В категории:Латинска Америка / Свят

Колоната на свободата пак влезе в Хавана 60 години по-късно

В Куба бе възпроизведено пристигането на победилите революционери в столицата на 8 януари 1959 г. В същия ден бе и поклонението пред отишлия си на 95-годишна възраст ветеран и създател на съвременната армия в страната Хосе Рамон Фернандес (СНИМКИ)

Колоната на свободата отново премина през цяла Куба и влезе в Хавана както прези 60 години. Снимка: Cubahora
Колоната на свободата отново премина през цяла Куба и влезе в Хавана както прези 60 години. Снимка: Cubahora

На Острова на свободата продължава отбелязването на 60-годишнината на триумфиралата на 1 януари 1959 г. Кубинска революция. Част от тържествата бе и възпроизвеждане на триумфалното едноседмично шествие на т. нар. Колона на свободата, с която победилите партизани от Въстаническата войска начело с Фидел Кастро са преминали навремето през целия остров – от разположената в източния му край планинска верига Сиера Маестра и тамошния град Сантяго де Куба до намиращата се в западната част столица Хавана.

Първите партизански части, спечелили решаващата битка за град Санта Клара и водени от команданте Ернесто Че Гевара, влизат в столицата още на 2 януари 1959 г. – веднага след бягството оттам на диктатора Фулхенсио Батиста в новогодишната нощ срещу 1 януари. А Колоната на свободата, оглавявана от Фидел Кастро и Камило Сиенфуегос и приветствана вече от народа по пътищата из острова, пристига в Хавана на 8 януари и е посрещната възторжено от изпълнените с човешко множество улици и площади на града.

Колоната на свободата начело с Фидел Кастро из улиците на Хавана на 8 явуари 1959 г. Снимка: Radio Rebelde
Колоната на свободата начело с Фидел Кастро из улиците на Хавана на 8 явуари 1959 г. Снимка: Radio Rebelde

Когато колоната спира и Фидел произнася първата си реч, край него и по него кацат бели гълъби, а снимките от този момент стават един от символите на Кубинската революция. Паметни остават и тогавашните думи на лидера ѝ: „Тиранията беше разбита, радостта е огромна, но несъмнено остава още много за правене. Нека не се заблуждаваме с илюзията, че занапред всичко ще е лесно. Може би онова, което предстои, ще е още по-трудно”. Фидел казва също: „Никой генерал не е по-силен от народа. Никоя армия не е по-силна от народа. Ако ме попитат каква войска бих предпочел да ръководя, ще отговоря: предпочитам да ръководя народа, защото народът е непобедим. Именно народът спечели тази война”.

Фидел Кастро, накацан от бели гълъби, говори пред множеството на 8 януари 1959 г. До него е Камило Сиенфуегост. Снимка: Cubadebate
Фидел Кастро, накацан от бели гълъби, говори пред множеството на 8 януари 1959 г. До него е Камило Сиенфуегост. Снимка: Cubadebate

Сега, 60 години по-късно, юбилейните тържества започнаха с церемония навръх 1 януари в гробищния парк в Сантяго де Куба „Санта Ифигения”, където е погребан починалият през ноември 2016-та Фидел Кастро. В присъствието на цялото днешно кубинско ръководство начело с президента Мигел Диас-Канел, както и на много граждани, голяма реч там произнесе първият секретар на ЦК на ККП Раул Кастро.

Раул Кастро произнася юбилейната си реч на 1 януари т.г. на церемонията в гробищния парк "Санта Ифигения" в Сантяго де Куба, където е погребан Фидел Кастро. Снимка: Cubadebate
Раул Кастро произнася юбилейната си реч на 1 януари т.г. на церемонията в гробищния парк „Санта Ифигения“ в Сантяго де Куба, където е погребан Фидел Кастро. Снимка: Cubadebate

„Революцията продължава да е млада”, изтъкна той, подчертавайки също нейния „дълбоко демократичен характер”, защото „най-важните решения, определящи живота на народа, се взимат с участието и приноса на всички кубинци”. Такъв е и протичащият в момента процес на всенародни обсъждания и корекции на проекта за нова конституция на страната, който предстои да бъде гласуван с референдум на 24 февруари т.г.

„След 60 години борби, жертви, усилия и победи, виждаме днес една свободна и независима страна, господарка на съдбата си. Представяйки си утрешния ден, осъщественото до днес ни дава основания за едно достойно и проспериращо бъдеще за родината”, обобщи Раул Кастро.

Кубинското държавно ръководство начело с президента Мигел Диас-Канел (четвъртият отдясно) на церемонията в чест на 60-годишнината от революцията в Сантяго де Куба. Снимка: Cubadebate
Кубинското държавно ръководство начело с президента Мигел Диас-Канел (четвъртият отдясно) на церемонията в чест на 60-годишнината от революцията в Сантяго де Куба. Снимка: Cubadebate

Тържествата продължиха с възстановка на похода на Колоната на свободата от Сантяго де Куба до Хавана. Както и преди 60 години, влизането в столицата стана на 8 януари, като първите коли на шествието поеха по улиците на града под звуците на популярната песен Cuba, que linda es Cuba („Куба, колко хубава е Куба”).

Ветерани от революцията махат на хората, приветстващи новата Колона на свободата. Снимка: Cubahora
Ветерани от революцията махат на хората, приветстващи новата Колона на свободата. Снимка: Cubahora

В Колоната се включиха много окичени с отличия ветерани от партизанската борба и от други епизоди на продължаващата и до днес революция. С тях бяха и много младежи и деца, повечето от тях също облечени в зелените униформи на някогашните партизани.

Сред младите участници в сегашната Колона на свободата някои се бяха дегизирали като легендарни герои от революцията. Снимка: Cubahora
Сред младите участници в сегашната Колона на свободата някои се бяха дегизирали като легендарни герои от революцията. Снимка: Cubahora

Приветствана навсякъде по пътя си от народа, Колоната стигна същия площад, на който преди 60 години Фидел произнася тогавашната си реч. В присъствието на президента Диас-Канел и други членове на кубинското ръководство към множеството се обърна първият секретар на ККП в Хавана Луис Антонио Торес Ирибар, който заяви: „Победихме. Триумфалното пристигане на Фидел в Хавана вече 60 години символизира ликуването, надеждата в очите на поколенията, посветили се на родената тогава революция”.

Кубинският сайт Cubadebate цитира в репортажа си от честванията и мнението на ветерана Астенио Нестор Соса Росабал, който като 19-годишен въстаник влиза в Хавана преди 60 години с Колоната на свободата: „Ние, които преминахме през тези 60 години, сме удовлетворени, че новите поколения добре познават историята и днес вече са главните герои на своето време.”

Гърдите на ветерана Астенио Нестор Соса Росабал са окичени с ордени и медали за заслуги пред революцията. Снимка: Cubadebate
Гърдите на ветерана Астенио Нестор Соса Росабал са окичени с ордени и медали за заслуги пред революцията. Снимка: Cubadebate

Върху гърдите на Астенио има ордени и медали и за участието му в битката срещу американските наемници в Плая Хирон, и за защитата на революцията от бандите в Ескамбрай, и за участието му в интернационалната мисия в Ангола. Сега той бе сред участниците на юбилейната възстановка с пристигането на Колоната на свободата, съпроводена за всички ветерани като него с разтърсващи емоции. С огромна почит бе приветствана и включилата се в това шествие героиня на Куба, бригаден генерал от резерва Делса Естер (Тете) Пуебла.

Начело на този джип знаменце размахва героинята на Куба, бригаден генерал от резерва Делса Естер (Тете) Пуебла. Снимка: Cubadebate
Начело на този джип знаменце размахва героинята на Куба, бригаден генерал от резерва Делса Естер (Тете) Пуебла. Снимка: Cubadebate

„Тази революция спаси Куба. Сега я спасяваме всички заедно”, казва Астенио.

В деня на това масово честване страната преживя и тъжната раздяла с един от най-тачените герои на революцията, близкия съратник на Фидел и създател на съвременната армия, дългогодишния вицепрезидент и настоящ депутат Хосе Рамон Фернандес. Той си отиде на 7 януари на 95-годишна възраст, а на 8 януари бе поклонението в негова памет, в което участва и президентът Диас-Канел.

Хосе Рамон Фернандес е широко известен като Гайего (Галисиецът) Фернандес. Макар родителите му да са се преселили в Куба не от Галисия, а от друг район на Испания – Астуриас, кубинците по традиция са наричали „галисийци” всички пришълци от родината-майка Испания. Впрочем, истински галисиец е бил бащата на Фидел – Анхел Кастро.

Хосе Рамон Фернандес и Фидел Кастро в края на 90-те години на 20-ти век. Снимка: Granma
Хосе Рамон Фернандес и Фидел Кастро в края на 90-те години на 20-ти век. Снимка: Granma

Гайего Фернандес е кадрови офицер от кубинската войска, който обаче е бил възмутен от режима на Фулхенсио Батиста, заграбил властта с преврат през 1952 г. Заради участието си в опит Батиста да бъде свален, Гайего Фернандес е хвърлен в затвора през 1956 г. Победилата на 1 януари 1959 г. революция му връща свободата, а той я подкрепя с цялото си сърце.

Скоро след това Фидел, който високо е ценял неговия професионализъм като военен, го моли да се заеме с подготовката и изковаването на истинска армия от Въстаническата войска, съставена от пълни аматьори във военното дело. Отначало Гайего Фернандес отказва, защото вече е имал много изгодно предложение за работа като администратор в захарен завод, в който му обещавали добра заплата. Според собствения му разказ, когато Фидел чул отказа му, първо няколко минути ходил напред-назад из стаята, а после спрял и казал: „Имаш право. Ти ще отидеш в онзи завод, аз ще отида да пиша спомени от Сиера Маестра, а революцията да върви по дяволите”. Естествено, след такава реакция, Гайего Фернандес вече не можел повече да отказва и още същия ден станал директор на Школата за кадети към Въстаническата войска. Той бил единственият офицер от предишната кубинска армия, на когото Фидел имал такова пълно доверие и му предоставял и други важни военни позиции. Гайего Фернандес е играл ключова роля и в разбиването на наемниците, извършили десант на Плайя Хирон през април 1961 г. Десетилетия наред той остава един от много уважаваните и в страната, и в чужбина висши дейци на кубинското ръководство.

Хосе Рамон (Гайего) Фернандес и Фидел Кастро скоро след победата на революцията през 1959 г. Снимка: Granma
Хосе Рамон (Гайего) Фернандес и Фидел Кастро скоро след победата на революцията през 1959 г. Снимка: Granma

Поколението на героите от началните години на Кубинската революция неизбежно си отива полека-лека покрай природните закони. Но жизнеността на идеалите ѝ не намалява, защото продължава да се вгражда ежедневно в постиженията на Острова на свободата в медицината, образованието, културата, спорта – постижения, на които биха могли да завидят доста по-мощни от Куба страни.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар