Кой е Мигел Диас-Канел, новият президент на Куба?

След управленията на братята Фидел и Раул Кастро, Мигел Диас-Канел се превръща в първия лидер на Куба, роден след революция от 1959 г. Какво трябва да знаем за новия водач на Острова на свободата, освен че на шега бива сравняван с Ричард Гиър?

Мигел Диас-Канел е новият президент на Куба. Снимка: Radio Reloj
Мигел Диас-Канел е новият президент на Куба. Снимка: Radio Reloj

С таен вот 604-имата членове на новоизбраното кубинско Национално събрание избраха 30-имата членове на висшия ръководен орган на страната – Държавния съвет, както и неговия председател, съответстващ на поста президент. Избрани бяха и шестимата вицепрезиденти.

С 99,83% от гласовете, тоест с 603 от пуснатите 604 бюлетини, начело на Куба застава досегашният първи вицепрезидент на страната Мигел Марио Диас-Канел. Той бе избран само ден преди да навърши 58 години. И ето, че получава уникален подарък за рождения си ден. След управленията на братята Фидел и Раул Кастро той се превръща в първия водач на Острова на свободата, роден след Кубинската революция от 1959 г.

Негови заместници ще са шестима вицепрезиденти. Сред тях има три жени и трима мъже. Освен това трима са чернокожи и трима са бели.

Първи вицепрезидент става роденият през 1945 г. бивш профсъюзен ръководител и бивш министър на труда Салвадор Валдес Меса, който в досегашния Държавен съвет беше един от зам.-председателите. Тъмнокожото му лице и внушителната осанка влязоха в световните новини покрай визитата на американския президент Барак Обама в Куба през 2016 г., защото той съпровождаше американския гост в много от протоколните прояви.

Първият вицепрезидент е Салвадор Валдес Меса. Снимка: CiberCuba
Първият вицепрезидент е Салвадор Валдес Меса. Снимка: CiberCuba

Като сегашен вицепрезидент остава и ветеранът от партизанските битки в Сиера Маестра – 85-годишният Рамиро Валдес Менендес.

Сред вицепрезидентите е и 71-годишната Гладис Мария Бехерано Портела, която от 2009 г. беше главен финансов одитор на Куба. Била е и министър на одита и контрола.

Сред по-младите вицепрезиденти е роденият през 1967 г. бивш министър на здравеопазването Роберто Томас Моралес Охеда.

Вицепрезидентът Роберто Томас Моралес Охеда е бивш министър на здравеопазването. Снимка: cubadebate
Вицепрезидентът Роберто Томас Моралес Охеда е бивш министър на здравеопазването. Снимка: cubadebate

Вицепрезидент става и Инес Мария Чапман, досегашна ръководителка на Националния институт за хидроресурси, родена през 1965 г.

Най-млада от вицепрезидентите е родената през 1969 г. Беатрис Джонсън Урутия, инженер-химик и досегашна ръководителка на местния парламент в Сантяго де Куба.

Беатрис Джонсън Урутия е най-младата сред вицепрезидентите. Снимка: periodico26
Беатрис Джонсън Урутия е най-младата сред вицепрезидентите. Снимка: periodico26

Разбира се, най-голямото световно внимание сега е концентрирано върху личността на новия президент Мигел Диас-Канел и с особен интерес се очакваше неговата първа реч след избирането му. Той не изненада никого, като заяви категорично приемственост и последователност в досегашния курс на развитието на Куба.

В словото си Диас-Канел отдаде дължимата почит на Фидел и Раул Кастро, изтъквайки техните исторически заслуги за изграждането на независима Куба и подчертавайки, че поема новите си отговорности с убеждението, че „всички революционери ще бъдем верни на Фидел и Раул”. Той благодари на мъжете и жените, извършили Кубинската революция, за това, че са дали на народа единство и „едно ново братство, превърнало ни в другарки и другари”. (Видеозапис на цялата реч на Диас-Канел, направен от органа на ККП в. „Гранма“, може да се види тук – б.р.)

Мигел Диас-Канел по време на първата си реч като президент пред Националното събрание на Куба. Снимка: Granma
Мигел Диас-Канел по време на първата си реч като президент пред Националното събрание на Куба. Снимка: Granma

Наред с това новият кубински президент подчерта, че Раул Кастро, който остава на ръководния пост на Кубинската комунистическа партия (до следващия ѝ конгрес през 2021 г. – б.р.), ще продължи „да оглавява политическия авангард” и да служи като „ориентир за революционната кауза” и за борбата с империализма.

Диас-Канел заяви още: „Наясно съм с опасенията и с очакванията при момент като сегашния, но знам каква е силата и мъдростта на народа, лидерството на партията, идеите на Фидел, присъствието на Раул и Мачадо (втория секретар на ККП – б.р.). Познавайки народните нагласи, аз уверявам това събрание, че другарят Раул ще е начело на решенията за настоящето и за бъдещето на страната”.

Новият президент отбеляза също, че външната политика на Куба ще се запази неизменна и тя няма да приема никакви условия от външни сили. Необходимите промени ще се предприемат единствено от самия кубински народ, наблегна ораторът.

Диас-Канел специално подчерта, че ще разчита на подкрепата на ръководителите от всички нива, но най-вече на народа. „Трябва да упражняваме все по-колективно ръководство. Да укрепваме участието на народа,” каза той.  И продължи: „Нищо няма да обещавам, както никога не е обещавала нищо и революцията през всичките тези години. Идвам да изпълнявам програмата, която сме приели с тезисите за развитие на социализма и революцията (става дума за програма за „актуализация на социализма”, одобрена след всенародно обсъждане през 2011 г. – б.р.).”

Диас-Канел винаги се е отличавал с достъпност, лесна комуникация с хората и отзивчивост към решаване на проблемите им. Снимка: Granma
Диас-Канел винаги се е отличавал с достъпност, лесна комуникация с хората и отзивчивост към решаване на проблемите им. Снимка: Granma

Внимание привлече и следното казано от Диас-Канел: „Тук няма място за преход, който да отрича или да разрушава делото на революцията. Ще продължим напред без страх и без отстъпление, без да се отказваме от нашия суверенитет, от програмите за развитие, от независимостта. На онези, които от невежество или от злонамереност се съмняват в нашия ангажимент, сме длъжни да кажем, че революцията продължава и ще продължи”. Той поясни, че казва това, за да обори погрешните тълкувания по света, че революцията в Куба приключва.

Факт е, че в много коментари в световните медии през тези дни се обсъждат личните характеристики на Диас-Канел и се поставят въпроси дали той има готовност „да реформира Куба”, като в повечето случаи се има предвид промяна на социалистическата ѝ траектория на развитие. Познавачите на Острова на свободата обаче не очакваха от неговото възкачване на президентския пост никакви знаци за резки промени в досегашния курс.

Самата личност на Мигел Диас-Канел, както и всички негови прояви, са под непрестанното внимателно наблюдение на „кубоведите” още от 2013 г., когато той  стана първи вицепрезидент на Куба – или, както е по-точно по кубинската терминология, първи зам.-председател на Държавния и на Министерския съвет. За кубинците и за всички, наблюдаващи процесите на Острова на свободата, нямаше съмнение, че тази позиция го прави логичният следващ водач на страната, чрез което ще се извърши и смяна на поколенията в нейното ръководство. Точно това се и случи днес.

Вярно, не липсваха и съмнения дали той ще успее „да издържи” тази трудна петилетка до днешното му официално избиране. Защото преди него и други млади и перспективни политически дейци на Куба са били спрягани като вероятни бъдещи нейни ръководители – като например бившия водач на кубинския комсомол Карлос Лахе, който също дълго беше първи вицепрезидент, или Фелипе Перес Роке, който бе външен министър. И двамата бяха с трясък свалени от ръководните си постове през 2009 г. и днес кротко упражняват професиите си, за които са учили, без да имат нищо общо с политиката. Фидел Кастро обясни тогава в една от редовните си публицистични колонки „Размишления” по следния начин отстраняването на двамата: „Медът на властта, който не им беше дал да усетят никакви лишения, събуди у тях амбиции, довели ги до недостойна роля”.

Знае се, че Лахе и Перес Роке си били позволили сред весела компания да се държат като „патентовани” и недосегаеми бъдещи лидери, ръсейки предизвикателни коментари и шеги за настоящето и бъдещето на страната.

Ето защо и сега, до самото утвърждаване на Диас-Канел за президент, никой не беше готов да дава гаранции, че изборът му наистина е нещо сигурно и предопределено, че и той няма да стъпи накриво в последния момент. Но явно политическото му поведение се е оказало безупречно.

Мигел Диас-Канел заедно с Раул Кастро по време на заседание на Националното събрание през 2013 г. Снимка: cubadebate
Мигел Диас-Канел заедно с Раул Кастро по време на заседание на Националното събрание през 2013 г. Снимка: cubadebate

Вероятно именно заради необходимата при подобна кариера въздържаност Диас-Канел през всичките тези години не си позволи никакви изтъкващи личността му изяви и не даде нито едно интервю на многобройните обсаждащи го чуждестранни медии, които не спряха да го определят като „непроницаем” и „затворен”. Въпреки че всъщност като първи вицепрезидент в неговия ресор влизаха тъкмо медиите, наред с образованието. Той редовно провеждаше срещи с кубински журналисти, на които държеше те да говорят открито за проблемите в бранша си – включително за свободата им на изразяване и за нивото на заплатите им. Няма кубински журналист, който да не е бил очарован от неговата способност да изслушва и тихо, без много шум и парадиране, да съдейства максимално за решаване на поставените му въпроси.

Като вицепрезидент Мигел Диас-Канел връчваше националните награди за журналистика. Снимка: CubaSi
Като вицепрезидент Мигел Диас-Канел връчваше националните награди за журналистика. Снимка: CubaSi

Но нека да започнем разказа за това, кой е всъщност Мигел Марио Диас-Канел Бермудес, от самото начало – от раждането му на 20 април 1960 г. в 70-хилядния град Пласетас в кубинската провинция Вия Клара в семейството на учителката Аида Бермудес и на работника механик Мигел Диас-Канел (синът е кръстен на бащата).

Интересно е да се кажат няколко думи за родното място на новия кубински президент. Паласетас навремето е бил известен център за производство на захар, но в последните години водещата му индустрия е изработване на дограми, врати и кухненско оборудване от алуминий. Над 2000 жители на града в различни години са емигрирали в Маями, САЩ, и сега много често посещават роднините си. Главната търговска улица на града е номер 8 (в Куба улиците са с номера – б.р.), също като подобната улица 8 в Маями.

Младият Мигел Диас-Канел завършва електронно инженерство през 1982 г. в Санта Клара, централния град на провинция Вия Клара. Дипломата му е от разположения там Централен университет на Лас Вияс „Марта Абреу”. До 1985 г. отбива военната си служба, а след нея през същата година постъпва като преподавател пак в университета „Марта Абреу”. Там започва да се изявява и като активен деец в Съюза на младите комунисти на Куба (комсомола).

През 1987-1989 г. изпълнява интернационална мисия в Никарагуа – ръководи там комсомолската организация на кубинските военнослужещи, които помагат на Сандинистката революция. След завръщането си в Куба става ръководител на Съюза на младите комунисти за цялата провинция Вия Клара, избран е в Националния комитет на младежката организация, а през 1991 г. става член и на ЦК на ККП.

Така изглежда Мигел Диас-Канел през 1992 г. Снимка: Granma
Така изглежда Мигел Диас-Канел през 1992 г. Снимка: Granma

През 1993 г. вече е втори секретар на НК на Съюза на младите комунисти. Само година по-късно застава начело вече на партийната организация във Вия Клара и така реално олицетворява висшата политическа власт в провинцията.

През онзи период оставя много топли спомени у всички хора, с които е общувал и работил, включително и у обикновените жители на град Санта Клара, а и на цялата провинция. Всички го помнят като много непосредствен и лесен за общуване, откликващ и бързо решаващ възникващи проблеми, много земен. Използва полагащия му се служебен автомобил само за далечни пътувания из провинцията, а в града и на близки разстояния се движи с велосипед. Ходи облечен по младежки, често е по бермуди, обожава „Бийтълс”.

