Емоционална среща събра на 17 май в Клуб „Журналист” на СБЖ десетки приятели на Куба – дипломати, депутати, журналисти, испанисти, специалисти, работили навремето на Острова на свободата и членове на техни семейства, пораснали деца от смесени бракове, кубинци, установили се в у нас, членове на Асоциацията за приятелство „България-Куба” и др.
Поводът бе 50-годишнината от първото посещение на кубинския лидер Фидел Кастро в България, състояло се от 17 до 26 май 1972 г., оставило ярка следа в българо-кубинските отношения и запомнено както с неформалната спонтанност на госта, така и с искрения възторг на хората, с който е бил посрещан навсякъде у нас.
Кубинската посланичка Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан представи специална фотоизложба с оригинални снимки от архива на посолството, отразяващи моменти от посещението, както и два документални филма – единият, представляващ нещо като портрет на кубинския лидер чрез кадри от негови знакови срещи, прояви, изявления, а другият, съдържащ оригинални кадри от визитата му в България преди 50 години.
На събитието в Клуб „Журналист” на СБЖ присъстваха и посланиците на Русия – Н. Пр. Елеонора Митрофанова, на Сирия – Н. Пр. Мухамад Мухамад, и на Аржентина – Н. Пр. Алфредо Атанасоф.
Групата за приятелство с Куба в Народното събрание бе представена от депутата Момчил Ненов.
В залата бяха също представители Асоциацията на кубинците, живеещи в България.
Там бяха и почетната председателка на Асоциацията за приятелство „България-Куба” Станка Шопова, председателката на организацията – испанистката Тамара Такова, ветеранът на Асоциацията Любен Василев и др. Асоциацията също представи като част от изложбата посветени на Фидел рисунки от участници в ежегодно провеждания ученически конкурс „Куба – далечна и близка”. Включена бе и снимка от 80-те години, направена в Хавана по време на среща между Кастро и Станка Шопова в тогавашното ѝ качество на първи секретар на ЦК на ДКМС.
Имаше и специален кът, оформен траурно и със запалена свещ – в памет на 46-те жертви, загинали по време на неотдавнашния трагичен инцидент в Хавана, когато в красивия хотел „Саратога” в самия център на града избухна голям взрив вследствие на изтичане на газ. Срещата в Клуб „Журналист” започна с минута мълчание именно в памет на жертвите от експлозията в „Саратога”.
С приветствени думи към присъстващите се обърна председателката на СБЖ Снежана Тодорова. Тя изрази радостта си, че толкова много хора са се събрали, за да си припомнят заедно едно ярко събитие, свързващо България и Куба чрез гостуването у нас на личност с планератни измерения, какъвто е Фидел Кастро. Сподели и личните си впечатления като ученичка от общото тогавашно вълнение на българския народ при посрещането на легендарния водач на Кубинската революция.
Снежана Тодорова припомни наситената програма на посещението и значението му за българо-кубинското приятелство, въплътено и в още много конкретни прояви – усилията на около 40-те хиляди български специалисти, работили в Куба, зараждането и развитието на катедрата по испанистика в СУ „Св. Кл. Охридски” като отклик именно на интензивните българо-кубински връзки, многобройните кубински студенти, получили образование у нас, смесените бракове и т. н.
Председателката на СБЖ изтъкна и специалния публицистичен, философски и стратегически принос на Фидел Кастро, който в последните си години, вече оттеглил се от активната политика, почти всяка седмица публикуваше в кубинската преса своите колонки под рубриката „Размишления” – посветени винаги на важни и за цялото човечество теми като борбата с неравенствата, опазването на околната среда, съхранението на световния мир, диалогът между цивилизациите и т. н.
С кубински плам бе заредено изказването на Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан, която благодари на домакинството на СБЖ за събитието и посочи, че то е само първото в предстояща поредица от прояви, които също ще бъдат посветени на историческата първа визита на Фидел Кастро в България преди 50 години. Тя приветства и посланиците на Русия, Сирия и Аржентина, дошли на срещата в Клуб „Журналист”.
Нейно Превъзходителство изтъкна значението на гостуванията на кубинския лидер у нас за развитието на двустранните отношения, като припомни и второто му посещение, състояло се от 3 до 8 август 1976 г. Тя се спря и на многобройните измерения на топлите човешки връзки, между нашите два народа, белязали много лични съдби – толкова много, че е трудно да бъдат изброени поименно всички. Посланичката все пак спомена особено големия принос, който са имали българските специалисти по информатика за появата на първите компютри в Куба. Днес Островът на свободата има специален институт за обучение на свои кадри в новите технологии, който е на всепризнато високо ниво.
Нейно Превъзходителство анонсира и двата документални филма, чието излъчване в залата последва – „Фидел е Фидел” (филм портрет) и „Оттук мина Фидел – Фидел е сред нас” (с кадри от посещението му в България през 1972 г.).
Филмите силно развълнуваха публиката. В първия имаше много кадри от знакови за Куба моменти, както и от участия на Фидел Кастро в международни форуми с негови концептуални изказвания за развитието на човечеството.
Особена емоция предизвикаха кадрите, в които кубинският лидер посреща поредна група украински деца, пострадали от аварията в Чернобил. В течение на 20 години – от 1990 до 2010 г., по стартирана по лична инициатива на Фидел програма, Куба прие и помогна с напълно безплатно лечение и рехабилитация на около 25 000 деца „чернобилчета”. Трябва да се има предвид, че особено в началото на 90-те това бе неимоверно усилие за Куба – при рухнал соцлагер, при драстичен недостиг на гориво, при несекваща американска блокада, страната сама едва оцеляваше в онзи неин „специален период”. Но не можеше да изневери на своя неизменен дух на солидарност и даде всичко от себе си, за да помогне на „чернобилчетата”. Де факто те ѝ дължат живота си.
В кадрите от филма, които разплакаха половината зала, млада украинска майка със сълзи на очи благодари на Фидел за жеста на Куба към децата, които при колабиралата здравна система в разпадналия се СССР не биха имали никакъв шанс… Фидел я прегръща и си разменя с нея шапката – слага ѝ своята прочута военна шапка с козирка, а на себе си слага нейната бейзболна шапка.
Тук е редно да се вметне нещо от актуалната изкривена картина на света. Както е известно, Куба всяка година от 1992 г. насам внася в Общото събрание на ООН своя резолюция с искане за отмяна на американската антикубинска блокада. И тази резолюция винаги печели с огромно мнозинство подкрепата на страните членки на световната организация, които са общо 193. Против традиционно са само САЩ и Израел, като все се намират и 2-3 въздържали се. Украйна, независимо кой се е изреждал там на власт през годините, винаги е подкрепяла Куба в искането ѝ за отмяна на блокадата – като негласна благодарност именно за „чернобилчетата”. Но така беше само до последното гласуване по резолюцията миналата година. Тогава правителството на настоящия украински президент Володимир Зеленски реши да подреди Украйна сред трите въздържали се страни, редом с Бразилия и Колумбия…
Впрочем, не са правителствата тези, които градят истинските връзки между народите. В Украйна винаги е действала една от най-активните организации за солидарност с Куба, неизменно открояваща се сред многото подобни из различни страни по света с дълбоката си благодарност за спасяването на „чернобилчетата”…
Вторият филм, излъчен в Клуб „Журналист”, също предизвика много емоции с автентичните кадри с възторжени хора из улиците на София, които се тълпят, за да приветстват младия тогава кубински Команданте. Включени бяха и кадри от официалните разговори между делегациите, с участието на тогавашните български ръководители.
Мнозина разпознаха на екрана и лицето на младата тогава „българска кубинка” (както тя сама се наричаше) Тересита Капоте, която е била преводачка на Фидел. Тересита, която е била сред първите кубински младежи, дошли да се обучават в България, и създава смесено семейство, а по-късно, след като завършва дипломация в Куба, има у нас три дипломатически мандата, включително като временно управляваща кубинското посолство и като посланичка, е много популярна и обичана в България от години. Уви, тя ни напусна през 2020-та завинаги след тежко заболяване… Но в Клуб „Журналист”, където тя също е гостувала, прозвучаха топли думи и за нея.
Н. Пр. Каридад Ямра Куето Милиан отдаде специална почит на паметта на Тересита, като изрази и голямо уважение към всички досегашни кубински посланици в България – общо 15 на брой, допринесли за развитието на нашите дипломатически отношения, установени през 1960 г.
Посланичката обърна внимание и на факта, че зам.-председател на Асоциацията на кубинците, живущи в България, е синът именно на един от бившите кубински посланици – Еустакио Ремедиос де лос Куетос, като го повика на микрофона, за да сподели и свои размисли. Той изтъкна, ме и при двете си посещения в България Фидел е проявявал подчертан интерес към нашия опит и успехи в селското стопанство, които е искал да се приложат и в Куба.
Свой музикално-поетичен поздрав към срещата в Клуб „Журналист” отправи и поетът и бард Ивайло Диманов. Той прочете стихотворение на кубинския поет и революционер Хосе Марти, изтъквайки неговата съдбовна и духовна близост с нашите герои Христо Ботев и Всил Левски, а също така изпя и една от своите авторски песни.
От името на Асоциацията за приятелство „България-Куба” се изказа председателката ѝ, испанисктака Тамара Такова, която развълнувано си спомни своите студентски години в Хавана. Тя посочи, че Асоциацията е създадена още преди десетилетия първоначално като дружество тъкмо на българите, работили и учили в Куба. Тамара сподели и вълнението си от своето участие като един от преводачите при подготовката и издаването на български на забележителната книга на Игнасио Рамоне „Сто часа с Фидел”.
Книгата е издание на „Монд дипломатик”-България, който пък започна да излиза у нас благодарение на личните усилия на испаниста, учил също в Куба и направил по-късно научна кариера във Франция като латиноамериканист, проф. Венко Кънев. Уви, проф. Кънев си отиде от Ковид-19 в Париж през април 2020 г. заедно със съпругата си…
Именно професорът, който бе и личен приятел с Игнасио Рамоне, бе инициатор и за издаването на „Сто часа с Фидел” на български през 2010 г., като важен принос имаха и главният редактор на „Монд дипломатик” Юрий Борисов, и редакторката на изданието Дора Чичкова. И двамата също бяха в Клуб „Журналист” на събитието на 17 май.
Дора Чичкова изтъкна приноса на общо шестима преводачи, участвали в превода на внушителната книга, включително и самия проф. Венко Кънев. Тя припомни, че именно в тази книга за първи път след 1989 г. са публикувани и снимките на БТА от посещението на Фидел Кастро в България през 1972 г.
Дора Чичкова също подчерта, че книгата „Сто часа с Фидел” е неподправено историческо свидетелство от първо лице, каквото представляват отговорите на Фидел Кастро на въпросите на Игнасио Рамоне по огромен обхват от теми и събития, засягащи цялото развитие на човечеството. Тя наблегна също, че книгата е особено ценна в днешните условия, когато се правят безогледни опити за подмяна на историята – а издания като „Сто часа с Фидел” са спънка за това. И още – тази книга откроява и ролята на големите личности в историята, от каквито съвремието ни изпитва остър дефицит, каза Дора Чичкова.
Испанистката и дългогодишна журналистка в Испанска редакция на Радио България Мария Пачкова, която също е участвала в превеждането на „Сто часа с Фидел”, сподели и своята емоция, както от работата си по книгата, така и от посрещането на Фидел Кастро в София през 1972 г. Тя се подредила в нескончаемия шпалир от хора, струпали се по протежение на тогавашния булевард „Ленин” (днес „Цариградско шосе”), за да приветстват кортежа с кубинския лидер по трасето му от летището. Застанала в отсечката около БТА и усетила обзелото тълпящите се наоколо хора „трепетно очакване” поне за малко да зърнат легендарния революционен Команданте.
За тези искрени чувства на посрещачите, извели невиждано при други официални делегации човешко море за приветстване на кортежа по маршрута му, говориха всички изказали се.
Интересни подробности за неподдаващото се на режисура въодушевление, с което у нас са посрещали Фидел, разказа дипломатът и публицист Стилиян Бурханларски, участвал в онези години и в организирането на посещението от българска страна. Той уточни, че в програмата на кубинския лидер влизало и негово слово пред провеждащия се по време на визитата му конгрес на ДКМС, като конгресът отбелязвал и 60 г. организирано младежко движение в България.
Първо било предвидено пред конгреса да говори тогавашният български партиен и държавен ръководител Тодор Живков, а след това – Фидел Кастро. Преди събитието комсомолският актив бил инструктиран да подготви делегатите така, че аплодисментите за Кастро да не са по-силни, отколкото за Живков. Но никаква режисура не помогнала. Когато Живков слязъл от трибуната и на неговото място застанал Кастро, залата гръмнала в неудържими и най-спонтанни овации.
