Кубинските, а след тях и световните медии разпространиха съобщението, че в Хавана се е самоубил 68-годишният заместник-председател на кубинската Академия на науките и научен съветник в Държавния съвет на Куба Фидел Анхел Кастро Диас-Баларт. Завършил ядрена физика в някогашния СССР, той цял живот бе известен с умалителното си име Фиделито – така го отличаваха от неговия баща и съименник Фидел Кастро Рус, историческия лидер на Кубинската революция, който почина през 2016 г. на 90-годишна възраст.
В официалното съобщение се пояснява, че Фидел Анхел Кастро Диас-Баларт в продължение на месеци се е лекувал от тежка депресия в болнични условия. След това е бил изписан и оставен на амбулаторно наблюдение с цел социалната му реинтеграция. Той обаче посяга на живота си сутринта на 1 февруари.
Фиделито се ражда на 1 септември 1949 г. в брака между баща си, тогава току-що дипломирал се млад адвокат, и неговата студентска любов – грациозната Мирта Диас-Баларт, дъщеря на една от най-заможните и влиятелни фамилии в Куба. Нейният брат Рафаел Диас-Баларт, който е съученик на Фидел, не приема избора на сестра си и настройва цялото им семейство срещу този брак.
По-късно, след преврата на полковник Фулхенсио Батиста през 1952 г., Рафаел Диас-Баларт става зам.-министър на вътрешните работи в неговото правителство. А младият Фидел Кастро повежда през юли 1953 г. група свои съмишленици да свалят Батиста с революционен щурм на казармата „Монкада” в Сантяго де Куба. Оцелелите и арестувани след разгрома на щурма въстаници начело с Фидел и с по-малкия му брат Раул са осъдени и заточени в затвора на остров Пинос.
Легендата гласи, че докато е в затвора, Фидел си пише едновременно и с младата си жена, и с красивата си революционна съратничка Нати Ревуелта, която подпомогнала революционерите, продавайки бижутата си. А Рафаел Диас-Баларт следял персонално цялата кореспонденция на затворниците. И именно той разменил пликовете на две от писмата на Фидел – така адресираното до Нати отишло при Мирта, у която веднага кипнала люта ревност и незабавно последвал развод.
Впрочем, от Нати, която почина миналата година, Фидел има дъщеря – родената през 1956 г. Алина Фернандес Ревуелта. По-късно тя става остра критичка на баща си, живее извън Куба.
Когато затворът на „монкадистите” е заменен с изгнание, те заминават за Мексико, а оттам подготвят прочутото завръщане в Куба с яхтата „Гранма” в края на 1956 г., за да започнат партизанска война срещу Батиста. Борбата се увенчава с бягството на диктатора и с победата на Кубинската революция на 1 януари 1959 г. Неин всепризнат вожд е Фидел Кастро.
В кипежа политическите битки и страсти той обаче не забравя сина си, който междувременно е отведен зад граница от емигриралата в САЩ Мирта. Там са и нейните братя, като Рафаел ще направи и американска политическа кариера, винаги отстоявайки твърда антикастристка линия. По същия път тръгват по-късно и неговите синове.
Фидел Кастро прави опит да си вземе Фиделито от Мирта, още докато е изгнаник в Мексико, но тогава удря на камък. Все пак накрая успява и момчето идва да живее с него в Куба още веднага след победата на революцията.
Мирта сключва друг брак с бивш дипломат от правителството на Батиста и заедно с него се изнася в Испания, където живее и досега. Днес тя е на 89 години и има още трима сина от втория си мъж. Поддържала е редовни контакти и с Фиделито.
На свой ред Фидел Кастро още през 1960 г. също започва дълготрайна връзка с младата и руса учителка Далия Сото дел Вайе, която му ражда последователно петима сина, като имената на всичките започват с А – Алексис, Алехандро, Анхел, Алекс и Антонио. Фидел признава децата, но се жени за Далия чак след смъртта от рак през 1980 г. на личната си секретарка Селия Санчес – тя е негова съратничка от партизанската война и се твърди, че двамата са имали много дълбока идейна и лична връзка, макар и никога да не са се женили.
Години наред, чак до края на 90-те, за кубинското общество семейството на Ел Команданте и Далия е неизвестно. Единственият син на кубинския лидер, за който се знае, е Фиделито. Но и той не се появява публично.
Всъщност още в училище момчето показва изявен талант към математиката и изобщо към точните науки. И е изпратено да следва математика и физика в тогавашния СССР, където прави и докторат по ядрена физика. Спецализира в престижния Институт за ядрена енергия „Курчатов” и в Държавния московски университет.
Целият му престой в СССР обаче е инкогнито – той учи там под фалшивото име Хосе Раул Фернандес, защото баща му не иска да има никакви отстъпки заради фамилията си.
Колегите му от следването, които чак години по-късно научават с кого са делили студентска банка, общежитие и стол, си го спомнят като много усърден и вглъбен в ученето. Но не е минавало и без някое и друго припламване на кубинския темперамент – говори се например за негово сбиване на политическа основа със специализант от САЩ.
Дълготрайният спомен от съветското следване е бракът на Фиделито с рускинята Олга Смирнова. Тя ме ражда три деца – дъщерята Мирта Мария (днес тя е на 42 г. и преподава приложна математика в Севиля, Испания) и синовете Фидел Антонио (на 38 г., специалист по биохимия и молекулярна биология, преподава в Хаванския университет за компютърни науки) и Хосе Раул (32-годишен специалист по нанотехнологии, работи в Мадридския институт за перспективни изследвания).
Бракът с Олга се разпада и Фиделито се жени втори път – за Мария Виктория Барейро, дъщеря на генерала от кубинските служби за сигурност Луис Барейро.
Фиделито не проявява интерес към политическа кариера и се развива изцяло в тясно специализираната си научна област, като има многобройни разработки и публикации по въпроси от ядрената физика.
Първия висок пост заема през 1980 г., когато става изпълнителен секретар на кубинската Комисия по ядрена енергетика. Той отговаря за планираното изграждане съвместно със СССР на първата кубинска АЕЦ, която е замислено да се строи в Хурагуа, край град Сиенфуегос. Подписва един куп споразумения със съветската страна, договаря доставка на оборудване, подготовка на кубински специалисти и т.н.
Междувременно обаче настъпва колапсът на СССР и на цялата световна социалистическа система, която обръща гръб на Куба – и проектът за кубинска АЕЦ е обречен на умиране. Не е съвсем ясно каква е конкретната причина, но през 1992 г. лично баща му Фидел Кастро сваля Фиделито от поста му, като дори публично го обвинава в „некадърност”. Разбира се, конспиративни теории се носят всякакви – включително дори, че някакви заговорници срещу Кастро нарочно натопили Фиделито за разхищения, та да се опитат така да злепоставят и съборят от власт баща му. Но май не им се е получило.
Фиделито след това задълго изчезва от публичното пространство, отдаден отново само на науката си. В края на 90-те обаче пак се появява – най-вече като научен съветник на министерства и на висши органи на властта, включително на Държавния съвет. В последните години се посвещава на научни разработки в областта на нанотехнологиите. Става и заместник-председател на кубинската Академия на науките.
Веднага след вестта за самоубийството на Фиделито, от антикастриската „столица” Маями не закъсняха и нови конспиративни подмятания, че довелата го до фаталната крачка депресия може да е била провокирана от разместването на балансите във върхушката на Куба. И по-специално – от постоянната загуба на влияние в кубинското общество от страна на членовете на семейството на Фидел Кастро, откак през 2006 г. управлението в страната бе поето от по-малкия му брат Раул Кастро. Според рупора на антикастристите в. „Маями Хералд” в кубинските върхове вече се разпореждала фамилията на Раул и по-специално неговия свързан с тайните служби син Алехандро. Та заради това уж и Фиделито посегнал на себе си. Хипотези, напълно в стила на „Маями Хералд”, в чиито дописки Фидел Кастро бе „погребван” стотици пъти през десетте години от разболяването му през 2006-та до реалната му смърт през 2016-та.
Всякакви спекулации ще чуваме тепърва, защото във властта в Хавана наистина се задават персонални промени. Но те са отдавна известени – Раул Кастро още на конкреса на ККП през 2016 г. предупреди, че няма повече да се кандидатира за държавния връх на изборите през 2018-та. Тези избори предстоят съвсем скоро – през март. Новоизбраното Национално събрание ще трябва да гласува за нов председател на Държавния съвет. Очакванията на повечето наблюдатели са, че за този пост е предопределен дългогодишният вече вицепрезидент Мигел Диас-Канел – 58-годишен електронен инженер и бивш мвнистър на образованието. Ако наистина бъде избран, той би станал първият кубински ръководител от почти 6 десетилетия, роден след революцията.