Мигел Диас-Канел като млад и отворен партиен секретар във Вия Клара. Снимка: Granma
Мигел Диас-Канел като млад и отворен партиен секретар във Вия Клара. Снимка: Granma

Помнят го също с усилията, които полага за откриването в Санта Клара на първия в Куба арт-клуб за… травестити – „Ел Мехунхе”. Трябва да се знае, че това е периодът, в който Куба отвръща на атаките отвън за „нарушения на човешките права” включително по линия на сексуалната ориентация, като започва да обръща специално внимание именно на ЛГБТ-общността, най-вече осигурявайки ѝ възможности за културни изяви и реализация. В същата посока са усилията на дъщерята на Раул Кастро – Мариела Кастро, която основава в Хавана Национален център за сексуално образование и започва да издава списанието „Сексология и общество”. Нейните усилия ѝ печелят голямо признание сред ЛГБТ-общността и на международно ниво, а Куба загърбва завинаги кратките следреволюционни увлечения за „превъзпитаване” в трудови лагери на различните сексуално хора. Мариела Кастро вече няколко мандата е депутатка в Националното събрание на Куба, включително и в сегашния му нов състав.

Що се отнася до Диас-Канел, грижите му за клуба „Ел Мехунхе” и за изявяващите се там травестити му костват няколко публикации в медии в Маями с намеци, че може и той да е с нетрадиционна сексуалност. Нещо, което предизвиква само искрен смях у винаги обсаждалите го многобройни почитателки.

Диас-Канел има два брака и две деца – те са родени от първата му жена Марта. В момента живее с втората си съпруга Лис Куеста Пераса. Тя е университетска преподавателка, но освен това работи и в агенцията за културен туризъм „Парадисо” („Рай”). Често го съпровожда на публични прояви.

Мигел Диас-Канел с втората си съпруга Лис Куеста Пераса. Снимка: cubaninsider
Мигел Диас-Канел с втората си съпруга Лис Куеста Пераса. Снимка: cubaninsider

Външността на новия кубински президент впечатлява със снажна осанка, а също и със силна портретна прилика с холивудската кинозвезда Ричард Гиър. По този повод из интернет вече бродят многобройни снимки, съпоставящи лицата на двамата, а и майтапчийски публикации, че те всъщност са близнаци, разделени при раждането им, които сега са се намерили и ще спомогнат за ново сближаване между Куба и САЩ. Разбира се, никоя от подобните шеги не споменава, че Диас-Канел е роден през 1960 г., а Ричард Гиър – през 1949 г.

Приликата на Мигел Диас-Канел (вдясно) с Ричард Гиър (вляво) предизвиква много шеги и обсъждания в социални мрежи и блогове. Снимка: ellumpen
Приликата на Мигел Диас-Канел (вдясно) с Ричард Гиър (вляво) предизвиква много шеги и обсъждания в социални мрежи и блогове. Снимка: ellumpen

Връщайки се към хронологията на живота и дейността на новия кубински лидер, трябва да споменем, че той остава начело на партийната организация във Вия Клара от 1994 до 2003 г., като заради успехите си през 1997 г., когато е едва 37-годишен, е избран дори за член на Политбюро на ЦК на ККП. От 2003 до 2009 г. е изпратен да оглави ККП в друга провинция – Олгин. Това е сериозно изпитание за него, защото заръката е да преодолее тежките проблеми във водоснабдяването там, от които страда както населението, така и селското стопанство. Диас-Канел успява да се справи и на този фронт.

Като раководител на ККП в Олгин Диас-Канел посреща и Фидел Кастро при идванията му в провинцията. Снимка: cubadebate
Като ръководител на ККП в Олгин Диас-Канел посреща и Фидел Кастро при идванията му в провинцията. Снимка: cubadebate

През 2009 г. поелият вече официално президентския пост Раул Кастро, заместил разболелия се Фидел, вика Диас-Канел в Хавана и го прави министър на висшето образование. И до днес се разказват легенди, как Диас-Канел още в първия си работен ден отишъл в авторитетния и прочут с много изтъкнати преподаватели и интелектуалци Хавански университет, за да се срещне с тях и да ги помоли да го подпомогнат и да го консултират в дейността му на министър. Оттам-нататък всеки ден в 18 ч., след края на официалния му работен ден, той като прилежен студент отивал на редовни срещи с различни преподаватели, за да слуша техните напътствия и съвети.

Мигел Диас-Канел е един от най-успешните министри на висшето образование в Куба. Снимка: Granma
Мигел Диас-Канел е един от най-успешните министри на висшето образование в Куба. Снимка: Granma

Министерстването му се помни като едно от най-успешните за висшето образование в Куба. То приключва през 2012 г., когато Раул го прави зам.-председател на Министерския съвет. А на следващата година Диас-Канел вече е утвърден и като първи вицепрезидент на страната. Това става, след като един от ветераните на Кубинската революция – Хосе Рамон Мачадо Вентура (същия, който сега е втори човек в ръководството на ККП), решава да се откаже от поста на първи вицепрезидент, като обявява, че иска „да даде път на новото поколение”.

Сега вече дойде моментът Диас-Канел да застане и на самия държавен връх. Разбира се, това е връх, който има повече представително значение за пред света. В политическата система на Куба по-решаваща роля продължава да играе ККП, а нейното ръководство все още е в ръцете на Раул. Именно затова и първата реч на Диас-Канел като президент бе в дух на апология за тази ръководна партийна роля.

На свой ред, закривайки тази историческа сесия на Националното събрание, Раул Кастро увери, че ръководената от него ККП „ще продължи да подкрепя новия президент”.

 Раул Кастро увери Националното събрание, че ръководената от него ККП ще продължи да подкрепя новия президент. Снимка: Granma
Раул Кастро увери Националното събрание, че ръководената от него ККП ще продължи да подкрепя новия президент. Снимка: Granma

Тепърва Диас-Канел ще трябва да подбере членовете на Министерския съвет, както постановява конституцията, а следващата сесия на Националното събрание през юни ще гласува състава на правителството.

Модернизирането на конституцията и привеждането ѝ в синхрон с новите реалности в Куба – например, с появата на среден и малък частен бизнес, ще е една от основните задачи на парламента, обърна внимание Раул в речта си. В същото време той увери, че народът няма да допусне ревизиране на ръководната роля на ККП, залегнала сега в основния закон на страната. На последния пленум на Политбюро е било потвърдено, че реформирането на конституцията в съответствие с политическите и социалните потребности на страната ще продължи. Ще продължат и икономическите преобразования, но без да се променя социалистическия курс. „Да отстояваме единството и да устояваме на предизвикателствата – това е дългът на революционерите”, заяви Кастро, дълго аплодиран от депутатите.

Още като вицепрезидент Мигел Диас-Канел натрупва доста международен опит. Тук той е с китайския президент Си Дзинпин. Китай е важен партньор на Куба политически, икономически и търговски партньор на Куба. Снимка: China CPC
Още като вицепрезидент Мигел Диас-Канел натрупва доста международен опит. Тук той е с китайския президент Си Дзинпин. Китай е важен партньор на Куба политически, икономически и търговски партньор на Куба. Снимка: China CPC
Диас-Канел е гостувал и на руския президент Владимир Путин в Кремъл. Снимка: Wikimedia Common
Диас-Канел е гостувал и на руския президент Владимир Путин в Кремъл. Снимка: Wikimedia Commons
С ръководителката на европейската дипломация Федерика Могерини в Брюксел. Снимка: European Commission
С ръководителката на европейската дипломация Федерика Могерини в Брюксел. Снимка: European Commission
Като вицепрезидент на Куба Диас-Канел е бил приеман и от краля на Белгия Филип и кралица Матилд. Снимка: EFE
Като вицепрезидент на Куба Диас-Канел е бил приеман и от краля на Белгия Филип и кралица Матилд. Снимка: EFE
Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди. За връзка във Фейсбук – тук.

Оставете коментар