Четири дни – от 30 ноември до 3 декември – продължи траурното преминаване на кортежа с праха на Ел Команданте Фидел Кастро по близо 1000-километровото трасе между столицата Хавана и разположения в източната част на страната град Сантяго де Куба, недалеч от който е и родното място на Фидел – местността Биран.
Така кубинците масово можаха да се сбогуват със своя водач. По целия маршрут почит към паметта на отишлия си на 25 ноември революционен ръководител отдаваха многобройни жители на населените места, през които преминаваше процесията. Млади и стари изразяваха решимост да продължат делото на историческия водач на Кубинската революция и скандираха „Yo soy Fidel” („Аз съм Фидел”) и „Чува се, чувства се – Фидел е тук!” („Se oye, se siente – Fidel está presente”).
Във финалната си отсечка процесията премина и покрай казармата „Монкада” в Сантяго де Куба, чийто щурм на 26 юли 1953 г. от предвождани от Фидел въстаници, макар и разгромен, се смята за начало на Кубинската революция.
На 3 декември вечерта на Площада на революцията „Антонио Масео” в Сантяго де Куба се състоя траурен митинг в памет на Фидел, на който отново присъстваха много кубински и чуждестранни ръководители, както и на митивга в Хавана на 29 ноември. Сред гостите от Латинска Америка в Сантяго бяха и бившите президенти на Бразилия Инасио Лула да Силва и Дилма Русеф. Там бяха и държавните глави на страните от интеграционната група ALBA: Боливия – Ево Моралес, Венесуела – Николас Мадуро, Еквадор – Рафаел Кореа, Никарагуа – Даниел Ортега.
Емоционални слова на митинга държаха ръководители и представители на кубински творчески съюзи и обществени организации. Сред тях бе и Мигел Барнет, председател на Съюза на писателите и художниците на Куба (UNAEC), който припомни, как в един от най-тежките моменти на революцията Фидел казал: „Културата е първото, което трябва да спасим”.
„Куба е наша, за да я пазим и да я защитаваме” – тази мисъл на Фидел пък цитира в речта си Бейо Мартинес, ръководителка на Университетската студентска федерация на Острова на свободата.
„Фидел е парадигма на свободата, съпротивата, солидарността и верността към принципите,” подчерта от своя страна Рафаел Сантиестебан Посо, председател на Националната асоциация на дребните земеделци.
Най-вълнуващо бе словото на сегашния ръководител на Куба и брат на Фидел Кастро – Раул Кастро. Той припомни свое изказване още от 1994 г., когато на честване на годишнина от щурма на „Монкада” изтъква: „Вечният урок, който ни преподаде Фидел, е, че да, ние можем!… Да, можем да устоим, да оцелеем и да напредваме без да отстъпваме от принципите си и от постиженията на социализма!… Да, възможно е човек да е способен да преодолее и най-трудните обстоятелства, ако не е скършена волята му за победа, ако преценява точно всяка ситуация и ако не отстъпва от своите справедливи и благородни принципи… Кълнем се да защитаваме родината и социализма!”.
В 7 часа сутринта на 4 декември на гробището „Санта Ифихения” в Сантяго де Куба, където е погребан Апостолът на кубинската свобода Хосе Марти и бащата на кубинската независимост Карлос Мануел де Сеспедес, бе извършена и церeмонията по погребване на праха на Фидел Кастро. Тя не бе публична, а в тесен кръг, присъстваха едва около 30 души – членове на семейството и най-близки съратници. Но по-късно бяха разпространени снимки от нея.
Раул Кастро положи сандъчето с праха в ниша, издълбана във внушителен объл камък с бял цвят – единствения монумент, който ще бележи гроба на Ел Команданте. Нишата бе закрита с черна мраморна плоча, на която със златни букви е изписано само едно име – Фидел, без никакви дати или титли, дори без фамилно име.
В речта си предишната вечер Раул вече бе посочил, че по волята на самия Фидел, който бил твърд противник на култа към личността, Националното събрание на Куба ще приеме на своя сесия закон, забраняващ издигаето на паметници на Ел Команданте и именуването на улици и площади на негово име.
Същевременно цялото дълго сбогуване на кубинците с Фидел премина под категоричния знак на тяхната решимост да продължат делото му и с посланието, че всеки един от тях въплътява частичка от него, че самата Куба вече се е сляла с Фидел. Слоганът „Аз съм Фидел” масово си го изписват по лицата от пионерчета до пенсионери.
А кубинският композитор, поет и певец Раул Торес посвети на Ел Команданте песента си „Препускайки с Фидел”, която вече стана хит на Острова на свободата. Същият автор през 2013-та, по повод кончината на венесуелския лидер и близък съратник на Фидел – Уго Чавес, написа и песента „Завръщането на един приятел”, която Ел Команданте много обичаше. Ето текстът на сегашната творба на Торес, изпълнявана от най-известните певци в страната и станала любима на кубинците:
Казват, че на Площада тези дни
са виждали да препускат на конете си
Камило и Марти.
А най-отпред, пред колоната,
бавно пристъпвал без конник
един жребец за теб.
Не зарастват нашите рани –
на мъжете и жените,
които не те пускаме да си тръгнеш.
Днес сърцата ни
изскачат от гърдите.
Боли ни и не искаме
да се разделяме с теб.
Благодарни, крачим редом,
прекланяме се пред подвизите ти
и дори смъртта не може да повярва,
че се е сдобила с теб.
Човече, свикнахме да те смятаме
за безсмъртен –
като Олофи* или Исус Христос.
Няма нито един олтар сега
без свещичка за теб.
Днес не искам да те наричам
Команданте,
нито Брадатия,
нито Гиганта
и да изреждам всичко,
което знам
за теб.
Днес искам да извикам:
„Татко, не пускай ръката ми,
още не умея да ходя добре
без теб.”
Казват, че на Площада тази сутрин
вече не се виждат жребци,
които да идват от другия край.
Едно отчаяно множество
от герои с криле на гърба
са си направили среща тук.
И най-отпред на колоната
бавно, без конник,
пристъпва един жребец
за теб.”
………………………………………………..
*Олофи е африканско божество, пренесено в кубинските вярвания от някогашните чернокожи роби, докарани на острова от испанците
