паркинга като стратегически обект, защото би могъл да служи за бомбоубежище при евентуална военна атака от въздуха.

В крайна сметка е решено паркингът да бъде премахнат, както и паркът над него, недрата на площада да бъдат укрепени, да се изгради ефективна дренажна система и т.н. В центъра на площада е направен ефектен осмоъгълен фонтан. А на всички красиви околни сгради се вдъхва нов живот чрез сложен и усърден ремонт, като се връща блясъкът на първоначалния им вид още от колониални времена.

Всичко това обаче започва да добива реални измерения едва след 2001 г., защото в предшестващия „специален период” от началото на 90-те реставрационните дейности са практически замразени. Дава им се нов импулс чак след създаването през 1994 г. на компанията „Абагуанекс” (на името на първия местен индиански вожд, сблъскал се с конкистадорите) към Службата на Историка на Хавана.

Компанията открива хотели и други туристически обекти в реставрираните сгради из старата част на града (обикновено с чуждо партньорство), а приходите от тях реинвестира в нови реконструкции. Този механизъм работи все по-успешно и днес. Трябва да се отбележи още, че както и други успешни компании в Куба, „Абагуанекс” отделя процент от приходите си и специално за социалните сфери на държавния бюджет, особено за здравеопазването.

Млади колоездачи на Стария площад. Снимка: Къдринка Къдринова

Компанията стопанисва и някои от разположилите се в красивите дворци около Стария площад хотели. Други от тях подслоняват вече и „паладарес” (частни ресторанти), и частни хостели. Наред с това на същия площад се намират Планетариумът, Кубинската фототека, няколко музея и т.н.

Входът към изградения с помощта на Япония хавански Планетариум е под една от колонадите на Стария площад. Снимка: Къдринка Къдринова

Любима всеобща атракция е инсталираната в единия край на площада през 2013 г. бронзова творба на известния скулптор Роберто Фабело – гигантски петел, яхнат от гола и гологлава жена, която е подпряла на едното си рамо огромна вилица.

Голата жена, яхнала петел и метнала гигантска вилица на рамо, вече е емблема на Стария площад в Хавана. Снимка: Къдринка Къдринова

Посланието на автора си остава загадка и провокация към фантазията на всеки зрител. Най-баналното и прагматично тълкувание предлагат келнерите от заведенията на площада, които подканват шляещите се туристи да грабват бързо вилицата от скулптурата и да сядат да опитат специалитетите именно в техния ресторант или бар…

Хапки и глътки от Куба

Кубинската кухня не затруднява европееца – близка е до испанската. Също като нея залага на чесъна при овкусяването на месата. За върхът на всичко се смята печено на скара млечно прасенце. Или още по-добре – ако е въртяно на шиш над жар. Съвсем по нашенски.

На фестивала на кубинската кухня в един от хотелските комплекси на Варадеро хитът беше млечно печено прасенце, въртяно на шиш над жар. Снимка: Къдринка Къдринова

Гарнитурата е традиционна и за други латиноамерикански страни – черен боб и ориз, като в смесения вариант кубинците го наричат „конгри”. Обожават го, залято от сос с кълцано месо – говеждо или свинско. Но върви също със свински котлет и пържени банани.

Конгри със свински котлет, пържени банани, тиква и краставици. Снимка: Cubanos Guru

Най-разпространено в националното меню е пилешкото. То фигурира и в асортимента на така наречените „книжки”, които у нас са известни като „купони”. Всички работещи ежемесечно могат срещу такива „книжки” да получават определено количество храни и стоки от първа необходимост на символични цени, много по-ниски от онези, на които се продава по пазарите.

Правителството, за което е сериозно усилие да поддържа социалния бонус с „книжките”, отдавна напира за отмяна на тази система. Но кубинците си държат на нея, приемат я като свое социално право. С повишаването на ролята на частните производители и предприемачи обаче, както и с нарастването на печалбите им, става ясно, че от определен доход нагоре, който позволява безпроблемно изхранване на пазарни цени, „книжките” ще е редно да отпадат.

В момента точно производителите на храни и друга селскостопанска продукция, взели под аренда държавна земя (а в Куба цялата земя е държавна и не се продава) за фермите си, са може би най-добре печелещият бранш. Продукцията им е много търсена и от всички „паладарес”, и от ресторантите по хотелите.

Домакините на FITCuba 2019 организираха за нас, чуждестранните журналисти, посещение в обширна ферма край Хавана, в която по всички правила на екологията, устойчивото развитие и „бавната храна” се отглеждат плодове и зеленчуци плюс „щастливи” кокошки, патици, кози, прасета, крави, биволи и т.н.

Гигантски кактус внася допълнителен колорит в еко-фермата край Хавана, в която ни заведоха организаторите на FITCuba 2019. Снимка: Къдринка Къдринова

На същото място се произвеждат и страхотни млечни продукти, както и колбаси, с които ни почерпиха. А за вкуса на поднесеното ни плато с папая, ананас, диня, манго не ми стигат думите…

Папая, ананас, диня, манго… Вкус – неземен. В комбинация със съвети за бавно хранене от произвелата плодовете еко-ферма край Хавана. Снимка: Къдринка Къдринова

Що се отнася до пиенето в Куба, едва ли има съмнение – коктейлите с ром са навсякъде и са в безброй комбинации. Един от най-ароматните – със златист сок от изцедена пред очите ви захарна тръстика, можете да опитате в Музея на рома, разположен точно срещу терминала на Хаванското пристанище за туристически кораби.

Входът в Музея на рома в Хавана. Емблема на легендарния Havana Club е все същата La Giraldilla – символ и на 500-годишната кубинска столица. Снимка: Къдринка Къдринова

Музеят е в красива старинна сграда с патио (вътрешно испанско дворче), насред което има бар-плот и до него преса за ръчно изцеждане на сок от тръстика, чиято ръчка неуморно върти як кубинец. Всяка напълнена от него кана отива на плота, където сръчната барманка за секунди приготвя коктейлите, жонглирайки със строените като войници до нея бутилки „Хавана Клуб” и с бучките лед от голяма купа.

Заредени така с подобаващо настроение, тръгвате да разглеждате експозицията, подредена из етажите. Тя разказва и показва нагледно цялата история на производството на захар в Куба, както и на родения от отпадъчните продукти ром.

В една от залите на Музея на рома. Снимка: Къдринка Къдринова

Хитът на обиколката е залата с гигантски бъчви за отлежаване на рома. В единия ѝ край е обособена обширна площадка, на която е разгърнат умален, но действащ макет, който изобразява всички етапи от захарното производство в една фабрика от 19-ти век. В атракцията е включено и движещо се парно влакче, превозващо тръстика или готова захар, като при преминаването му през спирките по производствената верига звънят камбанки, свистят свирки и т.н.

Действащ макет с движещо се влакче изобразява в Музея на рома всички етапи от захарното производство в една фабрика от 19-ти век. Снимка: Къдринка Къдринова

Обиколката завършва в магазинчето към музея, където можете на по-ниски цени, отколкото по магазините, да си купите всякакви видове „Хавана Клуб”. Марката е много популярна сред чужденците и музеят ѝ е отлично комерсиално попадение. Но ако питате кубинците, повечето от тях ще ви кажат, че предпочитат друг ром – „Сантяго де Куба”. Има го по магазините, по-евтин е от „Хавана Клуб” и е наистина много добър.

В Куба можете да се наслаждавате и на нейната отлична бира Bucanero в двете ѝ разновидности – Cristal (светла) и Fuerte (тъмна).

Не пропускайте да си отнесете към България и поне няколко опаковки от отличното кубинско кафе Cerrano.

Другият задължителен кубински спомен са пурите, разбира се. Но за тях след малко – когато стигна до разказа за долината Винялес в провинция Пинар де Рио, славеща се с най-добрия тютюн на Острова…

Революцията кипва от гавра на пияни американски моряци

Нека първо завършим разходката из Старата Хавана, стигайки до условната ѝ граница – площада „Парке Сентрал” (Централния парк), насред който се извисява първият паметник на националния герой Хосе Марти, издигнат в града през 1905 г.

Първият паметник на Хосе Марти е издигнат в Хавана през 1905 г. в самия център на града. Край него се развихрят и драматични събития през 1949 г. Снимка: Къдринка Къдринова

В чужбина е по-известен другият, разположеният на Площада на революцията – с високата бяла колона зад фигурата на поета. Този монумент е завършен през 1958 г. и става фон на много исторически речи на Фидел Кастро след победата на Кубинската революция.

Паметникът от „Парке сентрал” също има своя жива връзка с революцията, но от периода на назряването ѝ. На 11 март 1949 г. трима пияни американски моряци оскверняват паметника като се покатерват върху него. Един от моряците яхва главата на скулптурата на Марти и уринира оттам. Само спешно намесилата се полиция, която отвежда тримата в участъка, ги спасява от линча на събралото се веднага разгневено множество кубинци.

На следващия ден край паметника се провежда масов протестен митинг. Основните оратори са от борбената Университетска студентска федерация, сред чиито активни членове е и студентът по право Фидел Кастро.

Речите доразпалват общественото възмущение – както от конкретния отвратителен акт, така и въобще от унизителното третиране на Куба от Съединените щати, отнасящи се с нея като със своя колония. Скандирайки „Долу империализма!”, демонстрантите – включително и младият Фидел – поемат от паметника към американското посолство, разполагало се тогава на Площада на оръжията (днес в същата сграда има библиотека), и го обсаждат.

Полицията брутално ги разгонва. Но тези събития имат важна роля за акумулирането на онази обществена енергия, която ще прелее по-късно в отхвърлянето на преврата на Батиста през 1952 г., в щурма на казармата „Мондака” под водачеството на Фидел Кастро през 1953 г., в партизанската война през 1956-1959 г. и в крайна сметка в победата на революцията.

Неслучайно наричат младежите, извършили тази революция, „поколението на Столетието”. Става дума за столетието от рождението на Хосе Марти, отбелязвано през 1953 г. Именно на този юбилей Фидел посвещава и щурма на „Монкада”, извършен същата година. Идеите и примерът на Марти са вдъхновението за младите бунтовници.

Те мечтаят за независимо и достойно развитие на Куба, не могат да понасят продажните властници, обслужващи присвоилата си острова американска мафия, не желаят повече да чуват как наричат родината им „публичния дом” и „казиното” на Америка.

Батиста и мафията

Най-близкият човек на американската мафия в Куба е Батиста, който още от началото на 30-те години държи военния контрол над политическия живот, а периодично и сам поема преките юзди на управлението. Той е личен приятел с американския мафиот Майър Лански, който разгръща доходоносен хазартен бизнес на острова и осигурява на Батиста дял в него, плюс щедри подкупи за прокарването на фаворизиращи тази дейност закони.

Близките приятели – кубинският диктатор Фулхенсио Батиста (вляво) и мафиотът Майър Лански – в свойска атмосфера. Снимка: Cubadebate

Колко свойски са се чувствали мафиотите в Куба, личи и от тяхната легендарна „Хаванска конференция”, провела се през декември 1946 г. в емблематичния хотел „Насионал” в кубинската столица. На срещата се събират доновете на водещите мафиотски кланове, за да си преразпределят сфери на влияние и лидерства, и да решат кого и кога да премахват.

Емблематичният хотел „Насионал“ се извисява над крайбрежния булевард „Малекон“. Снимка: Къдринка Къдринова

Сбирката потвърждава водещата роля на излезлия от затвора в САЩ Лъки Лучано и дава карт-бланш на приятеля му – „счетоводителя на мафията” Майър Лански, да допълва позициите си в Лас Вегас и с разгръщане на хаванската си игрална империя.

Франсис Форд  Копола възпроизвежда събитието във филма си „Кръстникът”. Този епизод е сниман на автентичното място – в хотел „Насионал”, в който благодарение на Батиста дял получава и Лански, изграждайки веднага казино в своето крило на внушителната сграда.

Един от последните големи подаръци на кубинския диктатор за Лански е разрешението, което му дава, за строеж на собствен хотел с кабаре и казино на „Малекон”. Това е завършеният и открит само година преди победата революцията – през декември 1957 г. – хотел „Ривиера”.

След бягството на Батиста и идването на революционерите на власт Лански прави опити да се договори и с тях, но удря на камък. Директно му казват да се изнася от острова. Казината са затворени, а през 1960 г. е проведена мащабна национализация, включително и на всички хотели.

Днес повечето от хотелите са смесена собственост. Привлечени са големи световни хотелски вериги, които ги поддържат в отлично състояние, но кубинската държава чрез свои фирми по закон винаги си запазва 51% от собствеността. Така е и в „Ривиера”, който иначе е „под шапката” на „Иберостар”.

Междувременно са израсли и многобройни нови хотели, които също са смесени фирми – като например „Мелиа Коиба”, извисяващ се още от средата на 90-те редом с „Ривиера” и разполагащ със собствено кабаре.

Отдясно в дъното е откритият от Майър Лански през 1957 г. хотел „Ривиера“, който днес е под шапката на „Иберостар“. Вляво е израслият през 90-те „Мелиа Коиба“. Снимка: Къдринка Къдринова

Легендарният „Насионал” обаче си остава само кубинска собственост. Той се управлява от държавната фирма „Гран Карибе”, подчинена на кубинското министерство на туризма.

Една от най-красивите вечери, организирани за журналистите по време на FITCuba 2019, беше именно в „Насионал”, където ни посрещнаха с феерична артистична програма, превърнала градината на хотела в цветна приказка.

Част от красавиците, които ни посрещнаха на градинската фиеста в хотел „Насионал“. Снимка: Къдринка Къдринова

Част от танцьорите и балерините бяха сред нас и палмите, а друга част изпълваше с пламенни ритми опасващата фасадата на сградата тераса над колонадата на вестибюла.

Балконът, опасващ хотел „Насионал“ над колонадата на вестибюла, също бе сцена на вечерния спектакъл. Снимка: Къдринка Къдринова

Хотелът е построен върху извисяваща се над „Малекон” скала, която в колониални времена е била използвана като естествено укрепление от испанците. Те държали там своя батарея с оръдия, насочени към морето, пълно с пирати и с воюващи с Испания англичани. И досега две от оръдията са запазени и стоят като експонати в градината на хотела, от която се открива великолепна морска гледка.

В недрата на скалата има пещера, която в годините на най-голяма военна заплаха срещу Кубинската революция е била разширена с допълнителни тунели за целите на отбраната…

(Четете в продължението: Каква е връзката на „Ла Фокса” с България? Защо Хосе Марти е гушнал дете пред  посолството на САЩ? Какъв е новият живот на Капитолия? Колко закръгля „Тропикана”? Как се навиват пури? Срещат ли се индианци на Острова на свободата? Защо сравняват Матансас с Атина? Кой е виновен за опашките за хляб? В кое измерение е Варадеро?)

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар