Хавана осиротя – остана без Еусебио Леал

Кубинците са в траур заради загубата на един от своите най-големи ерудити и интелектуалци от световна класа – Историка на столицата им, който от половин век бе двигателят в реконструирането и възроденото заблестяване на Перлата на Карибите

Еусебио Леал остава завинаги слят с любимата си Хавана. Снимка: cubadebate.cu

Било е през 80-те. В чест на очаквана визита на висш съветски гост тогавашните власти в кубинската столица Хавана решили да постегнат старинната част на красивия град, още от испански времена прославен като Перлата на Карибите. Планирано било гладък асфалт да замени загниващата улична настилка пред някогашния Дворец на генерал-губернатора, съхранена дотогава такава, каквато била и в колониалната епоха – от уникални дървени „павета”, плътно прилепнали едно до друго. Тропическият климат отдавна вече ги бил съсипал. Булдозерът тъкмо се канел да ги захапе, за да ги разкара оттам, и пред машината легнал четирийсетинагодишен дребен и очилат мъж, викайки и повтаряйки: „Само през трупа ми! Само през трупа ми! Само през трупа ми!”

В крайна сметка дръзкият мъж успява наистина да спре грубото нагазване в историческия облик на Хавана и да издейства подмяна на увредената настилка не с възмутилия го асфалт, а с прецизна реплика, напълно възпроизвеждаща оригиналната дървена конструкция. И до днес туристите ахкат и се възхищават, стъпвайки по тази част от Площада на оръжията в кубинската столица с усещането, че сякаш крачат из още живия 18-ти век…

На същата улична отсечка на 31 юли т. г. се събраха десетки служители от Офиса на Историка на Хавана (това е официална длъжност, учредена още през 1938 г. цел съхраняването на културното наследство на столицата), за да аплодират в продължение на 20 минути. Така те отдадоха своята почит към същия този човек, който освен дървената настилка в продължение на близо половин век спаси и върна към блясъка им още стотици дворци, сгради, улици, площади и въобще цялата Стара Хавана, това безценно бижу в съкровищницата на човечеството.

31 юли 2020 г. Аплодисменти в памет на Историка на Хавана край лежендарната дървена настилка пред Двореца на генерал-губернаторите, който днес е Музей на Хавана. Снимка: Prensa Latina

Става дума за легендарния Еусебио Леал – Историкът на кубинската столица, един от най-големите ерудити и интелектуалци от световна класа на Острова на свободата.

На 31 юли т. г. Еусебио Леал се пренесе завинаги във вечността – и Хавана осиротя…

На 1 август в цяла Куба бе обявен национален траур в памет на тази изключителна личност. Из хаванските балкони масово се развяха бели чаршафи – бялото там е траурен цвят. Така хаванци жалеха за своята загуба…

В Куба все още много строго се спазват ограничителните мерки заради Covid-19. Затова беше обявено, че съгласно волята на семейството на дон Еусебио, той ще бъде кремиран, а поклонението пред праха му ще се проведе чак след края на пандемичната криза. И то ще се състои в Хаванския Капитолий – основно ремонтиран по инициатива тъкмо на дон Еусебио, възвърнал функцията си на парламент и грейнал с цялата си красота специално за отбелязаната през ноември миналата година 500-годишнина от основаването на Хавана.

Еусебио Леал пред хаванския Капитолий, който бе ремонтиран по негова инициатива. Снимка: cubadebate.cu

Уви, при юбилейните чествания почти не се появи публично онзи, който би трябвало да бъде техен главен герой – Еусебио Леал. Той буквално е преплел съдбата си с омайната кубинска столица и близо половин век е бил неуморим и всеотдаен двигател за реставрирането и съхраняването на нейната хубост. От години се знаеше, че дон Еусебио се бори с тежък рак и когато дойде време за фойерверките по повод петвековния юбилей на Хавана, в болестта му имаше поредно обостряне. А сега тя вече окончателно прекъсна нишката на живота му.