Ситилиян Бурханларски разказа и за легендарния баскетболен мач, в който играл Фидел в София. Било е по негова молба. Поканил двата състава на отбора на ЦСКА по баскетбол да разиграят мач, като в единия от съставите да включат и кубинския водач. Играта започнал, на баскетболистите ни се държали тактично с гостуващия държавен ръководител, стараели се да не го бутнат, да не го засекат.
„И тогава Фидел удари топката в пода и отсече: Така няма да стане! Това не е игра! Ще играете с мен по мъжки!” – разказа Стилиян Бурханларски. От този момент нататък играта станала истинска, и Фидел останал доволен. Е, все пак неговият отбор спечелил…
Бурханларски разказа и свой спомен за Фидел от времето, когато е работел в посолството ни в Хавана. Било е през 1985 г., вече след началото на перестройката в СССР. Имало среща между представители на страните от соцлагера и на революционни движения от Латинска Америка. Фидел дошъл на събитието в не особено ведро настроение и казал: „СССР ни изоставя, но ние няма да се откажем да подкрепяме революционните движения и в Латинска Америка, и навсякъде по света”.
Лични спомени от участието си в организирането на посещението на Фидел Кастро у нас през 1972 г. разказа и още един ветеран дипломат – Боян Михайлов, който през 70-те и 80-те е бил български посланик в Португалия и Ангола. Той добави и свои анголски спомени – от времето, когато Куба оказва интернационална помощ със своя 25-хилядна войска, за да се укрепи младата независимост на Ангола. Боян Михайлов изрази почитта си към силния солидарен дух на кубинския народ и на неговия тогавашен лидер Фидел Кастро.
Вълнуващ жест отправи към Куба и към Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан, Таня Ташева – дъщеря на известния български биолог проф. Димитър Ташев, декан на Биологическия факултет в СУ „Св. Кл. Охридски” между 1979 и 1984 г. Като млад специалист ентомолог, между 1967 и 1969 г. той работи в Куба по покана на кубинската Академия на науките и оказва там неоценима помощ в борбата с вредителите по културните растения, включително и по захарната тръстика.
Макар и отдавна отишъл си от този свят, проф. Ташев е завещал и на двете си дъщери – другата, Елена Ташева, е наследила и професията му – любовта към Куба, която те и до днес носят в сърцата си. Водени от нея, подготвят специален албум с многобройни снимки от Куба, правени от баща им. И Таня Ташева го подари по време на събитието в Клуб „Журналист” на Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан като знак за продължаващото през годините братство между нашите народи, като спомен за още една следа от оставените от онези наши около 40 000 сънародници, работили в Куба…
Кубинската посланичка благодари сърдечно за този дар и отново подчерта, че най-голямото богатство в отношенията между Куба и България са именно тези искрени, спонтанни, преки човешки връзки между народите ни.
В заключителните си думи Нейно Превъзходителство изтъкна силното чувство за историзъм и единство в кубинския народ, благодарение на което той успява да премине през неимоверно тежки изпитания без д се огъне. Идват нови поколения, които носят и своите възгледи за развитието на страната. Но Куба никога не е бягала от многообразието на гледните точки, напротив, в тях е силата ѝ. Важното е, че търсенето на най-добрия път е продиктувано именно от чувството за единство, от стремежа към общото добруване.
Посланичката подчерта, че ролята на Фидел Кастро в историята продължава да има обединяващ авторитет и въздействие върху кубинците, които са горди, че са имали лидер от такава световна класа. Тя напомни, че доста от ценностите и термините, които сега се лансират като някакъв принос на Запада, всъщност отдавна са били разработвани от Фидел като концепции и за кубинското общество те не са никакво откритие. Още през 1969 г. Фидел пише за диалог между цивилизациите в своя брошура, озаглавена точно така, а през 1971 г. говори за глобализирания свят, в който ще живеем. „Нека онези, които ни гледат отвън и не ни познават, да си приказват каквото искат за нашето общество. Ние знаем кои сме и какви сме, защото знаем откъде идваме и къде отиваме. И защото винаги сме били единни – това е, което прави народите силни,” обобщи Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан.
За финал кубинската посланичка покани всички гости на по чаша от прочутия коктейл „Куба Либре” („Свободна Куба”). И подчерта: „Този коктейл го правим така, както е казал Фидел – наливаме ром в кòлата, докато и тя придобие кубински вкус, а не обратното, нали разбирате?”