Но само на физическия. Всички до един кубинци, не само хаванците, като наговорили се повтарят тези дни, че дон Еусебио всъщност остава завинаги слят със своята любима Хавана, вграден във всеки неин камък, в самия ѝ дух и пулс…

Имах щастието да общувам с Еусебио Леал по време на миналогодишния Международен панаир на туризма FitCuba 2019, който се състоя през май 2019-та и беше посветен на приближаващата 500-годишнина на Хавана (градът е основан на 16 ноември 1519 г.). По време на форума Еусебио Леал получи специално отличие от тогавашния министър на туризма Мануел Мареро Крус, който днес вече е минисътр-председател. Отличието бе във вид на керамична сценка от старинната испанска крепост Ла Кабаня. Самата церемония също беше в Ла Кабаня, където се провеждаше FITCuba 2019. Всички и тогава знаеха за тежката битка с рака, водена от дон Еусебио. Но въпреки болестта той взе участие в няколко прояви на FitCuba 2019 – и омая всички ни с онова, което ни разказа за Хавана, а и КАК го разказа!…

Май 2019 г. Мануел Мареро Крус връчва отличие на Еусебио Леал. Снимка: Къдринка Къдринова

Освен със своето пълно себераздаване за опазване на красотата и историята на този вълшебен град, Еусебио Леал бе прочут и със завладяващия си и вдъхновяващ дар слово. Той грабваше не само при пряк контакт, но и чрез телевизионните предавания, които водеше. Хората гледаха и слушаха в захлас Историка на Хавана. Не само защото научаваха от него удивителни истории, но и за да се наслаждават на думите му, на образите, които градеше, на вдъхновението и духовния устрем, с които заразяваше.

В същото време всички, общували с дон Еусебио, оставаха покорени и от неговата сърдечност, човешка топлота, непосредственост и достъпност. Ето как го описва екскурзоводката Берта Робайна, завършила преди години туризъм във Варна: „Неповторима личност – човечен, оптимист, всеотдаен, почтен, страстно влюбен в нашата 500-годишна Хавана, която завинаги беше завоювала сърцето му. Ние, гидовете, го виждахме, винаги забързан по неговите несекващи задачи, което не му пречеше да се спира при нас, да ни поздравява, да откликва за снимки за спомен. Той не си е отишъл, ще продължаваме да го виждаме, той ще продължава да е с нас!“

Под тази колоната на Площада на катедралата е и входът към Офиса на Историка на Хавана. Снимка: Къдринка Къдринова

Ерудицията на Еусебио Леал беше зашеметяваща, а всъщност голяма част от нея се дължеше на самообразование. Роден на 11 септември 1942 г. в Хавана, младият Еусебио успява да завърши само шест класа, но още 16-годишен започва да работи в градската управа – отначало на техническа длъжност, а после се присъединява към екипа на тогавашния Историк на града. По онова време това е бил изпъквалият също с изключителни лични качества Емилио Роиг де Леусенринг – доктор по гражданско право и журналист, изцяло отдаден на каузата за опазването на културно-историческото наследство на Хавана. Роиг де Леусенринг взема „под крилото си” младия Еусебио, у когото безпогрешно долавя сродна душа и жажда за познание. Насърчава го и му помага в самообразованието, а самото им пряко общуване става най-висша школа за младежа. В началото на 70-те, вече след смъртта на Роиг де Леусенринг през 1964 г., Еусебио Леал получава разрешение макар и без официална гимназиална диплома да се яви на изпити във факултета по философия и история на Хаванския университет и се представя блестящо. След това прави и докторат по история в същия университет.

Никой не е по-подготвен от него да наследи Роиг де Леусенринг като Историк на града – и настина така и става. Поема мисията с целия си плам, заедно с който обаче през годините разкрива и още много важни за тази длъжност качества, станали особено необходими след разпадането на някогашния соцлагер и изправянето на Куба сама срещу всички изпитания на жестоката американска блокада. Как се намират средства и сили в такива условия, за да се възражда един постоянно брулен от времето и от климата град? В условия, когато често на страната е отказван достъп дори до животоспасяващи вносни материали и техника?

Дон Еусебио намира начини. Един от девизите му е: „Имаме право на хляб, но имаме право и на красота”.

Най-тежко е през така наречения „специален период” в самото начало на 90-те, когато Куба е особено жестоко притисната от блокадата на САЩ и се налага да орязва средства от всичко, има дори много суров режим на тока. Естествено, по онова време реставрационните дейности в Хавана са замразени.

Страната започва да си поема дъх, след като е приет закон за чуждите инвестиции и се отваря за партньорства с фирми отвън. В този процес веднага се включва и Офисът на Историка на Хавана. През 1994 г. към него е създадена компанията „Абагуанекс” (на името на първия местен индиански вожд, сблъскал се с конкистадорите). Компанията осигурява чужди партньорства за реставрирането на сгради из старата част на Хавана, като след това открива в тях хотели и други туристически обекти, а приходите реинвестира в нови реконструкции. Този механизъм работи много ефективно и до днес. Трябва да се отбележи още, че както и други успешни компании в Куба, „Абагуанекс” отделя процент от приходите си и специално за социалните сфери на държавния бюджет, особено за здравеопазването.

Старият площад в Хавана днес е едно от най-красивите места в града, а трудната му реконструкция изцяло е заслега на Еусебио Леал. Снимка: Къдринка Къдринова

Еусебио Леал е основен двигател в целия този механизъм. Печели уважението и възхитата на много световни предприемачи, които започват да инвестират във възраждането на блясъка на Хавана. Един от тях е и собственикът на голямата испанска хотелиерска верига „Иберостар” Мигел Флуша, открил вече поредица от хотели във възродени с негови инвестиции старинни сгради в кубинската столица. В програмата на FITCuba 2019 влизаше и посещението на един такъв заживял нов живот хотел, стартирал само броени месеци по-рано. Прегръщайки дон Еусебио пред медиите, Мигел Флуша каза: „В света, в който живеем, е важно фирмите да имат душа. Не само да печелим пари, но и да се грижим за важни неща като историята на този красив град, на старата му част, която буди възхищението и уважението на цял свят заради работата, години наред извършвана от големия ни приятел Еусебио Леал”.

ова е най-старата оцеляла и до днес сграда в Хавана – построената през 1594 г. къща на тогавашния испански кмет. Снимка: Къдринка Къдринова

Историкът на Хавана е вградил по частица от себе си в безброй такива проекти. Един от най-значимите е възраждането и на стария доминикански манастир „Сан Хуан де Летран”, в който през 1728 г. е било основано първото висше учебно заведение в Куба „Сан Херонимо”, превърнало се днес в Хавански университет. Доминиканският манастир е бил унищожен през 50-те години на 20-ти век, по времето на диктатора Фулхенсио Батиста, за да се издигне на терена му търговски център с офиси под наем. През 80-те години, когато вече социалистическа Куба изработва мащабен план за реконструкция на Старата Хавана, се появява и идеята за поне частична възстановка на легендарното рождено място на университета.

Нужно е още доста време и усилия, за да се осъществи замисленото. В крайна сметка е намерено балансираното решение. С наподобяващ стила на някогашния манастир бял камък е възпроизведена централната му фасада, включително орнаментите по арката на входа. А нагоре е продължен съвременният силует, съответстващ на архитектурата на изградената отзад през 50-те офис-сграда, като това продължение отвън е покрито с огледални плоскости, сливащи го с небето.

През учебната 2007-2008 г. в тази съживена сграда започва да функционира нов факултет към Хаванския университет, наречен Университетски колеж „Сан Херонимо”. Той подготвя кадри за опазване и управление на културно-историческото наследство на Куба и действа в тясно сътрудничество с Офиса на Историка на Хавана. Именно в този колеж се подготвят и младите хора, които наследяват сега мисията на Еусебио Леал…

Колежът „Сан Херонимо“ с възстановената фасада на някогашня доминикански манастир. Снимка: Къдринка Къдринова

По протежение на реконструираната фасада от бял камък са се подредили паметниците на трима велики творци на словото – португалеца Луис ди Камоинш, англичанина Уилям Шекспир и испанеца Мигел де Сервантес.

Най-нова сред тях е скулптурата на Шекспир. Тя бе открита през май 2019 г., по време на привляклото доста международно внимание посещение в Куба на британския престолонаследник принц Чарлз и на съпругата му Камила, херцогиня на Корнуол. Чарлз прерязва лентичката на Шекспир. В церемонията участва и Еусебио Леал. Той е този, който развежда височайшата двойка при обиколката им из Старата Хавана и разказва за историята на всяко нейно кътче.

Пак той съпровожда и краля и кралицата на Испания – Фелипе и Летисия, при разходката им из вълшебния глад, когато са на посещение в Куба в началото на ноември 2019 г. по повод на 500-годишнината на Хавана. И при двете визити кралските особи удостояват Еусебио Леал с висши отличия. Впрочем, той притежава награди от десетки държави по света. От десетилетия е неизменният придружител на всички държавни и правителствени глави и официални делегации при запознаването им с хаванските красоти – и всички остават възхитени от ерудицията и цялостната му личност. Поддържа и постоянен контакт с многобройни световни културни и научни дейци, с ангажирани с културата международни организации, включително ЮНЕСКО, под чиято закрила е Хавана. Обявен е за доктор хонорис кауза на 20 национални и чуждестранни университети. Канен е като участник в научни конференции и форуми в 74 висши учебни заведения в 45 страни.

Еусебио Леал (с черния костюм и с лентата) заедно с краля и кралицата на Испания на излизане от Музея на Хавана, бившия Дворец на генерал-губернаторите. Снимка: Роберто Суарес

Споменавайки ЮНЕСКО, която от 1982 г. е включила Хавана в своя списък с културното наследство на човечеството, не можем да пропуснем и специалните отношения на взаимно уважение и искрено приятелство, които свързваха Еусебио Леал и българката Ирина Бокова, оглавявала два мандата организацията на ООН за образование, наука и култура. Като генерален директор на ЮНЕСКО в периода 2009-2017 г. Бокова четири пъти посещава Куба и от името на организацията неизменно дава висока оценка както за всичко, направено за Хавана, така и общо за кубинските постижения в образованието, науката и културата.

Еусебио Леал показва на Ирина Бокова Старата Хавана. Снимка: ACN

Изрично е и признанието ѝ за личните заслуги на Еусебио Леал. През септември 2015 г. Бокова му връчва на церемония в Хавана юбилеен медал по повод 70-годишнината от основаването на ЮНЕСКО, с който са отличени световни личности, дали изключителен принос за осъществяване на целите на организацията.

Връчвайки наградата, Бокова изтъква, че в Хавана е налице „отличен пример за подход към едно културно наследство в полза на града и неговите гости”. Тя продължава: „Градът, сградите му, културните изяви на неговите жители са вектори на познанието, знакови жалони, основа за творчество, иновация и социална взаимосвързаност, диалог и решение за конфликти”.

Бокова изтъква още: „Насочването на това познание на благото на всички и за едно по-добро бъдеще не е лесна задача. Тук това се постига благодарение на ангажираността, отдадеността и лидерството на една изключителна личност – Еусебио Леал. Благодарение на него и на великолепния му екип от професионалисти, този град, наследство за всички ни, е пример в реставрация и консервация на такива наследства”.

Еусебио Леал благодари на Ирина Богова при получаването на юбилейния медал за 70-годишнината на ЮНЕСКО през 2015 г. Снимка: eusebioleal.cu

Обръщайки се лично към дон Еусебио, тогавашната генерална директорка на ЮНЕСКО казва: „Ти си вектор за това символно познание, ти си мост, който свързва страните чрез диалог, за да се познаваме по-добре и да решаваме конфликтите си, за да опазваме наследството си. Ти си символ за ЮНЕСКО, образец за хуманист, човек на нашето време. Благодаря за всичко, което си направил. Благодаря за всичко, което още ще направиш.”

В отговор Еусебио Леал също произнася вълнуващо слово. Той благодари за отличието и си припомня времената на своето детство, когато е бил пълен с мечти, но му е бил отрязан пътят към знанието. Остава му самообразованието, което по-късно го отвежда и до университета, отворил за него вратите си благодарение на победилата междувременно Кубинска революция. Той определя революцията като „проект за човешки напредък, фокусиран върху културата”. Дон Еусебио подчертава: „Ако един социален проект загърбва културата и образованието, то той може да произведе само упадък”.

В словото си Историкът на Хавана припомня също как се е формирала кубинската идентичност: „Дойдоха хора от всякакви вярвания и създадоха нещо, което в един подобаващ момент се нарече толерантност. Носейки тази творческа воля, тази духовност, напълно отхвърлих варианта да забивам знамето на толерантността върху планина от развалини. Помислих си, че толерантността не е на-подходящата. Че най-важното е съгласието, уважението към другия, междурасовото единение, онова, което носим в кръвта си. Помислих си също, че след като толкова сме се борили за свобода, сме длъжни също да се борим за индивидуалността. Да разберем, че ако народите правят историята, то народите не са нещо друго, освен сума, не точно математическа сума, но все пак сума от индивидуалности. Всеки мъж, всяка жена носи своята персонална същност така, както има неповторими пръстови отпечатъци”.

Дон Еусебио изразява в словото си и своята благодарност към наставника си и основател на Офиса на Историка на града Емилио Роиг, към всичките си сътрудници, придружаващи го в мисията за опазване на паметта и на националното наследство.

Тъй като церемонията се провежда по време на заседаваща в Хавана среща на министрите на културата от страните членки на Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC), тези министри също присъстват на награждаването. И Еусебио Леал се обръща и към тях: „Каква по-голяма мъка, каква по-дълбока болка от това, да виждаме разрушаването в името на фанатизма и на един нов еретизъм на старинни паметници, градени като жив и материален урок за същността на човека… Сега повече отвсякога сме носители на надеждата, че действително един по-добър свят е възможен. Сега най-после е проумяна истината, че природният свят е в опасност, че може да го настигне колапс и че този син глобус, който доминира все още като център – докато не е открито нещо друго – на познатата ни вселена, е люлката и пространството, където живее единственото създание, способно да създава и чудеса, и ужаси”.

Връщайки се към получения медал от ЮНЕСКО, Еусебио Леал обобщава: „Това, което ми дадохте, не е за мен. Бащата на нашата родина – Карлос Мануел де Сеспедес, когато вече агонизира в края на живота си, отивайки си млад, казва: идва момент, в който нещата ни напускат, а и ние ги напускаме. Затова полагам този къс сребро, зареден с вдъхновението на ЮНЕСКО, в краката на моята обожавана майка – Куба, моята родина. В краката на тази наша Америка, толкова нуждаеща се от социална справедливост, от истинско равенство, от мечти за възможното и невъзможното…”

Две години след тази вълнуваща церемония – през април 2017 г., Еусебио Леал на свой ред удостоява Ирина Бокова със специален кубински медал. Той е изработен от старинно сребро и бронз само в 25 екземпляра, като материалите, от които е направен, са събрани от дарения. Първият екземпляр от отличието е било връчено на тогавашния кубински президент Раул Кастро. А вторият екземпляр е за Ирина Бокова, чийто втори мандат начело на ЮНЕСКО е пред финала си.

2017 г. Еусебио Леал връчва на Ирина Бокова уникален кубински медал, произведен само в 25 екземпляра, като тя става втората му носителка, веднага след кубинския президент. Снимка: ACN

Дълбоко трогната, Бокова изрича топли думи на благодарност. И отново високо оценява извършеното от Еусебио Леал за съхраняването на Хавана – определя го като „пример в подхода към културното наследство, както за Куба, Латинска Америка, Карибието, така и за останалия свят”.

Сега, след вестта за кончината на дон Еусебио, Бокова реагира емоционално в своя Туитър: „Моите най-искрени съболезнования. Плача заедно с кубинския народ”.

Официални съболезнования поднесе и настоящата генерална директорка на ЮНЕСКО Одри Азуле, наричайки Еусебио Леал „велик историограф”.

Що се отнася до „българската връзка” на дон Еусебио, може да се припомни и негово участие в организирана по инициатива на българското посолство в Хавана конференция, посветена на българската култура и славянаската азбука. В словото си разказва с вълнение как влязъл в криптата на „Сан Клементе“ в Рим, за да се поклони пред гроба на Св. Константин-Кирил Философ, и изтъква: „Трябва да се изпита това чувство, когато се изправиш пред паметта на един човек, открил пътя към азбуката на славяните. На това се крепи светът – на просветителството, а не на разрушението. Буквите винаги остават.“

Благодарение на дон Еусебио в стената на бароковата сграда на Музея на Хавана, бившия Дворец на генерал-губернаторите, е вграден камък от Велики Преслав – подарък от София за 1300-годишнината от основаването на България.

Еусебио Леал с Фидел Кастро. Снимка: cubadebate.cu

Еусебио Леал също бе и сред най-авторитетните депутати в Националното събрание на Куба, като се славеше с често изказвани критични и винаги принципни мнения по различни въпроси. В същото време беше и личен приятел с отишлия си през 2016 г. лидер на Кубинската революция Фидел Кастро.

Загубата на Еусебио Леал сега отеква в спонтанна вълна от емоционални коментари за него, с която кубинците масово заливат социалните мрежи. Ето един такъв доста показателен за тези чувства коментар – той е на Мичел Фернандес от страницата във Фейсбук Fotos de La Habana („Снимки от Хавана“):

„Никога не съм се обявявал за последовател на никой артист, спортист, политик, религия или тенденция, но смъртта на Еусебио Леал Спенглер ме разтърси. Дълбоката ми мъка не е заради неизбежното – всички кубинци знаехме, че той страда от ужасна болест. А защото това бе един изключителен ерудит, голям познавач на нашата история, дори на онази, която изглежда неудобна и не се появява по книгите. Един човек, неповторимо владеещ словото, който можеше да превърне една обикновена среща във възхитителен урок по история и патриотизъм. Беше онзи луд, който през 80-те легна на една емблематична улица в нашия град, за да препречи с тялото си разрушаването ѝ. Същият, който на един конгрес на UNEAC (Съюз на писателите и дейците на изкуството в Куба – б.пр.) застана и със своето винаги просветляващо слово напомни на онези, които взимат решения, и на политиците, че кубинци сме всички – тези тук и онези там. Днес умря не само Историкът на Хавана, умря душата на този град. На неговото упорство, богатство на духа и труд дължим спасяването на безчет сгради, площади, паметници… цял един град и неговите жители. Хавана няма да е същата без него. Ще го виждаме във всяка постройка, във всяка улица, във всяко ъгълче на този прекрасен град, на който посвети целия си живот и всичките си усилия и в който вгради своето огромно дело. Права е голямата поетеса и интелектуалка Фина Гарсия Марус, казвайки: „…Дори и когато вече няма да се говори за никой човек, за Еусебио ще си спомнят камъните”…“

Еусебио Леал бе ерудит и интелектуалец от световна класа. Снимка: Къдринка Къдринова

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар